ГЛАВА ВТОРАЕзотеризмът през ранното Средновековие. Наченки на хрис-

144
145
алистично-гностичен характер. Нумений обаче я обобщава и в случая на човека, разглеждайки последния като притежаващ две противоположни души. Едната е от времето на Грехопадението и следователно е без разум. Другата душа в този своеобразен дуалистичен модел е способна да общува с битието на Бога и следователно тя придава необходимия разумна човека за получаване на божественото знание. Според Нумений Платон е един
Мойсей, който говори гръцки.
Малко по-късно философът Плотин видоизменя това учение, придавайки му един по-осезателен езотеричен смисъл. Популярността на този философ се дължина видните езотери- ци Козимо Медичи и Марсилио Фичино, които векове по-късно разпространяват неговото устно учение, събрано и записано в петдесети четири трактата, наречени „енеади“. Плотин отрича онтологичния дуализъм в учението на душата на Нумений. Той приема, че душата и тялото са две различни форми на една и съща субстанция. Тялото е само материализираният изразна умопостижимата, нематериална душа. Душата, от своя страна, се разглежда като самостоятелна, независима от нищо причина, представена в разнообразните прояви на човешката духовна активност. Чрез нея индивидуалното физично съществуване на индивида рефлектира в себе си универсалното, абсолютно начало на реалния свят, което се изразява в йерархична последователност от идеи и знания, достъпни за човешкия разум. В това разбиране Плотин надминава и самия Платон. Мистиката на Плотин се различава от тази на Платон, от това, че първият възприема Единното и Универсалното не като някакъв недостижим връхна една йерархия, който е граница и мяра за всичко съществуващо (виждане на Платон, а като сфера, в която отсъстват всякакви граници, една безкрайност, за която придобиваме постъпателен опити повишаващо се по обем познание благодарение на действия, предприети от самите хора. Тези действия се наричат „екстази“.
В ученията на въпросните двама философи се вижда ясно как философията успява да концептуализира и опосредствува мистичното мислене, опирайки сена платоническите теории, описани в Пирът, „Федър“ и „Парменид“. Новото, което внася
Плотин в тях, е, че човек може да опознае закономерностите на всеобщата универсална субстанция, която той определя с понятието за а. С това понятие Плотин характеризира само- пораждащата се хипостаза, проявяваща сама по себе си активност, от която възникват и всички останали субстанции, включително нейната собствена. Задачата, която си поставя Плотин, е чрез умозрителните усилия на човешката мисъл да се потърсят подредените, йерархизирани и достъпни следи на тази универсална субстанция в умопостижимия сетивен свят на човешките възприятия. Тъй като всичко във вселената е свързано според основното учение на херметизма, тази всеобща свързаност се включва и в динамиката на непрестанните преходи и рефлексии, породени от една широка система от души, едновременно слети и отчетливо разделени. Това означава, че е възможно да се изгради широка мрежа от привличания и взаимни предразположения, която скачва различните части на творението. В този смисъл Плотин говори и за необходимост от астрологично гадателтво и магични практики, които имат общи черти с пробудената от душата способност за вътрешни видения, отразяващи характера на хипостазния център на Абсолюта, от който произтича „nous“-ът и душата. Молитвата или култът, според Плотин, са магични действия, които, подобно на всеки магичен опит, нямат нищо общо с божественото вдъхновение. Същевременно в обективната реалност съществуват пагубни негативни магични влияния, възпрепятстващи връзката с Абсолюта. Единственото средство да неутрализираме тяхното влияние е да се освободим, да се пречистим чрез духовно извисяване.
Очертаната от Плотин тенденция за възможността човек да опознае различните степени на йерархията в духовния свят определя една от основните насоки в развитието на бъдещата
КР, представляваща фундаментна класическия езотеризъм. Така в неоплатонизма могат да се различат с още по-голяма сила и семената на заблуждаващите учения, посети още по времето на Хермес Трисмегист. В НЛНП, както и в християнското учение, се издига идеята за принципната невъзможност на човешкия разум да разбере, да обясни ида влияе на духовната реалност в онези мащаби, които философията на неоплатониците като Плотин очерта в своето време. Заблудата, внесена от хер- метизма в човешкото познание, по този начин разширява свое-

Изтегляне 1.48 Mb.

Сподели с приятели: