Създаването на „народните комуни” в Китай е станало „отдолу” по инициатива на местни ръководители на трудовокооперативни стопанства

Формирането на „народни комуни” започнало през април 1958 г. в провинция Хунан, където двадесет и седем трудовокооперативни стопанства са решили да се слеят и да образуват комуна. Техният пример е последван и в други провинции. Едва през август същата година официалните власти нарушават мълчанието и одобряват начинанието. За няколко месеца „комунизацията” е обхванала почти всич-ки (700 хил.) китайски трудовокооперативни стопанства, които се обединили в 24 хиляди4 хил.пример е последван що „народни комуни”. Всяка комуна включвала средно по 5 хил. семейства. бщо В комуните са влезли близо 122 млн. семейства, или над 500 млн. души¹³. На практика комуните са обхванали цялото китайско селячество.

През есента на 1958 г. възникнали и „градски комуни”. тях Към промишлената и комуналната дейност в тях е прибавено наемането на земя и отглеждането на селскостопански култури.

В комуните всичко се одържавявало, включително лич-ните стопанства в дворовете, личните зеленчукови и овощни градини, семейният дребен добитък и домашният инвентар и т.н. В някои градове това ставало под лозунга: „Всичко принадлежи на държавата с изключение на четката за зъби”.

Отделната комуна е била едновременно и териториално-административна единица (община, околия). Тя е изпълнявала „административни и стопански функции” на околийско равнище и е представлявала низов орган на държавната власт.

„Народната комуна” е имала тризвенна организационна структура. Тази структура включва:

• комуна;

• голяма бригада;

•

производствена (малка) бригада или група, съставена от 20–30 семейства.

По подобие на еврейските кибуци в китайските комуни ударно се строели общежития, детски градини, столови за хранене („от общ казан”), училища и всичко необходимо за безплатен начин на живот. В някои комуни трудовата дей-ност е била организирана по военен образец и дори селяните ходили да работят на полето под строй.

Много скоро се разбрало, че с останалите от феодализ-ма „мандарински” и казармени методи на политическо и стопанско ръководство в страната се задържа нейното по-нататъшно развитие и се влошава животът на народа. Вулгаризира се идеята за постигане на всенародно благосъстояние, основано върху социалистическия принцип „от всекиго според способностите, всекиму според труда”.

Само три месеца след приетото от Политбюро на Цен-тралния комитет (ЦК) на ККП решение за подкрепа на „народните комуни” в Ухан се състоял (декември 1958 г.) пленум на ЦК на ККП, на който бил даден сигнал за тяхното реорганизиране и възстановяване на трудовокооперативните стопанства. Окончателно решение за това е взето през следващата (1959 г.) на пленуми на ЦК на ККП. Тогава е разгледана работата на „народните комуни” в селските райони и била дадена директива да бъде прекратена несъоб-разената с реалната действителност китайска „комунизация”. Комуните трябвало задължително да бъдат разпуснати, като цялото им имущество бъде предадено на най-низшите им звена – производствените бригади (групите). Производствените бригади били преобразувани в предишните производствени кооперативи.

През януари 1961 г. се състоял пленум на ЦК на ККП, на който бил приет курс към „урегулиране”. Тази политика включвала връщане на присъединените към комуните лични и дворни парцели земя на член-кооператорите, възстановяване на кооперативните принципи на управление и на заплащане на труда.

о
71. Аграрна политика

з м. даденожително да бъдат Още през 1957 г., т.е. преди да е възприет курсъта към „големия скок” и „народните комуни” в КНР, се появила опасност от ново колонизиране на Китай чрез отстраняване от държавната власт на Мао Дзъдун, Джоу Ънлай, Дън Сяопин и други верни на китайския народ и социалистичес-ката идея партийни и държавни дейци. Освен американските империалисти и кликата на властващия в Тайван Чан Кайшъ, за смяна на китайското революционно ръководство започнали да работят и „съвременните ревизионисти” (съветски и китайски), които представлявали формиралата се „червена буржоазия”, и водили политика на сближение със западната буржоазия и на постепенно прехвърляне на политическата и икономическата власт в ръцете на своите деца и внуци.

Като човек с голям политически нюх Мао Дзъдун предугадил, че при създалата се сложна обстановка съществуването на социализма е застрашено от членове на партията, облечени във власт и вървящи по капиталистически път. По-късно (1965 г.) той ги нарича „капутисти”, т.е. лица, вървящи по капиталистически път, от които произлиза главната опасност за реставрация на капитализма (тази теза се оказа пророческа и се потвърди през 90-те години на ХХ в. в Съветския съюз).

Обграден от външни и вътрешни врагове и загрижен за социалистическото бъдеще на Китай, Мао Дзъдун е потърсил защита от широките народни маси, разпалвайки Великата културна революция (1966–1976 г.). Посредством тази революция са разгромени реставраторски и ревизионистични обществени сили, които се готвили да взе-мат държавната власт в социалистически Китай и да я използват за възстановяване на капиталистическия обществен строй.

Впрочем В началото на юни 1989 г. е осуетен вторият организиран опит на „империалистическия западен свят” да пренасочи китайското развитие „по релсите на капитализма”¹⁴. Тогава в Пекин по решение на висшето ръководство на ККП Народоосвободителната армия е разчистила площад Тиенанмън от разположения палатков лагер на „протестиращи” младежи, употребени от организаторите на отвъдокеански неоколонизаторски „нежни революции”.

Огромна заслуга за запазването на прогресивния социалистически обществен строй в Китай има Дън Сяопин (1904–1997 г.). С неговото име е свързана и прилаганата понастоящем в китайската страна социалистическа политика, осигуряваща завидни темпове на годишен икономически растеж (8–10 %).

Дън Сяопин е роден в обикновено село на провинцията Съчуан. Още на шестнадесетгодишна възраст заминава за Франция, където се учи и едновременно работи. През 1927 г. се завърнал в Китай, станал активен деец на ККП и се посветил на революционното дело, чрез което сега старата полуколониална и полуфеодална китайска държава е станала една от водещите страни на Земята.

След основаването на КНР (1949 г.) Дън Сяопин заема високи партийни и държавни постове и работи всеотдайно за просперитета на китайската нация и държава. Той по думите на Мао Дзъдун бил „рядък талант, притежаващ високи идей-но-политически качества” ¹⁵.

По време на „културната революция” няколко пъти из-падал в немилост. Наречената (1974 г.) от Мао Дзъдун „банда на четиримата”, която включвала съпругата му Цзян Цин, зетя Яо Уънюан, Уан Хунуън и Джан Чунцяо (все кариеристи от феодално и буржоазно потекло), се стремяла напълно да узурпира върховната китайска власт, като отст-ранявала или ликвидирала евентуалните претенденти за нея, включително тогавашния авторитетен и начетен министър-председател Джоу Ънлай (1898–1976 т.) и неговия заместник Дън Сяопин (двамата се сприятелили, още когато учили във Франция).

„Бандата на четиримата” е имала подкрепата на опреде-лени обществени и политически сили. Преди всичко това са бивши феодали и буржоа, ученически и студентски групи на 25 милионната хунвейбинска организация (“Червени пазители”) и служители на службите за сигурност. Целта им е била да бъдат възстановени феодалните и капиталистическите порядки в Китай чрез разтуряне на ККП и пълно узурпиране на държавната власт. При преследването на тази цел си давали вид, че се борят срещу обуржоазилите се комунисти и си служили с лява фразеология – например лозунгът: „По-добре бурени при социализма, отколкото златен клас при капитализма”.

В хунвейбинската организация имало невежи младежи, които вилнеели и безчинствали по улиците, разбивали витрини и магазини, рушили художествени произведения (включително паметника на гениалния руски поет А. С. Пуш-кин в гр. Шанхай), издевателствали над невинни и интелектуално възвисени личности. Например през 1968 г. в Пекинския университет хунвейбини преследвали сина на Дън Сяопин – Дън Пуфан, който при опита да избегне техните инквизиции паднал от четвъртия етаж на студентската сграда и вследствие на счупване на гръбначния стълб останал завинаги парализиран.

След като успели да умиротворят страната Мао Дзъдун и министър-председателят Джоу Ънлай реабилитирали (1973 г.) Дън Сяопин. По неговите думи в началото (1966 г.) на „културната революция” „бандата на четиримата” се „ползвала с изключителна власт” и нейните участници искали да го убият, но „за щастие” бил защитен от председателя Мао, който му предоставил лична охрана и го изолирал от външния свят ¹⁶.

Междувременно се увенчавала с успех борбата на Мао Дзъдун, Джоу Ънлай и другите комунисти за превръщане на Китай в могъща и независима социалистическа държава. През 1964 г. китайски учени са направили успешно изпитание на първата атомна бомба, през 1967 г. – на първата водородна бомба, а през 1970 г. е изведен в орбита първият спътник около Земята.

През периода 1973–1976 г. Дън Сяопин е бил първи заместник министър-председател и активно работил за осъществяване на обявената още през 1964 г. от Джоу Ънлай по-литика на „четирите модернизации, т.е. на модернизация в четири области – промишлеността, селското стопанство, от-браната, науката и техниката. Той изпълнявал длъжността министър-председател година преди да почине (януари 1976 г.) от рак на белите дробове Джоу Ънлай.

След като успяла да отстрани (1969 г.) първите ръководители на китайската държава – председателя на КНР Лиу Шаоци и официалния заместник на Мао и министър на отбраната Лин Бяо (подкрепян от „съветските ревизионисти”), „бандата на четиримата” насочила стрелите си срещу заемащия длъжността министър-председател Дън Сяопин.

В деня на тримесечния помен (април 1976 г.) на покой-ния Джоу Ънлай бандата организирала провокация срещу неговите поклонници, които носили венци на площад Тиенанмън и лепили възхваляващи делото му стихотворения и дацзибао. Доведените от Шанхай щурмови отряди на „бандата на четиримата” иззели венците и плакатите, запалили леки автомобили, преследвали тълпата към Големия дом на народното събрание и предизвикали проливане на кръв. Вината за всичко това била преписана на Дън Сяопин. Тъй като той не признал „грешките” си и обвиненията в подстрекателство на участниците в помена, за трети път бил снет от заеманите постове в държавата, а за министър-председател и заместник председател на ККП бил назначен Хуа Гуофън –партиен функционер от провинция Хунан (родното място на Мао Дзъдун).

След като отново изпаднал в немилост, Дън Сяопин е изрекъл популярния афоризъм: „Няма значение дали котката е бяла или черна. Важното е да лови мишки”. Това е станало през пролетта на 1976 г. пред група студенти, участвали в един от студентските митинги. Когато те го обградили и започнали да закачват на него разноцветни етикети, той произнесъл въпросния афоризъм, намеквайки, че с каквито и цветове да бъде облепен, в него ще останат вродените му делови и управленски качества.

След този случай посоченият афоризъм се тиражира в западния печат и се представя като едва ли не отказ на Дън Сяопин от социалистическия идеал. Тълкува се в смисъл, че няма значение дали общественият строй е капиталистически или социалистически, стига само хората да са заможни. За пример се посочват индустриално развитите капиталистичес-ки държави, където повечето хора имат висок жизнен стандарт. Премълчава се фактът, че този стандарт до голяма степен се дължи и на експлоатацията на народите от стотици неоколониални, васални и други страни.

Изопачаването на смисъла на цитирания от Дън Сяопин афоризъм се прави и от онези бивши „комунисти”, които предадоха и разрушиха европейския социализъм под формата на неговата „перестройка” (след 1985 г.) и въведоха мнима многопартийна буржоазна демокрация. Те се мъчат да оправдаят това свое чудовищно предателство, като преиначават думите на всепризнатия китайски реформатор и „прагматик”, който видите ли не робувал на „идеологически цветове” и едва ли не омаловажавал различията между капиталистическия и социалистическия обществен строй.

Всъщност Дън Сяопин до последния си дъх е повтарял, че „спасението на Китай е само в социализма”. Аргументирано е доказвал, че “без социализъм с китайска специфика” Китай не би бил “самостоятелен и независим” и “няма никакви перспективи”¹⁷.

След смъртта (9 септември 1976 г.) на Мао Дзъдун и последвалия разгром на „бандата на четиримата” е извършена поредната реабилитация (1977 г.) на Дън Сяопин, който за кратко време получил признанието на фактически лидер на китайския народ. По негово настояване в КНР е следвана политика на укрепване на политическата стабилност, на икономически реформи, насочени към усъвършенстване на социалистическите производствени отношения и на неотклонно подобряване на всенародното благосъстояние.

Икономическата реформа (1978 г.) включвала редица мерки:

• повишаване на изкупните цени на основни селскостопански стоки (зърно, слънчоглед, памук, свинско месо) сред-но с над 20 %;

• увеличаване на държавните субсидии за инвестиции;

• предоставяне на стопанска самостоятелност на селяните и на кооперативните производствени стопанства (преди това земеделските производители са задължавани от централните власти да сеят и отглеждат определени селскостопански култури);

• премахване на регионалните ограничения за търговия.

Политиката на децентрализация и протекциониране на селяните способствала за повишаване на тяхната материална заинтересованост, за увеличаване на площите на интензивните и по-доходни селскостопански култури (зеленчукови, овощни, фъстъци) и за използване на повече машини, торове и спомагателни материали. Чрез нейното прилагане е формирана многоотраслова структура на селското стопанство и значително са увеличени добивите от отделните селскостопански култури (за периода 1979–1984 г. средният добив на зърно достигнал близо 500 кг на дка, а годишната зърнена реколта в страната нараснала от около 300 млн. т на над 400 млн. тона).

През последните три десетилетия в Китай темповете на растеж на производството на зърно изпреварват прираста на населението. В сравнение с 1979 г. през 2009 г. производството на зърно е нараснало от 330 млн. т на около 500 млн. тона, а населението е увеличено от 975 млн. на над 1300 млн. души. За този период годишното производство на зърно е увеличено от 340 кг на над 380 кг на човек от населението (при нужни за нормално хранене около 1000 кг, включително за получаване на мляко, месо и яйца).

Изпреварващият растеж на зърнопроизводството спря-мо прираста на населението е резултат и на прилаганата политика на регулиране на раждаемостта в Китай. През 1979 г. е въведена схемата „едно дете в семейството”. Нейното поддържане се постига чрез използване на икономичес-ки механизми. Семейните двойки, които подпишат удостоверение, че ще имат едно дете, получават пакет от държавни помощи. На семействата с две деца се правят удръжки от доходите и им се отнема частният парцел земя или поземленият участък, за който отговарят (политиката на регулиране на раждаемостта не се прилага към етническите малцинства).

Постигнатото след реформите (1979 г.) увеличение на селскостопанското производство в личните и колективните стопанства се съпровождало със значително нарастване на доходите на селяните и повишаване на покупателната способност на населението. Селяните започнали масово да стро-ят жилища и да купуват стоки за бита – електрически печки, хладилници, перални, прахосмукачки. В районните градове и селата започнало усилено изграждане на малки промишлени предприятия. В тях били ангажирани на работа десетки милиони безработни китайски граждани.

При така разгърналата се стопанска инициатива и надпревара за получаване на по-големи доходи много селяни и селски семейства предпочитали вместо да работят в съответ-ния колектив срещу заплащане, да наемат от производствените бригади (кооперативните стопанства) земя и да я обработват под аренда. Отначало кооператорите вземали парцели земи, върху които отглеждали земеделски култури на акорд, т.е. определена част от получената продукция се предава на ръководството на бригадата срещу извършени от нея агротехнически услуги, а останалата част остава на разположение на акорданта.

Т
72. Аграрна политика

ези форми на стопанисване на земеделските земи били въведени през 1980 г. по инициатива на селяни в две провинции (родната провинция на Дън Сяопин – Съчуан и Анхуей). Централният комитет на ККП изучавал опита в тях, но се въздържал да ги налага и разпространява из страната. Въвеждането им в другите провинции е ставало доброволно и продължило три години (1981–1983 г.). По сведение на Дън Сяопин курсът на ЦК на ККП бил да се изчаква, докато всички се убедят в предимствата на арендните отношения между член-кооператора и бригадата, стопанисваща държав-на земя ¹⁹.

Фактът, че създаването на „комуни” (1958 г.) и на семей-ни арендни стопанства (1980 г.) в КНР е ставало по инициатива на селяни и низови звена, разкрива демократичния характер на китайската социалистическа държава. Такива почини на работници и селяни са абсурдни във възхваляваните буржоазни „демокрации” на капиталистическите страни, където трудовите хора могат само свободно да продават своята работна сила на притежателите на пари и капитали. Въпреки тези очебийни реалности западни представители на финансовата олигархия се мъчат да втълпят на човечеството, че КНР е деспотична страна, където се потъпкват човешките права и свободи. Стремят се да отклоняват общественото внимание от изграждания с китайска специфика феноменален социализъм, при който се постига безпрецедентен икономически възход.

След неколкогодишно експериментиране на акордната и арендната форма на взаимоотношения между селяните и производствената бригада (кооперация) към края на 1984 г. в КНР е въведена т.нар. „система на отговорност на едно домакинство за определен парцел земя”. При тази система, бригадната (държавната) земя се разпределя между отделните семейства, които сключват с бригадата семеен договор. Средно на едно семейство се дават 5–6 дка земя, а в районите с интензивен растеж на неаграрното производство – 2–3 декара.

Първоначално е дадено право на селяните до 15 години да стопанисват определен участък земя, а сега този срок е тридесетгодишен. Арендаторът може да завещава арендувания участък земя на своите наследници или да го отстъпва на други лица срещу заплащане.

Обикновено в арендните договорите се записва, че селяните, стопанисващи колективна земя, имат право самостоятелно да се разпореждат със своята продукция, останала след изплащане на данъците, отчисленията за обществените фондове (колективната организация, бригадата осигурява на нетрудоспособните семейства в селото безплатно ядене, облекло, топливо, образование и погребение) и изпълнението на държавните доставки и покупки. На селяните предприемачи е разрешено свободно да продават своята допълнително произведена продукция, да закупуват машини, оборудване и транспортни средства, да ползват наемна сила и да се обединяват помежду си за строителство на складове, пътища, малки електроцентрали и други обекти.

С тези мерки се цели селяните да бъдат убедени в трайността и необратимостта на реформите и да се създават правни и икономически условия за по-ефективно използване на землените, водните и горските ресурси.

Масовото разпространение на акорда и арендата (след нейното тридесетгодишно отрицание) в КНР поражда нова научна дискусия за бъдещата собственост на китайската земеделска земя. Сякаш отново е откликнато на издигнатия още в началото на 1957 г. от „кормчията” Мао Дзъдун призив: „Да разцъфтят сто цветя, да си съперничат сто школи”.

В дискусията между китайските учени са очертани няколко становища за бъдещата еволюция на поземлените отношения в КНР ²⁰.

Някои китайски учени необосновано твърдят, че пос-тигнатото през 1979–1984 г. рязко увеличение на селскосто-панското производство е резултат главно на станалото преминаване от колективно към семейно стопанисване на земята ²¹, макар да е известно, че системата на договорна семейна отговорност за определен парцел земя е разпространена в огромната страна едва към края на посочения период. Както показва опитът на индустриално развитите държави сравнително най-голям стимул за увеличаване на селскостопанското производство са изкупните цени на земеделските стоки. Предоставяните след 1978 г. държавни субсидии за поддържане на по-високи (с над една пета) изкупни цени на основни хранителни и нехранителни стоки и за снабдяване с техника и минерални торове са способствали в най-голяма степен за нарастване на китайското селскостопанско производство.

Всичко това е станало възможно, след като в КНР почти от нулата е създадена и развита съвременна индустрия, включително и за производство на селскостопански машини и минерални торове. Тази индустриална база в страната позволява да се осигуряват бюджетни ресурси за субсидиране на селските стопани и за повишаване на тяхната материална заинтересованост да наемат земя и да произвеждат повече и по-качествени селскостопански стоки.

Повишената материална заинтересованост е подтикнала китайските селяни да инициират преминаването от колективната към по-печелившата за тях семейна форма на стопанисване на земята.

Примерът и в България показва, че без държавни субсидии и гарантирани пазари всяка форма на собственост и стопанисване на земята е обречена на фалит.

Както е известно след 1992 г. в българската страна земеделските земи бяха почти насилствено върнати от производствените кооперативни стопанства на земевладелците. В резултат на това вече две десетилетия една трета от обработваемата земя на страната пустее, а обемът на колективно произвежданата селскостопанска продукция е съкратен наполовина.