Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Филаделфия: Съд над сатанинската синагога (3:7-13)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Упазил си Моето слово и не си се отрекъл от името Ми
- 10-11 Понеже
- Идвам бързо
- И той вече няма да излезе от там
- Ще напиша върху него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, и Моето ново име
| Филаделфия: Съд над сатанинската синагога (3:7-13)
7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. 8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си упазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми. 9 Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. 10 Понеже си упазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по земята. 11 Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. 12 Който победи, ще го направя стълп в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, Новият Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. 13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите. 7 Като църквата в Смирна, църквата във Филаделфия е била особено преследвана от отстъпници юдеи. Христос започва Своето послание към презвитерите като обявява Себе Си за Светия, установено библейско име на Бога (сравнете Исая 40:25), и истинският, за разлика от лъжливите водачи на юдеите, които са отхвърлили истината. Исус Христос има също Давидовия ключ: Той отваря, и никой не затваря, и затваря, и никой не отваря. Това е отнасяне към Исая 22:15-25, където Бог обвинява царски настойник за лъжа, за предаване на доверието в него. Бог обявява: “Ще те оттласна от чина ти, и от положението ти ще те сваля” (ст. 19; сравнете Битие 3:22-24). Нещо повече, Бог ще замени лъжливия настойник с верен настойник (сравнете 3 Царе 13:13-14): И като го облека с твоето облекло И го стегна с твоя пояс Ще предам властта ти в неговата ръка, И той ще бъде един баща на ерусалимските жители и на юдовия дом. И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря. (Исая 22:21-22) Така Христос обявява, че служителите на отстъпилия Израел са лоши настойници: те са били отхвърлени от своя пост, свалени от всяка законна власт, и са заменени с Този, Който е свят и истинен. Пазителите на вратата в синагогата са отлъчили християните, обявявайки ги за отстъпници. В действителност, казва Христос, вие от синагогата сте отстъпниците; вие сте изхвърлени от Завета; и Аз съм заел вашето място като Верния Настойник, Пастир и Надзирател на Завета (сравнете 1 Петрово 2:25). 8-9 Така Господ може да утеши тези страдащи християни, които поради своето верно следване на Христос са били понесли несправедливо отлъчване от Завета. Знам вашите дела, уверява ги Той. Вие сте били изгонени от вратата от пазителите на ключа, но трябва да помните, че Аз съм Този, Който държи ключа, и вижте, отварям врата за вас, която никой не може да затвори. Самият Господар на Завета ги е приел в общение, и е изхвърлил онези, които си въобразяват, че държат ключовете; верните християни не трябва да се боят от нищо. Църквата във Филаделфия има само малко сила – тя не е известна, красива или видимо успешна, обратно на внушителнта, видимо “жива,” компромисна църква в Сарди. Въпреки това, те са били верни на това, което им е дадено (сравнете Лука 19:26): Упазил си Моето слово и не си се отрекъл от името Ми. Затова, ще накарам тези, от сатанинската синагога, които казват, че са юдеи, а не са, но лъжат – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Отново, отстъпилите юдеи са разкрити в тяхното истинско лице: сатанинска синагога (сравнете 2:9). Отново, няма такова нещо като “ортодоксален” юдаизъм; няма такова нещо като истинска вяра в Стария Завет, която върви заедно с отхвърляне на Исус Христос като Господ и Бог. Тези, които не вярват в Христос, не вярват и в Стария Завет. Богът на юдаизма е дяволът. Юдеинът няма да бъде приет от Бога като човек от Неговия избран народ, освен ако изостави своята демонична религия и се завърне към вярата на своите бащи – вярата, която приема Исус Христос и Неговото Благовестие. Когато отхвърлящите Христос юдеи твърдят, че следват стъпките на Авраам, Исус казва, че лъжат. И макар че засега имат превъзходство във Филаделфия, тяхното господство над истинския заветен народ няма да трае дълго. Самият Христос ще ги принуди да дойдат и да се поклонят пред краката на християните. В тези думи има иронична препратка към Исая 60:14, където Бог дава това обещание на заветния народ, който е преследван от езичниците: Ония, които са те угнетявали, ще дойдат наведени пред тебе. И всички, които са те презирали, ще се поклонят до стъпалата на нозете ти, И ще те наричат град Господен, Сион на Светия Израилев. Хората, които лъжливо наричат себе си юдеи, са всъщност в положение на езичници гонители; и те ще бъдат принудени да признаят заветното положение на Църквата като наследник на обещанията на Авраам и Мойсей. Защото Църквата е истинският Израел, и като дойдат в Църквата, тези вярващи “са дошли до хълма Сион и до града на живия Бог” (Евреи 12:22). Отстъпилият Израел е окастрен от дървото на живота на заветния народ, докато вярващите в Христос от всички народи са били присадени в него (Римляни 11:7-24). Единствената надежда за хората извън заветното потомство, независимо от техния етнически или религиозен произход, е да признаят Христос като единствен Спасител и Господ, подчинявайки себе си на Него. Освен ако и докато юдеите не станат присадени в заветното потомство чрез Божията благодат, те ще останат извън Божия народ и ще погинат с езичниците. Библията наистина дава обещанието, че наследниците на Авраам ще се завърнат към вярата на Исус Христос (Римляни 11:12, 15, 23-32).195 Но докато не го направят, Писанието ги нарежда заедно с езичниците (но с една голяма разлика: осъждението върху остъпилия юдеин е много по-сериозно от това на непросветения езичник; вижте Римляни 2:1-29). 10-11 Понеже преследваните християни във Филаделфия бяха опазили словото да търпят, техният Господ обещава в замяна да ги опази от часа на изпитанието. Забележете добре: Христос не обещава да ги грабне, или да ги премахне, а да ги опази. С други думи, Той обещава да ги запази в изпитанието, да ги запази да не паднат (Юда 24). Макар това да е един от стиховете, който се изтъква от диспенсационалистите в подкрепа на теорията за “грабване преди голямата скръб,” при внимателно разглеждане той всъщност не разкрива нищо такова. Всъщност, той не говори абсолютно нищо за края на света, нито за Второто Пришествие: “Часът на изпитанието,” за който се говори тук, се определя като този час, който ще дойде върху целия свят, за да изпита онези, които живеят по Земята. Това говори за периода на скръб, който ще дойде в живота на читателите от първи век. Има ли някакъв смисъл в това Христос да обещава на църквата във Филаделфия защита от нещо, което ще стане хиляди години по-късно? “Бъдете спокойни, вие верни страдащи християни от първи век в Мала Азия: Няма да позволя онези съветски ракети и пчели-убийци от 20 век да ви достигнат!” Когато филаделфийските християни са се тревожели от по-практични, непосредствени проблеми – официално гонение, религиозна дискриминация, обществена неприязън и икономически бойкот – какво са ги интересували доходоносните романи на ужасите на Хол Линдзи? Като изкривяват такива текстове за да съвпаднат с техните мимолетни фантазии, някои съвременни диспенсационалисти прибавят към Божието Слово и отнемат от неговото послание; и така идват под проклятията на Откровение 22:18-19. Не, обещаният час на изпитание е бил непосредствено бъдеще, както свидетелствува навсякъде Писанието; само час на изпитание, последван от хиляда години царуване (20:4-6). Св. Йоан използва израза живеещите по Земята дванадесет пъти в Откровение (по един за всяко едно от дванадесетте племена), говорейки за отстъпилия Израел (3:10; 6:10; 8:13; 11:10 [два пъти]; 13:8, 12, 14 [два пъти]; 15:6; 17:2, 8). В гръцкия Стар Завет (версията, използвана от ранната Църква), това е често използван израз за бунтовния, идолопоклоннически Израел, който ще бъде унищожен и изгонен от Земята (Еремия 1:14; 10:18; Езекиил 7:7; 36:17; Осия 4:1, 3; Йоил 1:2, 14; 2:1; Софония 1:18), на основа на неговата първоначална употреба в историческите книги на Библията за бунтовни, идолопоклоннически езичници, които ще бъдат унищожени и изгонени от Земята (Числа 32:17; 33:52, 55; Исус Навин 7:9; 9:24; Съдии 1:32; 2 Царе 5:6; 1 Летописи 11:4; 22:18; Неемия 9:24); Израел е станал народ от езичници и ще бъде унищожен, изпратен в изгнание и заменен с нов народ, Църквата. Целият римски свят ще бъде хвърлен в огромна агония, част от която ще включва гонение на християните от побъркан, само-обожествил се император, с помощта на юдеите. Идват дни, в които дяволът – в своето римско и юдейско проявление – ще се опита да унищожи веднъж завинаги християнството. Крайният резултат ще бъде унищожаването на Израел и на Рим, но междувременно предстоят тежки времена за християните и много изкушения да се откажат от вярата. Тук Христос обещава на Своите верни последователи, че ще бъдат защитени и ще им се даде да устоят в идващия час на изпитание. Затова Той отново им напомня: Идвам бързо – обещаният съд не е далеч. Затова дръжте онова, което имате, за да не може никой да вземе вашия венец. Христос е отворил вратата за Църквата, давайки й привилегията на царско общение с Бога като Негови свещеници и царе; и те трябва да издържат заради Него, докато Неговото идващо Царство разтърсва земните народи и разгромява Неговите врагове в техните крепости. 12-13 Отново обещанието за победителя включва символично обозначение на спасението. Първо, казва Христос, ще го направя стълб в храма на Моя Бог. Това е свързано със сложната образност на Скинията и Храма, чието архитектурно устройство съответствува на облеклото на свещениците.196 Двата странични стълба на Скинията (стълбовете на Храма) са наречени рамена, докато шапката на свещеника, надписана с Божието име, отговаря на трегера, който стои върху стълбовете.197 Точно както двата стълба бяха назовани Ще утвърди и В него сила (3 Царе 7:21), така и камъните върху раменете на ефода на първосвещеника бяха надписани с имената на синовете на Израил (Изход 28:9-12). Всичко това е събрано заедно в Откровение, където верният победител се счита за стълб в Божия Храм. И той вече няма да излезе от там: Божият народ се характеризира със стабилност и постоянство (сравнете Еремия 1:18; 1 Тимотей 3:15). Ние сме били изкупени от нашето скитане. Продължавайки с тази образност, Христос казва: Ще напиша върху него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, и Моето ново име. Всичко това говори за пълното възстановяване на Божия народ в Божия образ, както ще видим в последната глава на Откровение: “И те ще гледат лицето Му, и Неговото име ще бъде върху челата им” (Откровение 22:4). Едно от основните благословения на завета се съдържа в известната благословия: “Господ да осияе с лицето си върху теб” (Числа 6:25); да виждаш сиянието на Божието лице означава да участвуваш в спасението и да отразяваш Божията слава като носител на Неговия образ (вижте Изход 34:29-35; Числа 12:6-8; Псалм 80:3, 7, 19; 2 Коринтяни 3:7-18; 4:6; 1 Йоан 3:2). Подобно, както вече видяхме, Божието име, написано върху челото, символизира възстановяването на изкупения човек към етичната и физическа слава, която принадлежи на Божия образ (сравнете Битие 3:19; Изход 28:36-38; Второзаконие 6:4-9; обратно на 2 Летописи 26:19). Картината бива завършена, когато християнинът е обявен за гражданин на новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог. Старият Ерусалим, който отстъпи от вярата на Авраам, е бил под съд, готов за унищожение; старият Храм, който Бог изостави, е бил станал бесовско капище, и скоро е щял да бъде напълно съборен, така че камък върху камък не ще остане (Матей 24:1-2). Но сега Църквата на Христос е обявена за Божия град, новия Ерусалим, чийто произход не е на земята, но в небето. Гражданите на стария Ерусалим щяха да бъдат разпръснати по краищата на земята (Лука 21:24), докато общението на християнина с Бога е толкова близко, че той може да бъде описан като стълб в Храма, Божието обиталище – нещо повече, стълб, който не може да бъде преместен от мястото си, защото християнинът няма вече да излезе от него. Децата на стария Ерусалим бяха поробени, като своята майка; докато “Горният Ерусалим е свободен, който е наша майка” (Галатяни 4:26). Исус каза: “Мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраам, Исак и Яков в небесното царство; а децата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Матей 8:11-12). И това важи за побеждаващите християни във Филаделфия. Макар преследвани и онеправдавани от лъжливия Израел, както Исак беше от Исмаил (Битие 21:8-14; Галатяни 4:22-31), те ще видят лъжесиновете лишени от наследство и изгонени, докато те чрез Христос получават благословенията на своя баща Авраам, и наследяват света (Римляни 4:13; Галатяни 3:29). Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|