I. Пътя към никея христология на Отците
Христологични намерения на Никейския символ на вярата
Изтегляне 473.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Θεὸν ἀληθινὸν ἐκ Θεοῦ ἀληθινὸ ῦ - истински Бог от истинския Бог”
- „истински Бог от истинския Бог”
2. Христологични намерения на Никейския символ на вяратаСъс своите догматични твърдения Никейския Събор искаше да предложи една формула, с която да изрази обикновената библейска вяра в Исус Христос в един културен контекст различен от този, в който е роден християнското послание. Използвайки гръцката философска терминология Съборът искаше да „преведе” тази библейска вяра за онези мъже и жени, който мислят и си представят Бог и реалността в една метафизична концепция. Следователно Никейския символ на вярата използва термини, които не се намират в Новия завет и са чужди на християнската традиция. Това беше голяма и смела новост (нововъведение), което доведе до едно съмнение за „елинизация” на християнската вяра (виж Adolf v. Harnack). Вярва се, че по този начин Съборът е отчуждил християнското послание от неговите корени и така е направил малко или много една метафизична истина. В действителност истината е тази, че Съборът е искал да преведе вярно библейската вяра за един друг тип хора с друг манталитет. Съборът си служи с гръцката терминология, но с това не приема просто метафизиката. Използвайки нейните гръцки термини, Символът иска да помогне на (елините) гърците да разберат какво означава „Син Божи”. Това което Свещеното Писание можеше да изрази по един спокоен начин в своя културен контекст, в гръцкия начин на мислене – както видяхме – срещна много трудности. Терминът „Син Божи” можеше да интерпретира по няколко начина, като например от адоцианите, модалистите, арианите, или субординацианистите. Ето защото Съборът искаше да стане ясно, че техните концепции (начини на мислене), не можеха да изразят това, което Новия завет искаше да каже с изразът „Син Божи”. Изразът „Син Божи” не се разбира с горе споменатите концепции. На първо място, защото „Син Божи” означава, че наистина Бог е в Исус, и то без да се мисли как това е станало възможно и как Бог е в Исус. На второ място всички онези концепции, които са изработени в последствие, за да обяснят този факт на вярата се оказват недостатъчни, т.е. немогат да обяснят този факт на вярата. Това е така просто защото те не позволяват да се мисли, че може да има истинско въплъщение. Формулата на Никейския символ на вярата всъщност е резултат (поне временно) на последвалите силни христологични дискусии. Потвърждаването на Въплъщението и изповядването на Исус като Син Божи от страна на християните в света на елинистите предизвика една поредица от критични въпроси и постави началото на едно много силно движение на мисълта. Ако Христос не е бил истински Бог то е само едно създание. Ако е бил само едно създание, тогава неможем да имаме общение с Бог, защото едно създание неможе да бъде достатъчен за да осъществи общение с Бог. Нашето спасение неможе да се гради на едно създание. Ако искаме наистина да можем да вярваме, че единствено чрез Исус сме получили общение с Бог, то тогава Исус трябва бъде наистина едно божествено същество. Но как може един човек да бъде Бог, без да смесва и сбърква Бог и създанието, (т.е. кой кой е)? И ако Христос е Бог, то тогава има два Бога ли? В крайна сметка се получило следното, че на всеки даден отговор изниквал нов пореден въпрос. Всъщност, сега задачата била да се направи разлика между божественото и сътвореното. Това, което изглеждаше очевидно за библейската мисъл сега изгубваше своята очевидност. Гръцката мисъл е безмилостна в това. Тя не се задоволява с приблизителни определяния, но изисква точност в терминологията и изтънченост на мисълта, за да се изключат всякакъв тип недоразумения. Също така било необходимо да се направи разлика между „лице” (persona) и „същност” (sostanza), за да се избегне една трибожествена концепция (възглед). Поради тази причина Църквата в елинистичния свят не е имала друг избор освен да използва философската терминология, за изясняване въпросите поставени от страна на гръцката мисъл. В Новия завет терминът „Син Божи” изразява интимната и уникална връзка на Исус с Бог, Неговия баща. Всички христологични дискусии в първите християнски векове искаха да изяснят как да се мисли (и как не трябва да си представяме) тази връзка. Никейския символ на вярата си служи с термина οὐσία (същност), за да изясни как да се приема тази връзка на Исус с Отца. В израза ὁμοούσιον τῷ Πατρί (единосъщен с Отца), Съборът превежда това, което в Свещеното Писание означава синовата връзка на Исус за гръцкия манталитет: единосъщен с Отца. Следователно Исус не е създание, но е „Θεὸν ἀληθινὸν ἐκ Θεοῦ ἀληθινὸῦ - истински Бог от истинския Бог”. В последствие виждаме, че дори и горе споменатото определение не било достатъчно, за да се избегне недоразумението. И все пак благодарение на тази формула Отците успяват да намерят консенсус както и напредък в изясняването. От този момент никой вече неможе да се върне назад и да използва предсъборни възгледи. С този символ на вярата Църквата изрази своята вяра в един Спасител, който наистина е божествен, а не сътворен. В същото време Църквата отвори за мислещите хора от друга културна среда възможността да изразят своята вяра, а именно новозаветната вяра в Христос без да се налага извършването на привидно реалистични концепции, които са доказани, че са погрешни и недостатъчни. В този смисъл Никейския символ на вярата е също и първото свидетелство на инкултурация (inculturazione) на християнската вяра в една култура различна от тази на оригиналната. Може дори да се каже, че този Символ на вярата е един модел на инкултурация (inculturazione) валидно също и за инкултурация на евангелието в различни култури и епохи. Християнската вяра не е станала гръцка религия, но си е същата библейска вяра, но сега изразена с гръцки философски понятия. Поради това християнската вяра не е била погълната от гръцката мисъл. Гръцките понятия са били използвани, за да се обясни чрез тях това, християнското послание е искало да каже. В този смисъл християнската вяра показа, че може да бъде превеждана в другите културни категории и мисли. Универсалната претенция принадлежи именно на християнското послание. Християнското послание желае да бъде разбирано от всички човеци и всички човешки култури. Това е именно, защото Христос е дошъл и е умрял за всички хора (вж. 2Кор 5,14-21). В Него „Бог примири света със Себе Си” (2Кор 5,19). Ако тази вяра неможеше да се превежда на езика на всички народи и в категориите на всички култури то нейната претенция за универсалност нямаше да може с право да се развива. В обобщение сега можем да видим следните христологични намерения: Синът Божи е единороден с Отца и следователно не е творение. Това, което е сътворено не принадлежи на личността на предшествуващия Син, но само на човешката природа от Него приета, т.е. тя принадлежи само на човека Исус. Учението на Арий трябва да се изключи окончателно. Всъщност в каноните прикачени към Никейския символ на вярата, учението на Арий изрично е осъдено (вж. DH 130). Положителното намерение на Никейското определение има сотириологичен характер: иска да покаже, че вярата в изкуплението (2 Кор 5,19) и спасението на хората в един културен контекст, различен от този на Библията. По един много ясен начин това намерение на Събора се вижда в учението на Атанасий Александрийски, известен противник на Арий и защитник на вярата, която Събора изповядва, а именно, че ако не е бил самия Бог (но само едно творение) да дойде в Исус Христос, то тогава Исус нямаше да може да ни даде наистина това общение с Бог. Ако Исус беше само човек то Той нямаше да бъде автентичен Спасител на човечеството и Неговото послание нямаше да бъде в никакъв случай ненадминато. Ако библейската вяра в спасението е истинска то тогава Словото трябва да бъде „истински Бог от истинския Бог”.
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 473.84 Kb. Сподели с приятели:
|