Културни превъплъщения на дара в модерната епоха
Изтегляне 2.58 Mb.
|
БиблиографияAbel, O., Le pardon. Briser la dette et l’oubli, Paris, Autrement, 1991. Abeles, M., Anthropologie de l’Etat, Paris, Armand Colin, 1990. Abeles, M., Reseaux, in: Anthropologie politique, ed. Carpentier, Paris, CELSA, 1997. Abeles, M., Jeudy, H.P. (eds.) Anthropologie politique, c, Armand Colin, 1997. Agleitta, M., A. Orlean. La violence de la monnaie, Paris, PUF 1982. Aeyer Ghosh, R., Cooking Pot Markets : an economic model for the trade in free goods and services on the Internet, Aquin, Th. d’, Somme thеologique, Paris, Tournai, Rome, Dasclee & Cie, t. 1, 1953. Aries, Ph., L'homme devant la mort, Paris, Seuil, 1977. Auge, M., Pour une anthropologie des mondes contemporains, Paris, Aubier, 1994. Badie, B., La fin des territoires, Paris, Fayard, 1995 Badie, B., L’Etat importe. L’occidentalisation du monde politique, Paris, Fayard, 1992. Balandier, G., Le pouvoir sur scenes, Paris, Balland, 1980. Balandier, G., Anthropoligie politique, Paris, PUF, 1967. Balibar, E., The Nation: History and Ideology, in : Becoming National, G. Eley and G. Suny (ed.), Oxford UP, 1996 Balibar, E., Propositions sur la citoyennete, in : La citoyennete, C., Wihtol de Wenden (ed.), Paris, Edilig-Fondation Diderot, 1988. Barbrook, R., The Hi-Tech Gift Economy, <http://www.desk.nl/~nettime/>. Bataille, G., L'Economie а la mesure de l'univers ; La part maudite ; La limite de l'utile ; La theorie de la religion ; L'histoire de l'йrotisme ; La Souverainete ; in : Оeuvres completes, tome VII-VIII, Paris, Gallimard, 1976. Baudelaire, Ch., Le Fanfarlo, in: Oeuvres completes, Paris, Seuil, 1968. Baudrillard, J., L'Еchange symbolique et la mort, Paris, Gallimard, 1976. Bayart, J.-F., L’illusion identitaire, Paris, Fayard, 1997. Bec, C., et coll. Philanthropie et politiques sociales (XVIIIXX siecles), Paris, Anthropos, 1994. Beckett, S., Proust, NY, Grove Press, 1970. Benjamin, W., Ueber den Begriff der Geschichte, in : Werke, Frankfurt, Suhrkamp, 1974-A. Benjamin, W., Zentralpark, Frankfurt, Surhkamp, 1974-B. Benveniste, E., Donner et prendre ; L'achat ; in : Vocabulaire des institutions indo-europeennes. 1. Economie, parente, societe, Paris, Minuit, 1969. Berdiajev, N., L’idee russe, Paris, Mame, 1969. Besancon, A., Le tsarevitch immole. Le symbolique de la loi dans la culture russe, Paris, Plon, 1967. Boas, F., Hunt, G. Ethnology of the Kwakiutl (19131914), 2 Volumes, Washington, 1921. Bourdieu, P. Raisons pratiques. Sur la theorie de l'action, Paris, Seuil, 1994. Bourdieu, P. Sens pratique, Paris, Minuit, 1980. Bourdieu, Paris, Esquisse d'une theorie de la pratique, Geneve, Droz, 1972. Brossat, A., L’epreuve du desastre. Le XXe siecle et les camps, Paris, Albain Michel, 1996. Buican, D., La revolution de l'evolution, Paris, PUF, 1989. Cabet, E., Voyage en Icarie, reimpr. ansast. de l’ed. de Paris, 1848. Caille, A. Rationalisme, utilitarisme et anti-utilitarisme, in : Le modele et l'enquete. Les usages du principe de rationalite dans les sciences sociales, Paris, EHESS, 1995-A. Caille, A. Sacrifice, don, utilitarisme, Revue du MAUSS semestrielle, 5/1995-B. Caille, A. Don, interet, desinteressement, Paris, La Decouverte, 1994. Castoriadis, C., L’institution imaginaire de la societe, Paris, Seuil, 1975.
Chabal, M., Le nom de la mere, Revue du MAUSS semestrielle, № 12, 1998. Clasteres, P., La societe contre l’Etat, Paris, Minuiut, 1974. Clausewitz, Carl von, Vom Kriege, Berlin, Vg. des Ministeriums fuer nationaler verteidigung, 1957. Darwin, Ch., L'origine des especes, Paris, Maspero, 1980. Debord, G. La societe du spectacle ; Commentaire sur la societe du spectacle, Paris, G. Lebovici, 19871988. Debord, G., Report on the Construction of Situations and on the International Situationist Tendency's Conditions of Organisation and Action, in : Ken Knabb (ed.), Situationist International Anthology, Bureau of Public Secrets, 1981. Debre, R., L’Etat s’educteur, Paris, Gallimard, 1998. Deleuze, G., Guatari, F., Capitalisme et schizophrenie. L'anti-Oedipe, Paris, Minuit, 1972. Deleuze, G., Nietzsche et la philosophie, Paris, PUF, 1977. Deleuze, G., Presentation de Sacher Masoch. Le froid et le cruel, Paris, Minuit, 1967. Delonnai, M., Nouveaux reseaux, nouvelles formes de solidarite, Paris, Decouverte, 1998. Derrida, J., Donner la mort, in: L'esprit du don (actes du colloque consacre a Jacques Derrida), Paris, Transition, 1992. Derrida, J., Donner le temps, 1. La fausse monnaie, Paris, Galilйe, 1991. Dictionnaire de la psychanalyse, Paris, Albin Michel, 1997. Dillon, W., Gifts and Nations: The Obligation to Give, Receive and Repay, The Hague-Paris, Mouton, 1968. Ditchev, I., Le territoire dans la logique du don, Quaderni, Paris, № 34, hiver 19971998 Ditchev, I. Donner sans perdre. L'echange dans l'imaginaire de la modernite, Paris, Harmattan, 1997-A. Ditchev, I., La modernitе enchantee, Revue du M.A.U.S.S. semestrielle, 9/1997-B. Ditchev, I., Fantasmes monumentaux : l'art monumental du communisme, Lignes, № 22, 1994. Ditchev, I., Der masochistische Schatten der Moderne. Die immanente Auferstehung bei N. F. Fjodorow, Neue Literatur, 1993. Ditchev, I., Fusees, immortalite, communisme, Les Temps Modernes, 1992. Douglas, M., No Free Gifts. Foreword to The Gift by Marcel Mauss, New York/London, W. W. Norton, 1990. Downing, J., Radical Media : the Political Experience of Alternative Communication, Boston, South End Press, 1984. Dufourcq, N., Le don entre purete et impurete, Esprit, novembre 1995. Duprat, C., Pour l'amour de l'humanite. Le temps des philanthropes, Paris, CTHS, 1993. Duvignaud, J., Le don du rien, Paris, Stock, 1977. Elias, N., La dynamique de l’Occident, Paris, Calman-Levy, 1975. Elias, N., La societe des individus, Paris, Fayard, 1991. Evans-Pritchard, E.E., The Nuer, Oxford, Calderon Press, 1940. Fairchild, D., Don humanitaire, don pervers, La Revue du MAUSS semestrielle, 8/1996. Foucault, М., Faire vivre et laisser mourir : la naissance du racisme, Les Temps modernes, fevrier 1991. Foucault, M., On Other Spaces, in: Documenta X, Bonn, Canz, 1997. Foucault, M., L’histoire de la sexualite, t 1, La volonte de savoir, Paris, Gallimard, 1976. Foucault, M., Surveiller et punir, Paris, Gallimard, 1975 Fourier, Ch., Theorie de l'unite universelle (Trans-mediante), in : Oeuvres, Paris, Anthropos 1966, t. 3. Free Software Foundation, Inc. : GNU General Public Licence (GPL), <http://www.gnu.ai.mit.edu/copyleft/gpl.html>. Free Software Foundation, Inc., The GNU Manifesto, 1985, 1993, <http://www.gnu.ai.mit.edu/copyleft/gpl.html>. Freeware and the Issue of Intellectual Property. Free Software for All, Le monde diplomatique, January 1998,< www.monde-diplomatique.fr/md/en/1998/01/12freesoft.html>. Freud, S., Analyse der Phobie eines fuenfjaerigen Knaben (1909), in : Gesammelte Werke, VII, London, Imago, 19401952. Freud, S., Das oekonomische Problem des Masoschismus, Gesammelte Werke, London, Imago XIII, 1940-1952. Freud, S., Psychoanalytische Bemerkungen ueber einen autobiographisch beschriebenen Fall von Paranoia, in : Gesammelte Werke, VIII. Freud, S., Remarques psychanalytiques sur l’autobiographie d’un cas de paranoia : Dementia Paranoides (Le president Schreber), Paris, PUF, 1993. Freud, S., Totem und Tabu, Hamburg, Fischer, 1976. Freud, S., Ueber Triebumsetzungen, insbesondere der Analerotik (1917), in : Gesammelte Werke, X. Frow, J., Information as Gift and Commodity, New Left Review, 219, 1996. Furet, F., Le passe d'une illusion, Paris, Robert Lafont, 1995. Gates, B., The Road Ahead, London, Penguin, 1996. Gaudelier, M., L'enigme du don, Paris, Fayard, 1997. Geertz, C., Bali. Interpretation d’une culture, Paris, Gallimard, 1983-A. Geertz, C., Local Knowledge. Further Esssays in Interpretative Anthropology. NY, Basic Books, 1983-B. Gelner, E. Nations and Nationalism, Oxford, Blackwell, 1984. Giddens, A., Modernity and Self-Identity. Self and society in the late modern age, Sanford, Stanford UP, 1991. Girard, R., Le bouc emissaire, Paris, Grasset, 1982. Godbout, J., (en coll. avec A. Caille) L'esprit du don, Paris, La Decouvert/MAUSS, 1992. Godbout, J., Homo donator versus homo economicus, La Revue du MAUSS semestrielle, 12/1998. Godelier, M., La production des Grands Hommes, Paris, Fayard, 1982. Godelier, M. L'еnigme du don, Paris, Fayard, 1997. Goffman, E., The Presentation of Self in Everiday Life, L., Penguin, 1982. Goodman, D., The Republic of Letters. A Cultural History of French Enlightenment, Ithaca and London, Cornell UP, 1994. Gottmann, J., The Significance of Territory, Charlottesville, UP of Virginia, 1973. Goux, J.-J., A propos des trois ronds, in : Lacan avec les philosophes, Paris, Albin Michel, 1991. Hammond, Ph., The War on TV, Broadcast magazine, May 14, 1999. Hegel, G. W. F., Phaenomenologie des Geistes, Hamburg, Felix Meiner Vlg., 1988. Heller, L., M. Niqueux. Histoire de l'utopie en Russie, Paris, PUF, 1995. Helvetius, De l'homme, de ses facultes intellectuelles et de son education (1773), ed. 1781, t. 3. Heritier, F., Les deux soeurs et leur mиre. Anthropologie de l'inceste, Paris, Odile, 1997. Herzfeld, M., Cultural Intimacy. Social Poetics in the Nation-State, New York, Routledge, 1997. Herzfeld, M., The Social Production of Indifference. Exploring the Symbolic Roots of Western Bureaucracy, Chicago, The University of Chicago Presss, 1992. Hobsbawm, E., Ranger, T., The Invention of Tradition, Cambridge, Cambridge UP, 1983. Hobbes, Th., Leviathan, London, Penguin, 1968. Hofnung, Th., Le regime serbe а l'epreuve de la guerre, Monde diplomatique, Avril, 1999 Hyde, L. The Gift. Imagination and the Erotic Life of Proprety, New York, Random House, 1983. Hyde, L., Don et usure, La Revue du MAUSS semestrielle, janvier 1991. Ihl, O., La fete republicaine, Paris, Gallimard, 1996. Iliev, I., The Proper Use of Ancestors, Balkan Ethnology, t. 2, December, 1998. Ken Knabb (ed.), Situationist International Anthology, Bureau of Public Secrets, Berkeley CA, 1981. Kojeve, A., Introduction a la philosophie d’Hegel, Paris, Folio, 1982. Kouchner, B., Sauver les corps. Introduction aux Cahiers de l'Express, № 20, mars 1993. Lacan, J., De la psychose paranoiaque dans ses rapports avec la personalite, Paris, Seuil, 1975. Lacan, J., Fonction et champ de la parole et du langage en psychanalyse, in : Ecrits, Paris, Seuil, 1960. Lacan, J., Le symbolique, l’imaginaire et le reel, in : Bulletin de l’Association freudienne, 1, 1982. Lacan, J., Subversion du sujet et dialectique du desire in : Ecrits, Paris, Seuil, 1960. Lapierre, N., Changer de nom, Paris, Stock, 1995. Latouche, S., L'Occidentalisation du monde, Paris, La Decouverte, 1992. Le Rider, J., Le cas Weininger, Paris, PUF, 1983. Le sacrifice. Revue du MAUSS semestrielle, 5/1995. Leonard, A., Let My Software Go !, Les cadeaux: а quel prix?, Ethnologie francaise, N 4, octobredecembre 1998. Levi-Strauss, C., Introduction а l'oeuvre de Mauss, in : Mauss, M. Sociologie et anthropologie, Paris, PUF, 1991. Levi-Strauss, C., Structures elementaires de la parente, Paris, PUF, 1947. Linhart, R., Lenine, les paysans, Taylor, Paris, Seuil, 1976. Lory, B., L'histoire bulgare au fil de ses traumatismes: 1878, 1944, 1989, Revue d'Europe Centrale, t. IV, 1996. Maine, H.S., Ancient Law, London, Oxford UP, 1861. Malinowski, B., Agronauts of the Western Pacific, London, Routledge, 1922. Mandeville, B. de, La fable des abeilles ou les vices prives font le bien public, Paris, ed. J. Vrin, 1974. Mannoni, O., Clefs pour l’imaginaire ou l’autre scene, Paris, Seuil, 1969 Marmande, F., La perfection du bonheur, Paris, Descartes & cie, 1994. Maspero, F., Balkans transit, Paris, Seuil, 1996. Mauss, M. Essai sur le don. Forme et raison de l'echange dans les sociеtеs archaiques (19231924), in : Sociologie et anthropologie, Paris, P.U.F., 1991. Mauss, M., Hubert, H, Essai sur la notion et la fonction du sacrifice, in : Mauss, M., Oeuvres, t. 1, Paris, Minuit, 1968. Mead, M., Le fosse des generations, Paris, Denoel, 1971. Morgan, L.H., Ancient Society, New York, H. Holt, 1878. Nancy, J.-L., L'insacrifiable, in : Une pensee finie, Paris, Galilee, 1992. Nicolas, G., Du don rituel au sacrifice supreme, Paris, La Dеcouverte/MAUSS, 1996. Nicolas, G., La croisade humanitaire au defi du martyre, in : Du don rituel au sacrifice supreme, Paris, La Decouverte/MAUSS, 1996. Nietzsche, F., Contribution а la genealogie de la morale, Paris, Ch. Bourgeois, 1974. Nietzsche, F., Humain, trop humain, in : Oeuvres philosophiques completes, Paris, Gallimard, 1968. Nietzsche, F., Zur Genealogie der Moral, in : Saemtliche Werke, Muenchen, Colli und Montinari, 1988. Pierre, A., Kouchner, B., Dieu et les hommes, Paris, Robert Lafont, 1993. Polanyi, K., Primitive, Archaic and Modern Economies, New York, Anchor Books, Doubleday & Co., 1968. Polanyi, K., The Great Transformation, London, 1944. Queau, Ph., Offensive insidieuse contre le droit du public а l'information, Le Monde diplomatique, February 1997. Ranciere, J., La mesentente. Politique et philosophie, Paris, Galilee, 1995. Renan, E., Qu’est-ce qu’une naton ? (1882), Paris, Press Pocket, 1992. Roheim, G., The Origin and Function of Culture, New York, 1943. Rosanvallon, P., La nouvelle question sociale. Repenser l’Etat-providence, Paris, Seuil, 1995. Rosolato, G., Le sacrifice. Reperes psychanalytiques, Paris, PUF, 1987. Ross, J., ed., The Mobilization of Collectve Identities, Washington, UP of America, 1981. Rousseau, J.-J., Discours sur l'origine et les fondements de l'inegalite parmi les hommes. in : Oeuvres, vol. 2, Paris, Seuil, 1971. Sack, R., Human Territoriality, Cambridge, Cambridge UP, 1986 Sade, Les cent vingt jours, in : Oeuvres, PARIS, Gallimard, 1986. Sade, Philosophie au boudoir, Paris, Gallimard, 1991. Sahlins, M., Au coeur des societes. Raison utilitare et raison culturelle, Paris, Gallimard, 1980. Sahlins, M., Stone Age Economics, London, Tavistock, 1972. (Age de pierre, age d'abondance, Paris, Gallimard, 1976). Saint-Simon, C-H.de, La physiologie sociale, Oeuvres choisies, Paris, PUF, 1965. Samuelson, P., On authors' rights in Cyberspace, First Monday, Copenhagen, vol. 1, no. 4, October 1996. <http://www.firstmonday.dk>. Serres, M., Feux et signaux de brume. Zola, Paris, Grasset, 1975. Servier, J., Histoire de l’utopie, Paris, Gallimard 1991. Shehu, B., L’automne de la peur, Paris, ed. de l’Aube,1994. Shlapentokh, D., Bolshevism as a Fedorovian Regime, Cahiers du monde russe, XXXVII/1996. Stallman, R., Copywrong, Wired, San Francisco, July-August 1993. <http://www.wired.com/wired/1.3/>. Starobinski, J., Largesse, Paris, Louvre, Reunion des musees nationaux, 1994. Stirner, M. L'Unique et sa propriete (1844), Lausanne, L'age d'homme, 1972. Stroehlein, A., Web War. Is the US planning to Desrtoy the Yugoslav Internet ?, The New Presence, Prague, June 1999. Thomas d’Aquin, Somme theologique, Paris, Tournai, Rome, Dasclee & Cie, 1953. Titmuss, R., The Gift Relationship. From Human blood to Social Policy, New York, Vintage Books, 1972. Todd, R. Looking for Andrew Carnegie, Worth, November 1996. Todorov, T., Le principe dialogique, suivi de Ecrits du cercle de Bakhtine, Paris, Seuil, 1981. Todorov, T., Nous et les autres, Paris, Seuil, 1992. Torok, A., L'ecorce et le noyau, Paris, Flammarion, 1987. Veyne, P., Les Grecs ont-ils cru leurs mythes? Essai sur l’imagination constituante, Paris, Seuil, 1983. Von Clausewitz, C., Vom Kriege, Berlin, Vg. des Ministeriums fuer nationaler verteidigung, 1957. Walser, M., The Revolution of Saints, Oxford UP, 1984. Weiner, A., Inalienable Possessions : The Paradox of Keeping-while-Giving, Berkeley, University of California Press, 1992. Weininger, O., Geschlecht und Character, Muenchen, Matthes & Steitz, 1980. Zola, E., La curee, Paris, Gallimard, 1981. Zola, E., Les Rougon-Macquart, tome I, Paris, Seuil, 1969. Андерсън, Б., Въобразените общности. С., Критика и хуманизъм, 1998. Аристотел, Никомахова етика, С., ГАЛ-ИКО, 1993. Аш, Т. Г., Хитлер като оръжие, 24 часа, 20 април 1999. Барбюс, А., Сталин, С., Български писател, 1950. Бежанци актьори взимали $5.50. Белград : НАТО плаща на хиляди албанци да обикалят Косово, 24 часа, 12 май 1999. Бенямин, В., Художествената творба в епохата на нейната техническа възпроизводимост, в : Художествена мисъл и културно самосъзнание. С., Наука и изкуство, 1989. Богданов, А., Тектология. Всеобщая организационная наука, Berlin, 1922. Бодрияр, Ж., Илюзията за края, С., Критика и хуманизъм, 1995. Булгаков, М. Майстора и Маргарита, С., Интерпринт, 1990. Вазов, И., Епопея на забравените, С., Български писател, 1983. Вайл, П., Ал. Генис, 60-те. Светът на съветския човек, Факел, 1/1998. Вайл, П., Генис, Ал., Булгаковский переворот, Континент, 47/1986. Василев, Б., Телевизионните войни, под печат. Вебер, М., Политиката като призвание в: Ученият и политикът, С., ЛИК, 1995. Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията, С., Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 1992. Войников, Д., Криворазбраната цивилизация, в: Съчинения в два тома. С., Български писател, 1976. Гелер, М., Утопия руской идеологии, Paris, RES, 1984. Гълъбов, К., Психология на българина, в : Защо сме такива? , съст. И. Еленков и Р. Даскалов. С., Просвета, 1994. Дарове и съкровища (текстове от конференцията на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации), Благоевград, Югозападен университет, 1998. Даскалов, Р. Образи на Европа сред българите, в : Между изтока и запада. Български културни дилеми. С., ЛИК, 1998. Даскалов, Р., У нас и на запад, в: Нещата наоколо. Наблюдения и размишления за промените, С., ЛИК, 1998. Дельоз и Гатари, Какво е философията ?, С., Критика и хуманизъм, 1996. Джуд, Т., Европа в края на века, Култура, 51/1998. Дичев, И., Еротика на автортвото, С., Критика и хуманизъм, 1992. Дичев, И., Стъпки по водата, в : Граници между мен и мен, С., Български писател, 1991.
Достоевски, Ф. Дневника на писателя от 1873 в: Събрани съчинения, С., Народна култура, 1981-1983, т. Х. Достоевски, Ф., Записки от подземието, в: Събрани съчинения, С., Народна култура, 1981-1983, т. ІV. Достоевски, Ф., Зимни бележки за летни впечатления, в: Събрани съчинения, С., Народна култура, 1981-1983, т. ІV. Достоевски, Ф., Размишленията пред тялото на починалата му съпруга Мария Дмитриевна (Записки от 18641865) в: Събрани съчинения, С., Народна култура, 1981-1983, т. ХІ. Знеполски, И., Езикът на имагинарния преход, С., 1977. Константинов, А., Бай Ганьо, С., Хемус, 1943. Крафт-Ебинг, Рл фон, Психопатология сексуалис, С., ЛИК, 1999. Кризата в Косово и глобалният свят, Социалдемокация, бр. 3, април 1999. Кръстев/Райчев, Войната, НАТО, сърбите, Балканите, Кръстев – Райчев, диспут проведен на 19.05.1999, Култура, бр. 22/1999, приложение. Кьосев, А., Исторически факти, национална идеология, национална литература, Пламък, 1990. Левчев, Л., Ти си следващият, С., Труд, 1998. Ленин, В. И., Великият почин, в: Събрани съчинения, С., Издателство на БКП, т. 45, 1979-1983. Лок, Дж., Два трактата за управлението, С., ГАЛ-ИКО, 1996. Маркс, К., Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт, в: Маркс, К., Енгелс, Ф., Избрани произведения, С., Партиздат, 1977. Михайловска, Е., Бронислав Малиновски и “Научната теория за културата”, в: Цивилизация и цивилизации, С., Наука и изкуство, 1991. Ортега-и-Гасет, Х., Бунтът на масите, С., Университетско издателство, 1993. Пенев, Б., Нашата интелигенция, в : Защо сме такива?. Полевой, Б., Повест за истинския човек, С., Народна култура, 1962.
Ранк, О., Митът за раждането на героя, в : Психоанализа и митология, С., Евразия 1998. Семенова, С., Н. Федоров. Творчество жизни., Москва, Советский писатель, 1990. Смит, А., Богатството на народите, Партиздат, 1983. Сорос, Дж., В преосмисляне на отвореното общество, С., Отворено общество, 1997. Сталин, Й. В., Реч, произнесена пред първия всесъюзен конгрес на колхозниците-ударници, 19 февруари 1933, в : Избрани произведения, т. 2. С., 1949. Тодоров, Ц., На предела, С., Народна култура, 1994. Тодоров, Живот с другите, С., Наука и изкуство, 1998. Федоров, Н., Сочинения, Москва, Советский писатель, 1982. Федоров, Н., Философия общега дела (т. 1 1906, т. 2 1913), фототипно издание, Lausanne, L'age d'homme, 1985. Флоровски, Г., Федоров, в : Пути русского богословия, Paris, Ymca-pressa 1981. Фотев, Г., Другият етнос, С., Марин Дринов, 1994. Фрейзър, Златната клонка, С., Издателство на отечествения фронт, 1984. Фройд, З. , Ерос и култура (1930), С., Евразия, 1991. Фройд, З. , За нагоновите трансформации и аналната еротика, в : Анатомия на чувствата, С., Евразия, 1994. Фройд, З., Нагоните и тяхната съдба (1915) в: Нови уводни лекции в психоанализата, С., Eвразия, 1993. Хабермас, Ю., Структурни изменения на публичността, С., ЦИД/Университетско издателство, 1995. Хабермас, Ю., Философския дискурс на модерността, Плевен, ЕА, 1999. Шопенхауер, Светът като воля и представа, С., Университетско издателство, 1996. 1 Нека споменем и че тематиката на даровия обмен у нас е слабо разработена, ако изключим редица интересни, но съвсем тясно специализирани етнографски изследвания (Виж например: Дарове и съкровища, 1998). 2 Cf. Geertz 1983-A; Geertz, 1983-B. 3 Cf. Abeles, Jeudy, 1997. 4 Което, по нашему, до голяма степен прави Леви-Строс, особено в анализите си на даровия обмен. 5 Този по-тесен смисъл давам оттук нататък на понятието “посредник”: дарът е неопосреден обмен в смисъл на това, че ценността на даденото и задълженията на получаващия не са изобразени неутрално и социално-обективно. 6 Пост-авангардистката епоха на изкуството от началото на 80-те години погреба мита за щедрия, безкористен гений. Хумболтовият университет, от храм на знанието се превръща в предприятие, което продава зание-стока. 7 Caillé, 5/1995. 8 Mauss, M. Essai sur le don. Forme et raison de l'echange dans les societes archaiques (19231924), in : Mauss, 1991. 9 Цветан Тодоров основава своята антропология върху нуждата от признанието на другия, която за него е нещо по-общо от самодоказването в битката изведено в хегеловата диалектика на господаря и роба: за Тодоров тя е само един частен случай на екзистенциалната нужда от другия, която започва с търсенето на погледа на майката от няколкодневното новородено (Тодоров, 1998). 10 Макс Вебер 1992, 433-438. 11 По време на кризата с “пирамидите” в Албания от 1996 се оказа, че една от най-активните “банки” била ръководена от една неграмотна жена по прозвище Циганката, която взимала хиляди долари депозит без да издава какъвто и да било документ. В известен смиъл банковото дело се оказва подчинено на даровия обмен – давам ти парите си, очаквам да ми върнеш лихва, а когато не го направиш се хващам за пушката. Нека добавим и че в съвременна България под влияние на кризата сферата на непаричния обмен на стоки и услуги, според някои социолози, вече надхвърля 50 на сто. 12 Виж Хабермас, 1999, 17 и другаде. 13 София, 1994. 14 Споменатата вече теодицея може да се разглежда като един вид космическо преразпределение. 15 Cf. Godelier, 1982. 16 Интервю с главния преговарящ на Гърция 1976-1979 посланник Б. Теодоропулос (Атина, 2000). 17 Nietzsche, 1968. 18 Hegel, 1988. Чета този текст през интерпретацията на Александр Кожев (Kojeve, 1982), чрез когото той влиза в системата на Лакан. 19 Във вододелното си съчинение Символичния обмен и смъртта (Baudrillard, 1976) Жан Бодрийар дефинира властта именно през този остатък на съхранен живот в космическия кръговрат. 20Любопитно е, че интелектуалците, в които Сартр вижда един преобърнат, конкурентен образ на властта, поемат в модерната епоха тази функция на отстояване на себе си в конфликта; Симон дьо Бувоар ги сравнява с “гладиатори”, Юлия Кръстева със “самураи”. 21 Hobbes, 1968, ch. 41. 22 Това е особено видимо в новите източноевропейски демокрации, където легитимността на новите политически елити е още под въпрос. Нека се ограничим с примера на първият демократично избран български президент Желев, който щедро даряваше на домовете за сираци половината си президентска заплата (един жест в който има и допълнителен символичен момент на “бащата” на нацията). 23 Няма особен смисъл тук да пишем “псевдодарове”, та да демистифицираме идеологията на властта. Всеки дар е конструкция, артефакт, възможен благодарение на определени символични операции и в този смисъл, както ще видим по-нататък, дарът е възможен благодарение на определена доза вяра в културната конфигурация, която го е направила възможен. 24 Показно даруване или просто унищожение на ресурси, Boas, 1921, (виж и по-долу). 25 За това, че всяка власт функционира на сцена, виж : Balandier, 1980. 26 Понятието “dеpense” пронизва творчеството на Батай. Виж например : Bataille, 1976. 27 “Аз не съм просто коментатор на Ницше, аз съм Ницше” пише той, Bataille, G., La Souveraineté, Bataille, 1976, 3. 28 Derrida, 1992. 29 La souverainete, Bataille, 1976. 30 Caillе, 1995. 31 Abeles, 1997. В сферата на политическата философия тази идея развива Ranciere, 1995. 32 За един класически анализ на политическите взаимоотношения в пред-държавното “сегментарно” общество на нуерите виж: Evans-Pritchard, 1940. 33 Имам предвид това, че в Политиката като призвание (1919), една година преди смъртта си, Вебер дава известно предпочитание на “лидерската” демокрация пред бюрократизираната машина на партията-предприятие 34 La volonté de savoir, Foucault, 1976, 316. 35 За тази интерпретация на Ницше вж. Deleuze, 1977. Нека припомня, че Дельоз и Гатари дефинират философията като проект за тотална иманентност (Дельоз и Гатари, 1996). 36 Върху необходимостта от известно съгласие (consentment) относно упражняването на властта настояват Клод Леви-Строс, а след него Морис Годелие, Марк Абелес и др. 37 Lettre du voyant. 38 Аристотел Никомахова етика, (Аристотел, 1993), кн. 4, гл. 6, 99. Опирам се върху анализа на Ален Кайе (Caille, 1995-A). 39 Аристотел, 1993, кн. 8, гл. 2, с. 176 и гл. 3, 177. 40 Пак там, кн. 9, гл. 9, 216; кн. 9, гл. 8, 211 и другаде. 41 Бърнърд Mандевил (16401733) е автор на прочутата Басня за пчелите, която показва, че благоденствието е възможно единствено когато всеки мисли за себе си опитът да се накарат пчелите да работят за общото благо довежда кошера до икономическа катастрофа. За Мандевил щедростта в примера на основателите на училища, разгледан в главата: Опит върху милостинята и милосърдните училища на същото съчинение е единствено израз на суета, пресметливост и преследване на личния интерес. (Mandeville, 1974). При неговия ученик Хелвеций обаче се появява едно ново измерение: чистото удоволствие от дара. За него ние вършим благодеяния по четири причини. 1) Облекчаваме страданията на другите, за да не ги виждаме повече; 2) за да получим удовлетворение от гледката на признателността; 3) за да дадем израз на силата си и 4) заради тоталното чувство на удоволствие, свързано с благодетелността. В този смисъл егоизмът и хедонизмът съвсем не са в противоречие. (Helvеtius, 1781, t. 3, 122) 42 Discours sur l'origine et les fondements de l'inégalité parmi les hommes in: Rousseau, 1971, 223224. 43 Пак там, 224. 44 Както вече казахме, това налага интерпретативния подход в изследването на дара. 45 Фамилният роман затова и възниква във въображението на детето – за да го освободи от тоталната зависимост по отношение на родителите. Виж : Митът за раждането на героя, в : Ранк, 1998. 46 Dufourcq, 1995, 3435. 47 Забраната на близкото е най-видима в табуто на инцеста, следи от нея може да се открият в онези действия и предмети, които традиционно се пазят за даване или споделяне редките, желаните, празничните предмети. Леви-Строс привежда примера с бутилката хубаво вино, което е някак нередно да отвориш сам: виното е такъв предмет, който според културната норма трябва да бъде споделян с другия (Предговор към Есе за дара на Марсел Мос, в: Mauss, 1991). 48 Subversion du sujet et dialectique du dеsir in: Lacan, 1966. 49 Тук монотеизмът се различава от предходните форми на религиозно вярване в това, че не допуска мислене на собствения интерес и “пазарене” с божеството, с други думи - че радикализира даровата етика. 50 За да не кажем преструвка. За обективистичната, надредна по отношение на конкретното човешко взаимоотношение гледна точка, на бурдьовисткия анализ на дара свидетелства такъв един цитнат: “Времето, което разделя дара от контра-дара, позволява самозалъгването, поддържано и одобрявано колективно, което представлява условието на функционирането на символичния обмен, на тази фалшива циркулация на една фалшива монета.”, Bourdieu, 1972, 222. 51 Нагоните и тяхната съдба (1915) в: Фройд, 1993, 51. 52 Фройд, З. За нагоновите трансформации и аналната еротика в: Фройд, 1994, 33. 53 Freud, S. Analyse der Phobie eines fuenfjaerigen Knaben (1909) In: Freud, 19401952. 54 Shehu, 1994. 55 Тома Аквински. Сума Теологика, 2а, въпрос 80. Цитирам по: Aquin, 1953. 56 Maine, 1861 ; Morgan, 1878. 57 Gaudelier, 1997. 58 Извън изследването на кулата, първото по-цялостно представяне на този значим автор у нас намираме в Бронислав Малиновски и “Научната теория за културата”, в: Михайловска, 1991. 59 Sahlins, 1976. 60 Mauss, 1991. 61 Още Лок е скептичен по отношение на органичната метафора, легитимираща неограничаваната от закони абсолютна власт; виж : Два трактата за управлението (Лок, 1996). 62 Смит, 1983, гл. 2. На английски това звучи така: man's “propensity to barter, truck and exchange one thing for another”. Думата “barter” означава “извършвам натурална размяна”; “truck” е “плащам в натура, вкл. с услуги”; “exchange” има най-общото значение на “заменям, разменям, вкл. пари”. 63 Пак там. 64 Дължиш не на мен, а на банката, която притежавам. Няма да те продам в робство, ще оставя с теб да се занимават държавните институции на полицията и съда. 65 Caillе, 1994 (Introduction). Cf. Starobinski, 1994. 66 Произволът в доброто като че ли е по-опасен за обществената тъкан от произвола в злото. 67 Нека припомним, че във философската система на Кант свободното морално действие е конструирано като противоположност на познаваемия природен факт. 68 Derrida, 1991, 130132. 69 Beckett, 1970, 3. 70 Nietzsche, 1974, § 5, 173174 et passim. 71 Нека припомня, че деветнайсети век мисли сексуалната енергия единствено като мъжка (това положение се запазва дори при Фройд). 72 Nietzsche, 1968, livre I, § 44, 5758. Cf. § 92, 77. 73 Deleuze, Guatari, 1972, 219. 74 За Изида и Озирис, Фрейзър, 1984. Фрейзър черпи информацията си от Плутарх. 75 Roheim, 1943. 76 Тази теза е развита в Тотем и табу (19121913) и Неудовлетворение в културата (1930), преведено като: Ерос и култура (Фройд, 1991). 77 Ортега-и-Гасет, 1993, 58. 78 То не е просто исторически инцидент, а структуроопределящ белег на нацията: идеалната територия е загубена в миналото и се превръща в идеал за постигане в бъдещето. 79 Cf. Badie, 1995; Sack, 1986; Gottmann, 1973. 80 Cf. Foucault, M. Le panoptisme, in : Foucault, 1975; On Other Spaces, in : Foucault, 1997. Това обръщане на погледа от тялото на владетеля към управляваните започва в дисциплинарните пространства на затвора, училището, казармата, болницата, за да обхване постепено цялото общество. 81 Cf. Ditchev, 19971998. В този процес на фиксиране на човека в една точка и “запомнянето” му от институциите нека отбележим най-главното: името. След обичайното именуване на простолюдието по време на Стария режим и след един кратък революционен епизод, даващ право на гражданите да сменят името си и по този начин да прекъсват кръвните връзки, термидоровата Конвенция от 1794 постановява: “Член първи. Нито един гражданин не може да носи имена или презимена, различни от тези, които са записани в кръщелното му свидетелство. Онези, които са ги сменили, трябва да ги възстановят. Член втори. Забранено е да се прибавят прякори към името. Член трети. За нарушение на горното се налагат три месеца затвор. Член четвърти. Забранява се на държавните служители под страх от глоба да се обръщат към гражданите с имена, различни от определените в член първи.” Cf. Lapierre, 1995. В Турция презимената ще бъдат стандартизирани от Мустафа Кемал през 1934 с един малко смешен акт, когато всички биват задължени, кажи-речи от днес за утре, да си измислят фамилии. 82 Имам предвид психоаналитичния термин, означаващ пренасяне на емоции от отношения в реалния живот върху психоаналитика в хода на анализата. Върху персонализираната власт човек може да пренесе бащински функции, собствени нарцистични проекции, садо-мазохистични нагласи и т. н. Разсъжденията по този въпрос започват с класическите текстове на Фройд като Тотем и табу, Психология на масите и анализ на аза, Неудовлетворение в културата. Както го показва още Маркузе в Ерос и цивилизация, Фройд определено не разбира процесите, които протичат в модерната култура, където властта започва да става все по-анонимна. Тук много по-голям евристичен потенциал има Фуко. 83 Cf. Polanyi, K. Le marche autoregulateur et les marches fictives: travail, terre et monnaie, in: Polanyi, 1972. 84 В политическата мисъл този процес е свързан с идеята за прехода от позитивни към негативни права у мислители като Монтескьо (cf. Todorov, 1992). 85 Ето три емблематични примера, взети без връзка помежду им от различни епохи: “обичам да обичам” (amo amare) на Августин; ницшевата воля за власт, интерпретирана от Хайдегер като “воля за воля” (Wille zum Wille); Лакановото “желание за желание” (dеsir dе dеsir). 86 Този разбиращ подход към човека е точно обратния на социализиращия, който в прочутата фройдова дефиниция звучи така: “Wo es war muss ich werden” (на мястото на то, на несъзнаваното, трябва да възникна аз). 87 През ХIХ век мъртвите са изхвърлени от социалното пространство по хигиенни съображения; гробищата започват да приличат на гета, където са прогонени станалите ненужни тленни останки. В началото на ХХ век за всички индустриални страни постепенно изчезва практиката на носене на траур, избледняват ритуалите на възпоминания на мъртвите, свързани с посещение на гробища, и т. н. Cf. Ariеs, 1977. За градската българска култура този процес протича с повече от половин век закъснение. 88 Renan, Qu’est-ce qu’une naton ? (1882), in : Renan, 1992. 89 Нека припомним примера на Хобсбаум за това, че всъщност ритуалът на коронясването във Великобритания, който изглежда като най-традиционното нещо на света, е измислица на 19 век (The Hobsbawm, Ranger, 1983). Подобен феномен можем да наблюдаваме и в СУ “Климент Охридски” където в церемонията по награждаване на чужд професор с титлата “доктор хонорис кауза”, ректорът държи реч на черковнославянски. Човек може да си помисли, че става дума за университет, чиято традиция почва в средновековието, а не институция, възникнала в самия край на 19-ти век! 90 В последната част ще се върна към този проблем и към съвършено новата ситуация, в която навлезе света с все по-голямата роля на външните, международни гаранции, които правят възможно прилагането на принципа за самоопределение на нациите, издигнат от една страна от Уилсън, от друга от Ленин. 91 Renan, 1992, 54. 92 Само през 1994 година са емигрирали повече хора, отколкото през време на цялата Втора световна война (т. е. над сто милиона души), Le Monde, 13.01.1995. 93 Cf. The Nation: History and Ideology, in : Eley, Suny, 1996 ; and Propositions sur la citoyennetе, in : Wihtol de Wenden, 1988. 94 В предмодерните култури човекът се чувства обект на такъв помнещ поглед, идващ от отвъдното, по време на празник, но не и във всекидневието. 95 Андерсън, 1998. 96 Lеvi-Strauss, C., Introduction а l'oeuvre de Mauss, in : Mauss, 1991. Cf. Levi-Strauss, 1947. 97 Frow, 1996. 98 Сред принципите на партийното строителство в комунистическата епоха важно място заемаше посвещаването на партийните членове в различни политически тайни: “А сега нека останат само партийните членове.” Към въпроса за идеологическите употреби на дара в епохата на комунизма ще се върна в Четвърта част. 99 По-общият принцип, който прокарваме в настоящата работа е, че няма дар без забрана, тъй като самото човешко желание, за разлика от природната потребност, се констуира на базата на някаква забрана. 100 Имам предвид не само дадени вещи и живи същества, но и действия, направени услуги, които също са необратими, доколкото усилието е разходвано веднъж завинаги в определен момент. 101 Джуд, 1998. 102 В това поправяне важно място заема прошката – в повечето романски езици думата е етимологически свързана с дара, например на френски: “par-don”. Прошката е един вид дар, отказ да си вземеш полагаемата ти се мъст, който прави възможно ново начало. Cf. Abel, 1991. 103 Cf. Ditchev, 1997-A. 104 Шопенхауер, 1996. 105 Stirner, 1972, 7981, 397. 106 Цит. по Buican, 1989, 129159. 107 Darwin, 1980, 595. 108 Ibid., p. 599. Buican, 1989, 145. 109 Ако опитаме да проследим това развитие от Дарвин до Мендел и генните инженери, можем да кажем, че то почва с желанието за освобождение от волята на другия, подменена с представата за сляпата и безсъзнателна сила на наследствеността, и свършва с проекта за съзнателно управление на тази наследственост, за създаване на своя наследственост по желание, за самопораждане. 110 Zola, 1969, 57. 111 Zola, 1981, 153. 112 Ibid., 96, 134. 113 Ужасът от заличаването на разликите между хората вследствие на индустриалния машинен прогрес намираме в така различни текстове като Манифест на комунистическата партия на Маркс и Енгелс и описанието на Лондон в пътеписа на Достоевски Зимни бележки за летни впечатления. Метафората на ентропията виртуозно разиграва Мишел Сер (Serres, 1975.) 114 Weininger, 1980, 9. Cf. le Rider, 1982. Фройд е силно повлиян от тази книга при определянето на половата идентичност като културна конструкция, а несъзнаваното като безполово (“То”). 115 Baudelaire, 1968, 273. 116 Философия в будоара (1795); цитирам по: Sade, 1995, 5556. 117 Самата тема на романа Философия в будоара е показателна: извършва се чудовищно, неблагодарно, инцестно отмъщение по отношение на дарителката на живот майката на младата героиня, която инициират в тайнствата на свободната любов. Освобождението на сексуалността се мисли като прекъсване на даровата етика, като трансформация на даруването във война, като обръщане на агресията навън. 118 Marmande, 1994, 40. 119 Николай Фьодоров (18281903) отказва да публикува текстовете си приживе в израз на презрение към индивидуализма и суетата на съвременниците си. През по-голямата част на живота си работи като библиотекар в музея Румянцев, живее аскетично, раздава голяма част от парите си на младите под формата на “стипендии”. Учението му се разпространява устно, като легенда. За него виж: Семенова, 1990 ; Флоровски, 1981; Shlapentokh, 1996; Heller, Niqueux, 1995; Ditchev, Der masochistische Schatten der Moderne. Die immanente Auferstehung bei N. F. Fjodorow, in: Ditchev, 1993. 120 Федоров, 1985, т. 1, 9. 121 Федоров, 1982, 398, 386. 122 Виж например: Записки от подземието, в: Достоевски, 1981-1983, т. ІV. 123 Федоров, 1985, т. 1, с. 403, т. 2, 16. 124 Нека отбележа, че тези акценти добавям аз; сам Фьодоров смята, че говори като добър православен. 125 Федоров, 1985, т. 1, 19. 126 Свръхчовекът като порок и като добродетел, във : Федоров, 1985, т. 2, 121122. Нека добавим, че за “супраморалиста” няма съмнение, че “волята” на Шопенхауер, интерпретирана силно еротически, е в основата на света. Именно затова тя трябва да бъде победена, pereat mundus. 127 Freud, 1976, 144150. 128 Fourier, 1966, t. 3. 129 С този аналитичен подход Фурие е много близо до Сад, който в Сто и двадесетте дни на Содом предлага на читателя шестотин различни “блюда”, сред които той да си избере онова, което му приляга. (Sade, 1986, t. 1, 7880). Впрочем Фурие високо ценял творчеството на Сад, критикувайки го единствено че подценявал “пеперудената” и “композитната” (творческата, конструктивната) страсти. Наистина героите на Сад са замръзнали в една-единствена поза, а “пеперуденето” е оставено на читателя. 130 Fourier, 1966, 237. 131Fourier, 1966, 326327. 132 Каква е разликата между тази система и “вечното завръщане”? Че въпреки преражданията и метаморфозите човек запазва някаква идентичност, той се мисли от Фурие като същата душа. Подобни понятия за Ницше просто нямат смисъл няма и кой да умира. 133 Cf. Chabal, 1998, 228. В тази връзка авторката се опира на тезата за вторичния инцест (забраната за двама братя макар и последователно да имат една и съща жена, за майка и дъщеря да се женят за един и същ мъж и т. н.) Става дума за опасността от твърде голямо приближаване на и без това близки идентичности чрез посредничеството на третия. Тази теза е развита в : Heritier, 1997. 134 За Бенямин героизмът на рицари на модерността като Бодлер и Ницше е в куража им да приемат произволността на света, да живеят в сърцето на не-истината, Benjamin, 1974-B, § 22, 169. 135 Benjamin, 1974-A, bd. 12, 691704. 136 Днес изглежда най-малко странна увереността на средния жител на комунистическите страни, че всичко може да се подслуша или заснеме, всяко нарушение да се улови и накаже. Странна, особено като се има предид, че става дума за изостанали страни, където и най-обикновената телефонна линия ту работи, ту не. Терорът е не само факт, но и разказ, мит, предизвикващ свещен ужас. Нека спомена и, че темата за вярата пронизва комунистическата идеология; да заявява, че вярва в комунизма, победата и тъй нататък е едно от жанровите изисквания на молбите за приемане в комунистическата партия и комсомола. На вярата настояват непрестанно в часовете по литература – от ботевото “Сумвол-верую” до вапцаровата “Вяра”. 137 За тази двойнственост на вяра и манипулация, на същност и маска виж: Goffman, 1982. 138 За развитието на тези форми в буржоазното общество виж: Хабермас, 1995. 139 Такива остават най-задължените на режима: членовете на художествено-творческите съюзи, добили относителна независимост в България през 70-те. 140 Едно от най-важните следствия на това превръщане на света в дар е, че човек не може да направи сам една стъпка нагоре в социалната йерархия: той, както пише Ивайло Знеполски, трябва да бъде “пожелан”. Обратната страна на това е, че той не може и да си подаде оставката, сиреч да върне дара: “аз съм те назначил, аз ще те махна” казвал Живков. Знеполски, 1997. 141 Ето два куриоза на пропагандата от близкото минало: “Всяка кокошка плесница на империализма, всяко яйце бомба”; “Роналд Рейгън враг на тутраканската селищна система”. 142 За авторството като културен феномен виж: Дичев, 1992. 143 Това всъщност е вече цитираната в първата част теза на Анет Вайнер, развита от Морис Годелие (виж Първа част). Godelier, 1997. 144 В същата книга М. Годелие си поставя като цел да реабилитира въображаемото, изтласкано на втори план в полза на примата на символичното, тъй както го разбират автори като Лакан или Леви-Строс (плана на размяната, на циркулацията, на икономията). Готов съм да го следвам в критиката, но не и в издигането на някакъв нов примат, този път не на реалното (материализма) или на символичното (структурализма), а на въображаемото. За триадата реално-сомволично-въображаемо виж: Lacan, 1966 и: Lacan, 1982. 145 Пазарът на жилищата в България е окончателно премахнат (т. е. няма пряко взаимодействие между продавач и купувач, всичко минава през централно дирижираните градски съвети) през 60-те години. Първата стъпка в политическото “авторизиране” на висшето образование от страна на режима е въвеждането на ОФ-бележки веднага след 9. IX. 146 Сред реформаторите в БКП можем да идентифицираме редица деца на висши партийни дейци, сред които Людмила Живкова, Андрей Луканов, Филип Боков, Георги Пирински и др. 147 По тези въпроси вж. статиите ми Fantasmes monumentaux: l'art monumental du communisme (Ditchev, 1994) ; Fusеes, immortalitе, communisme. C. Tziolkovski et le fantasme de la fusеe cosmique en Russie et en URSS (Ditchev, 1992). Върху въпросните парадигми работи от 1995 година нашият семинар към Философски факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” на тема : Конструкция и деконструкция на символния свят на комунизма, ръководен от Александър Кьосев. 148 Живков практически не съществува на идеологическата сцена преди Хрущчов да заложи на него през 1954-та. Според един виц Живков преди Девети бил полулегален: той се криел, но никой не го търсел. Извън сферата на шегата усилията, положени за фалшифицирането на борческата му биография, показват колко важна е меритократичната легитимация в комунистическото общество. 149 За Андрей Райчев личните взаимоотношения и интереси (бичувани като “малка правда”) представляват “втора мрежа на преразпределение”, която се оказва необходим компенсаторен механизъм в една система, лишена от икономическа мотивация и рационалност (Втората мрежа, в: Докладът на Броуди, 1992). Деян Деянов въвежда и трети член на тази типология: “третата мрежа на разпределение” свързва социалните актьори, които ще “върнат властта на вещите”, т. е. ще реформират социализма, възстановявайки икономическата мотивация на социалната игра (Третите мрежи, пак там). 150 Голямата тема на Джордж Оруел от 1984. Виж също : Стъпки по водата, в : Дичев, 1991. 151 Този колективистичен морализъм е една от причините за популярността на комунистическите режими в патриархални, селски култури. 152 Сталин, Й. В., Реч, произнесена пред първия всесъюзен конгрес на колхозниците-ударници, 19 февруари 1933, в: Сталин, 1949. Казвам “икономически абсурд”, защото не може в едно планирано, модерно стопанство преизпълнение на нормите с, примерно, 600 процента да не доведе до разстройство на производствения цикъл. 153 Тази неизпълнимост е прекрасно усетена от Достоевски в Размишленията пред тялото на починалата му съпруга Мария Дмитриевна (Записки от 18641865). Като че ли именно в тази точка за руската култура християнският и комунистическият проект се пресичат. Както пише Ален Безансон, руската култура има тенденцията да превилегирова радикалните решения на едиповата криза, където Его поема пътя на самоунищожението (Besanсon, 1967). В този смисъл тезата на Достоевски (която откриваме превъплътена в персонажите на романите му) е показателна: Исус ни е дал пример, трябва да се раздадем на другите, трябва да се жертваме. Но ние сме слаби човешки същества ; дотолкова, доколкото все пак решаваме да продължим да живеем, ние сме белязани с вина. Нека споменем, че Достоевски е убеден привърженик на още по-малко изпълнимия фьодоров “супраморализъм”. 154 Ленин, Великият почин, (Ленин, 1979-1983). Богданов, А., Тектология. Всеобщая организационная наука, (Богданов, 1922). Виж също: Гелер, М., Утопия руской идеологии, (Гелер, 1984), 56, 1; Linhart, R., Lenine, les paysans (Linhart, 1976). 155 Буквален превод на френския стих: “Du passе faisons table rase!”. 156 Изолационистите начело на съветската империя, а после на социалистическия блок поне разполагаха със значителни ресурси. Съвършено абсурдна обаче се оказа политиката на революционни режими като този на Санкара в Буркина Фасо или на Енвер Ходжа в Албания (след скъсването с Китай през 1978 г.), които опитват да въведат в страните си пълна стопанска автараксия, да откажат всякакъв международен обмен поради параноичен страх от задлъжняване, което мислят като заробване. 157 Барбюс, 1950. 158 Нека припомним удивлението за западно-германските журналисти през 1990 г. от скромните жилища на номенклатурата в ГДР ; Шпигел ги сравни с жилището на средна западногерманска фризьорка. Същата реакция наблюдавах самият аз, когато с двама френски колеги отидохме да интервюираме Тодор Живков във вилата му през 1993 г. Тук говоря не за реалното богатство на съответните дейци (тъй като нямам възможност да знам колко и какво са изнесли в чужди банки), а за чисто символичната роля, която техните притежания играят в даденат култура. Защото очевидно е, че властта не само властва, за да притежава, а притежава, за да властва. Замъкът или позлатената колесница на краля не произтичат от някакви биологически потребности те са концентриран културен фантазъм, нещо, което другите нямат. 159 Виж: Дичев, И., Стъпки по водата (Дичев, 1991). 160 Cf. Ditchev, I., La modernitе enchantеe (Ditchev, 1997-B). Подобно определение трябва да се взима с много бучки сол, тъй като самата Веберова идея за модерността като “разомагьосване” днес изглежда проблематична. Бихме могли да кажем, че модерността в западния си вариант ражда утопията на разомагьосания свят, докато в източния, комунистически утопията на един по-добре омагьосан свят. 161 Защото не можете да функционирате в сталинското публично пространство успокоени, доволни от себе си, уверени в правата си: трябва да се “самокритикувате”, да сиромахомилствате, да вадите на показ бедния си произход, скромността си, изпълнения си единствено с безкористен труд живот... Нека припомня, че “тотален социален факт” Мос нарича дара. 162 Программа КПСС, Правда, 30.07.1961. По непроверени мои данни Бурлацки, на когото Хрушчов възлага написването на Кодекса, се вдъхновява и следва съзнателно структурата на католическия Катехизис (православието не познава подобен текст). 163 Вайл, П., Ал. Генис, 60-те. Светът на съветския човек, (Вайл, Генис, 1998), с. 127, 134135. Към тази статия отправям и в следващия параграф. 164 “Ако след петдесет или сто години решат според нашите филми да изследват обществените отношения на границата на 50-те 60-те години на този век, никой няма да може да установи имало ли е пари през този период и каква роля са играли те в живота на хората”, пише кинокритикът Ел. Буман през 1966 (цит. по Вайл и Генис, 1998, 146). 165 Любопитен документ за възстановяване на самоидеологизацията на епохата са спомените на поета за първия период на неговата кариера Ти си следващият (Левчев, 1998). 166 Появата на вечните теми e знак за улягане, край на миграцията и социалните катаклизми. В тази връзка можем да посочим изследването на Вайл и Генис за огромното влияние на романа Майстора и Маргарита, излязъл в края на 60-те години, върху съветското общество: Булгаков за първи път от десетилетия публично обосновава една метафизична концепция за човека и света, положена извън историята и класовата борба (вж. Булгаковский переворот, Вайл и Генис, 1986). С известно закъснение този роман изигра своята роля и сред българската интелигенция. 167 Фигурата на ракетата и покоряването на космоса анализирам в : Ditchev, 1992. 168 Подобен архетип откриваме в Повест за истинския човек на Борис Полевой, класика на сталинската пропаганда. Загубил краката си в един въздушен бой, героят с нечовешка воля и дисциплина постига невъзможното, да лети с протезите, нещо повече да лети дори по-добре от преди. Сега вече от нищо не го е страх (Полевой, 1962) 169 Три, в случая на бивша Югославия, управлявана днес практически навсякъде от националисти, изградили имиджа си в битки с интернационалното лице на комунистическата идеология. 170 В съревнованието по древност и култура влизат и румънците със своите даки, албанците с полу-митичните илири и т. н. За българската национална фантасмагория за произход виж : The Proper Use of Ancestors, Iliev, 1998. Илиев подчертава, че появата на тракийския произход в българското национално въображение е свързано с необходимостта да се представи българското общество като социално хомогенно в периода на “развития социализъм”. 171 С., Български писател, 1981. 172 Furet, 1995, 31. 173 Става дума за известния анализ на параноя, публикуван от Фройд през 1911 г. под заглавието: Psychoanalytische Bemerkungen ueber einen autobiographisch beschriebenen Fall von Paranoia, in : Freud, 19401952. 174 В емисията, посветена на поетесата от 22.01.98, излъчена от френско-немския ТВ канал Арте. 175 Нека припомня и сюжета на Козия рог – първо новела на Н.Хайтов, после филм на М.Андонов, сочен без колебание за най-добрия бълграски филм на всички ремена. Бащата, озлобен от извършеното от турците над жена му насилие, решава да отгледа дъщеря си като мъж, или с други думи да не я даде никога, на никого за жена. На финала появилият се кандидат (въпреки че е българин) бива убит от бащата, покрусена дъщерята се самоубива. Става дума за същата ендогамна съпротива, натоварена с патриотичен смисъл. 176 В подобен контекст Хърцфелд говори за “identity kit” - минималния комплект на националната идентичност (Herzfeld, 1997). 177 Войников, 1976, 68. 178 Бай Ганю в операта; Бай Ганю на гости; Бай Ганю в Русия (Константинов, 1943, 9, 52, 84). 179 Кьосев, 1990. 180 Нека отбележим, че бойкият антивизантизъм в България е породен от съперничеството между българи и гърци в Османската империя през времето на Възраждането. 181 Позовавам се на свои интервюта от 19971998 с дейци на СДС от първата и втората вълна, участници във въпросните събития. 182 “Траките са сред нас”, пише още Цани Гинчев. Но както вече се каза в Романтичният и патриотичният вариант, тракологията става един от стълбовете на национално ориентираната политика на Людмила Живкова за културно откъсване от Съветския съюз. Според нейни приближени първите разговори с нея в тази насока датират от 1970 г. 183 Прабългарската идея, от “хунската теория” на Гаврил Кръстевич до прабългарските календари на Йордан Вълчев, е в основата си анти-руска, въображаемо откъсване от убийствената прегръдка на Големия брат. Пример за антихристиянската нагласа е скандално нашумялата мистификация Веда словена на Веркович, според който Кирил и Методий са “два волка изедника”, а “нашите дедови” (дошли в Родопите от самите Хималаи) “са били христиане много хиляди години преди рождението на Исуса Христа”. 184 Cf. Lory, 1996. 185 Заемам този израз от психоанализата, за да подчертая несъзнаваното (амбивалентно, трансцендиращо субекта…) желание, което лежи в основата на културната инсценировка на други типове даров обмен, представяни в плана на съзнанието като по-справедливи, по-адекватни и т. н. Нека припомня, че в съня сънуващия инсценира противоречивите си желания, за да ги изживее не само в допустима спрямо нормата форма, но и за да може изобщо да съвмести крайно противоположните елементи, които те съдържат и които не са му достъпни като говорещо същество. Cf. Mannoni, 1969; Reve, in: Dictionnaire de la psychanalyse, 1997. 186 В българския пример трите най-високи позиции в държавата вече са подкрепени символически с три фондации - съпругата на президента Стоянов учреди “Ценности”, съпругата на премиера Костов – “Бъдеще за България”, съпругата на председателя на Народното събрание Соколов – “Българка“. 187 Мьйкъл Валзър в цитираната по-горе книга завършва с един паралел между тези три революционни групи, твърдейки, че за да бъде преобърнат същуствуващият ред, трябва да има един силен морален заряд, задаващ вътрешна спойка на групата, дисциплина, жертвоготовност. Няма промяна без нов морал или в нашата перспектива – без предефиниране на дара и жертвата. Walser, op. cit. 188 Saint-Simon, C-H. de, La physiologie sociale (Saint-Simon, 1965) ; Fourier, Ch., op. cit.; Cabet, E., Voyage en Icarie (Cabet, 1848). Виж също: Servier, 1991. Проблемът за утопизма вече беше засегнат и в Трета част. 189 Ситуацията се усложнява от това, че политическото действие се легитимира чрез наличното (“политиката е изкуството на възможното”); всяка следа от утопизъм дисквалифицира автоматично дееца поради това, че влиза в противоречие с наличните идентичности, конструирани от междуличностния обмен. Утопията действа зад гърба на политическите актьори, тя е един вид несъзнавано на политическото действие. 190 Както вече казахме, християнството първо разкъсва връзката между дар и контра-дар, призовавайки, от една страна, човека да дава на ближния без да чака отплата (“лявата ти ръка не знае какво прави дясната”), от друга, обещавайки му отплата на онзи свят, защото Бог помни всичко (виж Първа част). 191 Situationist International Anthology, Bureau of Public Secrets, in: Ken Knabb, 1981 (виж по-специално: Guy Debord, Report on the Construction of Situations and on the International Situationist Tendency's Conditions of Organisation and Action). За философската база на ситуационизма виж: La société du spectacle, Debord, 1987-1988. До ситуационистите е близък младият Жан Бодрийар, чиито първи книги (до вододелната : L’еchanche symbolique et la mort) са силно повлияни от проблематиката на дара, привлечен като радикална критика на капитализма. Тази тематика ни връща към Жорж Батай, когото вече обсъждах не веднъж. 192La croisade humanitaire au dеfi du martyre (Nicolas, 1996). 193 Макар че е спорно дали тази помощ е наистина хуманитарна, тоест безкористна или зад нея стои определен политически интерес (Република Македония се схваща като сфера на жизнените интереси на България). Неслучайно правителството на Костов отказа да приеме албански бежанци и дори затвори за тях границите си през април 1999. Чистата хуманитарна помощ предполага това да не можем да проследим нишката на някакви политически или икономичеки интереси водеща от даващия до получаващия. 194 В Държавата прелъстителка Режис Дебре развива тезата, според която държавата възпитателка от класическата модерност на националните държави някъде впрез 60-те години е преминала в стадия на държава-прелъстителка, която заменя дипломацията с хуманитарното, възпитанието с културното, училището с медиите, принудата с прелъстяването (Debrе, 1998). 195 Kouchner, 1993. Cf. Pierre, A., B. Kouchner, 1993. Читателят е забелязал, че в бягството си от дара модерната епоха най-чесно прибягва до телесното, до природата. 196 В това отношение показателен е проблемът на “универсалните човешки права”, на който бе посветена международна среща под егидата на ООН във Виена от 1993 г. Китайските представители заявиха, че човешките права са европейски проблем, който Западът опитва да наложи на останалата част на света, и че в китайската традиция основни са не индивидуалните, а колективните права. 197 Подобно десубективиране на благодетеля в модерното общество откриваме в различните форми на застраховане, социално осигуряване, профсъюзна защита и в последна сметка в държавата като такава. Cf. Rosanvallon, 1995. 198 Douglas, No Free Gifts. Foreword to Marcel Maauss, in: Douglas, 1990, VII. 199 Cf. Latouche, 1992; Fairchild, 1996. 200 Godbout, 1998, 280. 201 За психологическия принцип на инкорпорацията, криптата и фантома на другия виж: Torok, 1987. 202 В културата Маори душата на дадения предмет, символизираща връзката му с неговия първоначален собственик (виж по-горе). 203 Един такъв механизъм наблюдаваме в трансформацията на спешната помощ на Европейския съюз за България, станала популярна като “екютата”, в проект “Красива България” през 1998 г. Безработните бяха организирани да работят за разкрасяване на градовете си, та да не получават пари “даром” (външният вид на българските градове явно вълнува Брюксел повече, отколкото българите). Това малко напомня родителската стратегия, при която детето участва “наравно” в живота на семейството, като оправя стаята си. Темата за щедрата чужбина и егоистичната родина беше вече засегната. 204 Връщаме се към Ницше, според който само свободата поражда свобода или, казано с неговите думи само агоналният сблъсък с чуждата волята за власт твоята собствена воля за власт. 205 Маргарет Мийд говори за “конфигуративни” култури, като например тази на заселниците в новия свят, където децата по определение нямат какво да научат от родителите, тъй като всички по определение имат един и същи опит в новото обкръжение. В подобна ситуация се озовава човек в един свят, който непрекъснато се мени. Постепено оста на предаването на опит се обръща и родителите почват да учат от по-адаптивните си към новите условия деца (Mead, 1971); cf. Ditchev, 1997. 206 Ross, 1981; Bayart, 1997. 207 Виж Месианизмът на периферията (3.4). Тук ще ми се възрази, че месианизмът не може да бъде фундаментализъм според собственото си определение. Месианизмът претендира за универсалност, фундаментализмът е реакция срещу универсалното. Парадоксът на руския месианизъм, такъв, какъвто го ражда 19 век, е в съревнованието със Запада за това кой е по-универсален. Това задава една особена реактивност по отношение на модерността и го прави безусловно руско явление, което не хваща корен в нито една друга култура. Cf. Heller, Niqueux, 1995; Berdiajev, 1969. 208 В : Дневника на писателя от 1873, Достоевски нарича “моя парадокс” един странен феномен: в Европа руските либерали стават консерватори, консерваторите либерали (Достоевски, 1981-1983, т. Х.). 209 Утопията на Адам Смит за скъсването на зависимостта от “благоволението” на другия човек, за полагането на социалните взаимоотношения върху основата на рационално осъзнат егоизъм (виж: 1.6). 210 Polanyi, 1983, 191. 211 Както и спомената вече група MAUSS, която до голяма степен развива идеите му. 212 В едно свое прочуто писмо до Флийс от 1901, Фройд казва нещо сходно: парите не могат да направят човека щастлив, защото не са били обект на примитивно, инфантилно желание. А щастието, това е “следварително изпълнение на примитивно желание” (с тази измислена дума опитвам да преведа немското nachtraeglich). 213 Bayart, 1997; Abeles, Reseaux, in: Carpentier, 1997; Badie, op.cit. 214 Първият прецедент на детериториализирана общност, родена от ново средство за комуникация, е “Литературната република” от ХVIIХVIII век, появила се като пряк резултат от демократизирането на пощата. Cf. Goodman, 1994. 215 Най-силните фантазми от това време са тези за страха от франкмасоните и евреите, могъщи, интернационални, т. е. безотговорни по отношение на територията, мрежи, които “всъщност” управляват света. 216 "Правене на мрежи”, “участие в мрежи”. То е сред приоритетите на програми като “Еразмус”, “Сократес”, “Темпус”, “Коперникус” и “Фар”. 217 Димитров, 1998. 218 Наблюдението ми се основава на едно микро-проучване върху двете такива асоциации, работещи в Рен, Франция, през февруари 1998 г. Нека спомена и още една форма на солидарност, втъкана в пазарната система: отчасти идеално мотивираните банки, предлагащи лихви, по-ниски от обичайните, които кредитират рискови начинания, напр. предприятие на безработен. Странното е, че нивото на риск (случаите на провалени проекти) тук съвсем не надвишава онова на нормалните банки, което някои обясняват с чувството на морална задълженост у кредитираните, което се добавя към пазарно-юридическото в нормалното заемодаване. Cf. Delonnai, 1998. 219 Ouest France, 11 novembre 1997. 220 Още по-ясен пример за такава трудност са нелегалните имигранти, окупиращи църкви, правещи гладни стачки и демонстриращи открито по площадите, срещу които нито една европейската страна не смее да вземе изискваните от законите мерки: щедростта, солидарността са станали един вид категоричен медиатичен императив. 221 Напр. “Обществото на приятелите на черните” непосредствено поражда “Комитета на тридесетте”, който пък е в основата на повечето големи парижки клубове през 17891791. Duprat, 1993. 222 Cf. Walser, 1984. 223 Вебер, 1992; Вебер, 1995. 224 Цитирам по Duprat, op. cit., 15. Вж. също: Bec, 1994. 225 Например Карнеги помага на Балканите, Сорос обсипва с пари европейските роми, Рокфелер развива науката и т. н. 226 Cf. Todd, 1996, 72. 227 Неокомунистическото правителство на Виденов престана да внася договорените по-рано допълващи средства, с което (може би целенасочено?) спомогна за радикализирането на отношенията към “Отворено общество”. Кръгът около Български писател го обвиняваше, че организирал шпионско инвентаризиране на българската култура с цел изкупуване и отнасяне на Запад. Още по-драматични атаки понесоха клоновете на фондацията в Сърбия, Беларус, Хърватска. 228 Сорос, 1997. 229 Любопитното е, че глобализацията на подобни медийно-пазарни митове и празници продължава успоредно на премахването на митническите бариери. Например по целия свят празнуват и Халоуин, ден на мъртвите, и Свети Валентин, ден на влюбените. Този последният празник, който няма нищо общо с едноименния светия, е повод за възникването на пощенската картичка в началото на миналия век. Влюбените, които не са се обяснили още в любов, си пращат анонимни картички и тръпнат в догадки за това, дали авторът е този, който се надяват, че е. Които пък са се обяснили вече, просто си правят... подаръци. Това обяснява защо от Лос Анжелис до Токио и обратно Св. Валентин е любим празник не само на влюбените, но и на търговците. 230 Bernard Lang, op. cit. 231 Gates, 1996. Нека припомня, че в Първа част (1.6) противопоставих на възгледа за човека като даряващо, мотивирано еротически същество, възгледа, илюстриран с идеите на Адам Смит, за човека като разменящо същество, мотивирано първо икономически. Каталог: ivayloditchev2001 ivayloditchev2001 -> Европейска идентичност ivayloditchev2001 -> Красавици и зверове ivayloditchev2001 -> Културна антропология (два семестъра, 2ри курс) Изтегляне 2.58 Mb. Сподели с приятели:
|