Хазната на плюс с 867 млн лв през януари

Студът вдига смъртността между 28 и 81%

Зимата увеличава смъртността по цял свят - в западноевропейските държави средно с 10-15%, в Китай - с около 40%.

Правилото е, че тежката зима води до повече фатални случаи в по-бедните държави.

У нас по климатични норми най-студен месец е януари. С малки изключения, когато е бил нетипично по-топъл, това е месецът с най-висока смъртност, показват данните на НСИ за последните 15 г. с окончателно обработени сведения по месеци. За целия период най-малко българи се разделят с живота през септември.

Като се сравнят максимумите и минимумите в траурната статистика след 2000 г., се вижда, че разликата между тях е средно 45 процента. За този период най-малко е било януарското увеличение на смъртността през 2014 г. - 28%. А най-драстично през 2000 г. -81 % (вижте графиките, изготвени върху данни на НСИ), като в абсолютни стойности разликата между починалите през януари и септември е 6255 души в полза на зимния месец (изходните числа са 13 966 и 7711). През конкретната година той е средно с 4 градуса по-мразовит от нормата.

Януари 2017 г. е най-студеният за последните 53 г., обясни метеорологът от ТВ-МЕТ Симеон Матев. Предварителните изчисления показват, че той ще е с 6 градуса по-студен от средномесечната норма.

За студа като фактор за повишена смъртност говори още Хипократ. Но връзката става обект на сериозни научни изследвания чак през 70-те години на XX в. Европейските проучвания откриват парадоксална зависимост - най-голям е ръстът в южните държави с по-топъл климат. А не в северните мразовити страни с най-ниски абсолютни температури, както би могло да се предположи. Въпреки че мерят едни от най-брутално ниските градуси, скандинавските страни нямат голяма разлика в сезонната смъртност. Докато в държави с по-големи колебания на зимните температури през годините има повече фатални случаи. Обяснява се с човешкото поведение и адаптация като например начин на обличане, осигуряване на отопление, изолация на дома, преценка на рисковете от ниските температури. Например ръстът на смъртност варира от 10% във Финландия до 28% в Португалия. Според изследователите факторите, които са генерално свързани с т.нар. излишна зимна смърт, включват нисък БВП, бедност, недостатъчни национални разходи за здравеопазване и профилактика, невъзможност за поддържане на температурен комфорт в дома и др. Но също така влияят застаряването, физиологичните реакции и сезонни болести като грип, пневмонии, измръзвания, фатални травми при падане.

Непосредствената причина за високата зимна смъртност са сърдечносъдовите и респираторните заболявания, включително сезонните вирусни инфекции на дихателните пътища. Особено при по-възрастните хора и тези с хронични здравословни проблеми.

Приема се, че половината от допълнителните смъртни случаи се дължат на мозъчно-съдови заболявания и исхемична болест на сърцето, а другата половина - на респираторни заболявания.

Изследователската група Eurowinter установява, че процентното увеличение в общата смъртност на 1 градус понижение на температурата под 18 градуса са по-големи в топлите райони, отколкото в по-студените. Например с 2,15% за Атина в сравнение с 0,27% за Южна Финландия. Един от изводите на учените е, че в държавите с по-студен климат хората се обличат по-адекватно към времето, докато южните народи по-рядко носят шапки, ръкавици, топли обувки, и нямат нагласа, че може да се нуждаят от мощно отопление вкъщи.

Друго сравнение на краткосрочните ефекти от студ в 15 европейски града констатира, че намаление с 1 ° в температурата е било свързано с 1,35% увеличение за всеки от дните.

Логично най-видим е ефектът при възрастните.

В проучванията и извън Европа учените тръгват от хипотезата, че излагането на екстремни зимни метеорологични условия може да предизвика физиологични натоварвания върху организма.

Особено място сред тях заемат хиперкоагулацията (повишено съсирване на кръвта) и инфекциите, които имат основен принос за повишаването на смъртните случаи.

Възрастните хора, с техния намален физиологичен резерв, са по-уязвими по отношение на тези влияния, отколкото по-младите и активните физически.

В северното полукълбо повечето правителствени статистики за зимната смъртност се базират на сравняване на умиранията през декември - март.

У нас за 15-те години след 2000-а първенството по ниски градуси по данни на НСИ обикновено държи месец януари. Изключение правят 2003 г. (март), 2005 г. (март), 2012 г. (февруари) и 2013 г. (декември).