Понятието обща благодат рядко бива обсъждано извън калвинистките кръгове, макар че всички християнски теологии в крайна сметка трябва да се сблъскат с проблемите, стоящи в основата на дебата относно общата благодат. Самият израз е бил често срещан по времето на колониалното американско пуританство. Няколко пъти се натъкнах на него, когато изследвах икономическите учения и експерименти на колониалните пуритани. Понятието може да се проследи назад поне до трудовете на Джон Калвин.764
Преди да се впуснем в гората на теологичния дебат, нека заявя какво вярвам относно значението на думата “благодат.” Библията използва идеята по няколко начина, но централното значение на благодат е това: дар, даден на Божиите създания на основата, първо, на благоволението на Бога към Неговия Син, Исус Христос, въплъщението на втората личност на Триединството, и второ, на основата на изкупителното дело на Христос на кръста. Благодатта не е абсолютно незаслужена, защото Христос е заслужил всеки дар, но по отношение на заслугите на създанието – дар, заслужен от някое създание просто поради неговото създадено естество – благодатта е незаслужена. Накратко, когато говорим за коя да е част от създанието, различна от въплътения Исус Христос, благодатта се дефинира като незаслужен дар. Естеството на благодатта е изразено в Яков 1:17: “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение или сянка на промяна.”
Специална благодат е израз, използван от теолозите за описване на дара на вечното спасение. Павел пише: “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8-9). Той също пише: “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8). Бог избира онези, върху които ще покаже милост (Римляни 9:18). Той е избрал тези хора да бъдат получатели на Неговия дар на вечното спасение и ги е избрал пред създанието на света (Ефесяни 1:4-6).
Но има и друг вид благодат, и той не винаги се разбира правилно. Общата благодат е също толкова дар от Бога към Неговите създания, но тя е различна от специалната благодат в няколко много важни характеристики. Близо един век в калвинистките кръгове се води дебат относно естеството и реалността на общата благодат. Надявам се, че тази статия ще допринесе с някои приемливи отговори за Божиите хора, макар да имам малка надежда да убедя онези, които от 60 години участвуват в този дебат.
Поради объркването около понятието “обща благодат,” нека ви предложа описанието на Джеймс Джордан за него. Общата благодат е еквивалентът на трохите, падащи от масата на господаря, които кучетата ядат. Това е начинът, по който ханаанката представи своята молба за изцеление пред Исус и Исус я изцели поради нейното разбиране и нейната вяра (Матей 15:27-28).765
