Травматични ситуации и критерии за посттравматични стресови разстройства

Под травматична ситуация ще разбираме такива екстремални критични събития, които имат мощно негативно въздействие, явяващи се в ситуация на заплаха изискваща от индивида изключителни усилия по овладяването им.

Травматичните ситуации могат да се проявят под формата на необичайни обстоятелства или събития, подлагащи човека на екстремално, интензивно въздействие със заплаха за живота и здравето или на индивида, или на неговите близки, което остро нарушава чувството за безопасност на индивида. Тези ситуации могат да бъдат или кратки, но с много мощно въздействие, или продължителни, или повтарящи се.

В литературата се разглеждат два типа травматични ситуации, които имат своите характеристики:

А) първи тип – краткосрочни неочаквани травматични събития от типа на пътно транспортно произшествие, сексуално насилие, попадане в обсега на стрелба и др. Те се характеризират с:

Б) втори тип – постоянни и повтарящи се травматични стресори, наричани още серийна травматизация или пролонгирани травматически събития, например: повтарящо се физическо или сексуално насилие, бойни действия и др. Тяхната характеристика е следната:

- има вариативност, множественост, продължителност, повторяемост на травматичното събитие или ситуация и в този смисъл при тях има предсказуемост;

- с голяма вероятност може да се твърди, че ситуациите от този тип се създават умишлено;

- първоначално се преживяват като ситуации от първи тип, но поради това, че травматичното събитие се повтаря жертвите преживяват страха от повторението на травмата;

- съществува чувство за безпомощност по отношение на възможността за предотвратяване на травмата;

- за спомените за тези събития са характерни неясност, нееднородност на дисоциативния процес като с времето дисоциацията може да стане за индивида един от основните начини за овладяване на травматичната ситуация;

- като резултат от въздействието на този тип травми може да се получи изменение на „АЗ” концепцията и образа, което може да се съпровожда с чувство на вина, на срам и понижена самооценка;

- голяма е вероятността от възникване на дългосрочни проблеми от личностов и интерперсонален характер, което се проявява в странене от другите, в нарушения на лабилността и в модулация на афекта;

- отрицанието, страненето от другите, злоупотребата с алкохол и други психоактивни вещества може да се прояви като способ за защита от тежките преживявания.

Изброените по-горе характеристики дават основание понякога ситуациите от тип Б да се обозначат като комплексни посттравматични стресови разстройства.

Сравнително доскоро диагнозата посттравматично стресово разстройство като самостоятелна форма в групата на тревожните разстройства съществуваше само в САЩ. След анализа на наблюденията и изследванията на ветераните от войната във Виетнам посттравматичното стресово разстройства е включено в третата редакция на класификационния психиатричен стандарт на Американската психиатрична асоциация (DSM). През 1995 г. е издадена неговата четвърта редакция. Диагностичните критерии на четвъртата редакция са въведени в десетата редакция на Международния класификатор на болестите (МКБ), който е основен диагностичен стандарт в европейските страни.

Критерии на посттравматичното стресово разстройство, определени в МКБ – 10:

• болният е бил подложен на въздействие на стресово събитие или ситуация (кратко или продължително) с изключителна заплаха, или с катастрофичен характер, което е способно да предизвика общ дистрес почти у всеки човек;

  
  

• налице са ясни спомени, натрапчиви реминисценции или повтарящи се сънища, проявяващи се при въздействие на ситуации напомнящи или асоцииращи се със стресора;

  
  

• трябва да е налице стремеж да се избягват обстоятелства, напомнящи или асоцииращи се със стресора;

  
  

• да бъде изпълнено едно от следващите две условия: или да има психогенна амнезия, частична или пълна по отношение на важни обстоятелства и аспекти от периода на действие на стресора; или да има ясни симптоми на повишена психологическа чувствителност или възбудимост, които не са наблюдавани до периода на действие на стресора и са представени с два от следващите пункта – затруднено заспиване и лош сън; раздразнителност и изблици на гняв; затруднена концентрация на вниманието; повишено ниво на бодърстване;

  
  

Критерии на посттравматично стресово разстройство по DSM – ІV:

• индивидът се е намирал под въздействие на травмиращо събитие, при което трябва да бъдат изпълнени две условия – първо, да е бил участник, свидетел или да се е сблъскал със събитие или събития, включващи смърт или заплаха със смърт, заплаха от телесни повреди, както към него, така и към негови близки; второ – реакцията на индивида да включва интензивен страх, безпомощност или ужас;

  
  

• травматичното събитие настойчиво да се повтаря в преживяванията по една или няколко от следващите форми – повтарящо се и натрапчиво възпроизвеждане на събития в мислите и възприятията предизвикващо тежки емоционални преживявания; повтарящи се тежки кошмарни сънища за събитията; да извършва такива действия или да има такива усещания като, че травматичното събитие протича наново; да има интензивни тежки преживявания предизвикани от външна или вътрешна ситуация, напомняща за травматичното събитие или символизираща го; да е налице физиологична реактивност в ситуации, които външно или вътрешно напомнят травматичното събитие;

  
  

• да има стремеж за постоянно избягване на стимулите свързани с травмата, като е налице блокиране на емоционалните реакции, вцепеняване (numbing), което се определя с наличието на три или повече от следните проявления – да се проявяват усилия за избягване на мисли, чувства или разговори свързани с травмата; да се проявяват усилия за избягване на действия, места или хора, които ни напомнят за травмата; да е налице неспособност да си спомним важни аспекти на травмата; да има забележимо занижен интерес към по-рано значими за него дейности; да изпитва чувство за самотност и отдалеченост от останалите хора; да има занижена проява на афекта, примерно (неспособност за проява на любов); да е налице чувството за отсъствие за перспективи в бъдещето (липсват очаквания по отношение на кариерата, семейството и децата, включително и по отношение на продължителен и спокоен живот);

  
  

• да са налице постоянни симптоми на нарастваща възбуда (което не се е наблюдавало до травмата). Определя се с наличието на поне два от следните симптоми – трудност в заспиването или лош сън; раздразнителност или изблици на гняв; затруднения в съсредоточаване на вниманието; повишена бдителност; състояние на постоянно очакване на заплаха; хипертрофирана реакция на страх;

  
  

• посттравматичното стресово разстройство да предизвиква клинически значимо тежко емоционално състояние или нарушения в социалната, професионалната или други важни сфери от живота на индивида.