Целта на микроскопското изследване на рудите е да се установи минералният състав, текстурата, структурата, възрастовите и количествените съотношения на рудните минерали. Съобразно с това, изследването им протича по следния начин:
1) Подбиране на образци - извършва се системно, по вертикалното и хоризонталното простиране на рудните тела, от контактните зони с вместващите скали, от самите вместващи скали в близост до рудните тела. С това се дава възможност да се постигне най-пълна минераложка характеристика, да се установи евентуална вертикална или хоризонтална зоналност, околорудни изменения, тектонски прояви и т.н.
2) Макроскопско изследване на образците. След набиране на образците, те трябва да бъдат внимателно разгледани с оглед установяване на текстурните особености на рудите и фазите на минерализация.
3) Микроскопско изследване на рудите.
а) Първа задача е определяне на минералния състав (рудни и нерудни минерали) въз основа на техните белези по определителните таблици:
- определя се неговото отражение посредством еталони*;
- определяне цвета на минерала (т.к. често възприемането на цвета е субективно, той се сравнява с еталонните минерали**);
- при Х N се установява дали минералът е изотропен или анизотропен;
- анизотропен ефект, ако го има;
- установяване на рефлексионния плеохроизъм (двуотражение);
- вътрешни рефлекси, ако ги има;
- определяне на твърдостта посредством металически игли (на практика това е по-добре да се прави след определяне на оптичните свойства на минералите, за да не се разваля тяхната полировка); ако минералните зърна са много дребни - твърдостта им се определя по относителния метод.
При споменатите по-горе изследвания е необходимо използването на имерсионни течности, в които ефектите стават по-ясни.
б) Определяне вътрешната структура на рудните минерали:
- установява се при кръстосани николи или чрез структурно разяждане.
в) Определяне големината на зърната чрез измерване с окуляр-микрометър.
г) Определяне количествените съотношения (най-често на око или по-точно по линейния метод).
д) Определяне възрастовите съотношения за установяване последователността на минералообразуване. Това се определя въз основа на следните критерии:
- корозия на един минерал от друг;
- пресичане на един минерал от друг;
- автоморфност на минералните зърнa (понякога).
е) Определяне структурните особености (по възрастовите съотношения на минералите, съчетани с големината на зърната и с начина на тяхното срастване).
4) Зарисовки и микроснимки за онагледяване на минералния състав и последователността на образуване.
5) Обобщаване на получените резултати. Микроскопските определения, прибавени към макроскопските наблюдения на образците и теренните проучвания спомагат за изясняване генезиса на изследваното рудно находище. За целта е необходимо наблюденията от отделните аншлифи да бъдат обобщени и резюмирани в таблици за минералния състав, текстури и структури на рудите и фигура за стадиите на минералобразуване.
* Еталони от най-често срещащи се минерали за сравнение при определяне на отражението:
желязо - R = 64%
пирит - R = 53%
галенит - R = 43%
магнетит - R = 21%
сфалерит - R 17%
калцит - R = 6-4%
** Еталонни минерали за определяне на цвета:
галенит - бял
тетраедрит-тенантит - светлосив (сивозелен)
сфалерит - сив (кафеникавосив)
спекуларит-хематит - сив
кварц - тъмносив
пирит - светложълт
халкопирит - жълт
пиротин - кремав
никелин - кремаворозов
борнит - розов
ковелин ( халкозин) - син
Сподели с приятели: |