Изх.№ София 2014г

Изх.№ __________________

София ____________2014г.

Тези промени в Закона за лечебните заведения бяха приети през 2010г. (ДВ, бр. 59 от 2010г., в сила от 31.07.2010г.)

До края на 2009г. най-голям дял от легловата база на дерматовенерологичната помощ у нас е била отговорност на диспансерите по кожно венерически заболявания. С тяхното преобразуване тази тенденция се променя поради ограничаването броя на леглата в центровете по кожно-венерически заболявания. Към настоящият момент в отделенията към лечебните заведения за болнична помощ има най много легла за дерматовенерологична помощ. Тенденцията за трайно намаляване на леглата и при тях е запазена през последните три години.

Основната цел на центровете за кожновенеричски заболявания е да оказват високо квалифицирана и специализирана дерматовенерологична помощ на населението и да извършват промоция, превенция и подобряване на сексуалното здраве на пациентите включително и обслужване на рисковите контингенти – проститутки, затворници, наркомани, както и пълна серологична и клинична диагностика на болните от венерологични заболявания от социално значими заведения, болници и институции.

Те задоволяват нуждата от специализирана извънболнична медицинска помощ за активно издирване, диагностика, лечение на полово предавани болести, а също и като специализирани центрове за дерматовенерологични услуги.

Заболеваемостта от сифилис и други полово предавани болести не се поддава на прогноза и не зависи от социално-икономическото състояние на страната. Те имат цикличен характер и на периоди се повишават. Приблизително на всеки 10 години има пик на заболеваемостта от сифилис, за сметка на новооткритите и латентни форми. Застрашително нарастват и случаите с вроден сифилис (до 52 случая годишно), което кореспондира с общата заболеваемост.

Здравно неосигурени болни със сифилис и пациенти от малцинствата, които по принцип не се лекуват, се хоспитализираха от центровете за кожно венерически заболявания и по този начин се прекъсва възможността от разпространение на това опасно заболяване.

Центровете за кожно венерически заболявания обслужват и лекуват пациенти от домове за деца в неравностойно състояние, старчески домове и различни рискови групи (скитници, клошари, проституиращи и т.н.).

Центровете за кожно венерически заболявания са общински структури.

Основния проблем след преобразуването на Диспансерите в Центрове за кожно венерически заболявания е заплащането, тъй като НЗОК не сключва договор за извънболничната помощ с тях и остава финансиране само по Методиката за диспансерното наблюдение от МЗ. Министерство на здравеопазването смята, че ограничението в броя на леглата при регистрацията на центровете за кожно венерически заболявания e довело до ликвидирането на четири Центъра за кожно венерически заболявания в страната, благодарение на законодателните решения приети от Вас. Останалите седем Центъра работят благодарение на финансиране на Общините на територията, на която са разкрити тези Центровете за кожно венерически заболявания. Всичко това води до нарушаване на диспансеризацията и активното издирване на полово предавани заболявания.