Грижи за пчелните семейства през пролетта

Традиционно за подхранване се използва обикновената захар. През последните години в чужбина, а и у нас, се използват и други изпитани въглехидратни продукти - инвертна захар, глюкозо-фруктозни сиропи от царевично нишесте /Изосуит/ и др.

За правилното и бързо развитие на пчелните семейства е необходимо и достатъчно количество прашец. При недостиг на прашец пчелите стра­дат от белтъчен глад, което се отразява неблагоприятно на пълноценното развитие на младите пчели, на продължителността на живот, на кърмаче-ските им способности, а оттам и на развитието на пчелните семейства. Ако в гнездото няма прашец, добре е да се подхранват със сироп или питки, обогатени с белтъчни продукти. Белтъчните продукти се приба­вят в количество 10-15%. Препоръчва се добавянето на цветен прашец, хлебна и бирена мая /предварително загрявани/, натурално или сухо мля­ко, хидролизирани белтъчни продукти, соево брашно и много други. Съ­що така се препоръчва добавяне на някои биостимулатори като микро­елементи /кобалтов сулфат или кобалтов хлорид - съответно 38 или 24 мг на литър сироп/, витамин Ви /200 мг на литър/ и др., които стимулират яйцеснасянето на майката и развитието на пчелните семейства, увели­чават масата на ларвите и повишават жизнеността на пчелите.

4.3. Развитие на пчелните семейства до настъпване на главната паша

След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на усилено нарастване на семействата. Затоплянето на времето и цъфте-

жът на някои видове растения създават благоприятни условия за активи­ране на дейността им. Младите пчели се облитат редовно в обедните ча­сови, а летящите усилено носят прашец, нектар и вода - в кошера кипи усилена работа. Най-младите "къщовници" почистват и полират свобод­ните килийки, а майката бързо снася яйца в тях. Пчелите-кърмачки хра­нят интензивно майката с висококачествено пчелно млечице, при което яйцеснасянето се засилва и достига до 1500-2000 яйца на денонощие. В резултат на това с всеки изминал ден броят на пчелите се увеличава. Работническото пило в по-силните семейства е вече на 5-6 пити, появява се и търтеево пило /особено в семействата с по-стари майки/. Макси­мумът на развитие на пчелните семейства е в зависимост както от силата на самото семейство, така и от медоносната растителност на съответния район. Колкото повече и с по-обилно нектароотделяне е растителността, толкова развитието е по-бързо и обратно.

За да не се задържа темпът на яйцеснасянето на майката поради лип­са на достатъчно свободни килийки, гнездата трябва да се разширяват навреме. Когато майката започне да снася на предпоследната пита и пчелите попълнят и крайните междурамия до преградната дъска, гнездо­то се разширява. Ако все още няма нов восъчен градеж, разширяването се извършва с изградени пити с работнически килийки. Отначало в гнездото до последната пита с пило се поставят светлокафяви пити, а при следващите разширявания питите се поставят и между питите с пило. Разширяването на гнездото става не според количеството на пче­лите, а според нуждата от площи за снасяне на яйца от майката.

При трайно тихо и топло време пчелите носят много прашец и бързо запълват свободните килийки. В резултат на това майката няма площи за снасяне и развитието на семейството за пашата се ограничава. Поради то­ва пчеларят трябва периодично да изнася запълнените с прашец пити зад преградната дъска и на тяхно място да поставя празни изградени пити.

Обикновено в слабите семейства пилото е заобиколено с ивици пра­шец, а яйцеснасянето е ограничено. Подсигурявай ето на площи за снася­не става чрез обръщане на пити в центъра на гнездото. Празните килий­ки на обърнатата пита се поставят срещу пилото и прашеца на необърна-тата, като винаги трябва да се има предвид количеството на пчелите /ще могат ли да топлят и пилото на обърнатата пита/. Обикновено се обръща централната пита в гнездото, а ако е необходимо след 10 дни се обръщат и двете съседни на нея.

С развитието на пчелните семейства младите пчели се хранят уси­лено, восъчните им жлези се развиват и активират и започват да отделят

16

Наръчник по пчеларство

1. Отглеждане на пчелните семейства

Тотка Иванова 17


восък. Ако пчеларят не е осигурил площи за изграждане на килийки, пчелите започват да изхвърлят восъка във вид на люспици. Оползотво­ряването му рано напролет става чрез строителна рамка, а не чрез основи за изграждане, защото при застудяване и влошаване на времето пчелите прояждат восъчните основи по теловете и впоследствие питата се изгражда с много търтееви килийки.

Първата строителна рамка се поставя до последната пита с пило от­към преградната дъска по време на цъфтежа на джанките. Рамките се изграждат с търтееви килийки, а след запечатване на пилото далаците се изрязват и стопяват. По този начин се води борба и срещу вароатозата, тъй като презимувалите акари предпочитат търтеевите килийки за снася-не на яйца. Използването на строителната рамка задоволява естествени­те нужди на пчелите за градеж и на майката за снасяне на неоплодени яйца. Същевременно се увеличава добивът на восък, предотвратява се роенето, а пчелите изграждат правилно восъчните основи с работниче­ски килийки.

Инстинктът към градеж се проявява при наличието на много млади пчели, прашец и мед - това е периодът около цъфтежа на овощните дър­вета. Тогава в семействата има достатъчно млади пчели, които отделят восък и се създава възможност за изграждане на нови пити. При отглеждането на пило и преработването на нектара пчелите отделят восък независимо от това дали той ще се оползотвори, т.е. восъкоотде-лянето не зависи от волята на пчелите. Ако не се поставят своевременно восъчни основи за изграждане, част от восъка се натрупва по горните летви на рамките и по покривните дъски, а голяма част от восъчните пластинки падат на дъното на кошера и пчелите ги изхвърлят навън. Пчелите отделят восък, когато се нуждаят от разширение на гнездото за отглеждане на пило или за складиране на меда. За да се получи восък, трябва да се наруши компактността на гнездото, като в него се създаде свободно пространство. Пчелите не търпят празните пространства, осо­бено когато се раздели пилото. Този техен инстинкт може да се използва за изграждане на нови пити. Щом започнат да надграждат килийките, в семействата се поставят восъчни основи за изграждане. Мястото на монтираната на рамката основа за изграждане е до крайната пита с открито пило. Когато питата бъде изградена, се премества към средата на гнездото, за да снася майката в нея, на нейното място се поставя нова основа и т.н.

По този начин старите пити постепенно се изместват към края на

гнездото и, щом се излюпи пилото, те се преместват зад преградните дъски. Питите се разпечатват, пчелите преместват меда в гнездото и, ако са негодни, се бракуват.

Най-важната грижа на пчеларя през периода на развитието на пчелни­те семейства до главната паша е да създава условия за максимално уве­личение на количеството на пилото, да поддържа развитието на семейст­вата и да не допуска изпадането им в роево състояние, което не е же­лателно преди главната паша. Затова е необходимо през 3-4 дни /според силата на семейството/ гнездата да се разширяват с основи за градеж.

Когато плодникът или корпусът се запълни с пити и пчели, веднага се поставя магазинът или нов корпус - целта е да не се задържа развитието на семейството.

Активното развитие на семействата е основният елемент от подго­товката за следващия период на обезпечаване с хранителни запаси. Ця­лата енергия е насочена към подготовка за главната паша. Колкото пове­че пчели се отгледат за включване в медосбора, толкова и натрупаните запаси ще са по-големи.

Основните заболявания през този период са нозематозата_; аскосфе-розата (варовитото пило), европейският гнилец, вароатозата (ако семей­ствата не са третирани правилно през есента). При третирането на бол­ните семейства трябва да се спазват правилата за приложение на различ­ните препарати. Целта е да не се натрупат остатъчни количества от използваните лекарства в питите и храната на пчелите, които по-късно може да преминат в стоковия мед (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

4.4. Използване на главната паша и грижи

за пчелните семейства по време на медосбора.

При нашите природно-климатични условия месеците, през които пчелните семейства са максимално развити и натрупват големи запаси мед, голяма част от които се отнемат като стокова продукция, са май, юни и юли. През този период основните грижи за пчелните семейства включват следните дейности:

• 
  осигуряване на оптимални условия за най-пълно използване на
  наличната паша в дадения район;
  
• 
  използване на градивния инстинкт на пчелите за получаване на
  повече восък;
  

18

Наръчник по пчеларство

• предотвратяване на изпадането на пчелните семейства в роево състояние;

• осигуряване на добра вентилация на кошерите и недопускане на прегряване;

• получаване на качествени майки, с които се извършва подмяната на старите и негодните;

• центрофугиране на меда;

• предотвратяване на отслабването на пчелните семейства;

• грижи за новосъздадените отводки.

При успешно зимуване на пчелните семейства и добри грижи за тях през пролетта те непрекъснато се засилват и междурамията се изпълват с цчели. Повишаващите се дневни температури, топлото слънце и изобилието на нектар и прашец подбуждат пчелите към интензивно развитие. Високопродуктивните майки достигат своя максимум на яйцеснасяне - до 2000 яйца в денонощие. Намесата в живота на пчелите трябва да е разумна и ефективна и да води до излюпване на много индивиди, в гнездото, подходящ температурен режим и наличие на достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца и складиране на нектар и прашец. Трябва да се създадат оптимални условия за максимално увеличаване на пилото. В зависимост от силата на семействата гнездата се разширяват с основи за градеж. Преработването на постъпващия нек­тар активизира младите пчели и те отделят восък.

Непосредствено преди главната паша силните семейства в Дадан-Блатови кошери имат 8-9 пити с пило и изпълнен с пчели плодник, а при многокорпусните кошери са запълнени два корпуса. Усиленият приток на нектар и прашец покрива увеличената консумация на храна за отглеждане на пило.

За много от равнинните райони в нашата страна първата главна паша се осигурява от бялата акация. В Южна България тя започва цъфтежа си в началото на май, в Северна България - около 10-ти май, по Черно­морието и Североизточна България - през втората половина на месеца, а по високите места <- в края на май и началото на юни. Не всички се­мейства успяват да се развият достатъчно до акациевата паша, за да я оползотворят пълно и някои пропускат медосбора. Средните по сила пчелни семейства, които са с много открито пило и сравнително малко летящи пчели, не могат да използват пълноценно пашата. Поради това те трябва да се подсилят с летящи пчели от по-слабите семейства чрез налитане. За тази цел определените кошери се доближават постепенно един до друг. През времето от 10 до 14 часа слабото семейство се

1. Отглеждане на пчелните семейства

Тотка Иванова 19
премества на друго място, а съседното по-силно се поставя така, че да заеме средно положение между местата на двата кошера преди премест­ването им. Летящите пчели налитат в силното семейство и започват да носят в него нектар. Изместеното слабо семейство се подхранва няколко дни със захарен сироп. За главната паша слабите семейства може да се обединят в едно или да се присъединят към средните по сила, за да се използва пашата. След пашата броят на семействата се възстановява. Всичко това се прави само със здрави пчелни семейства.

Когато междурамията в плодниковите пити са запълнени с пчели, се поставят корпуси или магазини /в зависимост от системата кошери/ за разширение на гнездата и за събиране на мед. Новият корпус или мага­зин се поставя без да се изчаква питите да побелеят. Побеляването озна­чава надграждане и удължаване на килийките. Това се прави от пчелите след запълване на всички свободни килийки с нектар.

Акациевата паша е краткотрайна, но обилна. Поради това най-добре е на силните семейства да се поставят по два магазина или корпуса с пити. При недостиг на изградени пити се поставят восъчни основи.

Два-три дни преди началото на главната паша гнездото на двукор-пусния кошер се преустройва. От горния корпус се махат питите с откри­то пило и се поставят в долния, а от него се изваждат питите със запеча­тано пило и се преместват в горния. За да се използва напълно капаците­тът на пчелите, в гнездото трябва да се осигурят достатъчно пити за преработката и складирането на нектара. Разширяването с магазини или корпуси се прави още преди запечатването на меда.

Ако главната паша е много силна /каквато е акациевата/, още преди запечатването на меда в горния корпус или в магазина под тях се поставят нови с восъчни основи. За кратко време пчелите ги изграждат и запълват с мед. След запълване на двата корпуса отгоре се поставя трети, като преди това се разменят местата на първия и втория корпуси.

При слаба и продължителна паша майката често се качва в горния корпус или магазина и снася яйца. За да се избегне това явление, което затруднява центрофугирането на меда, върху долния корпус се поставя ханеманова решетка, ограничаваща майката в него. За да се спести из­лишната енергия на пчелите и да се ускори зреенето на меда, трябва да се усили вентилацията на кошерите. Дъната се смъкват, а горният вход се отваря. Когато питите се запълнят с мед и 2/3 от площта им е запечата­ни, може да се центрофугират. Не е желателно да се центрофугира незрял

При добра акациева паша пчелите запълват всички свободни килийки с нектар и мед. Това ограничава яицеснасянето на майката и по-късно се отразява на силата на пчелното семейство и възможността да усвои след­ващата паша. В такива случаи е необходимо след прецъфтяването на ака­цията да се центрофугират 2-3 пити от плодника и празните пити да се върнат в средата на гнездото за осеменяване. Добре е по време на глав­ната паша да се запазят по 2-3 пити със запечатан качествен мед и пра­шец, които се използват впоследствие за зазимяване на семействата.

Много често преди или по време на главната паша силните пчелни семейства изпадат в роево състояние. Естествено роене настъпва тогава, когато в кошера има много пило и млади пчели, килийките са запълнени с нектар и прашец и няма свободни площи за снасяне на яйца от майката. Наблюдава се несъответствие между намаляващото количество на откритото пило и увеличаващия се брой на пчелите кърмачки, които остават без работа. Появяват се признаци на роево състояние - пчелна "брада" на входа, намалена работоспособност на пчелите, заложени маточници. В такива случаи е по-добре да се направи изкуствен рой, отколкото да се разрушават маточниците. Разрушаването им не помага, тъй като пчелите залагат нови. Естествено най-добре е да не се допуска изпадането на семействата в роево състояние. То може да се избегне като на майката се осигуряват свободни килийки за снасяне на яйца и на младите пчели се даде възможност да отглеждат повече пило.

През този период приносът на нектар е много голям и, за да се изпа­ри водата от нектара при преработката му от пчелите в мед, е необходима добра вентилация на кошерите. За да се предпазят гнездата от прегрява­не през големите горещини, кошерите се засенчват отгоре и отстрани с трева и клони. Прегряването се отразява неблагоприятно на активността на летящите пчели, понякога се получава прегряване и задушаване на пилото и свличане на питите. Най-добре е входовете да са обърнати на изток и североизток, за да не се напичат от обедното слънце.

Много често по време на главната паша поради ограничаване на пи­лото /понякога това се прави и умишлено с цел по-интензивен медосбор/ и отпадането на голяма част от старите летящи пчели семействата от­слабват. За това трябва да се осигуряват свободни площи за постоянното яйцеснасяне на майката.

Восъкоотделянето и градивният инстинкт на пчелите се стимулира и използва, като в пчелното гнездо се поставят колкото може повече основи за градеж и строителни рамки - броят им е съобразен със силата на семейството.

Центрофугирането на меда през периода на медосбора е задължи­телно, когато се разполага само с по един магазин на пчелно семейство. Преди да се центрофугират магазинните пити, се прави проверка на медовите запаси в гнездото. В зависимост от количеството на меда в него се определя колко пити ще се центрофугират и колко ще бъдат оставени за попълване на запасите при зазимяването. Най-добре е питите да се центрофугират веднага след изваждането им. Желателно е изцентрофу-гираните пити да се връщат на същото семейство, от което са взети.

За да не се предизвиква кражба между семействата, което е възможно в края на сезона и особено при липса на нектароотделяне, цен­трофугирането и връщането на питите се извършва привечер. Изобщо при такива условия е необходимо да се работи много внимателно, като прегледите и другите дейности със семействата трябва да се извършват сутрин или привечер.

През този период е най-подходящото време за отглеждане на млади майки, за размножаване на семействата чрез образуване на отводки и за смяна на старите и негодни майки. Новообразуваните отводки трябва да се развият в семейства и да се запасят с храна. По-слабите отводки се подсилват с по 1-2 пити зряло пило от силни и здрави семейства и се подхранват със захарен сироп.

Ефективният летеж на пчелите за събиране на нектар и прашец е до 2 км от пчелина. Разбира се, те могат да летят и на по-далечни разстоя­ния, но приносът на нектар в кошера е много малък поради изразходване на голяма част от събрания за храна по време на полета. Колкото източникът на нектар е по-близо до пчелина, толкова и ефективността на събирането му е по-висока. Поради това пчелите не могат да използват медоносните растения, разположени на по-големи разстояния от кошерите. За повишаване на медопродуктивността на пчелните се­мейства чрез използване на няколко главни паши, осигурявани от после­дователно цъфтящи растения, разположени на големи разстояния от стационарното място на пчелина, се прилага подвижното пчеларство. То се използва и с цел опрашване на ентомофилните селскостопански култури (вж. Раздел Подвижно пчеларство).