Икономическите възгледи на Лудвиг Мизес: теории за парите, кредита и икономическия цикъл

Изтегляне 117.43 Kb.

Дата	24.09.2017
Размер	117.43 Kb.
	#30889

3 януари 2010

Гр. София

проф. д.ик.н. Николай Ненов Неновски

катедра “Финанси”на УНСС

научна специалност 05.02.05

Рецензия за дисертационния труд на Румен Любенов Андреев

Икономическите възгледи на Лудвиг Мизес: теории за парите, кредита и икономическия цикъл

За присъждане на научната степен “доктор по икономика”

по научна специалност 05.02.02

„История на икономическите учения”

Научен ръководител: проф. д.ик.н. Катя Бекярова

В рецензията си в началото представям труда и неговата актуалност, след което следвайки хронологията на структурата на представям своите разсъждения и критични бележки. Приносните моменти и критичните бележки като цяло са вмъкнати в изложението по глави, като в отделен параграф си позволявам да напомня още веднъж някои от приносите и новостите. Критичните бележки не са обособени отделно, и са представени паралелно на отделните дискутирани теми, така че да се улесни тяхното разбиране. Накрая давам своята обща оценка за качествата на дисертационния труд.

I Актуалност на дисертационния труд
Ясно е, че представено изследване е актуално и полезно, особено днес, в момент на криза на икономическата наука, на подлагане на съмнение на валидността на основните и постулати и препоръки. Австрийската теория, в рамките на която се разглежда Лудвиг Мизес, винаги е служила като един от пунктовете за възврат, които дават възможност да се преодоляват проблемите на икономическата теория практика, и да се зареждат те със свежи идеи.
Разбира се не всички мислят по този начин (повечето съвременни икономисти смятат австрийската теория за отживелица, вредност и др.), но вярно е че дори критикувана, австрийската школа винаги се появява в момент на икономическа и интелектуална криза. Както между другото при всяка криза нуждата от история на мисълта нараства, или ако се изразим по друг начин, нейната пределна полезност расте, а пределната полезност на водещата икономическа парадигма (мейнстрйим) намалява. Така е било в миналото, така е и днес.
В този план на мисли, докторатът на Румен Андреев, е от една страна естествено дело, а от друга полезен интелектуален труд. В България няма цялостно изследване посветено на Мизес, въпреки, че изследванията и публикациите на Атанас Леонидов и Стефка Коева, дават значителен исторически и аналитичен материал по отношение на приноса на австрийската школа и м частност Мизес. Трябва да се отбележи, че българската литература относно австрийската теория за парите и цикъла, не започва от 9 септември, и че в периода между войните Асен Христофоров и Симеон Демостенов, например, правят редица интересни, и то не само чисто теоретични анализи, а дори приложни анализи и изследвания (смятам за недостатък факта, че публикациите на българските икономисти между войните, не са споменати и не са обект на внимание от докторанта, това трябва да се преодолее при евентуална публикация на труда).
Освен за развитието на икономическата теория в България, и за обогатяване на представите ни за икономическата политика, настоящето изследване има и полезност по отношение на изучаване на икономическите теории и икономическата мисъл (то запълва една празнота преди всичко в България). Представянето на теорията на Лудвиг Мизес от Румен Андреев в изключително пълен, издържан и бих казал „чист, не оценъчен вид” би допринесло за по-добрата научна критика и интерпретация в бъдеще.
II Представяне на структурата на дисертацията
Докторският труд е с обем 171 страници основен текст (страниците не са стандартни, поради което може да се предположи, че обемът е около 200 стандартни страници), и 6 страници е „ползвана литература”. Заглавията на научните изследвания и публикации наброяват 112 от които 44 на кирилица (български и руски езици) и 68 на латиница (главно на английски език).
Дисертационният труд се състои от увод, четири глави и заключение.
В увода (с.5-11) са разгледани актуалността на представената дисертация, изследователската теза и задачите, основните методологическите похвати и други. Тези основни за всяка дисертация атрибути, са развити коректно, и не смятам да се спирам върху тях.
Глава първа (с.12-47), е посветена на генезиса и еволюцията на австрийската икономическа традиция, нейните специфика и др. В хронологичен и същевременно логически ред, са изложени постиженията на предтечите на австрийската школа, нейното формално раждане с трудовете на Карл Менгер, и в този ред, до появата на основните произведения на Лудвиг Мизес, както и на неговите последователи и „вътрешно-австрийски” критици (в рамките на австрийската школа). Акцентирано е върху спецификата на австрийската школа, нейната методология, епистемологичните и философските и основи, проблемите, които поставя в центъра на изследванията си, и др. Изведен е приносът на първите поколения австрийски икономисти за поставянето на основите на австрийската теория за парите, лихвения процент, капиталът и структурата на производство. Изследвана е специфичната методология на Лудвиг Мизес.
Въпреки, че докторантът, в последствие споменава, че съществува различие между основните „родители” на теорията за пределната полезност” – Менгер, Джевънс и Валрас, според мен не е задоволително представено, и како цяло авторът се задоволява с познатите ни твърдения, докато в действителност подходът на Менгер коренно различен, и разбирането и анализирането на това различие, са основа за цялостното обособяване на австрийската школа като специфична. В това отношение биха били полезни поредицата от публикации на Jesus Huerta de Soto^¹ и особено на Gilles Campagholo (неговите архивни изследвания върху еволюцията на австрийската школа), които не само не могат да бъдат пренебрегнати, но и не може според мен (вече), да се пише задълбочено върху австрийската школа, без да се имат предвид тези автори^².
Към критичните бележки в тази глава, може да отбележим, липсата на анализ на развитието на философските и другите социални науки при формиране на основните постулати на австрийската школа и в частност на Мизес. Несъмнено е, че априоризмът и редица други постулати, не са взети ей така, а са плод на познаване или на привличане от определени философски школи (неокантианството и др.). Това е важно, защото, ако се вгледаме, между основните представители на австрийската школа философските основи са тотално различни (Менгер, Мизес, Хайек, Родбърт и др.). Кое ги сродява? Шумпетер прави, според мен удачен анализ на връзката на икономическите теории с развитието на знанието в другите области, защо докторанът не е направил нещо подобно, дори и в ограничен мащаб (в случая на Мизес)?
Глава втора (с. 48-89), обръща погледа ни върху теоретичните постулати на Мизес за парите, както и върху неговите практически предложения за организация на паричната политика. Както и първата тази, глава е много добре и логично написана. Теорията на парите у Мизес е представена в поредицата от идеи за парите, за тяхната същност, функции и организация (като се започне от схоластиците, от феодалните теории за парите, през Лок, Хюм, известните дискусии Боден/Малестроа, и т.н.). Ударение е поставено върху онези автори, които имат определена близост с Мизесовата теория за парите, например Ричард Кантийон, с неговия ефект на парите върху относителните цени, неговата критика на неутралността на парите и количествената теория. Направен е сравнителен анализ между съвременната интерпретация на количествената и австрийската теория за парите.
Други критични бележки. В рамките на методологията, субективна и обективна ценност, нещата не са добре представени, защото се остава с впечатление, че обективното у Мизес е както това у Маркс, а не е, защото следвайки Кант, за Мизес обективното е интер-субективно, то също има субективни, индивидуални корени (с. 61). Това е важно.
В някои части, например в твърдението, че регресионната теорема за пръв път синтезира теорията на парите и теорията на пределната полезност (с.62-63), и че тази теорема е безпроблемна, аз имам своите резерви, но това не може да бъде обвинение отправено към доктората, или само дотолкова, доколкото той не е погледнал критично към някои от идеите и постулатите на Мизес. Без да влизам в подробности, ще отбележа, че тази теорема според мен е провал за Мизес (оставям настрана, че същата но под друго име съществува и у Маркс, дори семантично, което вече говори за някакъв проблем, …, на кого?), но и е в противоречие със самото кредо на Мизес, а именно че теоретичната концепция няма нужда от историята, при изграждане на своите основни постулати (априоризъм). Тук, в регресионна теорема, историята се напъхва в ценността на парите (бих се изразил художествено: „като червей, който може да изяде ябълката”), вярно маскирано, но според мен по много груб начин. Прави се отстъпка на количествената теория, на холизма, провал за методологическия индивидуализъм. Оказва, се че ценността на парите, все пак, е зададена външно за индивида, в крайна сметка зад парите се крие златото, или в крайна сметка, някаква социалност. Вярно е, че за Мизес парите са средство за размяна, а не мярка за ценността, но тук, в случая на регресионната теорема, това не е спазено, Мизес вкарва меренето (и то не меренето като мащаб на цените, а меренето на ценността !), преди размяната.
На с. 71 отбелязвам, че не е ясно казано, че паричното търсене у Мизес е винаги реално, не номинално. Също така, не знам доколко характерна за Мизес е дихотомията реално-парично, реален и паричен сектор, той винаги е твърдял, че това делене е изкуствено. На с. 74 се Мизес говори за икономически закони, как ще се обясни съществуването на закони в икономическата сфера, знаейки, че австрийската школа е особено критична към пренасяне на това понятие от природните науки и правото. Добре е на защитата докторантът да даде обори на това мое съмнение.
Интересни и актуално за днешната действителност, звучат представянето на проблемите за цените, ценовите индекси, за инфлацията и дефлацията (днес живеем в свят на дефлация), както и проблема за стабилността на паричната единица. Тук Румен Андреев заслужава похвала.
В глава трета (с. 90-125) е представен задълбочен и детайлен анализ на възгледите на Лудвиг Мизес на банковата и кредитната система. Тази глава е, според мен, най-добрата глава в дисертацията. Въпреки, че се прeдставят някои традиционни интерпретации, от особено значение, е разграничаването на пари от кредит, връзката на различните кредитни инструменти и парите, цялата дискусия за формирането на лихвените проценти, за тяхната структура, за особеностите на австрийската школа и подходът на Виксел и др. В тази глава са изложени и възгледите на Мизес за генезиса, функциите на централните банки, за вредите от напускане на златния стандарт и др.
Последната четвърта глава (с. 126-163) е също с съвременно звучене, става въпрос за анализ на теориите на Мизес за икономическия цикъл. Макар, че авторът пропуска да отбележи, че по тези теории, и то в сравнителна перспектива (с други теории на цикъла и кризите) е писано още между войните (Асен Христофоров), смятам, че идеите на Мизес за цикъла са изключително добре представени, и всеки непредубеден читател би намерил паралели със състоянието на световната и българската икономика днес. Важно е акцентирането върху разграничаването от страна на Мизес, на лошо-инвестиране от свърх-инвестиране в процеса на предизвикване на кризата, което като разграничение е специфично за австрийската теория за цикъла.
Като недостатък отбелязвам, липсата на интересния и оригинален анализ на австрийската теория на цикъла, направено от Roger Garrison^³, в рамките на която графически се виждат някои особености не само на тази школа като цяло, но и между отделните нейни представители.
Смятам, че параграфът, посветен на теорията на цикъла на Фридрих Хайек (с. 159-163) е излишен, и изкуствено прикачен към текста, не виждам смисъла от този параграф, особено на това място. Смятам за недостатъчно правилна липсата на споменаване на факта, че австрийската теория за цикъла (Мизес включен) е била обект на многократни и задълбочени критики, още от 30-те година и до днес, това не са споменава (Ланге, Калдор, Срафа, Кейнс и др.). Защо? Представянето на един критичен поглед би дал повече информация на читателя.
Заключението (с.164-171) ни предлага основните изводи, формулирани от автора, според четирите глави, което ни помага да формулираме основните постижения на дисертацията. В тези изводи несъмнено се забелязват редица паралели с днешната икономическа криза, както и със състоянието на икономическата наука днес.
Тук също някои коментари. Например на с. 165, хиперинфлацията в Германия и Австрия не са отразени добре, например войната като причина (Визер е бил министър на финансите през 1917 !). На същата страница 165 има едно много ненужно твърдение, което е удивително наивно, за иначе високото теоретично интелектуално равнище на докторанта. Цитат: „За съжаление човечеството в своето развитие е доказало, че не се учи от опита и от теориите на великите икономисти” (д-р Карл Маркс велик икономист ли е, проф. Гарабед Минасян велик икономист ли е ?). Другите две твърдение от този род са на с. 171: „Истината има свой собствен път. Тя работи, дори когато партийните програми и учебници отказват да я признаят като истина” и разбира се в началото на дисертацията - с.12 „Едно от най-големите открития на човечеството наред с колелото е свободният пазар.” (Аз питам, кой е открил пазара, нали е спонтанен процес, и защо колелото, аз мисля писмеността, а жена ми мисли че това е огънят…). Въпросът е, защо Румене, си написал тези изречения, какво си целял? Изтълкувай тези обобщения.
И преди, да премина към приносите, бих желал да насоча вниманието върху един принципен, преди всичко терминологичен проблем, който всички ние заедно трябва да преодолеем. Става въпрос за приемането на понятията ценност и стойност като тъждествени и взаимозаменяеми при превод на value. Румен Андреев не прави изключение. Според мен по този начин могат да се получат редица недоразумения, и затова е най-добре да се използва ценност, каквато е било и традицията в българската и руска литература в до-социалистическия период.
II Новости и приноси, някои размисли
Разбира се, въпреки критичните бележки, и въпреки някои „закачки”, които отправям към докторанта, и за които смятам, че той ще даде пояснения по време на защитата, аз твърдя, че представеният труд е изключително удачно и ерудирано, теоретически издържано и логически ясно излагане на икономическата теория на Лудвиг Мизес, която запълва една празнота в нашата литература, и която дава много храна за размисъла и за бъдещи изследвания. Затова тя е не само принос към историята на мисълта в България, но и за икономическата теория като такава.
Разбира се приносите могат да се детайлизират, и да се търсят в различни посоки. Ще отбележа само някои възможности, освен вече посочените по-горе.
Освен системността на анализа (т.е. тя излага системно възгледите на Мизес – епистемология, методология, теоретична системност, нормативност и др.), дисертацията показва теория на Мизес в цялостното развитие на икономическата теория, нейното позициониране по отношение на основните автори преди и след него. По този начин се вижда, че теорията на Мизес не лежи на пусто място, тя е органичен завършък, а по-късно и отправна точка на редица специфични концепции и теоретични модели. От тук и логичната идея, че тази теория не бива да се разглежда като застинал модел, а активно да се търсят нейните теоретични и приложни продължения.
По-нататък, трудът на Румен Андреев, е ясна заявка, че теорията на Мизес за парите и цикъла са изключително полезни за обяснение и за преодоляването на днешната световна криза. Не съм убеден, доколко при излагане на чужди теории, относително слабо познати в България, е нужно авторът да има категорична авторска позиция към излаганата теория, или напротив трябва да спазва дистанция в оценките си. Може би добрият метод е по-средата, не мога да преценя, но мисля, че в настоящия си вид в дисертацията се спазва принципа на не-оценъчният, и доколко той е добър или не, това е друг спор, важното е че ангажиментът е спазен.
И накрая, искам да отбележа нещо, което поне аз не съм срещал в последните десетина години при българските дисертации. Става въпрос за изключително ясния и разбран български език (който аз не притежавам), и който стил говори не само за многото работа и корекции, но и най-важното за ясната мисъл на автора. Това несъмнено заслужава похвала.
И така, внимателният прочит на дисертационният труд ме убеждава, че теорията на Мизес, е несъмнено оригинална и ясна (значително по-интересна от тази на Карл Менгер например), затова смятам, че е нужно всеки студент по икономика да е запознат с тази теория. От тук и моята препоръка за издаването на дисертацията във формата на учебна монография или помагало.

IV Обща оценка
Публикациите, които Румен Андреев представя (общо 3 на брой) са на добро теоретично равнище (една публикувана в сп. Икономически алтернативи, реферирано списание, и 2 - в сборници от научни конференции, УНСС) и говорят за това, че редица от идеите и хипотезите на автора вече са получили публичност. В чисто личен и професионален план Румен Андреев притежава качествата на сериозен, задълбочен изследовател и отговорен преподавател (той работи в УНСС от 2000 г.). Личното ми общуване с Румен Андреев ме убеждава, че той обича историята на мисълта и теорията, и че неговото научно „любопитство” ще го накара да продължи да публикува, обръщайки се към други теми и проблеми от историята на икономическата наука.

Всичко това, но най-вече високите теоретични качества и приносни моменти на представения докторат, ми дават пълното основание да дам положителна оценка на труда и да подкрепя присъждането на образователната и научна степен „доктор” на Румен Андреев.

Уважаеми членове на Научния съвет за мен няма съмнение, че представеният докторат е поредното доказателство за бързата промяна в повишаване на качествата на изследванията в областта на икономическите науки в България, в насочването към нови и оригинални теми за изследване^⁴.

Проф. Николай Неновски

1 De Soto, J. (2006 [2002; 1998]. Money, bank credit and economic cycles, LvM Institute, Alabama

2 Campagnolo, G. (2008). Carl Menger entre Aristote et Hayek. Aux sources de l’économie moderne, ed. CNRS, Paris; Campagnolo, G. (2009 [2004]). Criticisms of Classical Political Economy. Menger, Autrian economics and the German Historical School, Routledge, London. Що се отнася до самия Лудвиг Мизес, несъмнена референция би трябвало да бъде и монументалната книга на Hulsmann, G. (2007).Mises: The Last Knight of Liberalism, LvM Institute, Alabama

3 Roger W Garrison (2006 [2000]). Time and Money. The Macroeconomics of Capital Structure, Roudledge

4 В рамките на бележка отбелязвам, че австрийската икономическа традиция и най-вече възгледите за парите и цикъла, станаха обект на няколко интересни доктората, защитени от български студенти в чужбина (в случая Франция), например Валентин Петканчин, Николай Герчев, Момчил Карпузанов и т.н.

Изтегляне 117.43 Kb.

Сподели с приятели: