Изх. №0201-15 10. 02. 2015 г. Чрез г-жа цецка цачева

Във връзка с поставения от Вас въпрос относно последиците за селскостопанския сектор и хранителната промишленост от прилагането на санкции срещу Руската Федерация за 2014 г., Ви уведомявам следното:

В отговор на наложените санкции срещу Руската Федерация в контекста на ситуацията в Украйна, в началото на м. август 2014 г. Русия издаде забрана за внос на определени селскостопански и хранителни продукти от ЕС, САЩ, Норвегия, Канада и Австралия, за срок от една година. Руското ембарго касае плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, почти всички месни продукти (телешко, свинско и птиче месо и някои колбаси), риба и ракообразни, както и някои преработени селскостопански продукти. Извън обхвата на ограничението, обаче, остават водещи стоки в българския аграрен износ за Русия, като вина, тютюн, преработени плодове и зеленчуци и храни за животни.

През периода 2011 – 2013 г. директният износ за Русия на селскостопански стоки, включени в забранителния списък, възлиза на около 10 - 12 млн. евро годишно (10,1 млн. евро за 2013 г.), което формира между 17,4 и 20,6% от общия аграрен износ за Русия и едва около 0,2 – 0,3% от общия аграрен износ на страната.

Като цяло, износът на засегнатите продукти за Русия е в сравнително малки количества, които представляват относително нисък дял от производството на съответния продукт в страната. През 2013 г. този дял е под 1% при доматите, ябълките, кайсиите, сливите и сирената, 2,9% при прасковите и нектарините и по-съществен при черешите - 6,7% и ягодите – 16,3%.

В този смисъл, руската забрана има сравнително малък пряк ефект за България, засягайки конкретни български производители и фирми, които са имали или са били на път да сключат договорености за износ за Русия.

Същевременно, наложената забрана ще се отрази негативно на положените през последните години усилия за възстановяване на позициите на българските продукти на традиционния руски пазар, включително посредством съфинансираните от ЕС промоционални програми за български млечни продукти и череши.

Освен това, през последните няколко месеца забраната оказва известен ефект върху българския пазар индиректно – поради пренасочване на част от продуктите, които останалите държави-членки на ЕС не могат да реализират в Русия към вътрешния пазар на Съюза и съответно – натиск за понижение на цените на тези продукти в ЕС. На европейско ниво, най-засегнати в това отношение са секторите плодове и зеленчуци и мляко, като ситуацията варира съществено по държави-членки на ЕС, в зависимост от количествата, традиционно изнасяни за Русия.

По отношение на млечния сектор, неблагоприятно обстоятелство е, че ембаргото съвпадна с период на увеличено предлагане на мляко както в ЕС, така и в световен мащаб. По данни на Европейската комисия, през първите единадесет месеца на 2014 г. производството на мляко в ЕС е с 5% над нивото от същия период на предходната година. Това увеличение на добива е стимулирано от наблюдаваните до началото на 2014 г. рекордно високи цени на млечните продукти, в съчетание с намаляване на цените на фуражите.

Въпреки първоначалните опасения, следва да се отбележи, че до момента официалните данни не сочат някакъв по-значителен спад на цените на засегнатите продукти в България, който да може да бъде категорично обвързан с руската забрана за внос.

По данни на Системата за агропазарна информация, през периода август – декември 2014 г. цените на едро и на дребно на повечето основни плодове и зеленчуци в страната като ябълки, круши, праскови, кайсии, грозде, дини, пъпеши, домати и зеле се движат около или дори над нивата от предходната година, което при някои от продуктите би могло да се обясни с по-слабата реколта, в резултат от неблагоприятните климатични условия през годината. По-чувствително намаление на цените на годишна база се наблюдава при картофите, което обаче е факт още преди влизането в сила на руската забрана.

Според данни на Министерството на земеделието и храните, предоставяни регулярно на Европейската комисия, през периода август – декември 2014 г. се наблюдава постепенно понижение на изкупните цени на кравето мляко в България, като средната изкупна цена за м. декември вече е с около 11% по-ниска спрямо тази за същия месец на 2013 г. Това отразява частично тенденцията на спад на цените на млечните продукти в страните от ЕС, започнала още от пролетта на 2014 г., под влияние на нарасналото предлагане на мляко, и подсилена от руската забрана.

По данни на Европейската комисия, през м. януари 2015 г. цените на някои от основните млечни продукти в ЕС показват признаци на стабилизиране и дори известно покачване, макар и да остават на значително по-ниски нива спрямо тези от началото на 2014 г.

Въпреки руското ембарго, през единадесетте месеца на 2014 г. износът на повечето млечни продукти от ЕС за трети страни бележи ръст спрямо същия период на предходната година, с изкл. на този на сирена и суроватка на прах, който намалява съответно с около 9% и 2%. Загубата на руския пазар за масло е частично компенсирана от увеличение на износа за САЩ и Саудитска Арабия, а САЩ е на път да стане основна дестинация за европейските сирена.

Засега няма официални данни руската забрана да е довела до особено нарастване на доставките на млечни продукти от други държави-членки на ЕС в България. Дори обратно, по предварителни данни на НСИ, през периода август – октомври 2014 г. (първите три месеца от влизане в сила на забраната) в страната са внесени общо 29,5 хил. тона мляко и млечни продукти, което е с 21% по-малко в сравнение със същия период на 2013 г. По видове продукти, намаление на годишна база се отчита при вноса на концентрирани мляко и сметана, суроватка, сирена и заквасени млека, а увеличение – при вноса на неконцентрирани мляко и сметана и масло.

По отношение на селскостопанския отрасъл като цяло, следва да се отбележи, че последните данни за основния показател за неговото развитие – създадената брутна добавена стойност, сочат положителна тенденция. Според предварителни сезонно изгладени данни на НСИ, през третото тримесечие на 2014 г. брутната добавена стойност, формирана от аграрния отрасъл, нараства с 2,7% спрямо предходното тримесечие и с 3,7% спрямо третото тримесечие на 2013 г. (по средногодишни цени на 2010 г.). През третото тримесечие на 2014 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се увеличава с 0,2 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година, достигайки 8,2%.