- В зависимост от мястото на учленение в устната кухина гласните се разделят на предни и задни (или гласни с висока тоналност и гласни с ниска тоналност). Предните гласни фонеми (е, и) са с висока тоналност, а задните (а, ъ, о, у) с ниска тоналност. Пример: кит – кът, лек – лак, ред – род, тик – тук, лед – луд.
- Лабиални – нелабиални (или бемолни – небемолни). Признакът е свързан с участието на устните при учленението на гласните. Лабиалност притежават гласните (о, у), а нелабиалност (е, и, а, ъ). Пример: дом – дам, кос – къс, лук – лак.
- Широки (отвореност, компактност) – тесни (затвореност, дифузност). Артикулационната основа се свързва с движението на езика във вертикална посока, а акустично – с компактната и дифузната конфигурация на формантните честоти. Признака отвореност притежават (е, а, о), а затвореност – (и, ъ, у). Пример: век – вик, прав – пръв. По признака затвореност – отвореност корелативни двойки са (е – и, а – ъ, о – у).
Противопоставянето на признака отвореност – затвореност засяга най-вече двойките (а – ъ и о – у). При двойката (е – и) противопоставянето, макар и отслабнало, се поддържа: лекувам – ликувам, векове – викове. И когато фонемите (е, и) са функционално натоварени в състава на окончания, наставки, представки: сине – сини, носел – носил, предавам – придавам.
В неударено положение системата на гласните се променя, тъй като признакът отвореност – затвореност се неутрализира: ритам – ритъм, оказвам – указвам.
Система на съгласните фонеми. Консонантната система се състои от 39 фонеми. Броят им се установява само в позиция пред задните гласни (а, ъ, о, у), където съгласните фонеми се противопоставят както по звучност – безвучност, така и по мекост – твърдост. Не всички съгласни фонеми имат в речта една и съща функционална натовареност. Едни от тях влизат в по-голям брой фонемни противопоставяния, срещат се по-често, а други (като меките съгласни) се срещат пред задните гласни по-рядко и предимно в чужди думи. Потенциални фонеми са (х’), (дзʼ). Те не се срещат в наличния български лексикален материал, но е възможно да се срещат в имената и названията от чужд произход (Хюстън, Хюлия, Дзян). Съгласните фонеми се отличават една от друга по четири диференциални признака:
Сподели с приятели: |
