Искат спецпрокуратура за лекарските грешки
Разговор с д-р Петко Загорчев, д-р Стойчо Кацаров, доц. Златица Петрова и Калоян Стайков
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Репортер
- Елена Дюлгерова
- Калоян Стайков
- Водеща
- Водеща: 43. Калоян Стайков
- Гражданин
- Д-р Станимир Хасърджиев
- Водещ
- Д-р Петко Загорчев
- Д-р Стойчо Кацаров
- Доц. Златица Петрова: 65%. Водещ
Разговор с д-р Петко Загорчев, д-р Стойчо Кацаров, доц. Златица Петрова и Калоян СтайковБТВ, “Тази сутрин” 
Гости: д-р Петко Загорчев, председател на Комисията по етика към БЛС, д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването, доц. Златица Петрова, шеф на Изпълнителна агенция Медицински одит, Калоян Стайков, икономист Водеща: Сега продължаваме с един скандален случай – психично болен пациент с диагнозата параноидна шизофрения е лишен от свидетелство от ТЕЛК. След отказа на лекарите да му обновят документите, младият мъж решава, че вече е здрав и отказва да си пие хапчетата. Родителите му са в паника това да не доведе до фатални последици за болния и за близките му. Репортаж: Ще го наречем Стойчо. Диагностицирам е около 5 години. Заболяването му е параноидна шизофрения. Пие лекарствата си редовно. До преди няколко дни, когато с баща си отиват в ТЕЛК. От там им казват, че трябва да чакат с месеци, за да подпишат документите за инвалидност. Репортер: Какво се случва в това време, в което вие чакате? Родител: Ами, става неприятен случай. Защото като прочете сина писмото, че е бил лишен от тази работа, спря да пие хапчетата и започнаха вече разправиите, неприятностите. Вкъщи вика – защо ми са тези хапчета, тъй като аз съм здрав и прав, вика. От всичко се опасяваме. Не знаем как ще реагира. Това е бомба със закъснител. Така че трябва да спим с отворени очи. В къщата има и малко дете. Затова страховете на близките на Стойчо са особено силни. Няколкократно правят опити да му дадат хапче с хитрост, но не винаги успяват. Според психиатрите, болните с тази болест трябва да пият лекарствата си редовно. Прекъсне ли се лечението, има опасност за живота и здравето както на болния, така и на хората около него. Специалист: Държи се неадекватно, може да бъде подтиснат, да се изолира или пък да бъде агресивен и да търси прекалено много контакти с другите хора. Тези хора често пъти имат усещането, че ги преследват, че искат да им навредят, че ги наблюдават. Според управата на ТЕЛК – Благоевград проблемът е в закриването на специализираните телкове. А какво би трябвало да стане в случая със Стойчо, който сега е лишен и от пенсия, не е ясно. Елена Дюлгерова: И на мен ми е трудно да отговоря на този въпрос. Не смятам, че е редно. Но нищо не зависи от нас. Репортер: От кого зависи? Елена Дюлгерова: Ами, така се стекоха нещата, че специализираните телкове се закриха, няма лекари, които да заемат местата, за да може да се назначи, да има постоянно лекар, психиатър в състава. В такъв случай става затрудняване при освидетелстване на пациентите. Така сме не само с психично болните. Смятам, че като разрешение на този проблем би било пенсионерите и децата до 16 години да не бъдат контингент на ТЕЛК. Контингент на ТЕЛК да бъдат пациентите в работоспособна възраст. Сред редицата идеи за промени в здравеопазването на министър Петър Москов е и премахване на телковете. Целта е именно да се избегнат огромните опашки пред комисиите. Към момента обаче алтернатива няма. Водеща: И така, продължаваме по здравна тема. Преди да премина към моя събеседник, да кажа само, че на нашата Фейсбук страница очакваме вашите коментари за нивото на корупция в системата на здравеопазването. Задавали сме ви въпрос, имате възможност и вие да коментирате. Но сега да видим какво изследване са направили ИПИ. Калоян Стайков е при нас вече. Добро утро. Калоян Стайков: Добро утро. Водеща: С конкретни подробности и примери за това какво сте открили, на какво сте попаднали, правейки тези анкетни изследвания? Да започнем първо, ако искате, с броя на леглата и въобще има ли проблем в болниците с броя на леглата и настаняването на пациентите? Вие сте на ход. Калоян Стайков: С изследването се опитахме да разгледаме какво е състоянието на здравната система на регионално ниво. Тъй като обикновено, когато се води този дебат, се говори за Здравната каса на национално ниво, дефицити, които се финансират от държавния бюджет и т.н. Но на регионално ниво има доста големи различия и ние точно там се опитахме да наблегнем, за да видим какво е точно състоянието. Водеща: Какво виждаме в момента? Калоян Стайков: В момента виждаме броя легла в многопрофилните болници за активно лечение на 10 хил. души. И сме се опитали да покажем къде са най-много и къде са най-малко. Водеща: Правилно ли виждам, че в Монтана броят е най-голям – 50. София и Перник например, да кажем, София все пак е голям град, 28 се падат. Калоян Стайков: 28, да. По данните на НСИ, това са резултатите. Естествено, данните на НСИ са от 2012 г. Това не са актуални данни. Водеща: Това какво означава на практика, че в София имаме проблем... Калоян Стайков: Това означа, че в София има много хора въз основа на броя легла. Тоест от една страна може да се аргументира това като известно ограничение до достъпа до здравеопазване. Но в крайна сметка, това е само предположение. Трябва да се изследва. От друга страна обаче, може да се каже, че това е много ефективно. Тоест болниците в София са толкова ефективни, че с по-малък брой легла успяват да обслужат повече хора. От другата страна е Монтана, където може да се направи обратният аргумент – много легла на човек от населението, тоест може достъпността до здравни услуги, до болнични услуги да е по-висока, но това повдига въпроса пък за ефективността – наистина ли тези болници са ефективни. Водеща: И дали тези легла са заети. След това да поговорим малко за общопрактикуващите лекари. Наистина нещо, което интересува абсолютно всички, тъй като, когато се почувстваме зле, се надяваме на това като наберем телефона на джипито, да си вдигне телефона и да може да реагира, да ни обърне внимание. Не винаги ни се получава, нали така? Калоян Стайков: Не винаги, да. В крайна сметка това е първата точка на достъп на всеки пациент до здравната система. Така че наистина това е важно. Вижда се, че най-големият брой, най-голям брой джипита на глава от населението – това са в Плевен и Стара Загора. Повдига се въпросът естествено необходимо ли е това, трябва ли да са толкова много, може ли с по-малко... Както виждаме, в София са по-малко, в Кърджали още по-малко... Водеща: 43. Калоян Стайков: Да. В Търговище също са около това ниво. Както казах, идеята на самото изследване е да се проучат регионалните различия и да се намери ... Водеща: Тенденциите. Да видим следващата графика и следващата карта, която говори за мобилността на спешните екипи, въобще доколко ги има и доколко те успяват да огреят навсякъде. Калоян Стайков: Да. Тези данни са извадени от концепцията за развитие на Спешната медицинска помощ, която беше публикувана миналата година от МЗ. За съжаление, данните са още по-стари от тези на НСИ – от 2010 г. Водеща: От 2010 г., виждаме, да. Калоян Стайков: Не знам на база на данни от 2010 г. как се прави концепция 2014 г. Но това е отделен въпрос. Водеща: Иначе изводът накратко тук? Калоян Стайков: Изводът накратко е, че има доста големи различия. Като цяло от данните се вижда, че сравнително слабо населени области са доста, така, добре обезпечени с мобилни екипи. Единственото изключение, за което мога да се сетя, това е Смолян, където наистина има такова високо обезпечение, но в крайна сметка там и самата област географски е доста специфична. Водеща: Веднага към следващата графика, за да видим как оценяват работата на болниците в областта, която живеят хората – също много важен показател. Набързо тук да видим какво показва това изследване. Калоян Стайков: Значи, тези данни са направени на база на социологическо проучване през 2012 г. Не са от НСИ. От тях се вижда, че хората са най-доволни от болничните услуги в Търговище, Русе и Варна. И както виждате, постепенно Водеща: Започва да намалява. Калоян Стайков: Да, се влошава. И в един момент вече ниските оценки, тоест оценките ... Водеща: Червената линия. Калоян Стайков: ... започват да доминират. Водеща: Какво означава – тук са слабите оценки? Калоян Стайков: Тук са оценките, където по-ниските оценки доминират, тоест те са по-голямата част в сравнение с по-високите оценки. Докато в сините по-високите са повече. Водеща: София виждаме, че е сред слабите оценки. Сега – как оценявате нивото на корупция в болниците в областта, в която живеете? Нещо, което ми се струва изключително любопитно. Важно е. Защото в крайна сметка си плащаме здравните осигуровки и не би трябвало да попадаме в такава ситуация. Но какво показва анкетата? Калоян Стайков: Анкетата показва, че в по-големите градове хората оценяват корупцията като по-сериозен проблем, докато в по-малките – това е ... Водеща: Перник е лидер, според мен. 96% Калоян Стайков: Перник е лидер, да. Все още търсим обяснение защо точно, защо резултатът е точно такъв. Но в крайна сметка, когато говорим за корупция, трябва да сме много внимателни, защото това са лични впечатления, те не са базирани на обективни данни. И в момента случаи те се базират на това какво запитаният е чул, видял, усетил, от това какво чете по вестниците и т.н. Водеща: Кюстендил и София виждаме също с висок процент. Калоян Стайков: Да, те също са на високи нива. Отново казвам, много зависи какви са, как е формирано точно мнението. Това си заслужава едно съвсем отделно изследване. Водеща: Всъщност можем да кажем за София, че тук болниците между другото се славят с най-доброто качество, което имат като обслужване и в същото време пък нивото на корупция, виждаме, поне според това, което казват хората, е високо. Но аз ви предлагам да видим сега един репортаж на Кристина Газиева с конкретен пример и с конкретни сигнали за това как се рекетират пациентите. Нека да видим този репортаж, след което ще продължим дискусията в студиото. Репортаж: Георги претърпява сложна операция от рак на стомаха в Националния онкологичен център. Не иска да показва лицето си, защото съпругата му е медицински специалисти и точно като такъв разбира за корупционната схема, която се шири в болницата. Гражданин: На шестия ден идва един от лекуващите лекари, хирург, който казва, че трябва да заплатя 1 450 лв. за съшивател. Обаче се налага втора операция. И като излязох от реанимация, пак в отделението също се започна масирана атака от още един лекар – парите та парите. Обадих се на моите хора, казах им. Съответно те по канален ред разбират колко струва този съшивател и че 70% от тези пари взема лекарят. Репортер: Колко струва реално? Гражданин: Реално са от 350 до 700 лв. Пациентът не е предупреден, че това ще му струва пари, защото медицинският консуматив не се поема от Здравната каса. Съшивателят освен, че не е задължителен, се оказва и с дефект. Това налага втора операция, която удължава престоя му в болницата с месец. Гражданин: Бях посъветван от лекар, също от отделението, значи да не давам никакви пари, защото това е бизнес между отделни лекари с дадена фирма за съшиватели. Репортер: Тоест има и други случаи? Гражданин: Абсолютно, има и други случаи, при които идват и казват – вие трябва да заплатите тази сума. Но след свършен факт. Значи, операцията е минала и след това се говори за пари. Отказът на Георги да плати исканата сума променя отношението към него. Гражданин: Те дори не ми казаха какво трябва да направя след операцията, нали, след като ме изпишат какво трябва да ям, диета трябва ли да пазя. Николина Петрова: Потърпевши сме и съответно сме ядосани от търговията, която се развива в българските болници. Не може той да лежи в реанимация и да идва доктора и да му казва – какво става с парите. Не могат да нахлуват постоянно и да му казват – до края на деня трябва да се дадат тези пари. Това е абсурдно. Гражданин: Може би и затова нямаме вече лекари. Търговците остават тук в България. Оказва се, че случаят на Георги не е единствен. Националната пациентска организация всекидневно получава подобни сигнали. Д-р Станимир Хасърджиев: Един от случаите, пак от последните дни е за опит за източване на Здравната каса и на частен здравноосигурителен фонд. На пациентката се предлага да бъде хоспитализирана, като и се предлага също така избор на екип да се направи, и изборът на екип да се поеме от частния здравноосигурителен фонд. Очевидно не се е налагала никаква хоспитализация, тъй като става въпрос за манипулация, която се осъществява в рамките на часове. Тоест няма нужда човек да спи в болницата. В случая въпросното лечебно заведение е получило пари както от НЗОК, така и от частния фонд. Според д-р Хасърджиев, болниците масово не издават документи за купуването на медицински изделия. Така трудно може да се проследи надвишената стойност на даден консуматив, който пациентът трябва да заплати. Д-р Станимир Хасърджиев: Тук в България какво се случва – разболяваш се и се започва – дай 1 000 лв. за това, дай 1 500 за другото. На всичкото отгоре не винаги законно и аз се чудя, всъщност не е странно, че толкова много хора просто не се осигуряват. Защото те си казват – защо да си плащам здравното осигуряване, като накрая пак трябва да извадя всички тези пари от джоба си. А корупцията ще продължи, докато няма строги санкции, убедени са от пациентската организация. Те предлагат да има процедура, при която автоматично да се прекратява договорът на болницата със Здравната каса, когато се констатира нерегламентирано източване на пари. Водещ: Този случай и останалите сигнали за здравеопазването ще коментираме с нашите събеседници - Калоян Стайков, д-р Петко Загорчев, председател на Комисията по етика към БЛС, д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването и доц. Златица Петрова, шеф на Изпълнителна агенция Медицински одит. Добро утро на всички. Водеща: Слушаме ви, казахте, че проблемът е и друг, освен това, което висяхме. Директно проблемът кой е? Д-р Петко Загорчев: Веднага, ако трябва да се насоча към този проблем, в случая става въпрос за заплащане на консуматив, който, за съжаление, не се заплаща от касата. Съгласно кодексът по етика и правилата за добра медицинска практика всеки лекар е длъжен внимателно да обясни на пациента всички алтернативни възможности за неговото лечение, да му предложи най-добрите, да се мотивира и да даде възможност на пациента да избере този, който е най-добър. Сега, един карцином е на 4 см от аноректалния пръстен, извинявайте, най-добрият начин е (...), но такъв от касата не се заплаща. Но пациентът трябва да бъде уведомен. Сега, отделен е въпросът, че докато пациентът е в такова критично състояние, естествено, най-неетичното е да се поставя въпросът за неговото заплащане. Тези неща трябва да се решават открито. Водещ: Да, но пациентът казва – приключила е операцията, след дъжд качулка вече идват с искането за парите. Къде остават правата на пациентите и кой ги защитава? Доц. Златица Петрова: Въпросът е изключително интересен, защото корупцията е много лика, нали, темата е корупция. Ние предпочитаме да говорим за нерегламентирани плащания. В това понятие понякога се включва и подкуп. Това също е своего рода корупция. Можем да говорим за злоупотреба. По принцип във взаимоотношенията лекар – пациент доминира лекарят, дотолкова, доколкото той е по-информиран и той може да определи начина, пътя, той борави с информацията. Водещ: Какви са най-честите злоупотреби? Доц. Златица Петрова: Най- често – нерегламентираните плащания, аз държа да го кажа това нещо, най-често се срещат точно в Наредбата за достъп на пациентите. Т.е. изборите на екип. Много често от пациентите се иска избор на екип, а се ... по-скоро обратното – избор на лекар, а се плаща за избор на екип, където сумата е по-голяма. Освен това, нарушение на наредбата е тогава, когато има различни цени съобразно тежестта на операцията. Ако погледнем от медицинска гледна точка, това е справедливо, нали така – защото една по-тежка процедура изисква повече усилия, повече консумативи и т.н. Но в случая в наредбата това не е регламентирано. Това ние го считаме също за нерегламентирано плащане. Водещ: Лекарите с избор на екип си добавят още част към заплатата. Доц. Златица Петрова: Това е така, затова казвам нерегламентирани плащания тогава, когато е извън рамките на наредбата. Водеща: Понеже призовахме от рано сутринта нашите зрители да пишат коментари на Фейсбук страницата ни, хората наистина са се активизирали и са писали по темата. Много набързо само да кажа. Мария Сапунджиева казва – моят баща беше опериран на 83 г. и преди операцията лекарят ни каза, че човекът е възрастен. Те не винаги се събуждат след упойка. Добре, че тогава имахме възможности, събуди се след съответната сума, казва тя. На мой познат, чиято майка беше болна от рак, лекарят бе попитал – „Да направим каквото може или каквото трябва”, директно е бил въпросът. „Корупция ли – тя е във всяка болница” – Диана Христова казва и дава също конкретни примери. Водещ: Това ли питат лекарите - „каквото може или каквото трябва”? Д-р Стойчо Кацаров: Възможно е и така да питат не знам, от вас чувам, мен така не са ме питали. Д-р Петко Загорчев: Ще си позволя като председател на етичната комисия да ви кажа – при постъпили над 269 жалби имаме само 9, касаещи корупционни отношения. Те са прехвърлени към съответните колеги. Две то тях дори не отговарят на истината. Нямаме жалба до този момент за този род водени разговори, но имаме достатъчно голям процент жалби за некоректни взаимоотношения между лекари и пациенти. И благодарение на доц. 3латица Петрова ние създадохме регистър и мисля, че... Водещ: Какво значи некоректно отношение? Д-р Петко Загорчев: В смисъл - излизащо извън рамките на етичните взаимоотношения, които трябва да имат един лекар и един пациент. Водещ: 3а пари? Д-р Петко Загорчев: Не, за пари – никога. Водещ: Явно има и за пари. Доц. Златица Петрова: При нас данните са малко по-различни, но е факт, че жалбите за нерегламентирани са най-малко. Те са горе-долу от 539 жалби за миналата година – 119 касаят нерегламентирани плащания. Водещ: Смятате ли, че тези хора, чиито роднини са поставени пред свършен факт и трябва да бъдат оперирани по спешност, например от нещо почти неизличимо, ще дойдат да се оплачат? Доц. Златица Петрова: Да, хората се научиха, че трябва да преследват своите права за получаване на по-качествена медицинска помощ. Но аз искам нещо друго да кажа. П-скоро пациентите се оплакват от качеството на медицинската помощ, отколкото от нерегламентирани плащания. Водеща: От личен опит мога да кажа, че когато става дума за здраве, бързаме, не чакаме, не ходим да подаваме първо сигнали и въобще да се занимаваме с цялата администрация. Д-р Кацарво, вие казахте, не знаете за такива случаи или поне не сте чували, но... Д-р Стойчо Кацаров: Напротив – знам. Много хора се оплакват точно от това нещо. В частно случаи те не са прави, защото законът позволява това нещо. В смисъл – не е незаконно искането на пари. Много хора възприемат всяко плащане в болницата като корупция и нерегламентирано плащане и затова подобен род социологическа анкета не дава достоверна информация. Ние получаваме много такива оплаквания и когато извършим проверка, се оказва, че болният е платил медицинско изделие, което касата не плаща. Но то е така по закон. Той го смята за нерегламентирано плащане. Или е направил избор на екип – нещо, за което аз винаги съм възразявал, че трябва да плащам за това нещо, това е абсурд. Обаче законът го позволява, то не е незаконно това нещо, не е корупция, разбирате ли? Водещ: Така им изглежда обаче на хората. Д-р Стойчо Кацаров: Хората възприемат тези неща като корупция. Покрай тези неща, за които говорим, има и много плащания, които приличат точно на рекет. Дай едни пари, иначе няма да те пусна в болницата, дай едни пари, иначе няма да те оперирам. Обаче ние ако повтаряме тези неща, никаква полза няма нито за нас, нито за хората. Ако ние не сме в състояние да проведем разговор къде са корените, какви са причините да се стига до тези неща. Това има смисъл. Водеща: Само да допълня, понеже хората наистина много пишат – Румяна Христова казва –„От 10 г. със съпруга ми ходим по болници. В над 90% от прегледите сме си плащали прегледа поради липса на направления. Това е друг проблем, за който хората сигнализират. Калоян Стайков:Проблеми в здравната система има много, но когато говорим за корупция, винаги се фокусираме върху лошите примери. Ето, жена, която 10 г. обикаля по лекари, друга жена, на която жена й имал проблеми и т.н. Колко са случаите, в които доволен пациент от болницата излиза и казва – аз съм много доволен, на мен ми обърнаха внимание, здравеопазването беше чудесно, нямам никакви проблеми”? Тези хора просто не говорят за това. По този начин се получава изкривяване, единственото, което чуваме за здравната система, за работата на болниците, е, че са корумпирани, че има много проблеми. Ето, както и докторите казаха – в много случаи пациентите дори не разбират, че това нещо е регламентирано и е нещо напълно нормално. Т.е. създава се една много негативна среда, в която се работи и наистина целият фокус е точно там, а не се фокусираме върху това къде са проблемите и как може да ги адресираме. Водеща:Нека да чуем още един въпрос, хората са много активни и пишат от цялата страна със сигнали. Владимир Гайгервки пита така: „Когато отида в болница за операция, не дай, Боже, въпреки че съм здравноосигурен и поискат от мен да си заплатя или купя всякакви консумативи, тъй като болницата не разполага с необходимите финанси, това корупция ли е? Д-р Петко Загорчев:Категорично – не. Доц. Златица Петрова:Аз ви казах, предпочитаме да говорим за нерегламентирани плащания, отколкото за корупция. Кога има корупция – когато има лично облагодетелстване. В случая кой се облагодетелства – болницата, съответния лекар или пациентът е ощетен за това, защото трябва да плаща допълнително? Трябва да говорим докъде стигат парите, доколко са тези пари и дали тези пари са достатъчни. Защото в момента здравоосигурителните вноски горе-долу покриват около 65% от необходимостта от финансиране на болничните лечебни заведения най-общо казано. Водещ:Вие казахте колко сигнала имате, имате ли наказан лекар, някой, който е с преустановена практика? Д-р Петко Загорчев:Съгласно правомощията, които имаме по 3акона за съсловните организации, ние не наказваме, ние само определяме има или няма нарушение. Водеща:В какви случаи... Д-р Петко Загорчев:Нямаме изпратени от централната комисия, не са в правомощията ни, от регионалните колеги няма наказани. Водеща:Д-р Кацаров, усмихнахте се, защо така? Д-р Стойчо Кацаров:3ащото не работят. Водеща:Кой не работи? Д-р Стойчо Кацаров:Тези механизми не работят. Монополна съсловна организация, монополна здравноосигурителна каса, регулативни стандарти, бюджети на болниците. Всичко това хвърлено, нали, да регулира, да контролира – ето го резултата. Нито има регулация, нито има контрол. Само си приказваме. Това е резултатът. Няма да стане по този начин, ще стане, ако поставим тези играчи в условия на конкуренция, да се борят за избира на пациента. От пациента да зависи дали ще бъде платена услугата, или няма да бъде платена. Тогава пациентът ще стане важен, тогава услужването ще се подобри и качеството на медицинската помощ ще нарасне, а не със създаване на нови и нови механизми за регулация и нови и нови контролни органи. Калоян Стайков:Това с чакането пред кабинетите у нас според мен е един от най-малките проблеми. Водеща:При специалист знаете ли как се чака? Калоян Стайков:Ако отидете в Англия, се чака за зъболекар, независимо, че имате проблем със зъба. Чака се за спешни операции, спешните не, но плановите ги влачат и с години. Навсякъде се чака, разберете, че тази каса и тази система има определен бюджет. Няма как този бюджет да свърши абсолютно всичко и да покрие всичко, което на пациента може да му се иска. Доц. Златица Петрова:65%. Водещ:65%, но има значение каква е клиничната пътека, защото някои са много финансирани, други са ниско финансирани. Водещ:Благодарим ви. Със сигурност ще продължим тази тема. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|