Икономика на предприятието Курсова работа на

“ Инвестиции и инвестиционен процес в предприятието. Общ инвестиционен процес и частни инвестиционни процеси – класификация и етапи. Значение на инвестициите за ефективността на предприятията.”

1. 
   Инвестиции
   

1. 
   Същност на инвестициите
   

Инвестициите играят важна роля в икономиката на предприятията. Те са едни от основните фактори и необходима предпоставка за успешно осъществяване на стопанската дейност, за повишаване качеството на продукцията, за снижаване на разходите, за разширяване на производствените мощности, за повишаване на конкурентоспособността и укрепване позициите на пазара. За това е необходимо влагането на капитал, и то в такива направления, които са изгодни за стопанската организация, фирма, кооперация, предприятие. В този смисъл нараства ролята и значението на дългосрочните фактори, каквито са инвестициите, за намирането на решения, позволяващи рационалното използване на ресурсите и постигане на възможно най-добри резултати.

Най-често инвестициите се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения на собствен или заемен капитал. Всяка инвестиция се характеризира с последователни плащания (разходи или постъпления) в течение на срока на експлоатация на инвестиционния обект.

     Най-общо, всяко влагане на парични средства (еквиваленти) , което има за цел получаването на стопанска изгода под формата на доход, перспективно печалба, е инвестиция. Една от целите на инвестирането е да се осигурят доход и други положителни резултати (ефекти) за продължителен период. А това се постига чрез закупуване на активи, които ще осигуряват доход, за да се покрият първоначално направените разходи и да се постигне определена печалба. В този смисъл инвестиция е всяко влагане на пари в активи, което гарантира определена възвращаемост, покриваща основната сума и очакваната печалба. Така че инвестициите се свързват с влагането на парични средства, които водят до увеличаване на първоначалното вложение. Възвращаемостта на първоначално вложените средства трябва да бъде съобразена с отделните разновидности на поемания риск и условията, при които те се появяват, т.е. тя е пропорционална на поетия риск. В следствие на това инвестициите са универсален инструмент за насочване на паричните средства (спестявания) в активи, които осигуряват процент на рентабилност или норма на възвращаемост, по-висока или равна на пазарния лихвен процент. Това е свързано със стремежа на стопанските субекти да постигат икономически растеж и просперитет в бизнеса си.

а) парите, вложени в дълготрайни активи;

 б) парите вложени в краткотрайни активи;

 в) доходът, получен от инвестициите;

г) дейността, свързана с инвестирането и разглеждана като процес.

 Според макроикономистите инвестициите са:

а) капиталовложения, които имат по-продължителен срок на използване и служат за производство на продукция, стоки и услуги;

б) различни видове ценни книжа, обикновено продавани на организирана борса;

в) правителствени инвестиции, свързани с поддържането на отделни сфери от националната икономика и инфраструктура;

г) всички средства, вложени с цел:

- облагородяване на земята или запазване и увеличаване на останалите природни ресурси;

 - научна, развойна и внедрителска дейност;

 - обучение и квалификация.

В икономическата литература понякога не се прави разлика между капитални вложения и инвестиции. Но тези понятия имат различно съдържание. Капитални вложения са паричните средства, които се изразходват за възпроизводството, разширяването и модернизирането на дълготрайните активи. Под инвестиции трябва да се разбират не само капиталните вложения, т.е. паричните средства, но и всички други, необходими за създаването на нови дълготрайни активи. Съществуващите определения водят до следното обобщение: всяко влагане на парични средства (еквиваленти), което има за цел получаването на стопанска изгода под формата на доход, респ. печалба, е инвестиция. Една от целите на инвестирането е да осигури доход, други положителни резултати за продължителен период. А това се постига чрез закупуване на активи, които ще осигуряват доход, за да се покрият първоначално направените разходи и да се постигне определена печалба. В този смисъл инвестиция е всяко влагане на пари в активи, което гарантира определена възвращаемост, покриваща основната сума и очаквана печалба. Така че инвестициите се свързват с влагането на парични средства, които водят до увеличение на първоначално вложените. Възвращаемостта на първоначално вложените средства трябва да бъде съобразена с отделните разновидности на поемания риск и условията, при които те се появяват, т.е тя е пропорционална на поетия риск. Вследствие на това инвестициите са универсален инструмент за насочване на паричните средства (спестявания) в активи, които осигуряват процент на рентабилност или норма на възвращаемост, по-висока или равна на 8 пазарния лихвен процент. Това е свързано със стремежа на стопанските субекти да постигнат икономически растеж и просперитет в бизнеса си. Основната цел на всяка инвестиция е извличане на максимална изгода от вложението под формата на текущ доход или капиталова печалба, т.е. като разлика между покупната и продажна цена.

• 
  инвестицията е вложение на средства. Под средства се разбират не само пари, а и парични еквиваленти;
  
• 
  целта на всяка инвестиция е получаването на доход, респ. печалба.
  

Специфичните особености на инвестициите, характеризиращи тяхната същност, са посочени и в определението, което се дава в българското счетоводно законодателство: ”Инвестицията е притежаван от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал (чиста стойност на капитала) чрез разпределение, получаване на дивиденти, ренти и други подобни възнаграждения или чрез придобиване на друга стопанска изгода за предприятието”.

2. 
   КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
   

1. 
   В зависимост от целите на инвестирането те са :
   

• 
  Инвестиции за осъществяване на нововъведения (иновация)
  
• 
  Инвестиции за разширяване на бизнеса (диверсификация)
  
• 
  Инвестиции за обновяване на производството и адаптирането му към изискванията на пазара и научно-техническия прогрес.
  
• 
  Инвестиции в интелектуален капитал или за повишаване на образователното и квалификационно- професионалното равнище на трудовите ресурси
  
• 
  Инвестиции за възстановяване на основен капитал.
  

• 
  Материални (реални) инвестиции.
  
• 
  Нематериални (потенциални инвестиции).
  
• 
  Финансови инвестиции.
  

 Нематериалните инвестиции са паричните средства, влагани в интелектуална собственост – патенти, търговски марки, изобретения, ноу-хау, лицензии и др. Тези инвестиции се правят със същия мотив, както инвестициите в реални активи – повишаване доходността от стопанската дейност.

   Финансовите инвестиции са свързани с придобиването на финансови активи, които се определят като права върху доходи и/или прираст на капитала, както и права върху парични суми, каквито са например банковите депозити. Първият вид права се получават чрез инвестиране в ценни книжа: акции, облигации, опции, „фючърси”, полици и др.

 В страните с развита пазарна икономика инвестициите във финансови активи имат приоритет както като област на практическа инвестиционна дейност, така и като област на изследване и теоретични обобщения. Приема се, че инвестирането в реални активи зависи във висока степен от състоянието и интензитета на инвестирането в ценни книжа .

• 
  Инвестиции, носещи паричен доход. От своя страна те са инвестиции с фиксиран доход и инвестиции с променлив доход. Характерно за тези инвестиции е влагането им в активи с цел увеличаване на дохода.
  
• 
  Инвестиции, които не носят паричен доход, а ползата от тях се изразява в постигането на по-добри търговски условия.
  

• 
  Капиталови инвестиции, когато инвеститорът придобива част от чистата стойност на капитала на предприятието, в което е вложил средства. Вложения с капиталов характер са по-голямата част ат дългосрочните инвестиции – акции, дялови участия.
  
• 
  Дългови инвестиции. Те не предоставят права на участие в дейността на предприятието, а само права на вземания според подписания договор за предоставен заем. При определени условия съществува възможност за трансформиране на дълговите инвестиции в капиталови, както е при конвертируемите облигации. Доходът от тези инвестиции е предварително оценен и се определя като процент от номиналната стойност на инвестицията.