Ирена любчова димова
Изтегляне 152.12 Kb.
|
Свързани:
Lean-Six-Sigma-Black-Belt-Certification-Training-Manual-CSSC-2018-06b, Електричен ток в газове., Производствена система на Toyota, стартиране на нов бизнес, WV KOSTAL - DOC01651451-0004 Verarbeitungsspezifikation - Stiftgehaeuse ...
|
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ КАТЕДРА „АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА” РОЛЯТА НА ЕМОТИВНИ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА ПРИ КОНСТРУИРАНЕТО НА ДЖЕНДЪР ИДЕНТИЧНОСТТА АНАЛИЗ НА АНГЛИЙСКА И БЪЛГАРСКА РЕЧ ИРЕНА ЛЮБЧОВА ДИМОВА Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор” Научна специалност: 05. 04. 11 Общо и сравнително езикознание (Социолингвистика — английски език) Научен ръководител: проф. д-р Мария Георгиева София 2014
Защитата на дисертационния труд ще се състои на 13. 10. 2014г. от 13:30 часа в заседателна зала № 2 на СУ „Св. Климент Охридски”. Съдържание Увод ....................................................................................................................... 4 Структура на дисертацията ................................................................................. 8 Преглед на глава втора (Теоретични основи на изследването) ....................... 9 Преглед на глава трета (Анализ на емпиричния материал и обсъждане на резултатите) ........................................................................................................ 22 Справка за приносите ........................................................................................ 45 Библиография, цитирана в автореферата .............................................................. 46 Статии по темата на дисертацията ......................................................................... 54 1. Увод Връзката между език и джендър (англ. gender, понятие, което в настоящото изследване се разглежда като синоним на ‘социален пол’) привлича отдавна интереса на изследователите. Нейното изучаване преминава през различни етапи, които се отличават с различни подходи и методи на анализ. Характерно за по-ранните подходи е разглеждането на мъжете и жените като хомогенни групи с цел установяване на съществуващи езикови различия (Лабов 1966; Тръдгил 1988; Лейкоф 1975; Танен 1990). В повечето случаи джендър идентичността се схваща като фиксирана, постоянна характеристика на индивида, а женската и мъжката реч като относително непроменлива в различни ситуации. Тези подходи биват критикувани за това, че поляризират мъжете и жените, разглеждат техните начини на изразяване като вродени и непроменливи и пренебрегват варирането на езика в конкретни ситуации (Крофърд 1995; Камерън 2007). Използвайки тази критика като отправна точка, по-новите подходи се концентрират изцяло върху начините, по които езикът се променя в конкретни ситуации, и разглеждат изграждането на социалния пол под влиянието на различни контекстуални фактори (Екърт 2011; Баколц 2011). Постепенно се оформя ясен фокус върху конструирането на джендър идентичността в конкретни групи, обединени от общи цели, интереси и комуникативни практики (англ. communities of practice). Както ранните, така и по-новите контекстуално ориентирани изследвания разглеждат широк набор от езикови явления, като покриват всички езикови равнища: произношение (Лабов 1966; Тръдгил 1988; Екърт 2011), морфология и/ или синтаксис (Лейкоф 1975; Никълс 1978; Мур и Подесва 2009), лексика (Лейкоф 1975), дискурсивни модели (Фишман 1983; Коутс 1989; Холмс и Шнур 2006). Изследваните лингвистични явления се свързват с различни функции на езика, както и с различни социални и междуличностни комуникативни цели. Сравнително малко, обаче, са социолингвистичните изследвания на връзката между език и джендър, които взимат под внимание афективната функция на езиковите елементи (Танен 1990; Холмс 1995; Галазински 2004; Екърт 2010). Освен това, в повечето случаи емоциите представляват средство за обясняване на дадено езиково поведение, а не главен изследователски обект. Ето защо настоящият дисертационен труд цели да допълни и обогати съществуващите социолингвистични изследвания в областта на езика и социалния пол, като се фокусира именно върху слабо засегнатата връзка между емотивни изразни средства и джендър идентичност. Под ‘емотивни изразни средства’ се има предвид лингвистични (и нелингвистични) средства за изразяване на емоции, т.е. на субективни, ментални състояния на индивида, тясно свързани с определени негови действия, преживявания и възприятия (Андрейчин и кол. 2012: 1071). Важно е да се отбележи също така, че в дисертацията понятията ‘емоция’ и ‘афект’ се използват като синонимни, взаимно заменяеми термини, като същото се отнася и за ‘емотивни’/ ‘афективни’ изразни средства, с което се заема позиция, особено характерна за някои лингвистични антрополози (Бесниер 1994, 1995; Уилс 2009). Изтегляне 152.12 Kb. Сподели с приятели:
|