Natrum muriaticum (Nat-m.) - Натриев хлорид (готварска сол)

Емоционалната чувствителност и чувството за отговорност лесно ги отвеждат към дейности като съветване, психотерапия, религия и др.

Докато слушат съчувствено изповедта на някого за страданията му, такива хора запазват своята обективност и сила. Но те попиват болката на другите и по-късно постоянно мислят за нея като прехвърлят в ума си: "Как ли бих реагирал в подобна ситуация? Бих ли могъл да се справя с нея?"

Индивидите тип Nat-m. преживяват дълбоко всички впечатления от живота, като натрупват разбиране и осъзнаване, изпреварващо възрастта им. Те са силни и даже се радват на предизвикателствата в живота - дори на тези, които включват емоционален риск. Отначало те се наслаждават на обичта, която получават от другите; дори вътрешно я очакват и изискват, макар че те самите не показват обичта си лесно и явно. Те са толкова чувствителни, че се засягат дори от най-незначителния коментар или жест, който би могъл да намеква присмех или отхвърляне. Юношите Nat-m., например, не смеят да си определят срещи с другия пол, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени. Дори въображаеми обиди могат да им причинят страдание. След като са били наранени няколко пъти, те се научават да бъдат предпазливи и ще размислят многократно, преди да се впуснат в нови емоционални преживявания. Те се обръщат към интровертни Дейности, които са емоционално "безопасни" - например четене на книги (романтични или такива, които носят практическа полза за подобряване на междуличностните отношения), слушане на музика, размишления върху различни идеи или фантазиране.

Те могат да станат напълно доволни от своята изолация. Склонни са към самостоятелност и желаят да разрешават проблемите си сами, без да разчитат на помощта на други хора. Постепенно стигат до състояние, в което нямат нужда от контакти с външния свят. И ако някой нахълта в техния свят, те се чувстват огорчени и обидени. Основна грижа в живота им става "да не нараняват и да не бъдат наранявани".

Последствията, свързани с емоционална болка у тях или у другите, са важни за тези хора. Също както личното унижение би означавало край на света за тях, те са напълно неспособни умишлено да нанасят болка на другите. Поради тази причина те стават много сериозни. Не могат да си правят шеги, които по невнимание биха изложили на присмех някого. Може да изглеждат студени и прекалено обективни към другите, тъй като са толкова погълнати от стремеж да не разкриват своята емоционална ранимост и да не нараняват другите. Това, съчетано с чувството им за отговорност, прави вината силен мотивиращ фактор в живота на тези хора.

Децата Nat-m. обикновено са физически слаби, фини. Често може да се забележи тънка хоризонтална линия, разделяща долния клепач на две. Тя се вижда по-често при млади момичета с хистерични наклонности; други лекарства, при които може да се срещне тази линия са Asafoetida, Lilium tigrinum и Moschus. Освен това може да има характерна цепка в средата на долната устна.

Детето Nat-m. е много чувствително към дисхармонията. Ако родителите се карат или бият, то няма да реагира непосредствено, но ще страда вътрешно, дори може да заболее физически. Тези деца обикновено се държат добре и са послушни; не им е необходима сурова дисциплина. Достатъчен е само един поглед, изразяващ неодобрение.

Хистеричните тенденции в децата Nat-m. лесно се изявяват, когато им се скарат сериозно. Тогава те реагират извънредно силно, внезапно се тръшват на пода, ритайки и крещейки. Утешаване и успокояване не помагат и дори може да влошат нещата; тези деца ще продължат с тръшкането, докато те самите решат да спрат.

В по-късна възраст тази хистерична тенденция се проявява по друг начин. Обикновено хората от типа Nat-m. не изразяват лесно емоциите си; например те не се разплакват лесно, когато са покрусени от скръб. Могат да имат доста сериозен вид и поведение. Когато са под напрежение или са нервни, при тях се изявява тенденцията да се смеят на сериозни неща, след това да се кикотят истерично; когато това кикотене стане неконтролируемо, то преминава в истеричен плач.

Юношите от този тип обикновено са тихи и затворени в себе си, с чувство за отговорност и цялостност. По време на събирания c компании те често седят настрана, като изпитват удоволствие от наблюдаването на другите и си представят какво изпитват те. Ако някой ги привлича, те няма да флиртуват или да се държат приятелски с него, а ще се правят, че не го забелязват, наблюдавайки го само с ъгълчето на окото си. Склонни са да фантазират, че другият човек е привлечен по същия начин и да придадат преувеличено и нереално измерение на ситуацията. Това е причината, поради която Кент заявява, че едно младо момиче, което има нужда от Nat-m., лесно се влюбва в някой женен мъж или в някой, който е недостижим. Тогава това причинява силни терзания и скръб и резултатът е още по-голямо затваряне в себе си.

Те развиват силна емоционална и сантиментална привързаност към определени хора, но не показват чувствата си. Например една дъщеря може да изпитва силни чувства към баща си, без някой друг да знае това. И когато бащата умре, тя страда мълчаливо, заключва се в стаята си и плаче на възглавницата. За изненада на всички околни, които не осъзнават дълбочината на привързаността й, тя става много затворена в себе си, искайки да остане сама с книгите и музиката си. Не се оплаква и не плаче пред другите - може би само понякога въздиша. Това вътрешно състояние продължава докато най-накрая тя рухне. Тогава тя преминава в неконтролирани хистерични хлипания и хълцания с разтърсване на цялото тяло, спазми и потрепвания. Но такъв изблик обикновено продължава кратко и тя бързо възстановява контрола и самообладанието си.

Първият етап от патологията на Nat-m. се проявява на физическо ниво. Това може да бъде гастрит, артрит, мигренозни главоболия, или пък херпес на долната устна. Както би могло да се очаква, такива състояния се явяват след период на интровертност в резултат на силна скръб или унижение.

Тези пациенти могат да станат хистерично чувствителни към всяко влияние от околната среда - свръхчувствителност към шум, светлина, цигарен дим и др. Алергиите и екземите при тях са обикновено явление.

Неврологичните заболявания са доста обичайни при Nat-m. Например често се срещат невралгии, засягащи лявото око или междуребрените нерви отляво. Мултиплената склероза често също се повлиява много добре от лекарството Nat-m, ако и останалите симптоми съответстват. Могат да възникнат сърдечни оплаквания, които се проявяват главно като аритмии и сърцебиене. Това е резултат от влиянието на нервната система върху сърцето.

Именно в ранните стадии на патологията на Nat-m. се проявяват някои от най-характерните им особености. Тези пациенти обикновено обичат солено, имат отвращение към слизести храни, към мазно и тлъсто, както и към пилета. Характерни са непоносимост към горещина, чувствителност към светлина и влошаване от слънце (на главоболието и кожата). Тези неща важат в различна степен за всички натриеви соли, но са изразени повече или по-малко и при Nat-m. Влошаването на Nat-m. от слънце и светлина не е толкова подчертано както при натриевия сулфат (Nat-sulph.), a влошаването от слънце не е толкова силно изразено както при натриевия карбонат (Nat-carb.). Пациентите Nat-m. могат да са чувствителни и към горещина, и към студ, но обикновено повече към горещина. Nat-m. е по-малко чувствителен към горещина от Nat-sulph. и по-малко чувствителен към студ от Nat-carb.

Един характерен симптом на Nat-m. е неспособността да ходи по малка и голяма нужда в присъствието на други хора. Това се дължи на страха от присмех, който предизвиква хронично напрежение на сфинктерите, които могат да се отпуснат само насаме.

С патологичното увеличаване на емоционалната ранимост пациентът изпада в депресия. Това е депресия, която е безутешна и може да стигне дори до самоубийство. Представете си например един млад мъж, който е преживял силна скръб или е бил отхвърлен; той се оттегля в стаята си и си пуска най-тъжната музика, която може да намери. Музиката не е предназначена да облекчи депресията му, а напротив. Той се отдава на тази депресия, затъва с наслада в нея. Ако нещо не е 'както трябва, той е склонен да преувеличи всичко до крайност, извън всякаква пропорция, въобразявайки си, че всеки аспект на живота му е повод за отчаяние и безнадеждност. Той не позволява на никого да му помогне и се опитва да реши проблемите си сам. В края на краищата, когато депресията започва да преминава, той отново придобива по-адекватна оценка за живота и на този етап музиката облекчава остатъците от депресията. В този смисъл музиката, в зависимост от обстоятелствата, може да влоши или подобри Nat-m.

Тази депресия е един вид хистерична реакция. Докато поддържа контрол над емоциите си, пациентът Nat-m. обикновено е обективен, но когато го изгуби, става ирационален и емоционалната сфера управлява всичко.

С напредването на патологията отвъд фазата на депресия, пациентът започва да страда от периодична смяна на физически симптоми и редуващи се настроения.

Физическите оплаквания се явяват на определени интервали и в определено време, които могат да се предскажат. Ето защо лекарството Nat-m. често е показано при хора, които са страдали от малария в миналото или са имали някакви реакции от вземането на хининови препарати; може да бъде от полза и при пациенти, в чийто семейства е имало болни от малария. Обикновено мигренозните атаки, често срещани при пациентите Nat-m., се явяват в определено време, между 10 ч. сутринта и 3 ч. следобед. Астматичните атаки най-често са между 17 и 19 ч.

Настроението се променя от безпричинна депресия до безпричинна веселост. Щом обективността на пациента се обърка, всички преживявания на емоционално ниво стават неадекватно преувеличени.

На този етап някои от характерните физически симптоми могат постепенно да изчезнат. С развитието на патологията на по-дълбоко ниво могат да изчезнат желанието за солено, отвращението към слизести и мазни храни, влошаването от слънце и т.н. Изчезването на тези характерни черти е пропорционално на прогресивното задълбочаване на болестното състояние. Често се налага хомеопатът да разпитва за тези симптоми и да ги търси не само в настоящето, но и в миналото.

Първият страх, който се развива при достигане на патологията на емоционално ниво, е клаустрофобията. В ранните стадии пациентите Nat-m. могат да се радват на относителна емоционална свобода и да посрещат с огорчение всеки опит за ограничаване, наложено от другите. По-късно тяхната собствена ранимост ги кара да се затворят. Когато усетят ограничения извън тях, подобни на тези, които са създали вътре в себе си, те започват да се страхуват (например от затворени или тесни пространства).

Заедно с клаустрофобията се появява сковаване на емоционално и умствено ниво. Пациентът развива фикс-идеи, нещата и явленията се възприемат само в "черно или бяло" - те са добри или лоши, правилни или грешни, практични или непрактични.

Впоследствие се развива хипохондрично безпокойство за здравето, най-вече относно сърдечни заболявания. Хипохондрията е свързана с придирчивостта на Nat-m. Пациентът е движен от натрапчивата нужда да избегне заразяване - все чисти, мие си ръцете и всичко дезинфекцира. В Nat-m. придирчивостта се проявява специфично под формата на страх от микробно заразяване, а не толкова като гнусливост, срещаща се при други лекарства (Sulphur, Pulsatilla, Mercurius, Phosphorus, Mezereum). При Nat-m. безпокойството за здравето е по-слабо изразено, отколкото хипохондрията - едно натрапчиво внимание към подробности, касаещи здравето.

Най-накрая дори натрапчивите механизми за контрол напълно се разстройват и пациентите Nat-m. изявяват съвсем открито всичко онова, което преди не са си позволявали. Те стават безсрамни; ексхибиционисти; говорят мръсотии и т.н. В последния стадий обикновено те не губят умствен контрол до степен да стигат до полудяване, но могат да станат безсрамни в поведението.

Nat-m. е много дълбоко действащо лекарство. То често е показано в нашия цивилизован свят, но има много други лекарства, с които би трябвало да се сравнява.

Най-близо от всички лекарства до Nat-m., разбира се, е Игнация (Ign.). В много отношения те са почти идентични. Поради тази причина в определени случаи често са взаимозаменяеми. Общо взето Ign. действа по-повърхностно и е показана в случаи, където реакцията на пациента е на по-повърхностно ниво. Пациентите Nat-m. имат повече вътрешна сила и могат да понасят по-голям емоционален стрес и по-силни шокове без да рухнат. Пациентът Ign. рухва при сравнително малки стресове. Освен това при Ign. патологията не засяга толкова лесно физическото ниво. Следователно Ign. е подходяща при емоционални реакции, свързани с обикновени житейски емоционални травми (скръб), докато Nat-m. е показан в случай на изключителен стрес, особено такива, които причиняват срив на физическо ниво.

Пациентът Ign. често чувства стягане в областта на гърлото и задушаване, особено вследствие на емоционален шок. Характерното за Ign. въздишане представлява опит да се облекчи това усещане. Те са по-склонни да се разплачат по време на хомеопатично интервю, отколкото Nat-m. След преживяна скръб при пациентът Ign. по-рядко се среща безсънието, характерно за Nat-m. в такива случаи.

Често, особено когато преобладават физически симптоми, можем да срещнем трудност при разграничаването на Nat-m. от Фосфор (Phos.). Физически и двете изглеждат доста подобни - слаби, чувствителни, дори може би хипертиреоидни. Основният признак, по който можем да ги различим, разбира се, е дали личността им е отворена или затворена. Един чувствителен човек, който повече задържа нещата в себе си, отказва да споделя и е уклончив в отговорите, който се обляга назад, докато описва симптомите, много вероятно има нужда от Nat-m. От друга страна, пациентът Phos. е много отворен, лесно изразява емоциите си, има склонност да се навежда напред и да ангажира интервюиращия в личен контакт.

Лилиум тигринум (Lil-t.) е друго лекарство, подобно на Nat-пц със силни хистерични тенденции. Ако пациентът тип Lil-t. преживее отхвърляне или унижение, той ще реагира на момента импулсивно, докато пациентът Nat-m. ще страда вътрешно и ще измине доста време, докато изпадне в хистерична реакция. Lil-t. са също по-склонни да проявяват злоба и жестокост по време на такава реакция, докато Nat-m. no-скоро биха причинили страдание на себе си, отколкото да наранят някой друг.

Mocxyc (Mosc.) е друго хистерично лекарство, но различаването тук е доста лесно. При него хистерията е показна и манипулативна - опит емоционално да бъдат изнудени другите, за да се получи желаният резултат. Докато Nat-m. би прикривал всяка реакция, доколкото е; възможно.

Пулсатяла (Puls.) понякога може да се обърка с Nat-m. И двете не понасят горещина, влошават се от слънцето и имат отвращение от мазни храни. Но Puls. изразява открито емоциите си, чувствата си на нежност и привързаност. Когато пациентът Пулсатила плаче, което често се случва, това е един "сладък", нежен плач, докато при Nat-m. плачът е спазматичен с високо хълцане, което разтърсва цялото тяло. Когато пациентът Puls. страда, той активно ще търси помощ от другите и ще зависи от тях; Nat-m. е по-уверен в себе си и предпочита да решава проблемите си сам.

Ликоподиум (Lye.) е лекарство, което показва една лъжлива твърда външна черупка, предназначена да скрие вътрешното състояние на слабост и страхливост. Nat-m. са силни, но емоционално много раними.

Сепия (Sep.) е близка до Nat-m. Особено при децата може да бъде много трудно да се различат. Децата Sep. са много чувствителни и много по-възбудими, отколкото Nat-m. При възбуда те се зачервяват и стават свръхактивни. Когато достигне зряла възраст, Sep. като че ли е изтощена от тази изключителна възбудимост - става уморена, умствено потисната, затъняла, посърнала и апатична. Nat-m. чувства обич и привързаност, но не ги изразява; Sep. no същество ги е изгубила. При пациентите Sep. има много по-голяма вероятност за злоба й жестокост, те почти изпитват удоволствие от това да нараняват другите - нещо, което е немислимо за Nat-m.

Phosphorus (Phos) - Фосфор

Дифузия е темата, която преобладава в патологията на фосфора (Phos.). Дифузията е процес на разпръсване наоколо подобно на дим, който се размесва с въздуха, или подобно на пакетчето чай, което постепенно оцветява равномерно водата в чашата. Същото става с енергията, съзнанието, емоциите и дори с кръвта на пациента тип Phos. При това като че ли не съществуват никакви бариери - физически, емоционални или умствени. Поради това пациентът тип Phos. е уязвим за всякакви видове влияния. На физическо ниво виждаме, че почти всяко нараняване или стрес водят до кръвоизлив; това е така, защото стените на кръвоносните съдове са слаби и лесно позволяват на кръвта да се разлива към околните тъкани. На емоционално ниво, емоциите на пациента Phos. свободно се леят към другите хора, като способността му да ги контролира и да предпазва себе си от емоционални рани е малка. Умствено, пациентът лесно се забравя, дори до такава степен, че съзнанието му може да стане прекалено дифузно и нефокусирано; той лесно се разсейва и "отнася".

Нека най-напред опишем личността на един здрав човек, склонен да проявява черти на Phos., които могат да се развият в болестно състояние, ако защитният механизъм се претовари от повече стрес.

При все това, обаче, трябва да имаме предвид, че предписанията се правят само въз основа на патологичните симптоми, а не въз основа на нормалните и естествени черти.

Пациентът тип Phos. физически обикновено е слаб (даже мършав), висок, с деликатни черти, нежна кожа, фина коса и изтънчени ръце. Като дете той е топъл, открит, сърдечен, нежен, артистичен или музикален и много чувствителен. Такова дете е много открито и впечатлително; то е "прозрачно" за околните, същността му се проявява без усилие и без резерви. В юношеството изведнъж то избуява на ръст, което води до типичната издълженост и слабост.

През целия си живот Phos. е сърдечен, приветлив екстроверт, който много се радва на приятелството и компанията, но обича и да бъде сам, за да следва артистичните си наклонности. Удоволствие е да бъдеш с такъв човек, защото е истински състрадателен и с готовност поставя интересите на приятелите си над собствената изгода. Phos. е във висша степен интелигентен и изтънчен. За него потайността не съществува - което му е на сърцето, това му е и на езика. Топлота и нежност се разпръсват в изобилие към приятели и даже към непознати (дифузия). Голяма част от живота му се върти около отношенията с хората. Такъв човек става добър политик, от типа, който работи за хуманни каузи, или пък търговски посредник, защото притежава способността да продава всичко, в което повярва. Phos. е много впечатлителен и би повярвал във всичко казано му в области, в които той не е специалист; а след като възприеме дадена идея, той се ентусиазира и е готов да убеди и околните.

Като пациент такъв човек е удоволствие за хомеопата, тъй като е впечатлителен и доверчив. Phos. вярва в онова, което му казва предписващият, и на драго сърце и с многословна благодарност следва указанията. Още от първото интервю пациентът гледа на предписващия като на приятел, сърдечно се здрависва с него, седи наведен напред на стола си, а може и да посегне да докосне ръката на събеседника си, когато иска да наблегне на нещо. Този пациент говори за симптомите си свободно и без да премълчава нищо. Налице е склонност към тревожност и различни притеснения, но те лесно се разсейват просто с няколко окуражителни думи.

Дифузията на съзнанието е видна от факта, че пациентът тип Phos. се стряска лесно. Всички можем да направим връзка с онова състояние на съзнанието, при което мечтаем или "сънуваме с отворени очи" -съзнанието се понася към далечни обстоятелства и места. Ако по време на такова отнасяне се чуе внезапен шум, звук на клаксон, хлопване на врата или гръмотевичен грохот, мечтателят се стряска, защото съзнанието се дръпва рязко и скокообразно обратно към действителността. Това е състояние, към което пациентът тип Phos. е във висша степен податлив. Именно тази дифузия на съзнанието той не може лесно да контролира. По време на гръмотевична буря друг човек би чул първата гръмотевица и би се подготвил лесно за това, че ще следват още; човекът тип Phos. обаче е склонен автоматично веднага да се разсее, така че ще се стряска при всеки следващ гръм.

В първия стадий на патологията на Phos. обикновено преобладават физическите симптоми. В детинската фаза (било то на 5 или 35 години) може да има склонност към лесно кървене. От носа потича кръв по най-дребен повод. Мензисът може да е обилен и продължителен. Изтичащата кръв в повечето случаи е с яркочервен цвят. Тази склонност към кървене е символ на основната същност на Phos. Топлината и яркостта, които Phos. притежава, лесно се разпръсват навън, усещането за бариери е слабо.

Тъкмо в този стадий се наблюдава лесното ободряване след наспиване. Това е разбираемо като си представим, че сънят е време, през което си почиваме от обичайните усилия да се поддържа съзнанието съсредоточено в конкретни неща и се отпускаме. Хора, които повече се контролират и са умствен тип, се нуждаят от повече време, за да стигнат до такова отпочиване; те трябва да потънат в дълбок сън. Phos. обаче бързо се освежава, понеже неговото съзнание много лесно може да се разпръсне по този начин (дифузия).

През този стадий се наблюдава и характерната за Phos. жажда, особено за студени напитки. Ако има чувството на парене в стомаха (Phos. чувства парещи болки във вътрешностите - проява на топлина), болките се облекчават от студени неща; но облекчението трае само докато храната или течността се затоплят в стомаха, след което той пак се влошава. Налице е типичното силно желание за сол; както жаждата, така и желанието за сол могат да означават нарушен електролитен баланс в организма - фосфатите играят важна роля в него. Има и силно желание за риба, което също може да се свърже с недостиг на Phos. Също така Phos. може да има силно желание за шоколад и сладки неща. Имайки предвид жаждата и желанието за сладко, лесно е да се разбере, че Phos. е предразположен към захарен диабет.

С по-нататъшното развитие на патологията склонността към кървене може да се открие на по-дълбоки нива. Може да има безболезнени кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, водещи до неочаквани хематемеза (повръщане на кръв) и мелена (кръв в изпражненията). Може да има бронхит в ранен и мек стадий, но с хранене на ясночервена кръв. Може да се наблюдава хематурия (кръв в урината) без никакви придружаващи я симптоми. Ако се направят лабораторни и рентгенови изследвания, не се открива нищо патологично - при такива случаи мислете за Phos. като за възможно лекарство.

Докато преобладават физическите симптоми, на умствено и емоционално ниво почти няма такива. С развитието на патологията обаче във втория стадий налице е намаляване на физическите симптоми и увеличаване на притесненията, тревогите и страховете. Разбира се, налице е подчертана притеснителност и за другите. При Phos. това е истинско притеснение за благополучието на другите, били те приятели или непознати. Това може да се развие до патологично ниво на тревожност, което дори изчерпва и разпръсва енергията на самия пациент. Това е истинското състояние на състрадателност, докато други лекарства от същата рубрика се притесняват за другите поради лични мотиви, свързани със загриженост за тях самите.

Phos. много се притеснява за здравето си. Той става много внушаем и стига само да чуе, че някой е болен от нещо, започва да се тревожи, че и той може да се разболее от същото. Тази болезнена чувствителност към внушения обаче се успокоява с внушаване на противоположното. Няколко окуражителни думи от страна на хомеопата карат пациента да въздъхне с облекчение и да се разтопи от благодарности, само за да се върне към притесненията си веднага щом чуе за някоя друга алармираща възможност.

Тъкмо през този стадий се появяват много страхове. Това са страх от тъмнината, страх от самотата и страх по здрачаване. Може да има страх от гръмотевични бури. Отначало тези тревоги и страхове са доста слаби. Все още заедно с тях се наблюдава жаждата и освежаването след сън.

С настъпването на третия стадий пациентът бива завладян от тревоги и страхове. Докато преди това те са били слаби и е било възможно да се овладеят чрез обикновено успокояване, те постепенно обхващат все по-голяма част от енергията и вниманието на пациента. За него става все по-трудно да си почива и да се отпусне, като тревожността може да доведе до промени в рН на кръвта вследствие на хипервентилация. Несъзнателният поток от тревожност и напрегнатост пречи на отпускането дори по време на сън; сънят на пациента започва да се влошава и да не му носи отмора. Пациентът се буди неотпочинал и изпълнен с голяма тревога (като Лахезис (Lach.), Графитес(СгарЬ.) и Арсенйкум (Ars.).

Впоследствие продължаващата тревожност се развива в "свободно плуваща тревожност", за която не може да се установи причина. Налице е страх, че нещо лошо ще се случи, който се просмуква в живота на пациента, подобно на фон от далечна музика. Всяка възможност се посреща с опасения, лоши предчувствия и страх. Появява се страх от надвиснала болест, но-специално страх от рак (не толкова от сърдечни болести), но в крайна сметка се стига до страх от всякакви "предстоящи" болести.

Най-накрая пациентът тип Phos. стига до страха от смъртта -състояние на паника при мисълта, че смъртта е неизбежна. Пациентът се чувства, като че умира, особено когато е сам. Съществува вътрешното усещане за неяснота и замъгленост, приличащо на мехурчета, надигащи се в течност и разпръсващи се навън, или на усещането, че душата напуска тялото. Има голяма паника, хинервентилация, възбуденост, раздразнителност и палпитации (сърцебиене). Това е етапът, в който пациентът развива нужда от компания, поради страха от неизбежна смърт. Нуждата от компания може да е толкова силна, че да го принуди да напусне дома си, за да потърси някой приятел, с когото да си поговори. Това не е нуждата да си говориш с някого тъкмо за здравето си, като при Ars.; no-скоро Phos. просто усеща необходимост да си говори с когото и да е за каквото и да било, за да намалее паниката.

Когато тези състояния на страх се усилят, много от придружаващите ги симптоми на физическо ниво изчезват. Може вече да няма жажда, нито пристрастеност към сол, или към риба.

Още по-късно, през четвъртия стадий, умът се разпада напълно. Страховете намаляват, но умът дегенерира. Налице е трудно съсредоточаване, неспособност за свързано мислене или неспособност да се схване какво са казали другите. Тялото и умът отслабват. Пациентът става безразличен към компании и към всичко наоколо си. Резултатът е сенилност или дебилност. Друг чест краен резултат при Phos. е мозъчен удар, след който много умствени способности се загубват.

Този краен стадий може да затрудни много предписването на Phos., тъй като симптомите, позволяващи да се различи той от други лекарства са оскъдни. Поради това внимателното снемане на историята на миналите заболявания и тяхната последователност, както и правилното установяване на стадиите в патологията на лекарствата е от ключово значение, ако искаме да сме в състояние наистина да помогнем на пациента.