І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление



страница1/13
Дата20.09.2017
Размер2.34 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Проект за план за управление на

Западнобеломорски район за басейново управление



І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление





  1. Общи характеристики




    1. Географски граници

Западнобеломорски район за басейново управление (ЗБР) се намира в Югозападна България и обхваща около 11 % от територията на страната. Той представлява 11 965 кв.км от общата площ на Република България (Фиг. 1.1). Административен център на района е град Благоевград. Районът обхваща водосборните области на основните реки Струма, Места и Доспат, намиращи се на територията на Р България (Фиг. 1.2).

На изток ЗБР граничи с Източнобеломорски район, на север – с Дунавски район, на юг и запад границите съвпадат съответно с държавните граници на Република България с Република Гърция, Република Сърбия и Република Македония.

Реките Струма и Места са трансгранични се вливат в Егейско море на територията на Република Гърция. Река Доспат е най-големия приток на река Места се влива в нея също на територията на Република Гърция.


Фигура 1.1. Описание на границите на Западнобеломорски район за басейново управление



Фигура 1.2. Основни речни басейни в Западнобеломорски район

Река Струма води началото си от южните склонове на планина Витоша на 2180 м надморска височина, което е на около 0,6 км южно от Черни връх. Координатите на извора са 4233’40’’с.ш и 2316’40’’и.д. Река Струма тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 м н.в. с координати 4122’00’’ с.ш и 2220’40’’ и.д. Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по дължина сред българските реки след Искър, Тунджа, Марица и Осъм.

Река Струма приема водите на около 42 притока от първи и втори порядък. По-голямите от тях са: Конска, Драговищица, Соволянска Бистрица, Джерман, Рилска, Илийна, Благоевградска Бистрица, Санданска Бистрица, Струмешница и Пиринска Бистрица . Водосборът на река Струма на българска територия е 8 545 км2. Общият водосбор на река Струма формиращ оттока на границата с Гърция е 10 855 км2 (който включва водосборите на реките Драговищица, Лебница и Струмешница извън територията на страната). Формата на водосборната област е силно продълговата, като средната й дължина е около 250 км, а средната й ширина е около 40 км с ясно изразен планински характер, което определя и големия наклон на притоците й (от 1% на река Конска до 11,4% на река Петричка). Наклонът на реката в участъка до Перник е 65‰, при Перник спада рязко на 5,3‰, в Земенския пролом е 3,7‰, в Дупнишкото поле е 3‰ и в Петричко-Санданската котловина е 1,5‰. Средната надморска височина е 900 м. Гъстотата на речната мрежа варира между 0,51 км/км2 (на най-южния приток река Петровска) до 2,43 км/км2 (на река Църна – приток на Елешница в северо-западната част на водосбора).

Река Места се образува от вливането на Бяла и Черна Места над гр. Якоруда.

Началните притоци на река Места – Черна и Бяла Места извират от най-високия източен (Мусаленски) дял на Рила планина. За начало на река Бела Места се смята изворът на 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила с координати: 42°07’10”с.ш. и 23°35’10” и.д.

Географското положение на река Места се определя с координатите на водосбора й : 41°25” и 42°10’ с.ш. и 23°20’ и 24° 20’ и.д. Разположен е между Рила на север, Пирин на запад и Родопите на изток. Южната му част (условно ограничен от държавната граница с Гърция) е низината на Западна Тракия и Егейско море намиращи се в Гърция. Водосборната й площ до границата с Р Гърция е 2 785 км2 .Поречието на Места е най-високото в страната със средна надморска височина – 1318 м.

Отначало реката тече в югозападна посока, като близо до град Разлог приема югоизточна посока и напуска страната на кота 388 м при границата с координати 41°27’10”с.ш. и 24°03’00” и.д.

Река Места има около 25 притока: река Доспат – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия, Сатовчанска Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка (Туфча), Глазне, Златарица, Добринишка, Ретиже. Притоците й водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи.

Голямата надморска височина дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа, като 85% от реките имат гъстота над единица. Гъстотата на речната мрежа е от 0,7 до 2,5 kм/kм2 .

Този хидрографски елемент се изменя от 0,73 км/км2 (река Туфча) до 2,53 км/км2 (река Софан). Средният наклон на реката е 14,72 ‰ , но варира между 10,9‰ (река Доспат) и 128‰ (река Леевещица). Средният наклон на повече от 80% от реките са с наклон над 40‰.

Река Доспат извира под връх Розов връх (1643 м) от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. Водосборната и площ е 635 kм2. В горното си течение реката меандрира през Доспатската котловина с височина (1150-1200 м), част от която сега е залята от водите на язовир Доспат. След язовирната стена реката преминава вулканската теснина, навлиза в долинното разширение около с. Барутин и през скалистото гранитно дефиле напуска пределите на страната.

Главният и ляв приток е Сърнена река (Караджа дере), течаща през Виденишкия рид.

Релефът на Доспатския водосбор е средно- до високопланински.

Площта на водосборите на основните реки Струма Места и Доспат на територията на България са представени в Таблица 1.1 и Фигура 1.3:


Таблица 1.1. Площ на водосборите на реките Струма, Места и Доспат



Речен басейн

Площ (км2)

1

Струма

8545

2

Места

2785

3

Доспат

635


Фигура 1.3. Графично разпределение на основните водосбори


В Западнобеломорски район са разположени голям брой естествени езера, основно в алпийския пояс на планините Рила и Пирин. Голяма част от тях дават началото на реките в двете поречия, а други са безотточни. Езерното подхранване на реките има голямо значение за формиране на по-равномерен воден отток в тях особено в периода на лятното маловодие.

По-големи езерни групи в Рила планина, които попадат във водосбора на поречие Струма са Градинските, Воденичарските, Калинските, Седемте рилски езера, Поповите, Манастирските, Джендемските, Смрадливите, Рибните, Маринковските и Чернатишките (Караомерички), а във водосбора на река Места – Казанските, Ропалишките, Грънчарските, Якорудските, Баненските, Поленишките, Вапските, Скалишките и Чернополянските.

По-големи езерни групи в Пирин планина, намиращи се във водосбора на поречие Струма са Влахинските, Георгийските, Спанополските, Главнишките, Поленските, Малокаменишките и Железнишките. Във водосбора на река Места попадат групите на Бъндеришките, Овинатите, Василашките, Типицките, Стражишките, Валявишките, Превалските, Плешките, Поповските, Самодивските, Кременските, Каменишките, Брезнишките и Корнишките езера.

От рилските езера най-голямо е Смрадливото езеро от групата на Смрадливите езерар с площ на водното огледало 212 дка, максимален воден обем 1720 м3 и масимална дълбочина 24 м, а от пиринските – Поповото езеро от групата на Поповските езера с площ на водното огледало 123,6 дка, максимален воден обем 1270 м3 и максимална дълбочина 29,50 м.


1.2 Екорегиони

Западнобеломорски район се намира изцяло в екорегион № 7 “Източни Балкани”, представен на Фигура 1.4.



Фигура 1.4. Екорегион “Източни Балкани”



1.3. Характерни особености на райoна за басейново управление

1.3.1. Физико-географска характеристика

1.3.1.1 Релеф
Релефът на водосборите на основните реки Струма и Места е предимно високопланински и котловинен, силно разломен, дълбоко разчленен и скулптуриран от хидрографската мрежа и ледниковата денудация. Отпечатък върху релефа са оставили палеогенските вулкани, особено в долината на река Места и река Доспат.

Релефът на водосбора на река Струма е предимно планински и високопланински. От интензивните диференцирани геотектонски движения планинските масиви (хорстове) са високо издигнати, а котловинните низини - дълбоко потънали, в които р.Струма е оформила своята долина. Надморските височини в областта варират от 2915м, на най-високия пирински връх Вихрен до по-малко от 90 м на низината, при граничният пункт Кулата. Средната надморска височина на водосбора е 900 м. В областта се извисяват най-високите български планини Рила (връх. Мусала - 2925м) и Пирин (връх Вихрен – 2915м).

Горното поречие на река Струма се простира в (Крайщидната) – Западно­средногорска среднопланинска и котловинна геоморфоложка подобласт от Преходната морфоложка област. Разположена е между Старопланинската и Рило-Родопските области. Отличава се с пъстро морфоложко разнообразие от планини, хълмове, бърда, ридове и междупланински котловини, предопределено от геолого-литоложкия строеж на терена.

Река Струма води началото си от изворите сред магмените скали на Витошкия купол с най-високия Черни връх (2290 м). Освен Витоша, с височинни пояси над 1300 м н.м. са планините: Ерулска (Голем връх 1481 м), Конявска (Виден, 1487 м), както и крайграничните Милева планина (връх Милевец, 1733 м) и Кървав камък.

По-обширни терциерни-кватернерни котловини в Струмско поречие са Пернишката, Брезнишката, Радомирската, Кюстендилската котловини, Пиянечкия и Бобовдолския басейни.

Средното поречие на река Струма и целият водосбор на река Места принадлежат на Рило-Родопската област. Кристалинният масив представлява лабиринт от високи скалисти върхове, била и ридове, дълбоки речни долини и клисури. В самостоятелна подобласт се отделят крайграничните планини: Осоговска, с най-висок връх Руен – 2251 м, Влахина (вр. Кадийца 1924 м), Малашевска и Огражден (вр. Маркови кладенци 1522 м) и Беласица (вр. Радомир 2029 м).

Разломните граници на планинските вериги ограничават Джерманската, Благоевградската, Симитлийската, Санданската и Струмешнишката котловини.

В рилските и пирински алпийски дялове ледниците от последното заледяване са моделирали забележителни циркуси, трогови долини, стотици езера, моренни валове, остри върхове и скални зъбери. Характерни елементи на планинския релеф са старите денудационни заравнености (платовидни била) и акумулационните и ерозионни речни тераси. По Рила и Пирин са установи четири етажни денудационни повърхнини между хипсометричните нива 1200-2600 м н.м.в.

В речните долини, по бреговете им и в котловините са образувани две заливни и 6-7 надзаливни (ниски, средни и високи) речни тераси.

По река Струма от Кресненския до Рупелския пролом са развити: една ниска заливна тераса и 6 надзаливни акумулационни и ерозионни тераси относителни височини над съвременните речни легла (м): 5-7; 8-12; 20-22; 40-45; 60-65 и 85-100.

Край планинските склонове, реките и потоците са отложени наносни и поройни конуси, като в някои котловини образуват непрекъснати ивици.

В терените, изградени от карбонатни скали в Западното Средногорие, Крайщето Пирин, Славянска планина и рида Дъбраш са разпространени карстови форми (кари, понори, пропасти, пещери) и големи карстови извори. Между Рила и Пирин и Западнородопската подобласт на Местенската долина се разполагат Разложката и Гоцеделчевската котловини.


Р
В Краището сравнително големи площи заемат средно-горнотриаските напукани, разломени и окарстени варовици, доломитни варовици и доломити, частично и юрски карбонатни формации оформящи рида Голо Бърдо, Земенската и Конявската карстови водоносни системи и цяла редица по-малки карстови райони и фрагменти със значителни количества студени и субтермални карстови води. Те подхранват многобройни извори, които се ползват за водоснабдяване и напояване и участват във формирането на речния отток.
елефът на водосбора на река Места се характеризира със следните особености: Водосборът на река Места обхваща южните склонове на Рила, Източните склонове на Пирин и Западните склонове на Западните Родопи. Трите планини се свързват съответно чрез Пределската седловина (Рила и Пирин) и седловина Аврамови колиби ( Рила с Родопите). Долините на Бяла и Черна Места са стръмни и тесни. Съединяват се на североизток от гр. Якоруда. След това Места навлиза в източната част на Разложката котловина (850 м.н.в.) разположена между Рила, Пирин и Доспатската планина. На юг от нея Места се врязва в западния склон на родопския рид Дъбраш, където образува дългия и тесен пролом Момина клисура. На юг от него река Места навлиза в Гоцеделчевското поле (500-600 м). То заема около 40 – 50 000 дка на десния бряг на Места и около 15000 дка на левия. Западните Родопи са прорязани от стръмно склонести долини - леви притоци на Места.

В горното си течение притоците на река Места, реките Бяла и Черна Места са стръмни, като наклона постепенно намалява при гр. Якоруда. Склоновете на долината са стръмни и са скалисти. Дъното на долината е тясно, но на места се разширява до 60-80 м. Коритото на реката е каменисто като дъното е чакълесто – каменливо.При вливането на Черна Места долината се разширява до 300-400 м. Склоновете са също стръмни, но обрасли. Коритото се разширява на 12-15 м. При гр. Якоруда напречният профил на долината е тесен, дълбок със стръмни склонове, като след града долината се разширява до около 600 м. Залесеността намалява, като към с. Бабяк теренът е силно обезлесен. Склоновете са прорязани от множество дерета, които при устията си образуват наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 м. Дъното е чакълесто-песъкливо с много заоблени големи камъни. При вливането на река Белишка долината на река Места се разширява до 1,5 км. След вливането на река Бабяк долината се стеснява много, склоновете й стават стръмни, а дъното й достига до няколко десетки метра. Склоновете й са залесени с храсталак, като съвсем малко иглолистни гори има по билата.

При село Елешница и град Добринище реката силно меандрира. След като приеме десния приток – Безбожка река, река Места навлиза в Момина клисура. Напречният профил на реката е тесен и дълбок. Ширината на дъното варира от 100 до 300 м. Склоновете са обрасли с нискостъблени гори, примесени с иглолистни. Речното корито достига 45-50 м. Дълбочината на реката достига 0,8 м, а на места до метър. Дъното на реката запазва същия характер - чакълесто песъчливо. След Момина клисура реката навлиза в Гоце Делчевското поле. Тук напречният профил на долината е трапецовиден, като склоновете са полегати. Долината е широка 3-4 км. Реката тече покрай левия склон, като полето остава почти от дясно. Реката залива широки речни тераси. Дъното е песъчливо-глинесто. Този характер се запазва до границата.
Десните притоци на река Места се подхранват от Рила и Пирин, а левите – от рида Дъбраш в Западните Родопи, с най-висок връх Беслет – 1938 м.

Между котловините реката протича през Момина клисура и напуска нашите предели също в проломна долина.

Западнородопските върхове, била и ридове се отличават със заоблени релефни форми, пресечени от дълбоките стръмносклонови долини.
1.3.1.2 Геоложки строеж
Речните водосбори в Югозападна България са изградени от разнородните метаморфни, магмени и седиментни скални формации, с различна възраст.
Докамбрийски метаморфни комплекси

Докамбрийските метаморфни групи (комплекси; свити) заемат най-големи територии от геоложкото пространство на двете поречия. Представени са от: монотонните свити от различни видове гнайси, мигматити, гнайсошисти, шисти, лептинити; от масивни мрамори, с прослойки от шисти; пъстри свити от гнайси, амфиболити, шисти, прослоени от мрамори, калкошисти, лептинити.

Най-старите (архай – долен протерозой - P A-C) ултраметаморфни групи (именувани Беласишка = Стражевска група и Огражденска = Арденска група или Малашевския гнайсов-мигматитов комплекс) предимно от гранитизирани гнайси, мигматити, амфиболити, изграждат планините Беласица, Огражден и Малашевска. Сред комплекса са внедрени многобройни, метаморфозирани, базични и ултрабазични тела. Амфиболитови свити (Тросковска група) от амфиболити, амфиболитови гнайси, шисти и лептинити заемат значително пространство под мигматичния комплекс в източните дялове на Влахина планина и в Югозападна Рила. Мигматизираните гнайси и мигматити, отнасяни също към Малашевския комплекс, участват в строежа на Влахина планина, югозападните и северни части на Рила и на цялата Верила планина.

Рупчоската група обхващаща гнайсовите свити от разнообразен състав гнайси, мигматити, шисти и пъстрите (Чепеларска и Въчанска) свити от гнайси, гнайсошисти, амфиболити, мрамори и други скали, както и най-горната силикатна Ситовска група (с гнайсова, лептинитова и шистова свити) изграждат метаморфната мантия на гранитните и гранодиоритни плутони в масивите на Западна Рила, Пирин и Западни Родопи. Около гранитния интрузив на Осоговска планина метаморфитите са представени от гнайси и амфиболити на Осоговската група.

Както се вижда, сред метаморфните групи, преобладаващо разпространение имат различните видове гнайси.

Над Ситовската гнайсово-шистна група в Пирин и Западните Родопи метаморфният комплекс се коронясва от масивни и окарстени мрамори на Асеновградската група – т.н. Добростанска свита. Дебелината на свитата изграждаща мраморния пръстен около Тешовския гранитен плутон надвишава 1400 м .



Магмените гранитни и гранодиоритни плутони

Магмените гранитни и гранодиоритни плутони (с палеозойска и горнокредна – палеогенска възраст) заемат обширни пространства в поречията на Струма Места и Доспат. Те са внедрени сред метаморфните групи и изграждат ядрата на високите планини Рила, Пирин, Западни Родопи и Осогово. Малки гранитоидни интрузии се разкриват и по планините Влахина, Крупнишка, Малашевска, Огражден и Беласица, Западна Рила и други участъци.

Палеозойските формации, включително диабазово-филитоидния комплекс (от венд-камбрий до горен перм са разпространени фрагментирано в многобройни ивици от райони и участъци в Крайщидната област – горното поречие на река Струма. Представени са от голямо разнообразие на: филити, шисти, аргилити, алевролити , пясъчници, конгломерати, на места варовици, метадиабази и други. Сред тях са внедрени магмените плутони на Струмската диоритна формация (с горно палеозойска възраст).

В Крайщето и Западносредногорската област са разпространени мезозойските– триаски, юрски и горнокредни седименти. Сравнително големи площи заемат водоносните напукани и окарстени средно-горнотриаски варовици, доломитни варовици и доломити.



Седиментни и вулканогено- седиментни формации формации

През палеогенския и неогенския периоди, в резултат на дълбоки разломявания и интензивни, диференцирани тектонски движения по Струмската, Местенска и Доспатска разломни зони се формират грабеновите седиментни басейни (ровове). В тях са отложени дебели континентални седименти от брекчоконгломерати, пясъчници, пясъци, глинесто-песъчливи и глинести седименти с битумолити и въглища. Образувани са олигоценските Пернишки и Бобовдолски, Сухострелски и Брежански въгленосни басейни. През неогена продължават своето развитие Кюстендилският лигнитен басейн и наредените по Струмската дислокационна (линеаментна) зона: Джермански грабен, Благоевградски басейн, Симитлийска котловина, с Орановския въглищен басейн, Санданската и Струмешнишка неогенски-кватернерни грабенови котловини.

През палеогена, главно в олигоценската епоха, в областта се проявява интензивна вулканска дейност. Големи количества лава се изливат в Брацигово-Доспатското понижение, където се формира едноименният обширен, риолитов (игнимбритов) вулкански масив, който оказва влияние върху водоносността на водосбора на река Доспат. Дебелината на Доспатските лавови разливи около вулканските центрове надвишава 500 м.

В същия период се образува и известния вулканогенен ареал по долината на река Места.

В поречието на река Струма терциерният вулканизъм е проявен по-слабо. В редица участъци се разкриват приабонско-олигоценските вулкански тела от риолити, риодацити и други вулканити в редица участъци от Крайшидната и Огражденска области. Едно от най-късно проявилите се вулкански тела е неогенската височина “Кожух” в самото корито на река Струма, която и до днес е ареал на интензивна хидротермална и мофетна активност.

Максималната дебелина на неогенските речно-езерните моласи, запълващи Симитлийският и Санданският басейни надвишава 1000 м. По съседната, Местенска субмеридионална зона са формирани терциерните Разложки и Гоцеделчевски котловини (въгленосни басейни) и Доспатския грабен – по едноименната разломна зона.


Кватернерни седиментни комплекси

Кватернерната покривка е неравномерно разпространена. В речните легла, заливните и надзаливните тераси, в наносите и поройните конуси, при устията на реките и потоците и планинските подножия са отложени алувиални и пролувиални наноси от чакъли, валуни и пясъци с прослойки и почвен покров от песъчливи на места и блатни глини. Общата им дебелина по река Рилска достига 50-55 м; по Дупнишка Бистрица – 100 м, в река Петричка – над 300 м, река Доспат – над 150 м. Край планинските подножия са натрупани пролувиални и делувиални, несортирани, грубоотломъчни скални блокажи, брекчи, пясъци и глинести отложения. Дебелината им в Благоевградския басейн достига 150 м.

В Рила и Пирин, по долините, в ледниковите циркуси и езера се срещат моренни и речно-ледникови наслаги с ограничено разпространение.

Тектоника

Територията на Югозападна България е “претърпяла” почти всички неотектонски и магмотектонски събития, проявени през дългата геоложка еволюция на Балканския полуостров. Многократните геоложки процеси и геотектонски активизации в региона са формирали многообразието на скалните формации и сложно устроените геоложки, блокови, структури, респ. хидрогеоложките структури, с разнородните водоносни и безводни хоризонти.

Планинските блокови масиви и котловинните басейни принадлежат към следните геоструктурни области (зони): Западно Средногорие, Крайще (Крайщиди) и Родопски масив с неговото продължение – Сръбско-Македонския масив в западните покрайнини.

С изключително пъстър и сложен разломен, гънково-блоков и навлачен строеж се отличава областта Крайще. Мозайката от фанерозойските литостратиграфски свити и морфотектонски структури обуславят и голямото разнообразие на хидрогеоложките условия в областта.

Регионът се отличава с особено интензивна неотектонска активизация и в съвременната епоха.

Диференцираните вертикални движения на земекорните блокове продължават високото издигане на планинските (хорстови) масиви, усилената ерозия и денудация, дълбочинната инфилтрация на води в подземната хидросфера и потъване на междупланинските грабенови котловини, където се акумулират речните и склоновите наслаги и подземните води. По активните разломни зони на Струмското поречие са проявени и многобройните термоминерални извори, сред които и най-горещите в страната – при Сапарева баня.

1.3.1.3. Климатична характеристика
По своето географско разположение България попада в южната част на умерения пояс, в близко съседство със субтропичната средиземноморска климатична област. Поради това климатът е умерено континентален, като в най-южните райони той има характера на преходен към средиземноморски.

През студеното полугодие преносът на въздушни маси над България е главно откъм Атлантическия океан и Средиземноморието, но нерядко откъм североизток нахлуват и студени континентални маси на умерените ширини, а понякога и арктични маси, които причиняват силни застудявания. През това полугодие Стара планина играе ролята на съществена преграда срещу студените ветрове откъм северния сектор, поради което зимата в районите на юг от нея е доста по-мека. През студеното полугодие и особено през зимата твърде често се проявяват резки затопляния, причинявани от топлия сектор на преминаващи северно от България средиземноморски циклони. При такива затопляния снежната покривка в низините се стопява напълно, а в планините намалява чувствително. Средиземноморските циклони през зимата засягат по-често южните райони на България, като причиняват бързо увеличение на валежите в посока от север към юг. В най-южните райони максимумът на валежите е именно през зимата.

През топлото полугодие преносът на въздушни маси над България е най-често откъм Атлантическия океан. В съответствие с това през тази част на годината най-големите валежи падат по северните и северозападните склонове на планините и местата в близост до тях. В по-голямата част на страната (без най-южните райони) максимумът на валежите е през лятото - главно през юни, отчасти и през май, през които месеци най-често нахлуват атлантически въздушни маси.

Главно през втората половина на лятото и началото на есента България твърде често попада под влиянието на азорски антициклонални ядра, които причиняват твърде продължителни засушавания.

Климатичните различия в низините на България, не са много големи и се проявяват предимно през студената част на годината. Най-мека е зимата по Черноморското крайбрежие и в най-южните райони. В Дунавската равнина зимата е по-студена, отколкото в Тракийската равнина. Климатът на планинските райони се отличава рязко от този на низините. В планините през цялата година температурите остават чувствително по-ниски, а валежите по-големи. Тук снежната покривка се задържа непрекъснато по няколко месеца, като дебелината й в по-високите части на планините надминава 1—1,5 м.

Климатът в горното поречие на река Струма е умереноконтинентален, а в средното поречие – преходно-континентален със съществено средиземноморско влияние. Средните многогодишни температури на въздуха варират от 2,9 0 С на най-високия връх Мусала, в централния дял на Рила, до 13,9 0С в гр.Сандански и гр.Кресна.

Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона. В горната част на поречието, полетата на Кюстендил и Радомир, под влиянието на континенталната средиземноморска зона се проявяват климатичните особености и на преходно континенталната зона, които са характерни за тази част от Централната западна зона. Изразени са със сравнително по-мека зима и по-топло лято. Средногодишна стойност на валежите е малко по-ниска - 517 мм.

Климатът по долината на река Места е умерено-континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите орографски части – планински.

Средиземноморското влияние е по-осезателно на юг по долината на река Места, обуславяйки постепенната смяна на умереноконтиненталния с преходно-средиземноморски климат. С увеличаване на надморската височина в Родопите и особено в Пирин се наблюдават типичните черти на планинския климат, смекчен до известна степен в по-ниския пояс.

С най-голям брой ясни и относително топли слънчеви дни през топлото полугодие са месеците юли и август, а през студеното полугодие - периода януари-март. Най-общо лятото е кратко и прохладно /абсолютно доминира немразовитото време, въпреки че по най-високите планински части през юли и август се отчитат и отрицателни температури, а в края на август може да падне и сняг/, зимата е дълга и студена.


1.3.1.4. Валежи
Годишната сума на валежите се изменя между 500-550 мм за долината на Струма от границата до Благоевград или от 600-650 мм за долината на Места, на юг от гр. Разлог, до над 1200 мм във високопланинските части на Пирин и Рила.

Валежите достигат своя връх през м. ноември и декември със сравнително сухо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на най-южната част на Югозападна България. Средногодишна стойност на валежите е около 534 мм. Тя е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период.

Най-големи сезонни валежи има през зимата, които за високопланинските части на Пирин и Рила надвишават 350 мм. Нарастването на валежите върви от север на юг и от долините към върховете. В Брезнишкото поле валежите са 100-150 мм, а в долините на Струма и Места – съответно над 150-175 мм. Във високопланиските части на Рила и Пирин те са съответно над 250-350 мм. Валежите се характеризират с неравномерно разпределение през годината, по-ясно изразена за Югозападната зона с малкото им количество през летните месеци и по-голямата честота на периоди без валежи в същите месеци.

През пролетта най-ниски са валежите по долината на Струма, на юг от Кресненското дефиле – около 100 мм, а най-високи са в Рила  над 350 мм. В долината на Места валежите са около 150 мм.

През лятото валежите в долната част на Струмското поречие са над 100 мм, на Места  100-125 мм, в Брезнишкото поле на север достигат до 150-175 мм, в Пирин  над 250 мм и в Рила над 300 мм.

През валежите в по-ниските райони малко нарастват от около 150 мм за Струма над Благоевградско, Кюстендилско и Брезнишко полета, 175 мм за долината на Места на юг от Разлог и Радомирското поле и надвишават 250 мм в Рила и Пирин.

От месечните валежи през зимата най-високи стойности отбелязва февруари - над 110 мм във високите части на Пирин; през пролетта максимумите са през май и юни – около и над 130 мм за високите части на Рила. Най-ниски са валежите през август и септември: в най-ниските части на долините  около 20 мм, а в Рила – около 70 мм. През есента най-високи са валежите през ноември  от 60 мм по средна и долна Струма до над 100 мм в Пирин.

Средногодишната валежна сума в долината на река Места е около 700 мм и 1200 мм - във високопланинската част на Пирин. Поради по-голямата надморска височина в сравнение с долината на р. Струма, температурите са значително по-ниски, а валежните количества – по-големи. Режимът на валежите се характеризира с летен минимум и есенно-зимен максимум.


1.3.1.5 Температури
Температурният режим в района преди всичко се обуславя от надморската височина и от преобладаващата форма на терена. С оглед на това може да се очертаят следните области с характерните особености на температурите:

1. Средната и долна част от долината на Струма (под Благоевград) се характеризира с мека зима, при която среднодневните януарски температури са над нулата (до над 2 около Сандански–Кулата); горещо лято, като температурата там превишава 25 през юли, а в отделни дни до 40-42. През зимата има отделни краткотрайни застудявания, през които температурата пада под 5-6 под нулата, а при изключителни застудявания – до 16-18 под нулата. Пролетта настъпва рано  около втората половина на март температурата се вдига над 10, а през април достига 13-14 при максимум до 30-32. Есента е малко по-топла от пролетта (с около 0,5-1), като през октомври достига средно до около 13-14.

Долината в Долна Места (около и над Гоце Делчев) също има сравнително мека зима – с около и над 0 средна температура през януари и 20-21 – през юни. 2. Котловинните и долинни полета от предната част на Места и средната част на Струма – Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко и Пернишко полета имат сравнително по-студена зима, през януари средната температура е около 1-2 под нулата, но не спада по-ниско от -20 до -25. Лятото там не е много горещо  през юли средните температури около Разлог са около 16-20, а в Кюстeндилско 19-21.

3. Високото Радомирско поле и хълмистите райони между равнинните и планинските части на района имат още по-студена зима – до 4 под нулата, а през юли температурата е също около 19-20.

4. В ниските планински части на района (Рила, Пирин и Витоша), януарските температури средно са между 4-6 под нулата, а във високопланинската – под 6 под нулата. Юлските температури в двете части са съответно 15-16 и около и под 14. В планините януарските температури и при най-силни студове обикновено не спадат под 22-26 под нулата. Зимата тук е най-продължителна  5-7 месеца в зависимост от надморската височина. Най-високата температура е през юли и средно се движи между 13-16. В най-силните горещини температурите достигат до 30-35 През лятото са възможни и силни застудявания с падане на температурите до 0 през юли и до 3-7 под нулата за август. В планинската част есента е приблизително по-топла от пролетта.

По данни за основните климатични показатели в станция Банско /936 м н. в./, станция х. Вихрен /2064 м н. в./ и циркус Голям Казан /2455 м н. в./: средната температура на най-топлия месец в долината - юли , е +18,9°С, а за планината - август, са съответно +12,2°С и +8,7°С; средните януарски температури са -1,9°С, -4,7°С и -7,7°С; средните годишни температури са съответно 9°С, 3,4°С и 0,3°С;

Снежната покривка в Западнобеломорския район по общо описание на режима е аналогична на тази в Източнобеломорския: краткотрайна и неустановена в ниските райони – в района на Петрич и Сандански броят на дните със снежна покривка е само 15-20, във високопланинската част – от 150 до 250 дни (от ноември-декември до април–май), а максималната дебелина превишава 100-150 см.
1.3.1.6 Влажност
А. Дефицит на влажността

Най-голям дефицит на влажността в Западнобеломорски район има най-южната част на долината на Струма (6-7 мм годишно), след това с по-малък дефицит се отличават полетата по средното течение на Струма, след тях следват полетата по горното течение на Струма и долината на Места и се стигне до Брезнишкото поле с годишен дефицит под 4 мм.

В планинските райони с нарастването на надморската височина дефицитът бързо намалява, като при 2000 м годишната му стойност е около 2 мм, а по върховете Черни връх и Мусала - съответно 1,2 мм и 0,9 мм.

През зимните месеци дефицитът по върховете е около 0,4-0,7 мм за февруари, а в низините  1-2 мм.

През юни средният дефицит се движи между 9-10 мм при Сандански а 0,8 мм за в. Мусала.

Максимумът на средномесечния дефицит на влажността за места с надморска височина под 1000 м е главно през юли, а във високите области – през август.

Годишната амплитуда на месечния дефицит на влажността се движи между 1,2 мм през януари до 13 мм за юли при Сандански и до 0,4 мм и 1,7 мм за същите месеци при в. Мусала.
Б. Абсолютна влажност

Абсолютната влажност средно за годината достига най-големи стойности 8-8,5 мм в южната част на Струмската долина, като в средната й част достига 7-8 мм, а по високите полета – 7 мм. На връх Мусала абсолютната влажност годишно достига 3,3 мм. Тя е най-ниска през януари, а най-висока – през юли. В долината на Струма южно от Благоевград абсолютната влажност се приема от 4,0-4,5 мм до 12-13 мм. Във високите полета максималната абсолютна влажност е 10-12 мм, а в планинските области и под 6-10 мм.


В. Относителна влажност

В долината на Струма, на юг от Конявската планина, средногодишната относителна влажност е между 65 и 70%. В останалата ниска част на района влажността е между 70–75%, а в планинската  над 75-80%.

През декември-януари  месеците с най-голяма влажност, в низините и по-ниските планински части относителната влажност е между 80-85%. В края на зимата е между 75-80%, с малко по-ниски стойности е по долината на Струма, южно от Бобошево.

През март и април в по-голямата част на района, без планинскитe му части, относителната влажност намалява, като по долината на Струма, южно от Конявската планина е 62-65%, а в останалата непланинска част е 65-70%. В планините през тези месеци влажността е 70-80%.

През май влажността нараства слабо, най-ниски стойности има през август, като достига в Струмската долина на юг до 52-55%. В Кюстендилско, Дупнишко и Радомирско полета до 55-60%, по долината на Места – 60-65%, в планините – над 65% и до 80% в най-високите части.

От септември влажността непрекъснато се увеличава до годишния си максимум през декември-януари.


1.3.1.7 Изменение на климата и свързаните с него засушавания и наводнения
В последните десетилетия години се наблюдава глобално изменение на околната среда в световен мащаб, изразяващ се в изменение на климата в резултат на затопляне.

Климатът непрекъснато се изменя в определени граници и тези промени винаги са глобални, но в различна степен се проявяват в различните географски зони и области. Климатичната система се състои от отделни елементи, които не са в едно и също състояние, а непрекъснато се изменят, като трендът на кривите, с които се изразяват, е възходящ или низходящ. Тези непрекъснати промени зависят от много фактори – земни, космически, хидроложки, орографски, геоложки и т.н. Понастоящем като най-голям фактор се посочва човечеството и неговата стопанска дейност, водеща до създаване и усилване на парниковия ефект, до замърсяване на атмосферата, изтъняване на озоновия слой и т.н.

В този аспект се разглежда и глобалното затопляне в световен мащаб. То се изразява във все по-интензивна промяна на климата, а оттам и в количеството и режима на оттока в реките, както във вътрешногодишното му разпределение, така и в многогодишен аспект. Като последица от тази интензивна промяна на климата, все по-често се говори за засилване на “опустиняването” в някои райони на Европа, като Испания, Португалия и Гърция.

Годишната сума на снеговалежите във водосборите непрекъснато намалява за сметка на падането на катастрофални валежи от дъжд върху ограничени водосборни области. Последните предизвикаха наводнения в редица райони на България с особено големи щети през лятото на 2005 година.

От друга страна, все по-вече изстъняващата снежна покривка във водосборите води до по-малък воден отток в реките по време на вегетацията на разстенията (лятното маловодие), по-голяма евапотранспирация и по-голяма нужда от вода за напояване.

Според изследвания на БАН, от началото на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век, България преживя тежки засушавания, които достигнаха връхната си точка през 1993 и 1994 г. Периода на засушаване продължи от 1982 г до 1994 г.

В поредицата от 100-годишния период на наблюдения засушливи години са 1894, 1899, 1904, 1907, 1908, 1917, 1918, 1923, 1926, 1927, 1928, 1934, 1938, 1942, 1945, 1946, 1947, 1948, 1949, 1950, 1952, 1965, 1968, 1985, 1990, 1992, 1993 г. В тази поредица от сухи години се очертават три продължителни сухи периода:1902-1913г.;1942-1953 г и 1982- 1994г. Първият период е най-къс и сухи в него са 20% от годините, във втория период сухи са 40% от годините, а в третия те са повече от 50% и засушаването обхваща почти всички сезони.
В Западнобеломорски район има данни за следните наводнения .

Наводнението на 30.12.2005 г. в басейна на река Места и притока и от І порядък река Канина - наблюдавано от експерт на БД ЗБР.

По материали в печата добре е описано наводнението от река Благоевградска Бистрица на 02.07.1954 г, като най-голямото наводнение за целия ЗБР по отношение на нанесените материални щети и с 13 човешки жертви.

Наводнението от река Струма в района на Благоевград през 1956 г.( по разкази на очевидци).

По разкази на очевидци на река Влахинска (І порядък на река Струма) през 1955 г е имало голямо наводнение в района на с.Влахина. В реката се е образувала висока вълна . Селото не е пострадало поради това, че е изградено по-високо на десния бряг на реката.

На река Ощавска най-голямото наводнение е станало през 1915 г когато са отнесени селската воденица и всички мостове. Второто наводнение е станало през 1954 г когато са отнесени всички мостове над реката. Последното е станало през 1975 г. Селото е разположено по двата бряга на реката, но къщите са изградени по-високо от коритото на реката затова не са нанесени по-значителни щети и няма човешки жертви.


1.3.2. Хидроложка характеристика.
Високите планински масиви Рила и Пирин са разположени в горната и средна част на района и разделят поречията на реките Струма , Места и Доспат. Реките протичащи по склоновете на тези планини са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 л/сек/kм2, поради високите валежи  над 1200 мм годишно. За тях е характерна и голямата гъстота на речната мрежа  над 2-2,5 kм/kм2.

Следващите по водност реки са родопските притоци на река Места, както и Осоговските притоци на река Струма с отточни модули до 15-20 л/сек/kм2 при годишни валежи 900-1000 мм и гъстота на речната мрежа до 1,5-2 kм/kм2.

В долината на река Места отточните модули достигат най-ниските си стойности до 2 л/сек/kм2 в южната й част при валежи около 650 мм, а в долината на р.Струма, най-ниските части под Сандански и до границата намаляват до 0,5-1 л/сек/kм2 при валежи под 550 мм годишно и гъстота на речната мрежа до 0,6 kм/kм2.

В горното течение на река Струма модулите се изменят между 3-4 л/сек/kм2 за високите полета, до 20-25 л/сек/kм2 за Витоша и до 35-40 л/сек/kм2 за Рила и Пирин.

Измененията на годишния отток на реките зависят от съчетанията и разпределенията на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха.

Във високите планински части на района оттокът през зимата e нисък, с минимум през февруари, като следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните дъждове през пролетта и наличието на интензивно снеготопене довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май  до около 30% от годишния отток.

С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-южните райони максимумът е през февруари.

Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-южните и ниски райони  през май-юни и достига своя минимум през септември.

Естествения отток на реките Струма, Места и Доспат при границата с Гърция е представен в Таблица 1.2


Каталог: webdav -> CircaBC -> env -> wfd -> Library -> framework directive -> implementation documents 1 -> information consultation -> bulgaria -> rbd-west aegean
rbd-west aegean -> IV. Мониторинг на водите Повърхностни води
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
env -> Executive Summary – Cement and Lime
env -> Изложение 1 Въведение
rbd-west aegean -> Програма от мерки Законова рамка и съдържание на раздела


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница