Бум на гурбетчии да си лекуват зъбите у нас

Бум на гурбетчии да си лекуват зъбите у нас

Българи, които работят в чужбина, масово използват летните си отпуски, за да се върнат в родината и да си лекуват зъбите.

Това споделиха пазарджишки стоматолози, които са запълнили часовете си за прегледи и манипулации за месец напред със заявки от пациенти, работещи зад граница. Нашенците предпочитат да ползват стоматологичните услуги у нас, тъй като им излизат значително по-евтино в сравнение с цените в западните европейски страни. Освен да посетят стоматолог гурбетчиите се възползват да си правят куп изследвания в местните лечебни заведения, които също им излизат по-евтино. Предпочитам да използвам отпуска си, за да си обърна внимание на здравето, споделя 56-годишната Станка Петрова, която освен че си е направила изследвания и прегледи ще задели седмица време и за санаториум във Велинград.

110 хил. българи поразени от тихия убиец хепатит С

Около 110 хиляди са българите с хепатит С у нас. Числото обаче е предполагаемо, тъй като няма национално епидемиологично проучване и не знаем колко точно са хората, носители на вируса на хепатит С в България. Това заяви проф. Крум Кацаров, началник на клиниката по гастроентерология във ВМА, на дискусия в рамките на Академия за здравна журналистика, инициирана от пациентските организации "Сдружение ХепАктив" и Национално сдружение за борба с хепатита "Хепасист" с подкрепата на Асоциацията за развитие на медицинската общност. По думите на Кацаров над 75 на сто от носителите на вируса не подозират за състоянието си, а през лечение преминават около 300 болни годишно или едва 0,3%. Заразата се среща най-често сред населението в активна възраст между 30 и 60 г.

Заради хепатит С всяка година у нас умират около 840 души. Проф. Кацаров посочи, че обикновено пациентите с хепатит С се диагностицират твърде късно, когато пораженията върху черния им дроб са нелечими. Хроничната С инфекция оказва влияние и върху много функции извън черния дроб и може да доведе до например белодробна фиброза, когнитивни нарушения, кардиологични заболявания, диабет, порфирия и лимфом. Тази инфекция атакува целия организъм и само за 5 г. може напълно да разруши черния ни дроб. Проблемът е, че заболяването протича без симптоматика, а първите остри оплаквания идват едва когато пациентът вече е с фиброза, цироза или карцином. Затова наричат хепатит С "тихия убиец", посочи проф. Кацаров.

В САЩ инфектираните с хепатит С са 5 млн. души, повечето от които са се заразили през 60-те и 70 г. на 20. век. Повече от 50% са инфектирани чрез интравенозни наркотици, останалата част с кръвопреливане, секс, татуировки, медицински процедури и други фактори. Оказва се, че хепатит С е

Световната статистика сочи, че носителите на хепатит С са между 170 и 200 млн. души. Броят на инфектираните обаче непрекъснато расте, тъй като вирусът поразява средно по 4 млн. души всяка година. Хепатит С е водещата причина за цирозата в световен мащаб, посочи още проф. Кацаров. Около 40 на сто от случаите на цироза и 25% от рака на черния дроб в Европа и Северна Америка се дължат именно на Хепатит С. А хроничната му форма е причина за смъртта на 350-500 хиляди души по света всяка година.

"Лечението на хепатит С е решен от медицинска гледна точка проблем, но новите терапии у нас са насочени предимно към пациентите с напреднала чернодробна болест", коментира проф. Кацаров. По думите му най-новата неинтерферонова терапия атакува вируса, не му позволява да се развива в чернодробните клетки и така го елиминира. След терапия от 3 месеца при 95 на сто от пациентите

вирусът на хепатит С е унищожен

От иновативното медикаментозно лечение обаче не могат да се възползват всички българи. Терапията е безплатна само за пациентите с напреднал стадий на цироза или фиброза. Приоритет имат и хората с определени съпътстващи заболявания. Останалите болни трябва да заплатят за модерното лечение или да изчакат за безплатното, но с риск да се влошат.

В България хепатит С се диагностицира 2 пъти по-рядко от средното за Европа, а у нас 9 от 10 души не знаят, че са заразени с този вирус, посочи проф. Георги Моменков от Фармацевтичния факултет на МУ-София. "За щастие обаче това е единствената хронична вирусна инфекция, която се лекува", каза проф. Моменков. По думите му е настъпила революция в лечението на хепатит C.

"Днес хепатит С вече е лечим, лекарствата са чудесни, но проблемът е достъпът до новата терапия", каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация и секретар на Националното сдружение за борба с хепатита "Хепасист". Според него е голяма грешка, че у нас не лекуваме наркоманите, дори бившите, от хепатит С. "Трябва не просто да ги лекуваме, а да лекуваме определен процент от тях, за да постигнем напредък в борбата с вируса.

Бежанската вълна също дава принос към инфекциите с хепатити. Трябва да ги лекуваме и то с нашите пари, защото така предпазваме нашите деца", категоричен е д-р Хасърджиев. По думите му към момента от иновативните терапии за лечение на хепатит С се възползват само крайно болните и затова инвестициите в тях няма да доведат до намаляване на инфекцията. "Напротив. Тепърва започват цирозите в България. Защото с тези темпове на лечение не правим нищо на практика. Спасяваме хората, които си отиват, но не решаваме проблема с епидемията и огромните разходи за цирози. Преди 1992 г. нищо не знаехме за този вирус и кръвта не се изследваше за Хепатит С. Затова всички, на които е правено кръвопреливане или са минали през хирургична интервенция преди този период, са в потенциален риск", каза д-р Хасърджиев. Той посъветва здравите и моногамни българи да се изследват за хепатит С веднъж годишно, а тези, които спадат към рисковите групи - на всеки 6 месеца. "Има пациенти, при които единственият рисков фактор е манипулация в лечебно заведение в миналото. Ето защо трябва да изискваме от медицинските сестри да си слагат ръкавици, когато ни взимат кръв", съветва д-р Хасърджиев.

Болните крият, за да не изгубят работата си

Болните от хепатит С българи крият диагнозата си от страх да не изгубят работата си, а случаите на уволнени именно заради това не са малко. Това съобщи Силвана Лесидренска, председател на Сдружение за борба с хепатита "ХепаАктив". Проведено от сдружението проучване сочи, че 20 на сто от работодателите, участвали в него, са заявили, че ще уволнят служителите си, ако разберат, че те са носители на вируса. "Пациентите ни молят със сълзи на очите да не вписваме диагнозата "хепатит С" в епикризите им, защото може да си изгубят работата", сподели д-р Радислав Наков, специализант по гастроентерология в "Царица Йоанна - ИСУЛ". По думите му има дори пациенти, които отказват лечение само и само да не се разчува за болестта им. "В България наркоманите не са основен източник на зараза с хепатит С, както е в ЕС и САЩ. Тук може да се случи при кръвопреливане, медицинска манипулация или посещение при зъболекар. Заради преобладаващото схващане, че носители на вируса са хората с нисък морал или наркоманите, обаче българите крият диагнозата си", каза Лесидренска. Тя разказа за скрининг за хепатит С, който са провели в голяма фирма. Всички служители са били изследвани един по един в отделно помещение, далеч от любопитството на колегите им. Оказва се, че 31-годишна служителка на фирмата е носител на вируса. "Тя сама излезе от стаята и съобщи на колегите си, след което те отидоха при шефа си, за да го молят да я уволни с думите: "Изхвърли я тази, пише по клавиатурата, ще ни зарази, имаме деца!", разказа Лесидренска. След случката се наложило на екипа на сдружението да проведе специална лекция сред служителите на фирмата, за да им разясни как става инфектирането с вируса. "Погледнете първо човека, всеки може да бъде на наше място! Ние не сме наркомани, а нормални хора", призова Лесидренска. Тя самата е носител на хепатит B. Разбира за диагнозата през 2006 г. и цели четири лета я крие, след което излиза пред медиите със своята история.