Глава 31 ПОСЛЕДНАТА ВИЗИЯ

1. Колко е просто спасението! ²То утвърждава само това, че каквото не е било никога истина, не е истина нито сега, нито някога ще бъде. ³Невъзможното не се е случило и не може да има последици. ⁴И това е всичко. ⁵Нима някой би се затруднил да научи това, ако желае то да бъде истина? ⁶Само нежеланието да го усвоиш може да направи труден един толкова лесен урок. ⁷Трудно ли е да видиш, че погрешното не може да бъде истин­но, а истината не може да бъде погрешна? ⁸Вече не можеш да твърдиш, че не забелязваш разликата между погрешното и ис­тинното. ⁹Казано ти е точно как да разграничаваш едното от другото и точно какво да правиш, ако се объркаш. ¹⁰Защо тога­ва упорито отказваш да усвоиш едни толкова прости неща?

2. Съществува причина. ²Но не я обърквай с трудности в простите неща, които спасението изисква от теб да усвоиш. ³То учи само най-очевидното. ⁴Просто преминава от един очевиден урок към следващия с лесни стъпки, които плавно те водят от една към друга без никакво усилие. ⁵Това не може да породи обърква­не, и все пак - ти си объркан. ⁶Защото някак си вярваш, че онова, което е напълно объркано, е по-лесно да се усвои и разбере. ⁷Онова, на което сам си се научил, е такъв гигантски учебен под­виг, че е направо невероятно. ⁸Но ти си го усвоил, защото си поискал и не си се спирал в своята прилежност, за да го преценя­ваш като трудно за научаване и твърде сложно за разбиране.

3. Никой, който разбира какво си усвоил, колко прилежно си го усвоявал и усилията, с които си упражнявал и преповтарял уроците до безкрайност под всяка форма, в която можеш да си ги представиш, не би могъл да се съмнява в силата на твоите учебни умения. ²Не съществува no-голяма сила на света. ³Светът е създаден от нея и дори и досега не зависи от нищо друго. ⁴Уроците, на които сам си се научил, са толкова преко­мерно усвоени и затвърдени, че се издигат като тежка завеса, за да затъмнят простото и очевидното. ⁵Недей да твърдиш, че не можеш да ги усвоиш. ⁶Защото твоята сила да усвояваш е твърде голяма, за да те научи, че собствената ти воля не ти принадлежи и дори, че ти си някои друг.

4. Кой би твърдял, че подобни уроци са лесни? ²Но ти си усвоил дори повече от това. ³Продължил си, усвоявайки всяка съпка, независимо колко е трудна тя, без ни най-малко да се оплакваш, докато е построен един свят, който е подходящ зa тоб. ⁴И всеки урок, който изгражда света, възниква от първото учено постижение - нещо толкова огромно, че Гласът на Светия Дух изглежда тих и крехък пред неговите мащаби. ⁵Светът е започнал с един странен урок, който е бил достатъчно могъщ, че да потопи Бог в забрава и да отчужди Неговия Син от самия себе си, като го прогони от дома, където Сам Бог го е поставил. ⁶Ти, който си се научил, че Божият Син е виновен, недей да твърдиш, че не си в състояние да усвоиш простите нeща, на които те е научило спасението!

5. Учебната способност е породена от теб и ти сам си се надарил с нея. ²Тя не е създадена, за да изпълнява Божията Воля, а за да поддържа желанието да й се противопоставиш и една различна воля да се утвърди като по-реална от нея. ³Учебният процес е имал за цел да утвърди това и ти си го усвоил. ⁴Сега всичко, което си усвоил прекалено старателно на времето, застава неотменно пред Гласа на истината и учи, че Неговите уроци не са истинни; твърде трудни, за да бъдат усвоени, и твърде противоречащи на реалната истина. ⁵Но ти ще ги усвоиш, защото тяхното усвояване е единственото предназначение на твоите учебни способности, което Светия Дух вижда на света. ⁶Неговите прости уроци по прошка имат способност, по-могъща от твоята, защото са зов от Бога и от твоето Аз към теб.

6. Нима това е слаб Глас, толкова тих и крехък, че да не може да се издигне над безсмисления шум от несвързани звуци? ²Бог не е пожелал Неговият Син да Го забрави. ³И силата на неговата Воля е в Гласа, Който говори от Негово Име. ⁴Кой от тези уроци ще усвоиш? ⁵Кой изход е неизбежен, сигурен като Самия Бог и далеч отвъд всяко съмнение и въпрос? ⁶Може ли дребнавото ти учение, със странни резултата и невероятно трудно за усвояване, да устои на простите уроци, които ти се преподават всеки мит от всеки един ден от началото на времето и откакто съществува учебен процес?

7. Уроците, които подлежат на усвояване, са само два. ²Всеки от тях има своя резултат в различен свят. ³И всеки свят следва със сигурност от своя първоизточник. ⁴Сигурният резултат от урокя, че Божият Син е виновен, е светът, който виждаш. ⁵Това е свят на страх и отчаяние. ⁶И в него не съществува надеждa. ⁷Никакъв план за сигуpност, който можеш да изработиш, няма да има успех. ⁸Никаква радост, която търсиш тук, не би могъл да намериш. ⁹Но това не е единственият резултат, който може да предизвика твоето обучение. ¹⁰Колкото и добре да си усвоил избраната си задача, урокът, който отразява Божествената Любов, е още по-внушителен. ¹¹И ти ще научиш, че Божият Син е невинен и ще видиш един друг свят.

8. Резултатът от урока, че Божият Син е безгрешен, е един свят, в който не съществува страх и всичко е озарено от надежда и просветва от приятелска доброта. ²Всичко те зове с нежния при­зив, че иска да бъде твой приятел и да се свърже с теб. ³Никой зов нe остава нечут, неразбран или без отговор на същия език, на който е бил отправен. ⁴И ти ще разбереш, че този зов е отправян oт всичко и от всекиго в света, но ти не си го възприемал такъв, какъвто е. ⁵И сега разбираш своята грешка. ⁶Бил си заблуден от формите, зад които се е криел този зов. ⁷Затова не от го чувал и си загубил един приятел, който винаги е желал да бъде част от теб. ⁸Ласкавият вечен зов на всяка част на Божието творение към цялото се чува в целия свят, до който води този втори урок.

9. Всичко живо споделя всеобщата Воля да бъде цялостно и неговият зов да не остава нечут. ²Ако не му откликнеш, той загива, гъй както се спасява от смъртта, когато чуеш неговия повик като древен зов за живот и разбереш, че това е твоят повик. ³Христос в теб си спомня Бога с цялата сигурност, с която Той познава Неговата Любов. ⁴Но само ако Неговият Син е невинен, Бог може да бъде Любов. ⁵Защото Бог би внушавал наистина страх, ако този, когото е сътворил невинен, започне да робува на греха. ⁶Съвършеният Божи Син си спомня своето сътворение. ⁷Но във вината е забравил онова, което е вдействителност.

10. Страхът Божи със сигурност следва от урока, че Неговият Син е виновен, както Божествената Любов бива спомнена, когато той узнае, че е невинен. ²Защото омразата създава страх и вижда себе си в своя създател. ³Колко грешиш ти, който не успяваш да чуеш онзи зов, който отеква отвъд всеки мним призив към смъртта, който пее отвъд всяка гибелна агресия и се моли любовта да възстанови умиращия свят? ⁴Ти не разбираш Кой те призовава отвъд всяка форма на омраза; отвъд всеки призив към война. ⁵Но ти ще Го познаеш, когато Му отвърнеш на езика, на който Той те зове. ⁶Той ще се появи, когато ти Му отвърнеш и в Негo ще разбереш, че Бог е Любов.

11. Какво друго е изкушението, ако не желание да вземеш погрешно решение за онова, което се стремиш да усвоиш, и да не постигнеш търсения резултат. Когато разбереш, че това е нежелано състояние на съзнанието, това ти дава възможност да преоцениш своя избор; да предпочетеш друг изход. ³Ти се заблуждаваш, ако вярваш, че желаеш разруха, разделение и болка. ⁴Недей да чуваш в себе си подобен зов. ⁵По-скоро вслушай се в по-дълбокия зов отвъд него, който призовава към мир и радост. ⁶И целият свят ще ти даде щастие и мир. ⁷Защото като чуваш, така и отговаряш. ⁸Но погледни! ⁹Твоят отговор е доказателството за онова, което си научил. ¹⁰Неговият резултат е светът, към който гледаш.

12. Да се смълчим за миг и да забравим всичко, което сме научили, всички мисли, които сме имали, и всяка предварителна представа, която имаме, за смисъла на нещата и тяхното пред назначение. ²Нека да не си спомняме своите лични идеи за предназначението на света. ³Ние нямаме познание. ⁴Нека се освободим от всички представи, които сме си изградили за другите.

13. Бъди невинен и недей да съдиш останалите, недей да храниш мисли за добро и зло по отношение на никого. ²Сега ти не го познаваш изобщо. ³Но си свободен да узнаеш за него и то по нов начин. ⁴Сега той отново се ражда за теб и ти отново се раждаш за него, без миналото, което го бе обрекло на смърт, а заедно с него и теб. 5Сега той има свобода на живот, както и ти, защото някога наученото е отминало и е оставило място да се възроди истината.

1. Един древен урок не се преодолява като се противопоставя новото на старото. ²Старото не изчезва, за да се познае истината, нито се оборва, за да загуби пред повика на истината. ³Не трябва да се подготвя битка; не трябва да се губи време и да се подготвят планове за налагане на новото. ⁴Води се действително древнa битка срещу истината, но истината не й откликва. ⁵Кой може да бъде наранен в тази война, ако сам не си нанесе рана? ⁶Той няма истински врагове. ⁷А нима може да бъде убит от едни сънища?

2. Нека повторим отново кое е това, което създава впечатлението, че се изправя между теб и истината за твоята същност. ²Защото има последователност от стъпки, с които да се премахне. ³Първата стъпка е едно решение, което трябва да вземеш. ⁴Но след това, истината ти се дава. ⁵Ти не установяваш истината. ⁶И по собствено желание установяваш възможността за избор между две неща всеки път, когато трябна нещо да решиш. ⁷Но кой избор не е верният. ⁸Нито пък са различни. ⁹Но трябва дa ги разгледаме и двата, преди да можеш да погледнеш отвъд тях към единствената алтернатива, която е различен избор. ¹⁰Но не в сънищата, които си създал, за да се затъмни този факт.

3. Възможностите, между които избираш, не представляват ни­какъв избор и само създават илюзията, че изборът е свободен, за­щото н в двата случая води до един и същ резултат. ²Това наис­тина не е никакъв избор. ³Водачът и онзи, който го следва, се явя­ват под различни роли и всяка изглежда сякаш притежава пре­димства, които ти не би искал да изгубиш. ⁴Така че създава се впечатлението, че в тяхното съединяване има надежда за удов­летворение и мир. ⁵Ти се виждаш раздвоен между тези две роли, завинаги разкъсан на две. ⁶И всеки приятел или враг се превръ­ща в средство да ти позволи да избягаш от това състояние.

4. Можеш да го наречеш любов. ²Можеш да приемеш, че това е най-сетне оправдание на убийството. ³Ти мразиш онзи, на когото си възложил лидерската роля тогава, когато я искаш за себе си и го мразиш в случаите, когато не приема тази роля, а ти желаеш последователят в теб да излезе на преден план и да се откаже от ролята на водача. ⁴3аради това си създал своя брат и си се научил да мислиш, че такова е неговото предназначение. ⁵Ако не го изпълнява, той не осъществява функцията, която си му приписал. ⁶Ето защо заслужава смърт - защото няма предназначение, нито полза за теб.

5. Ами какво може да се каже за него? ²Той какво иска от теб? ³Какво друго би могъл да желае, освен това, което ти искаш от него? ⁴Тук е животът със същата лекота, както и смъртта, защо­то каквото избираш, ти го избираш и за него. ⁵Ти му отправяш два призива, както и той на теб. ⁶Между тях наистина има из­оор, защото изходът от тях е различен. ⁶Дали той ще бъде во­дач или последовател спрямо теб, няма значение, защото ти си избрал смъртта. ⁸Но дали той ще призове живота или смъртта, омразата или прошката и помощта, това не води до еднакъв резултат. ⁹Чуеш ли първия зов, ти биваш разделен от него и загубен. ¹⁰Чуеш ли втория зов, и ти се свързваш с него и в твоя отговор се открива спасението. ¹¹Гласът, който чуваш в него, не е друг, а твоят собствен глас. ¹²Към какво те зове? ¹³И чуй го добре! ¹⁴Защото той моли онова, което ще дойде към теб, защото ти виждаш собствения си образ и чуваш собствения си глас да желае онова, което искаш.

6. Преди да откликнеш, спри се и помисли:
²Отговорът, който давам на своя брат, е този, който търся. ³И каквото узная за него, е това, което узнавам за себе си.
⁴И нека спрем за миг и се смълчим, забравяйки всичко, което сме см въобразявали, че сме чули; спомняйки си колко много не знаем. ⁵Този брат нито ни води, нито ни следва, а върви редом с нас по същия път. ⁶Той е също като нас, толкова близо или отдалечен от онова, което желае, колкото ние му позво­лим. ⁷Ние не придобиваме нищо, което да не е постигнал заедно с нас и ние изоставаме също, когато той не напредва. ⁸Недей да вземаш ръката му с гняв, а с любов, защото в неговия напредък ти отбелязваш собствения си напредък. ⁹И ние вървим всеки отделно по своя път, дотогава, докато ти не го приемеш сигурно редом до теб.

7. Понеже той е равен на теб в Божествената Любов, ти ще бъ­деш спасен от всички привидности и ще откликнеш на Хрис­тос, Който те зове. ²Притихни и се вслушай. ³Недей да премис­ляш нещата от миналото. ⁴3абрави нерадостните уроци, които си научил, за Божия Син, който те зове. ⁵Христос зове всич­ки с еднаква нежност, без да вижда водачи и последователи, и чувайки само един отговор за всички тях. ⁶Защото Той чува един Глас, не може да възприеме различен отговор от този, който Той е дал, когато Бог Го е избрал за Свой единствен Син.

8. Напълно притихни за миг. ²Ела, освободен от всякакви мисли за всичко, което си научил преди и отстрани всички предста­ви, които си изградил. ³Старото ще отпадне пред новото, ако не му се противопоставяш и не му налагаш своите намерения. ⁴Няма да има агресия върху нещата, които си смятал за ценни и нуждаещи се от грижа. ⁵Няма да има атака срещу желанието ти да чуваш зов, който никога не е бил отправен. ⁶Нищо няма да те наскърби в това свято място, където идваш, за да се вслушаш безмълмно и да узнаеш истината за онова, което реално желаеш. ⁷От теб не се иска да узнаеш нищо повече от това. ⁸Но когато го чуеш, ти ще разбереш, че трябва само да се освободиш от мислите, които не желаеш и които никога не са били истинни

9. Прости на своя брат всички привидности, които са само древни уроци, на които сам си се учил, по отношение на собствената ти греховност. ²Чуй само неговия зов за милост и освобождение от всички страховити образи, които той таи за онова, което е и което трябва да бъдеш ти. ³Той се страхува да върви редом с теб и може би си мисли, че малко по-напред или по-назад ще бъде по-сигурно за него. ⁴Можеш ли да осъществиш напредък, ако мислиш същото, като напредваш само за сметка на неговото отстъпление и отстъпваш, когато той реши да излезе напред? ⁵Защото по този начин ти забравяш целтa на пътуването, която е само да решиш да вървиш редом с него та­кя, че никой да не води, нито да следва. ⁶Това е път, в който да вървите заедно, а не сами. ⁷И при този избор се променя изходът от учебния процес, защото Христос се ражда и в двама ви.

10. Дори и миг без твоите стари идеи за това кой е твоят велик спътник и към какво се стреми, е достатъчен, за да се случи това. ²И ти ще разбереш, че неговата цел е също като твоята. ³Той се стреми към онова, което желаеш и ти и се нуждае от същото, от което и ти. ⁴Това вероятно приема при него различен вид, но ти не откликваш на вида. ⁵Той моли, а получаваш ти, защото сте дошли с единна цел - да узнаеш, че обичаш своя брат с братска любов. ⁶А щом е твой брат, неговият Отец е и твой, както той е подобен на теб в истината.

11. Заедно вие си спомняте своето общо наследство и го полу­чавате и двамата. ²Когато сте поотделно, то ви се отказва. ³Ни­ма не е ясно, че докато настояваш да водиш или да бъдеш последовател, ти си мислиш, че вървиш сам и няма никой до теб? ⁴Това е пътят за никъде, защото светлината не може да ти се дaдe, докато вървиш сам и ти не можеш да видиш по кой път дa вървиш. ⁵И така, появява се объркване и чувство за безко­нечно съмнение, докато се влачиш напред-назад самотен и в тъма. ⁶Но това са само привидности на пътуването и на това как трябва да се извърши. ⁷Защото редом с теб има Един, Който държи светлината пред теб, така че всяка стъпка по пътя да бъдe осъществена уверено и безопасно. ⁸Превръзката през очите може да ти попречи да виждаш, но не може да направи така, че самият път да притъмнее. ⁹А Този, Който пътува с теб, има светлината.

1. Които обвиняват себе си, обвиняват и другите. ²Когато се при­готвяш да направиш избор, който може да доведе до различни резултати, има едно нещо, което трябва да усвоиш добре. ³То трябва да стане привична реакция, толкова типична за всичко, което вършиш, че се превръща в първата ти реакция към всяко изкушение и към всяка възникнала ситуация. ⁴Научи това и го научи добре, защото тук се съкращава срока на отлагане на щастието с такъв обхват от време, за който не можеш да си дадеш сметка. ⁵Ти никога не мразиш своя брат заради неговите грехове, а само заради своитe. ⁶Под какъвто и вид да се явяват греховете му, той само скрива факта, че ти си убеден, че това са твоите гре­хове и следователно заслужаваш „справедлива" атака.

2. Защо да настояваш, че греховете му са грехове, ако не си убеден, че в теб те не могат да бъдат простени? ²Защо да бъдат реални в него, ако не вярваш, че те са твоята реалност? ³И защо ги атакуваш навсякъде, ако не защото ненавиждаш сам себе си? ⁴Нима ти отъждествяваш себе си с греха? ⁵Ти отговаряш с „да" винаги, когато проявяваш агресия, защото чрез агресията си утвърждаваш, че си виновен и трябва да даваш, каквото зас­лужаваш. ⁶А какво друго заслужаавш, ако не това, което е тво­ята същност? ⁷Ако не вярваш, че заслужаваш агресия, никога не би ти хрумнало да проявиш агресия към каквото и да било. ⁸Какъв би могъл да бъде желаният от теб резултат? ⁹И как може унищожението да ти донесе някакво благо?

3. Греховете са в телата. ²Те не се възприемат в съзнанието. ³Те не се наблюдават в целите, а в действията. ⁴Телата действат, а не съзнанията. ⁵И следователно тялото трябва да бъде виновно за онова, което върши. ⁶То не се разглежда като нещо пасивно, под­чиняващо се на твоите разпореждания, което нищо не прави oт само себе си. ⁷Ако си идентичен с греха, то значи, че си тяло, защото съзнанието не извършва действия. ⁸И в такъв случай предназначението е поверено на тялото, а не на съзнанието. ⁹Тялото действа от самосебе си и само се мотивира за действие. ¹⁰Ако се отъждествяваш с греха, ти заключваш съзнанието си в тялото и предаваш целта на съзнанието на неговата затворническа килия и тя реагира вместо него. ¹¹Тъмничарят не се подчинява на разпореждания, а сам дава разпорежданията си върху затворника.

4. Ала всъщност, тялото е затворникът, а не съзнанието. ²Тялото не притежава мисъл. ³То няма способността да учи, да про­щава, да поробва. ⁴То не дава разпореждания, на които да слу жи съзнанието, нито налага условията, на които съзнанието дa се подчинява. ⁵То държи в затвор само съзнанието, което доброволно е приело да обитава в тяло. ⁶То заболява по повеля на сьз нанието, което е готово да стане негов затворник. ⁷То остарява и умира, защото такова съзнание е болно само по себе си. ⁸Учението само може да предизвика промяна. ⁹Така че тялото, в което не може да се извърши никакъв учебен процес, не би могло никога да се промени, ако съзнанието не реши тялото да промени своя облик, взависимост от целите на съзнанието. ¹⁰Защото съзнанието може да се учи и в него се извършва всяка промяна.

5. Съзнанието, което смята, че е тъждествено е греха, има една единствена цел тялото да бъде източникът на греха, за да държи в избраната от него затворническа килия и да го пази и държи на разстояние - спящ затворник на лаещите кучета на омразата и злото, на агресията и болестта; на болката и възрастта, на страданието и скръбта. ²Тук се таят мислите за жертвеност, защо­то тук е владичеството на вината, която разпорежда светът да бъде като нея - място, където нищо не може да се надява на милост, нито да се избави от опустошителните действия на страха, освен в унищожението и смъртта. ³Защото тук си се превърнал в грях, а грехът не може да обитава радостните и свободните, защото те са враговете, които той трябва да унищожи. ⁴В смъртта е съхра­нен грехът и онези, които вярват, че грехът е тяхната същност, са длъжни да умрат поради онова, за което се смятат.

6. Да бъдем радостни, че ти ще видиш онова, в което вярваш, и че ти е дадена възможност да промениш своите убеждения. ²Тялото само ще те последва. ³То никога не може да те поведе там, кьдето ти не желаеш да бъдеш. ⁴То не охранява съня ти, нито ти пречи да се пробудиш. ⁵Освободи тялото си от затвора и няма да разглеждаш никого като затворник на онова, от което си се освободил. ⁶Няма да искаш да поддържаш вината у враговете, които си си избрал, нито да държиш във веригите на илюзорната променлива любов онези, които си приел за свои приятели.

7. Невинните освобождават с благодарност за собственото си освобождаване. ²И онова, което виждат, предпазва свободата им от затвора и смъртта. ³Отвори съзнанието си за промяна и няма да търпиш древно наказание от своя брат или от себе си. ⁴Защото Бог е казал, че жертва не може да съществува.

1. Съществува тенденцията да се мисли, че светът може да предложи утеха и избавление от проблемите, докато неговото предназначение е да ги поддържа. ²Защо се мисли така? ³За­щото светът изглежда място, където единственият избор е изборът между различни илюзии. ⁴А ти контролираш последи­ците от своя избор. ⁴Така, ти си мислиш, че в тясната просека от раждането до смъртта ти е дадено малко време, което да из­ползваш само за себе си; време, през което си в противоречия с всички, но от теб зависи да избереш път, който да те избави oт противоречията и от трудностите, които не са твоя грижа. ⁵Те oбаче те засягат. ⁶Нима е възможно да ги избегнеш, просто като ги пренебрегнеш? ⁷Ононв, което трябва да те съпровожда, ще те съпроводи, независимо кой път ще избереш.

2. Реалният избор не е илюзия. ²Но светът няма какво да предложи. ³Всички негови пътища водят до разочарование, до нищото и смъртта. ⁴Той не предлага алтернативи, между които да избираш. ⁵Недей да търсиш тук избавление от проблемите си. ⁶Светът е устроен така, че да не могат да се избегнат проблемите. ⁷Недей да бъдеш подвеждан от всички различни имена, които се дават на неговите пътища. ⁸Те имат един общ край. ⁹И всеки път е само средството да се стигне до този край, защото тук извеждат всички пътища, колкото и да изглеждат различни в самото начало. ¹⁰Краят им е един и същ, защото изборът не е между тях. ¹¹Всички водят до смърт. ¹²По някои пъ­туваш весело известно време, преди да нахлуе безнадеждността. ¹³А другаде веднага усещаш тръните. ¹⁴Изборът не е между това какъв да бъде краят, а кога ще дойде.

3. Не съществува избор там, където всеки край е сигурен. ²Може би ти ще предпочетеш да изпробваш всички възможности, преди наистина да узнаеш, че възможността е една. ³Пътищата, които може да ти предложи този свят, по брой са доста много, но непременно настъпва времето, когато всеки започва да вижда колко много си приличат. ⁴Хората са умирали, разбирайки това, защото не са намирали друг път, освен пътищата, които им е предлагал светът. ⁵И узнавайки, че тези пътища не водят до никъде, те са губели надежда. ⁶Но тъкмо това е моментът, когато човек може да научи най-големия си урок. ⁷Всички трябва да стигнат до този момент и да го преодолеят. ⁸Наистина е вярно, че на света няма избор. ⁹Но това само по себе си не е урокът. ¹⁰Урокът има своя цел и благодарение на нея ти разбираш какъв е бил смисълът от него.

4. Защо трябва да търсиш друг път, друг човек или друго място, когато си научил началото на урока, без да разбираш неговия смисъл? ²Смисълът на урока е отговорът на търсенията, които трябва да предприемат всички, които продължават да вярват, че може да се намери друг отговор. ³Сега, без отчаяние, узнай, че няма надежда за отговор на този свят. ⁴Но недей да съдиш урока, на който това е само началото. ⁵Недей да търсиш поредния пътен знак на този свят, който ти се струва, че води към друг път. ⁶Престани да търсиш надежда там, където тя не съществува. ⁷Ускори учебния си процес и разбери, че само губиш време, докато не отидеш по-далеч от това, което вече си научил, към онова, което ти предстои да научиш. ⁸3ащото от тази най - ниска точка, учебният процес ще те изведе до върховете на щастието, където ще видиш смисъла на урока ясно да засияе и да бъде напълно разбираем за усвояване.

5. Кой е готов да се отвърне от всички пътища на света, ако не разбира реалната им безсмисленост? ²Не е ли потребно да за­почне с това, за да потърси някакъв друг път? ³Защото докато смята, че има избор там, където избор не съществува, нима прилага своята способност да решава? ⁴Истинското разгръща­не на сила започва с усвояването на това къде тя може реално да се приложи. ⁵Може ли едно решение да бъде в сила, когато се прилага в ситуации, които не дават възможност за избор?

6. Когато научиш, че светът може да предложи един един­ствен избор, независимо под каква форма, ти започваш да приемаш, че съществува реална алтернатива. ²Да се съпротив­ляваш на тази стъпка означава да потъпчеш своето предназна­чение тук. ³Ти не си дошъл да намериш път, който не същест­вува на света. ⁴Да търсиш различни пътища на света е все едно да търсиш различни форми на истината. ⁵А това би попречи­ло да постигнеш истината.

7. Недей да мислиш, че можеш да намериш щастие, ако вър­виш по път, който те отдалечава от него. ²Това е напълно безс­мислено и не може да бъде начинът. ³На теб, който намираш този курс твърде труден за усвояване, нека да повторя, че за да постигнеш една цел, трябва да вървиш в посока към нея, а не да се отдалечаваш. ⁴И всеки път, който води в различна посо­ка, няма да съдейства за постигането на целта. ⁵Ако ти е труд­но да разбереш това, ще ти бъде трудно да усвоиш този курс. ⁶Но само в такъв случай. ⁷Защото в противен случай той е просто учение на очевидното.

8. Съществува избор, който ти си способен да направиш, когато видиш реалните алтернативи. ²Докато се постигне този момент, ти нямаш избор и можеш само да решиш как да избираш по-добре, за да изпаднеш отново в заблуда. ³Този курс не се опитва да учи на нещо повече от това, че способността за решение не се състои в избора между различни форми на една и съща илюзия и една и съща грешка. ⁴Всички избори на света зависят от това; ти избираш между своя брат и себе си и ще спечелиш толкова, колкото той ще загуби и каквото загубиш ти, това му се дава на него. ⁵Колко противоречи това на истината, когато цялата цел на урока е да те научи, че каквото изгуби твоят брат, това губиш и ти и каквото спечели, ти се дава и на теб.

9. Той не се е откъснал от Божията Мисъл. ²Но ти си забравил Божието Присъствие и не си спомняш Неговата Любов. ³Ни­кой път на света не води до Него, нито някоя цел от света може дa бъде единна с Неговата. ⁴Кой от пътищата на света води навътре към себе си, когато всеки път е създаден, за да откъсне пътуването от неговата цел, каквато трябва да има, за да не бъде безцелно скитане? ⁵Всички пътища, които те отклоняват от собствената ти същност, ще те доведат до объркване и отчаяние. ⁶Но Той никога не е позволявал Неговите Мисли да погинат, без да имат вечно своя Първоизточник в себе си.

10. Той не е изоставил Своите Мисли! ²Той не може да се откъсне от тях, както и те не могат да Го отхвърлят. ³Те живеят в единение с Него и в Тяхното Единство намират своята завършеност и Той, и те. ⁴Няма път, който да води далеч от Него. ⁵Пътуване извън себе си не съществува. ⁶Колко глупаво и безумно е да се мисли, че може да съществува път с подобна цел! ⁷Къде може да отива? ⁸И как можеш да бъдеш заставен да поемеш по него, вървейки откъснат от своята реалност?

11. Прости на себе си това безумие и забрави всички безсмислени пътувания и всички безцелни цели. ²Те са безсмислени. ³Не можеш да избягаш от онова, което си. ⁴Защото Бог е ми лостив и не е допуснал Синът Му да Го остави. ⁵Бъди благодарен за това, което е Той, защото в него е твоето избавление от безумието и смъртта. ⁶Ти не можеш да бъдеш намерен никъде освен където е Той. ⁷Няма път, който да не води към Него.