Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Епистемологична осъзнатост и сътрудничество
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Епистемологична осъзнатост и сътрудничество
Ван Тил пише: “Но когато всички осъдени са епистемологично осъзнати, съдбовният час е дошъл. Напълно самоосъзнатият неправеден ще направи всичко, което може във всяка област, за да унищожи Божиите хора.” Но на друго място Ван Тил пише, че бунтовникът срещу Бога е като малко дете, което трябва да седне на коляното на баща си, за да го удари по лицето. Тогава какво може да означава схващането за увеличаването на епистемологичната осъзнатост? Докато житото и плевелите растат в зрялост, твърди амилениалистът, плевелите стават обществено все по-силни, докато житото става все по-слабо. Нека разгледаме това твърдение. Докато християните изработват своето спасение със страх и трепет, подобрявайки своите изповеди на вярата, подобрявайки своето сътрудничество един с друг на основата на съгласие относно изповедите на вярата, докато се учат на прилагането на Божия закон в тяхната епоха, докато стават умели в прилагането на Божия закон, който изучават, те стават обществено безсилни. Изглежда като че ли стават безплодни. Не се плодят и размножават. Или, ако правят най-доброто, което могат, за да следват Божиите заповеди, те са оставени без Божието благословение – благословение, което Той е обещал на онези, които следват установените от Него закони. Накратко, епистемологичната осъзнатост от страна на християните води до обществено безсилие. Аз съм изправен пред едно неприятно заключение: версията на амилениалиста за учението за общата благодат е неизбежно антиномистко. Той твърди, че Бог вече не зачита Своя законов ред, че учението на Второзаконие относно заветния закон е невалидно в новозаветните времена. Единственият начин амилениалистът да избегне обвинението в антиномизъм е да изостави схващането за увеличаваща се епистемологична осъзнатост. Следователно, той трябва да се изправи пред факта, че, за да постигнат обществено безсилие, християните трябва да не израстват в познание и заветна вярност. (Признавам, че състоянието на християнството през двадесети век като че ли подкрепя това отношение относно епистемологичната осъзнатост сред християните.) Нека разгледаме другата половина от твърдението на Ван Тил. Докато епистемологичната осъзнатост на неновородените нараства и те се придържат все повече към своите епистемологични презумпции за произхода на материята от хаоса и окончателното връщане на цялата материя в чиста случайност, тази философия на хаоса ги прави уверени. Християнинът е смирен пред Бога, но е уверен пред създанието, което трябва да покорява. Тази увереност води християнина към поражение и в крайна сметка до бедствие, казват амилениалистите, които вярват в нарастващата епистемологична осъзнатост. От друга страна, бунтовникът е арогантен пред Бога и твърди, че цялата природа се управлява от лишените от смисъл закони на вероятността – върховния хаос. Като се потапят във философята на хаоса, вярващите успяват да изплуват напълно победоносни по лицето на цялата земя, казва амилениалистът, победа, която бива прекъсната само чрез физическата намеса на Исус Христос в крайния съд. Посвещението към беззаконието, в амилениалната версия на общата благодат, води до видима победа. Как е възможно това? Амилениализмът обръща нещата Вече трябва да е ясно, че версията на амилениалиста за отношението между библейския закон и създанието е напълно обърната. Без съмнение Сатана би желал това да е истинската версия. Той иска неговите последователи да повярват в нея. Но как може един последователен християнин да вярва в това? Как може един християнин да вярва, че придържането към библейския закон произвежда обществено безсилие, докато посвещението към философския хаос – религията на сатанинската революция – води до обществена победа? В моя ум няма съмнение, че амилениалистите не искат да поучават такова учение, но това е, към което неизбежно води техният амилениален песимизъм. Холандските калвинисти проповядват обществения мандат (завета за господството), но заедно с това проповядват, че той не може да бъде изпълнен. Но библейският закон е основен за изпълнението на обществения мандат. Следователно, амилениалистът, който проповядва задължението да се опитваме да изпълним обществения мандат без библейския закон, по този начин пропада или в лагера на култовете на хаоса (мистици, революционери), или в лагера на философите на естествения закон и общата основа. Има само четири възможности: открития закон, естествения закон, хаоса или някаква смес от тях. Това води до моето следващо твърдение. То е до известна степен спекулативно и може и да не е напълно вярно. Обаче, това е идея, която трябва внимателно да се изследва, за да се види дали е вярна. Смятам, че причината философията на Херман Дойеверд, холандски философ по право, да има някакво временно влияние върху холандските калвинистки интелектуални кръгове в края на 60-те и нацалото на 70-те, е, че теорията на Дойеверд за сферичните власти – сферични закони, които не трябва да бъдат изпълнени от открития, старозаветен закон – съвпада с амилениалната (холандска) версия на обществения мандат. Системата на Дойеверд и холандският амилениализъм са по същността си антиномистки. Затова през 1967, в отговор на последователя на Дойеверд, професорът от Амстердамския Свободен Университет, А. Трост, аз написах моята статия “Общественият антиномизъм.”778 Последователите на Дойеверд или ще завършат като мистици, или ще се опитат да създадат нова версия на “философията на общата основа,” която да свързва вярващите и невярващите. Именно откритата съпротива на Дойеверд срещу властта на Стария и Новия завет върху съдържанието на неговите хипотетични сферични закони е това, което е довело неговите все по-радикални, все по-антиномистки последователи до антихристиянски позиции. Не можеш да проповядваш завета за господството и след това да се обърнеш наопаки и да отречеш ефективността на библейския закон в обществото. Но това е, което всички холандски вярващи в общата благодат правят. Те по необходимост отричат обществената ефективност на библейския закон, защото техните есхатологични тълкувания ги водят да заключат,че не може да има видима, обществена победа във времето и на земята за верните християни. Епистемологичната осъзнатост ще нараства, но нещата ще се влошават с течение на времето. Ако проповядвате, че библейският закон произвежда “положителна обратна връзка,” както лично, така и обществено – че Бог награждава пазителите на завета и наказва нарушителите на завета във времето и на земята – тогава вие проповядвате система на позитивен растеж. Вие проповядвате завета за господството. Само ако отречете, че има каква да е връзка между спазването на завета и видимия успех в живота – отричане, което изрично е направено от Мередит Клайн779 – можете да избягате от постмилениалните следствия от библейския закон. Ето защо е странно, че Грег Бансен настоява – може би от тактически съображения – да представя своята защита на библейския закон отделно от своя добре известен постмилениализъм.780 Клайн атакува и двете учения на Бансен в своята критика на Theonomy на Бансен,781 а Бансен в своята опровергаваща статия отговаря на критиките на Клайн срещу неговата постмилениална есхатология, но отново отрича, че есхатологията е свързана по някакъв начин логически с библейската етика.782 Но Клайн е прав: безспорно съществува задължителна връзка между заветното схващане за библейския закон и есхатологията. Клайн отхвърля идеята за заветен законов ред в Новия Завет, а също отхвърля и постмилениализма. Амилениалните калвинисти ще продължат да бъдат сполетявани от дойевердци, мистици, компромиси с естествения закон и антиномисти от всякакъв вид, докато най-после изоставят своята амилениална есхатология. Нещо повече, трябва да се проповядва библейският закон. Той трябва да бъде считан за средство за обществено възстановяване. На него трябва да се гледа като действуващ сега, в новозаветните времена. Трябва да се види, че има връзка между заветната вярност и покорството към закона – че без покорство няма вярност, без значение колко емоционални може да станат вярващите или колко слаък е вкусът на благовестието (за известно време). И че има благословения, които следват покорството пред Божия законов ред. Амилениалистите, като проповядват есхатологично обществено безсилие, по този начин потопяват себе си в подвижни пясъци – подвижните пясъци на антиномизма. Някои пясъци са по-подвижни от други. В крайна сметка те поглъщат всеки, който е толкова глупав да се опита да върви върху тях. Антиномизмът води бездната на безсилието и отстъплението. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|