Конспект по литература за 11. клас за дзи христо Ботев и неговото творчество
Изтегляне 0.51 Mb.
|
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, stilistika, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya
- Навигация на страницата:
- Две хубави очи”
- Ще бъдеш в бяло”
- Стон”( „На Лора”)
| Любовна поезия
Като цяло тя минава под знака на желанието за взаимност, за съприкосновение и единение с желаната жена. Любовното чувство е пресъздадено като блян по нещо красиво, възвишено, съвършено, но несъществуващо в действителността. Материализираното на бляна в повечето случаи се съпровожда от разочарование и огорчение. Интимният свят на Яворовия лирически герой е вътрешно противоречив, белязан от копнеж, но копнеж, затормозен от властта на страстта. Затова и образът на любимата, желаната жена е също противоречив: серафически* чист, ангелоподобен, но и чудовищен, греховен. („Ела”, „Блян”, „Чудовище”, „Проклятие”, „Благовещение”, „Две хубави очи”, „Стон”, „Ще бъдеш в бяло”). „Две хубави очи” Стихотворението е образец на чистата лирика, чиито смислови внушения, както е в музиката, се дължат не на ясно изведените логически връзки, а на редуване на мотивите. Отличителен белег на творбата е огледалната композиция, изградена симетрично така, че първите 8 стиха се оглеждат в останалите 8 с незначителна разлика в съдържанието и пунктуацията. Образът на любимата е очертан чрез един-единствен детайл – очите. Използването на подобна синекдоха е оправдано от традиционното приемане на очите като „огледало” на човешката душа. Илюстрира тяхната тотална власт върху съзнанието на лирическия Аз. Очите са ключовият образ в творбата. Обособени и акцентирани са още в първия стих - чрез съвсем кратко съобщение: „Две хубави очи.” Разкриват богатството, невинността, изтънчеността, красотата на любимата. Образът на девойката е обрисуван не толкова като реален, колкото като умозрителен, платонически - идеален, съвършен, но и крехък, раним. Лирическият Аз изпитва опасение, че делничните „страсти и неволи” могат да осквернят духовната красота на любимата, хвърляйки върху й „булото на срам и грях”. Затова молитвата му за нея е да съхрани ангелската си чистота, светлата си душевност, засвидетелствана в музиката и лъчите на очите. Осъществимо ли е това и каква ще бъде съдбата на девойката, творбата не казва. „Ще бъдеш в бяло” Любовта е тази опора, която премахва съмненията, че съществуването е лишено от смисъл, и променя оптиката на влюбения така, че той да започне да възприема света по друг начин - това е основната идея на стихотворението. Любовното чувство е силата, която събира парчетата на света в едно и той става цялостен, хармоничен, възвишен, празничен („И пак ще се обърна просветлен/ да видя цял света при ярък ден”, „Аз бих намерил и тогава даже/ обломки, от които да създам/ нов свят за двама ни, и свят, и храм.”). Тя слага край на характерното за Яворовия лирически герой състояние на „невяра тревожна”, възкресява вярата в смисъла на живота, възвръща душевния покой (”И ето усъмних се най-подир/ в невярата тревожна - искам мир.”). „Стон”( „На Лора”) Стихотворението е написано по конкретен повод – срещата между Яворов и Лора Каравелова през август 1906 г. на Драгалевския манастир. В антологичната книга „Подир сенките на облаците”, в която поетът събира най-доброто от творчеството си, стихотворението е с променено заглавие – посвещение на вече мъртвата му съпруга. Лирическата ситуация в стихотворението пресъздава преживяването на влюбването от гледната точка на личност с умозрителна нагласа, склонна да се самоанализира. Творбата представя привличането на мъжа към жената като емоционално противоречиво състояние – предчувствие за ново начало, но и предусещане за страдание. Обектът на желанията – жената с неназовано име – е видян също през фокуса на противоречиви възприятия - като единство на дух и материя („знойна плът и призрак лек”). Появата на любима в живота на лирическия човек е събитие, което завладява по необичаен начин сетивата, емоциите и разсъдъка на Аза; прави душата му едновременно „устрелена” („Защото аз съм птица устрелена...”), но и ранима („Душата ми е стон.”); свободна, но и подвластна. Влюбеността е психологическото състояние, завладяло докрай лирическия субект, но пътят на любовта е неясен, „далек”. Тръгването по него освен споделеност на чувствата предполага да се приемат всички рискове – разлъките, очакването, страданието. Пред лирическия Аз жената в своята сияйност мами като мираж - обещава възможни, но все още недействителни светове. В неведение за чувствата на мъжа, тя не може да усети силата на притеглянето, да откликне на зова: защото тя стои в сияние пред мене, стои, ала не чуе, кой зове и стене, - тя - плът и призрак лек. Незавършена в своята събитийност, творбата изгражда представата за любовния копнеж като за стон, а за любовта - като за зов към другия. „Сенки” Според внушенията на стихотворението истинското сливане между мъжа и жената се оказва невъзможно, но причината за това не е посочена в рамките на текста. Стремежът им един към друг, видян от позицията на лирическия говорител, е игра в театъра на сенките. Липсва нещо фундаментално*, без което мъжът и жената остават осъдени да бъдат „сенки” - да нямат истинско, а само имитационно съществуване. Във връзка с това литературният критик Владимир Василев още във времето на излизането на стихотворението отбелязва следното: „Ние живеем тук, движим се, говорим и вървим, но нивга не се докосваме един други, нивга не се разбираме, защото стоим на повърхността, далеч и от самите нас . (…) Тая идея Яворов развива в едно стихотворение, дивно по план на разположение, композиция и художествена проникновеност.” Според тълкуванието на Владимир Василев невъзможната близост между мъжа и жената се дължи не на някаква онтологически (изначално) заложена причина, а на факта, че без да познава самия себе си, човек няма как да разбере другия, да достигне до душата му, да разкрие тайните му. Както и да усети дълбочината на собствените си чувства. Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|