Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2

10 – ВЕРНИЯТ СВИДЕТЕЛ

Първо, Ангелът е видян облечен с облак – израз, който трябва да напомни за Облака на Славата. И макар Облакът да е изпълнен с безброй ангели (Второзаконие 33:2; Псалм 68:17), има само Един, за Когото може да се каже, че е облечен с него. Сравнете с Псалм 104:1-3:

С блясък и величие си облечен, -

Ти, който се обличаш със светлина като с дреха,

И простираш небето като завеса;

Който устрояваш високите Си обиталища над водите,

Правиш облаците Своя колесница

И вървиш с крилата на вятъра. . . .
Основното сведение за това е, разбира се, фактът, че Бог е наистина “облечен с Облака” в Скинията (сравнете Изход 40:34-38; Левит 16:2). Това не може да бъде казано за никой сътворен ангел. Да си облечен с Облака е да си облечен с целия небесен събор; всъщност, сътворените ангели са тези, които образуват Облака. Исус Христос носи небесното множество (сравнете Битие 28:12; Йона 1:51).

Второ, Ангелът има дъгата върху главата Си. Вече видяхме дъгата в 4:3, около Божия престол; а Езекиил казва за Този, Когото вижда на престола, че имаше “изглед на огън, обиколен със сияние. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на обикалящото сияние. Това беше изгледът на подобието на Господната слава” (Езекиил 1:27-28).

Трето, лицето на Ангела е като слънцето. Това съвпада с описанието на Христос в 1:16, и в Матей 17:2, разказа за Христовото преобразяване (сравнете Езекиил 1:4, 7, 27; Деяния 26:13; 2 Коринтяни 4:6). Той е “Слънцето на правдата” (Малахия4:2), “Зората отгоре” (Лука 1:78; сравнете Псалм 84:11; 2 Петрово 1:16-19). Конкретно, образът на слънцето и на зората – както вече отбелязахме с думите ден и светлина – често е използван за да опише Божията слава, сияеща в съд (сравнете Псалм 19:4-6; Езекиил 43:2; Захария 14:7; Малахия 4:1-3; Римляни 13:12); а за “пламтящия огън” на съда Павел говори като за Христовото “лице” и “слава” (2 Солунци 1:7-9).³⁷¹ Това е особенно подходящо тук, тъй като Христос е дошъл да обяви на св. Йоан унищожаването на Ерусалим.

Четвърто, Неговите крака са като огнени стълпове. Това се отнася към някои от най-сложните образи в цялата Библия. Очевидно, изразът трябва да ни напомни за “огнения стълб и облака” – Облака на Славата от Изход (Изход 14:24). Както видяхме, Господ е Този, Който “носи” Облака (Второзаконие 31:15), и Облакът също е отъждествен с Господния Ангел (Изход 32:34; 33:2; Числа 20:16). Изглежда, че двете страни на Облака (димът и огънят) символично представляват Божиите крака. Така, Господ ходи пред хората в Облака (Изход 13:21-22; 14:19, 24; 23:20, 23): Той дойде в Облака и застана пред тях (Изход 33:9-10; Числа 12:5; Агей 2:5). В съгласие с този образ, Невястата описва краката на Младоженеца като “стълпове” (Песен на песните 5:15). Трябва също да отбележим, че двойната природа на стълба, представляващ краката на Господа, беше вградена в архитектурата на Храма (3 Царе 7:15-22; 2 Летописи 3:15-17); така “ковчегът на завета, намиращ се под възцарената Слава, е наречен съответно място на Божиите крака (Исая 60:13).”³⁷² Значението на всичко това и неговата връзка с текста като цяло ще стане ясно по-долу. Но все пак видяхме достатъчно, за да отстраним всяко съмнение, че този обграден от дъга, облечен с Облак Ангел, слизащ от небето, е (или представлява) Господ Исус Христос.

Това ни служи добре като упрек към склонността на повечето проповеди и коментари по тази книга – да изследват любопитно онези неща, които Бог все още не е счел за подходящо да открие. “Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на децата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон” (Второзаконие 29:29). С други думи, “На човека е даден законът, който той трябва да спазва. Казано му е какви са последствията от покорството и непокорството. Повече от това, човек няма нужда да знае.”³⁷⁷ Р. Дж. Ръшдуни пише: “По-често човек е движен от любопитство, отколкото от покорство. . . . За всеки въпрос, който пасторът получава относно подробностите на Божия закон, той обикновено получава няколко, които изразяват повече от необходимото любопитство относно Бога, бъдещия живот и други неща, които са част от ‘скритото, което принадлежи на Бога.’ . . . Като противовес на любопитството и на ровенето в ‘скритото,’ на нас ясно ни е заповядано да се подчиняваме на Божия закон и да признаем, че законът ни дава това познание за бъдещето, което е законно.”³⁷⁸

В последната глава на книгата на св. Йоан се казва: “Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото времето е близо” (22:10); посланието на книгата Откровение като цяло е съвременно по естество, отнасящо се за събития, които са щели да се случат всеки момент. Обратно на това, обаче, посланието на Седемте Гръма сочи към далечното бъдеще: На Данаил се казва, “затвори думите и запечатай книгата до края на времето” (Данаил 12:4), по причина на това, че времето на нейното изпълнение не е близо. Съответно, когато на св. Йоан е казано да запечата думите, изговорени от Гръмовете, това е още едно свидетелство, че целта на Откровение не е “футуристична”; пророчеството се отнася за времето на установяването на Новия Завет, и насочва отвъд себе си към “края на времето,” който е бил все още твърде далеч от св. Йоан и неговите читатели. Така научаваме две неща: Първо, книгата Откровение е пророчество за тогавашното време, занимаващо се почти изцяло с изкупително-есхатологичните събития от първи век; второ, събитията от първи век не изчерпват напълно есхатологията. Обратно на теориите на онези тълкуватели, които се определят като “последователни претеристи,” Падането на Ерусалим не представлява Второто Пришествие на Христос, края на света и последното възкресение. Предстоят още неща.³⁷⁹

5-7 Сега св. Йоан ни показва целта на Христос да открие Себе Си по този начин: Ангелът издига Своята дясна ръка към небето (нормалната поза за свидетел в съдебна зала: Битие 14:22; Изход 6:8; Второзаконие 32:40; Езекиил 20:5-6; Данаил 12:7) и се заклева. Някои коментатори приемат този факт като основание да твърдят, че този Ангел не е Христос, очевидно считайки заклеването като нещо под Неговото достойнство и извън Неговия характер. В отговор на това се чудим на последователността на възгледите на тези коментатори относно ученията за Триединството и божествеността на Христос. Защото със сигурност Господ Бог се заклева в цялото Писание (сравнете Битие 22:16; Исая 45:23; Еремия 49:13; Амос 6:8), и всъщност нашето спасение се основава върху Христовата верност към Неговата заветна клетва, основата на увереността и надеждата на християнина (Евреи 6:13-20).

Трябва внимателно да отбележим, че Христос е представен тук в положението на свидетел, както св. Йоан вече ни уведомява два пъти (1:5; 3:14). Това е моментът, в който се събират различните подробности на видението. Отбелязахме част от значимостта на Неговите крака, появяващи се като стълпове от огън (ст. 1), и това трябва да се развие още. Защото на първо място стълповете се използват в библейския символизъм и ритуал като свидетели (сравнете Битие 31:45, 52; Второзаконие 27:1-8; Исус Навин 8:30-35; 22:26-28, 34; 24:26-27). Подобно, двете каменни плочи, съдържащи Десетте Заповеди, служеха като свидетели (Второзаконие 31:26), юридически документи за свидетелство на заветните постановления. Така законът е наречен Свидетелството (Изход 16:34; 25:16, 21-22; 32:15; 34:29; Левит 16:13; 24:3; Числа 1:50, 53; 4:5; Исус Навин 4:16; 4 Царе 11:12).³⁸⁰ Когато Бог стоеше в двойния стълп на облака/огъня пред Израел при “шатъра на свидетелството” (Числа 9:15; 10:11), той определяше Себе Си като Свидетеля на Завета (сравнете 1 Царе 12:5; Еремия 29:23; 42:5; Михей 1:2; Малахия 2:14).

Ангелът-Свидетел се заклева, че няма да има вече отлагане,³⁸¹ но в дните на седмия ангел, когато той ще затръби, тогава ще се изпълни Божията тайна. Думата Тайна не означава нещо “тайнствено” в нашия съвременен смисъл, а по-скоро “нещо, скрито преди, а сега открито.”³⁸² Това е откровение: знание, което Бог преди е възпирал, но сега “чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци” (Ефесяни 3:5), тайна, “която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии” (Колосяни 1:26). Тази “Тайна” е главна част от посланията към Ефесяните и Колосяните: единството на вярващи юдеи и езичници в една Църква, без разделение; “че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло; и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието” (Ефесяни 3:6). Езичниците, които бяха странници и чужденци спрямо общността на Израел и спрямо заветните обещания, сега чрез делото на Христос са истински синове на Авраам, наследници на Завета, на равноправно и еднакво положение с вярващите юдеи (Ефесяни 2:11-22; Галатяни 3). Те образуват един “нов човек,” Църквата, Тялото на Христос, в един Нов Завет. И това заветно Царство, изпълнението на старозаветните пророчества, ще има пълно господство: Всички народи ще се стекат към хълма Господен, когато световните царства станат Царство на Христос (11:15). Божията Тайна, универсализирането на Божието царство, ще бъде изпълнена – както е благовестил³⁸³ на Неговите слуги, пророците. Тайната е просто откровението на посланието на Благовестието.

Ето защо Ангелът стои като свидетел върху Морето и върху Земята (сравнете ст. 2), факт, който за подчертаване е повторен в стих 5. Ангелът полага клетва, докато краката Му като стълпове са стъпили върху Израел и върху народите, обявявайки Новия Завет, който ще съедини двете в нов народ в Христос. Нещо повече, Той се заклева в името на Създателя: в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него (сравнете Изход 20:11; Псалм 146:6; Неемия 9:6). Ангелът се заклева по този начин, защото Той стои като божествен Свидетел на Новото Създание. Подробностите в текста ни напомнят за две други събития на “Ново Създание”: завета с Ной (дъгата) и завета на Синай (огнения стълп). И двете напомнят как “в началото Духът обгръщаше създанието като божествен свидетел на Завета на Сътворението, като белег, че създанието съществува под егидата на неговата заветна власт. Това е основата за по-късната употреба на дъгата като символ на Божия завет със земята.”³⁸⁴ “При ратификацията на стария завет на Синай, тази форма на теофанията като облак-стълп представяше Бога стоящ като свидетел за Своя завет с Израел. Още веднъж при ратификацията на новия завет при Петдесятница, Бог Дух, явяващ се в явления, които трябва да се виждат като новозаветната версия на Славата-огън, беше този, който даде потвърдителното божествено свидетелство.”³⁸⁵

Така, видяхме няколко библейски идеи, съединяващи се заедно на това място, за да формират постоянен модел: завет, клетва, сътворение, свидетелство и свидетел. Духът, явяващ се като първоначалния облачен стълп от огън, присъствуваше в първоначалното сътворение, и след това при по-късните събития на пре-сътворение в историята на изкуплението: Потопът, Изход, издигането на Скинията и на Храма, и Деня на Петдесятница. Идването на Духа на Петдесятница беше пророчески описано от Йоил с думите за Облака на Славата: “И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълпове от дим” (Йоил 2:30); а апостол Петър, цитирайки думите на Йоил, обявява, че събитието на Петдесятница беше изпълнението на това древно пророчество (Деяния 2:16-21).³⁸⁶

Така различните събития на сътворение се тълкуват и пре-тълкуват едно друго. Това, че заветите са направени според сътворението, ги показва като повторни сътворения във времето, които сочат към окончателното Ново Създание в Христос (2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 4:24). А това, че сведенията за сътворението използват заветен език и обстановка (свидетел-стълп, клетва и свидетелство), показва, че сътворението е завет (т.е. ако заветите са повторни сътворения, тогава Сътворението е заветно).³⁸⁷

Друг общ мотив на сътворението и на завета е съботната форма, по която са построени и двете.³⁸⁸ Както отбелязахме преди, цялата книга Откровение е построена в седмици, откривайки своето естество като запис на процес на сключване на завет; и тук виждаме “Божията тайна” обявена като изпълнена с прозвучаването на Седмата Тръба. Съботата “е ден на божествено действие, изразяващо божествен съд с изпълването на нощта от светлината на теофанната слава, тя е ден на създаването на небето и земята и на завършванета на храм на Бога, направен по подобие на Славата, тя е ден на откровението на върховната слава на заветния Господ. Взети заедно, седемте дни са пълнотата на времето на сътворението, седмократната пълнота на Господния ден. В изкупителното пре-сътворение, денят на Господа, в който старото преминава и всичко се създава наново, отново е пълнота на време, в която, както Павел заявява, цялата Божия тайна най-после намира есхатологично изпълнение” (вижте Галатяни 4:4; Ефесяни 1:9-10; сравнете Матей 13:11-17; Марк 1:15; Колосяни 1:15-20; Откровение 10:7).³⁸⁹

Така Откровение 10 служи за да ни въведе в първата голяма кулминация на пророчеството: обявяването на разрушаването на Ерусалим. И чрез своята употреба от многопластови библейски образи то обявява падането на Ерусалим за неизбежна част от голямото и окончателно събитие на сключване на Завета. Затръбяването на седмия ангел ще бъде неопровержимо знамение, че обещаното Ново Създание, Новият Завет, е завършен факт. Великата Божия Тайна – завършването и изпълването на Неговия нов и окончателен Храм – ще бъде открита на света (11:15-19).