Климент охридски“ исторически факултет

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА АРХЕОЛОГИЯ Румяна Димитрова Йорданова
Керамичните съдове
от голямата селищна могила при Русе

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане на образователна и научна степен доктор
Научен ръководител
доц. д-р Петя Георгиева София
2020

2
Дисертационният труд е обсъдени предложен за защита на разширено заседание на катедра Археология в Исторически факултетна СУ „Св. Климент Охридски на
21.05.2020 г, протокол № 10 от 16.06.2020 г.
Дисертационният труд се състои от две части – основна част (текст и приложения) и каталог. Основната част включва увод, четири глави, заключение, списък на цитираната литература (включващ 259 заглавия) и приложения (включващи 124 образеца) – общо
418 страници. Каталогът е в отделно книжно тяло и се състои от 192 страници. Защитата на дисертацията ще се състои на 02.09.2020 г. на открито заседание на научно жури в състав
Председател: Проф. д-р Юри Тодоров
Рецензенти:
Prof. Dr. Dr. h. c. Svend Hansen
Доц. д-р Мария Гюрова
Автори на становища:
Проф. д. и. н. Иван Гацов
Проф. д-р Юри Тодоров
Доц. д-р Петя Георгиева

3
Увод
Повече от едновековните проучвания на селищни могили по Долния Дунав водят до множество открити материали. Тъй като конкретен модел на публикуване не е създадени спазван, днес ние разполагаме с разкъсана и често недостатъчна информация за комплексите от важни за науката селища. През последните десетилетия нуждата от по-детайлното и системното им проучване е все по-осъзната и се търсят нови подходи за вторичен анализ на вече познати обекти. Един от тях е подновяване и разширяване на теренните археологически проучвания в емблематични праисторически обекти. Другият подход е чрез повторна обработка на откритите през предишни кампании материали. Той се налага особено при цялостно проучени обекти, при които първият е неприложим. Голямата могила край Русе, известна като Русенската селищна могила, е несъмнено един от еталоните за многослойно халколитно селище в Североизточна и Централна Северна България и заедно с Малката Русенска могила единствени на брега нар. Дунав у нас. Теренните кампании на обекта завършват с цялостно проучване на могилата и пълното ѝ заличаване. Част от материалите от нея са известни и дори често използвани за онагледяване на късния халколит в региона и в България. Информацията от разкопките обаче е фрагментарна и често неясна, тъй като отделните проучватели са фокусирали изследванията си върху различни аспекти от материалната култура, като за основа често използват само резултатите от собствените си разкопки. Това поражда нуждата от нов подход, унифициращ информацията от отделните археологически кампании. Темата на дисертационния труд засяга една голяма група от находките от
Русенската селищна могила, всички цели керамични съдове от халколитните пластове на обекта. Освен че обикновено керамиката е най-многобройна от всеки праисторически обект, тя е и най-често използвана за извличане на информация за хронологията, икономиката, социалната структура, духовния и културен живот. Съдовете от Русенската могила са подходящи за многостранни анализи, тъй като произхождат от различни културни пластове и представят характеристиките на почти всеки период на обитаване. Основана дисертацията представляват всички 639 цели и реставрирани керамични форми от Русенската селищна могила, заведени като находки в инвентарните книги на
РИМ-Русе и НАИМ-БАН. За всеки от тях бе създадена пълна документация, представена в каталога. Включени саи цели форми, които не бяха открити във фондовете на музеите, за които има данни в публикации и полевите инвентарни книги. От всички

4 събрани предмета 468 са съдове, 154 броя – капаци, 12 – поставки и 5 – цедки. Това разнообразие на различни по функция керамични форми спомага както за проследяване на развитието на отделните видове, така и проследяване на комбинациите в комплексите през различните хронологически етапи.