Кажи го правилно
И повтарям: нека да знаем какво наистина знаем!
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| И повтарям: нека да знаем какво наистина знаем!
Ако следвате този съвет, ще можете да се чувствате по-самоуверени, а това ще бъде само отражение на положителното, което носите в себе си! Глава пета Смейте се, плачете, ядосвайте се, ако щете, само не се сдържайте С \^лтомняте си, че казахме, че комуникацията между хората включва три момента: вашето собствено самочувствие, способността да въздействате на другите и въздействието на другите върху вас. Разгледахме тайните на доброто самочувствие. Но впечатлението, което правим, е втората страна на общуването. Колко пъти след някакъв разговор или на връщане от гости сте се обръщали към съпруга (съпругата) си, към любимия човек или към самия себе си с въпроса: „Дали ме взеха за глупак (глупачка)", „Дали не помислиха, че съм тъп (тъпа)?". Или: „Дали не се засегнаха?". Повечето от хората държат много на това, как са се представили пред другите. Затова и общопризнат „страх Номер едно" е излизането да говориш пред много хора (за това вече споменахме в предишните беседи). И така: онова, което казваш, и начинът, по който го казваш, имат силно въздействие върху околните. Често пъти те се впечатляват не толкова от това какво казваш. Не са важни само думите или тонът. Прави впечатление всичко, което излиза от устните ви, дори вашият смях. Смехът Обядвах с приятел в един елегантен ресторант в Бевърли Хилс. Разговаряхме си тихичко, когато изведнъж някаква жена, през две маси от нас, избухна в остър, лаещ смях. Беше невероятно - такава елегантна жена да се смее като същинска хиена! Сигурно мъжът, с когото обядваше, бе казал нещо ужасно смешно. Не след дълго ужасният й смях отново разцепи меката тишина на ресторанта. Явно, госпожата продължаваше да се забавлява, без да съзнава колко много хора безпокои. Смехът й бе толкова смущаващ, че се наложи келнерът да я помоли най-учтиво да бъде по-малко шумна. Смехът може да придаде блясък на един разговор. Смехът разчупва ледовете, уталожва напрежението. Смехът е лекарство и чудесно средство да забравим житейските несгоди... Всички ние имаме нужда от смях. Но... когато моментът е подходящ! Една моя млада клиентка, Джейн, бе отишла през лятната ваканция да работи в застрахователна агенция. Джейн беше само на осемнадесет години и това бе първата й работа с хора, извън училището, разбира се. Следователно това бе и първото й „излагане" пред мъжката част в службата. Мъжете побързаха да се скъсат от пърхане около сладкото невинно момиче. За да отреагира на ситуацията, Джейн разви някакво нервозно кикотене, което още повече окуражаваше флиртаджиите, но й изкараха прякора „мис Кис-кис". Забелязали ли сте, че много хора се кискат (често пъти несъзнателно), когато са смутени или нервни, когато не знаят как да се справят в дадено положение? Един ден Клара, друга моя клиентка, дойде да ми съобщи, че синът й е станал наркоман. Семейството правело всичко възможно да се справи с този проблем - разправяше тя - но за първи път в живота си виждала, че е напълно безпомощна... Странното в случая бе, че след всяка сърцераздирателна подробност, която ми разказваше, Клара избухваше в смях! Накрая я спрях и попитах направо защо непрекъснато се киска, като разказва. „Зная, че е ужасно - каза Клара. - Сама не зная защо ме избива на смях. Иначе трябва да рева..." Всъщност реакцията на Клара е често срещано явление. Когато ни сполети някаква беда, напълно възможно е да изпитаме неудържимо желание да се смеем. Ето защо много хора се смеят на погребение. Понякога нуждата от този внезапен, безпричинен - и неподходящ! - смях може да бъде непреодолима. Една от моите клиентки, Джудит, бе приятелка с някаква оперна актриса-любителка. Та тази певица, Дорис, непрекъснато организирала приеми и щом гостите хапнат, Дорис бързала да ги затвори в салона и започвала да им пее мъчителните си арии, докато съпругът й акомпанира на пианото. Все едно, че врещи котка, която дърпат за опашката - точно такова чувство имала Джудит, като я слушала. И изведнъж избухнала в неудържим смях. Стискала се, свивала се, преструвала се, и най-сетне хукнала навън, преструвайки се, че й е станало лошо. Ала сега вече и не помисля да отиде у Дорис, защото знае, че не може да контро-лира смеха си. Неподходящото избухване в смях - с или без причина - може, да има унищожителен ефект върху околните. В интерес на всеки-един човек е да познава звука на собствения си смях и да може да се чува, когато се смее. Смеете ли се в неподходящи случаи? Смеете ли се на бедите или злополуките на другите? Смеете ли се, за да скриете своята нервност? Ако го правите, ще се наложи да коригирате тези си „смехови" навици, тъй като неподходящият смях може да бъде истинска обида. Много от хората, които ме търсят като специалист, ми задават въпроса: „Мога ли да променя смеха си?" „Разбира се, че можете да промените смеха си!" - е моят отговор. И много от тях наистина успяват да го направят. Първото нещо, което трябва да сторите, е да се вслушате в собствения си смях. Ако имате силен, лаещ смях и бихте желали да го омекотите, опитайте да се смеете през носа, а не през устата; дръжте устата си затворена. Контролирането на смеха може да се окаже много по-лесно, отколкото предполагате. Ако вашият смях не ви притеснява, не бих ви съветвала да се опитвате да промените начина, по който се смеете, защото един смях, който идва направо от сърцето, е истинска музика за ухото. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|