„лекари и мобилност

На 22.11.2012 г. се проведе кръгла маса на тема „Лекари и мобилност”, организирана от Комисията по здравеопазването.

Модератор на кръглата маса беше доктор Даниела Дариткова - председател на Комисията по здравеопазването.

Заседанието беше открито в 14,35 часа.

Темата на днешния форум е в съзвучие с препоръките на Европейската комисия за обмен на добри практики, за формиране на стратегии за ефективно привличане и задържане на професионалисти, както и за изграждане на подходяща работна среда, която да подкрепя и развива младите специалисти. Тя е изключително значима за системата на здравеопазването не само в България, но и в целия Европейски съюз. Не случайно емиграцията на медицински специалисти е сред приоритетните теми на всички правителства на страните-членки, тъй като загубата на висококвалифицирани кадри оказва отрицателно въздействие върху икономическото, финансовото и социалното развитие на всяка една държава.

Според прогнозата на Европейския съюз до 2020 г. се очаква дефицит на квалифицирани кадри в системата на европейското здравеопазване в размер на около 2 млн. души. Статистиката в България от последните години също сочи доста тревожни тенденции. Само през 2011 г. 520 лекари са напуснали страната и са потърсили реализация в чужбина. От началото на тази година броят им е около 380 души, като до края на 2012 г. се очаква общият им брой да достигне 500 човека.

Настоящата среща има за цел да постави на широко обществено обсъждане разнообразните аспекти на лекарската мобилност, да формулира препоръки за по-балансирана политика на базата на европейския опит и съвместно с всички участници в системата на здравеопазването да се опитаме да намерим правилните решения, които до доведат до удовлетвореност на българските лекари и медицински специалисти от условията на труд, възнагражденията и отношението на обществото към тях.

Смятам че, днешният форум ще бъде от полза за всички присъстващи, тъй като ще имаме възможността да се запознаем с основните фактори и причини, които водят до заминаване на медицинските специалисти зад граница и трайното им установяване в чужбина, както и причините за завръщането на лекари, работили извън пределите на своите държави.

Уверена съм, че за всички присъстващи ще бъде изключително полезно да се запознаят и с европейските практики и политики, представени от проф. Реймонд Сеше, г-н Матиас Вайсмар, д-р Мариан Отие и г-жа Деспина Веласку. Използвам възможността от името на всички нас да им благодаря, затова че откликнаха на нашата покана и въпреки натоварените им програми имаме удоволствието днес те да бъдат наши гости и лектори.

Изразявам надежда, че днес, поставяйки на обсъждане тази изключително важна тема, ние ще допринесем за обединяване усилията на отговорните институции и обществото за намиране на ефективни решения за прилагането на адекватни мерки и политики в областта на лекарската мобилност с цел предотвратяване масовото напускане границите на страната от българските медицински специалисти, което от своя страна ще осигури ефикасно, ефективно и съвременно здравеопазване за нашите пациенти.

Бих искала от името на Комисията по здравеопазването да благодаря на всички Вас, които отделихте време, за да присъствате тук, и да пожелая успешна работа на днешния форум.

Първо давам думата за поздравление от името на Министерството на здравеопазването на госпожа Десислава Димитрова - заместник-министър.

Заповядайте, госпожо Димитрова.

Уважаеми гости! За Министерството на здравеопазването е чест да се включи в тази така важна конференция. Министър Атанасова искаше да присъства тук, но не успя, за съжаление има друга комисия, която заседава в момента, но ще прочета приветствие от нейно име:

“Уважаема д-р Дариткова, уважаеми дами и господа,

За мен е удоволствие да приветствам организаторите и участниците в Международната конференция „Лекари и мобилност” и да Ви пожелая ползотворна работа.

Темата на днешния форум е изключително важна и актуална за България. Според проучвания и статистически данни у нас всяка година близо 500 български лекари заминават, за да търсят реализация в чужбина. Водеща причина за желанието на лекарите и здравните работници да напуснат страната е по-доброто заплащане в чужбина, по-добрите условия на труд и търсенето на определен тип специалисти. Това изправя системата на здравеопазването в България пред сериозни изпитания, защото води до дефицит на редица специалности и до диспропорция на медицински специалисти по региони. Усилията на Министерство на здравеопазването в тази насока са насочени към реализиране на мерки, които да подобрят условията за придобиване на специалност в системата на здравеопазването; увеличаване на основното възнаграждение; оптимизиране на условията за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, включително разширяване на възможностите за работещите особено в центровете за спешна медицинска помощ да придобиват специалност; стартиране на Проект „Нови възможности за лекарите в България“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“; предложение за промяна в Наказателния кодекс за инкриминиране на насилието на медицинските специалисти и други.

Обезпечаването на системата на здравеопазването с необходимите кадри има няколко аспекта, по които работи министерството, а именно: гарантиране потребностите от кадри като осигуреност с различни видове специалисти по отделни специалности; обезпечаване качество на човешките ресурси, които работят в системата на здравеопазването; стимулиране на специалистите от различните категории за работа в системата.

Уважаеми дами и господа,

Сигурна съм, че на днешния форум ще имаме възможността да чуем различните гледни точки на представителите на законодателната и изпълнителната власт, на лекари с управленски и мобилен опит, на лекарски и международни организации и на експерти. Анализирането на факторите и причините за лекарската мобилност е от съществено значение за формулиране на препоръки и за начертаването на перспективите за по-балансирана държавна политика на базата на европейския опит. Уверена съм, че изложените виждания и мнения ще подпомогнат постигането на заявената цел.

На всички участници в днешното мероприятие пожелавам здраве и по-нататъшни професионални успехи!

МИНИСТЪР АТАНАСОВА”

Благодаря Ви.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.

Сега приветствие от името на Националния съвет по миграционна политика ще поднесе госпожа Снежана Йовева.

Уважаема госпожо председател на Комисията по здравеопазването, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа, скъпи гости от чужбина! Позволете ми да произнеса приветствие от името на ръководството на Националния съвет по миграционна политика към този важен форум.

Бих искала да Ви уверя, че предложенията и идеите, които днес биха се обсъдили тук, ще бъдат разгледани на експертно ниво в Националния съвет по миграционна политика, който е звеното, създадено след приемането тази година на Националната стратегия на България по миграция, интеграция и убежище. Въпросите, свързани с мобилността на висококвалифицираната заетост, и разбира се, много други теми от общата политика по миграция се разглеждат на експертно ниво.

И още веднъж пожелаваме успех на този форум. Вярваме, че има конкретни идеи и предложения. Благодаря.

Сега пристъпваме към конкретната работа на нашия форум.

Първата презентация ще бъде на тема “Образование и старт в кариерното развитие на лекарите – фактори за мобилност”. Ще бъде представена от Анна-Мари Виламовска – секретар по здравеопазване, образование и наука на Президента на Република България.

Заповядайте, госпожо Виламовска.

Образованието и входът към лекарската професия са едно от ключовите звена, от които зависи бъдещето на една система. В следствие на приемането на страната ни в Европейския съюз мобилността на лекарите нараства - една нова реалност, асоциираща се както с много нови положителни възможности, например за специализации и продължаващо развитие, така и с множество предизвикателства.

Новата среда, в която се намираме, налага необходимостта от осигуряване на по-добри условия в специализацията и кариерното развитие на младите лекари. Проектът, финансиран по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, за който заместник-министър Димитрова спомена преди малко, на стойност 16 милиона лева е една сериозна стъпка в тази посока.

Изпълнението на проекта ще допринесе за преодоляване на проблема със загубата на квалифицирани кадри от нашата страна.

Интересен е фактът, че през 2011 г. над 14 хиляди студенти са се обучавали в България в направленията “Медицина”, “Обществено здраве” и “Здравни грижи”

Те са предпочитани обаче не само от българските студенти, но и от чуждестранните. Към ноември 2011 г. в тези специалности са се концентрирали над 17 процента от всички чуждестранни студенти в страната, като най-предпочитани са били Медицинският университет в София, Медицинският университет в Пловдив и този във Варна.

Броят на докторантите в направление “Медицина” също е значителен. Над 12 процента от всички чуждестранни студенти избират именно тази специалност. От тях най-голяма е концентрацията им в Медицинския университет в София.

Интересът към тази специалност е породен от няколко фактора. Не на последно място статистическите данни отново показват, че заетостта и възможността за добра професионална реализация на младите специалисти, завършили направления “Здравни грижи” и “Медицина”, това са факти, идващи и от рейтинговата система на Министерството на образованието, са много добри. В тези специалности една година след завършване се забелязва едва 3,5 процента безработица спрямо 8,74 процента например що се отнася до общо инженерство.

Говорейки за факторите, които предизвикват мобилност, или стимулират мобилността на младите лекари, безкрайно интересни са и факторите, които мотивират тези млади хора на първо място да избират тези специалности.

Непредставително, но широко допитване чрез методологията на фокус-групи в големите медицински университети в България показва, че всъщност основните фактори са три. Най-учудващо на последно място това е семейната традиция. Значително по-популярна е възможността за професионална мобилност в рамките на Европейския съюз. Но водещата причина, която се вижда, е личният интерес и той се мотивира от много интересни фактори: популярни телевизионни програми, престиж на професията, интелектуално предизвикателство и “възможност с това човек да се занимава с интересни неща”, буквално цитирам.

Въпреки тези интересни резултати, много млади медицински специалисти избират да продължат своята специализация в чужбина. Факторите, които карат младите хора да търсят професионалното си бъдеще, както бе споменато, основно се асоциират с възможността за по-добра професионална реализация, но също така подготовка, не на последно място, по-добро заплащане на труда и по-висок стандарт на живот като цяло.

Основните страни, за които младите кадри заминават, са Великобритания, 37 процента от анкетираните студенти последен курс медицина са индикирали, че това е желаната дестинация за тях, Германия, Франция и Испания.

Една друга интересна част от пъзела, който касае настоящата и бъдеща професионална реализация в България е, че въпреки увеличаващия се брой лекари, които не само проявяват интерес, но и заминават за по-продължителен или по-краткотраен престои, свързан с работа в чужбина, през периода 2001 – 2011 г., именно през 2011 г. е пиковата година, в която са били регистрирани най-много практикуващи лекари на територията на Република България – 28 411. За сравнение, през 2001 г. това са били 27 186 души.

Не по този начин стои въпросът с броя пациенти, които се падат на един практикуващ лекар в България и сравнението с останали страни-членки на Европейския съюз. През 2010 г. в България на един лекар средно се падат по 268 пациенти, груба сметка, подчертавам, докато в страни като Италия, Германия и Ирландия броят е 614, 537, 420.

И както професор Пилософ безкрайно мъдро отбелязва, много зависи каква е структурата, какво е географското разпределение, какво е възрастовото разпределение и това са следващите няколко момента, които исках да засегна.

Зад общата положителна картина обаче се очертават няколко сериозни проблема: териториално разпределение, дисбаланс между специалностите, възраст.

Какви са перспективите? Относно териториалното разпределение на лекарите, половината от регистрираните лекари са в областите София-град – 28 процента, Пловдив – 10 процента, Варна – 9 процента, което е в пълен контраст с техния брой в областите Кърджали – 1 процент, Търговище – 1 процент, Разград – 0,9 процента.

Поглеждайки в перспектива ключово предизвикателство пред системата на здравеопазване в България е общата демографска тенденция, но това не е феномен, засягащ само България. Де факто това, което се вижда от други държави, където медицинската специалност е особено креативна, например САЩ, според статистика на „Асосиейшън ъв американ медикъл колиджис”, през 2020 г. в САЩ ще бъдат необходими и ще липсват 45 хиляди високо специализирани медицински специалисти.

Може би най-тревожна е статистиката относно осигуреността на конкретни медицински специалности с млади кадри и кадри по принцип. Но това се предизвикателства, които са споделяни в целия Европейски съюз. Белгия, Холандия, Франция имат няколко примера, които показват как добри практики, успешно реализирани в една среда, не могат да бъдат адаптирани.

Интересно впечатление прави, че налагането на груби мерки, които ограничават приема на студентите или ограничават автоматично лицензиите, или предоставят единични финансови стимули, не са резултатни и ефективни спрямо една от най-интересните мерки. И това е широкото застъпване на тези специалности още през първоначалния етап на обучение, докато студентите следват първия петгодишен период. Де факто краткият преглед на литературата и на политиките, базирани на доказателства, сочат това като една от най-успешните мерки.

Стъпвайки на международните примери за успешни политики, базирани на доказателства, подобни иновации в сферата на образователните програми по медицина са едни от най-обнадеждаващите примери. Решения за подобни предизвикателства обаче имаме и в реално време тук, при нас.

Позволете ми да завърша това изказване, като изброя само няколко от успешните практики, приложени в конкретни болници в България. Някои от болниците гарантират пет години трудов договор и възможност за специализации в чужбина, постигат много успешни резултати, особено в критични специалности. За млади лекари други поемат разходите по специализация в рамките на различни курсове, провеждащи се един до два пъти годишно, отново с много добри резултати. Стимулирането на младите лекари, включително чрез гъвкаво работно време, морална подкрепа и възможност за семеен живот е третият.

Благодаря ви страшно много за вниманието. Позволете ми да пожелая успешна работа на форума и креативност.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Виламовска.

Сега давам думата на следващия наш лектор – Анна Кръстева, доктор хонорис кауза, Център за миграционни изследвания на Нов български университет. Темата ще бъде: “Българските лекари в международната здравна мобилност”.

Професионален, защото те са една много ярка част от мобилните мозъци. Толкова ярка, че във всички типологии на високо квалифицираната миграция на лекарите се отделя специално място, специална група.

Хуманитарен – поради уникалния характер на тяхната работа. Животът - най-ценното, е в техните ръце.

Последното е спецификата на лекарите, бих казала, в немалка степен навсякъде по света знаете колко ангажирани са лекарите с глобалните несправедливости – “Лекари без граници” и други организации, но толкова по-важен е този демократичен потенциал у нас. Младите знаят, а ние много други помним началото на промените колко ярко беше белязано от много силна ангажираност на лекарите, от изключително активно участие в демократизацията на България. Няма момент, няма политически въпрос, по който думата на лекарите да не тежи.

В тази огромна тема, която всеки от нас трябва да резюмира в десет минути, аз ще се справя с това предизвикателство на фона, предполагам, на огромно количество доклади, които ще ни дадат изключително интересни цифри. Няма да говоря за цифри, ще се опитам да откроя тенденции и за много краткото време, което имам, ще ги групирам, така и за симетрията на презентацията, в три парадокса, три фигури на мобилност в чужбина, три фигури на мобилност у нас и три предложения за политики.

Три парадокса. Когато говорим за мобилни лекари, ги търсим и ги намираме в чужбина, но далеч не са само там. Има мобилни лекари у нас – кои и какви са те, ще бъде един от въпросите в моя анализ.

Вторият е, че когато говорим за изтичане на мозъци, с други думи за миграцията на лекарите, ние много често смятаме, че мозъците или тази висококвалифицирана лекарска компетенция ние загубваме чрез миграцията, първо и основно, а това малко ни затваря очите към формите на изтичане на мозъци или загуба на лекарската компетенция у нас. Ще посоча само две от нейните форми.

Първата е преминаването на лекари на работа като търговци или експерти в най-различни компании, но основно във фармацевтични компании у нас.

И второто е доста голямото подценяване на чуждестранните лекари, каквито има у нас – от арабски, авганистански и друг произход, които преминават към бизнеса и не остават в здравната система. Те не са всички, но на другите ще се спра след това.

И третият парадокс бих го формулирала по следния начин: миграцията на лекарите е важна политическа реалност, дори когато не е социологическа реалност.

Какво на практика значи това? Дори когато лекарите не емигрират, лекарската гилдия мобилизира изключително силно и ефикасно аргумента за миграция, за натиск, силен аргумент в преговорите си с институциите. В това отношение медиите са голям съюзник на лекарската гилдия, защото знаете, почти всеки ден в медиите четем цифри както на заминалите, така на потенциално заминаващите, които са още по-впечатляващи.

Три вида мобилни лекари в България.

Първата група са завърналите се – една класическа категория в миграцията. Самите завърнали се лекари бих ги разделила в три различни категории.

Първата подгрупа на завърналите се това са много динамични лекари, които използват натрупаното в чужбина, натрупаното в два смисъла – и материален, и като опит за нов етап в кариерата си, който нов етап те смятат, че по-добре биха изградили в България. Един от най-ярките примери за подобен нов етап в кариерата на завърнали се от чужбина лекари са инвестициите, създаването на частни клиники понякога или кабинети. Бих нарекла тази първа група лекар-предприемач или лекар-инвеститор.

Тук, разбира се, има много отговорни дейци – директори на болници и от министерството, които с основание бяха казали, че са много частните клиники в България, повече отколкото са нормалните европейски стандарти, и че това е проблематично от гледна точка на здравната система, но бих казала, че от гледна точка на мобилността това е позитивно явление, защото кара лекари да се върнат и защото им дава възможност, по-голям простор за иновативност, за нов вид признание и за по-пълна удовлетвореност. Този вид лекари, това е много важно, тази първа група, бих казала, са завърнали се окончателно.

Втората подгрупа на завърналите се са тези, които са се завърнали временно. Обикновено това са хора с много интересен опит в чужбина, усетили вкуса на високите доходи и усетили професионалното удовлетворение от работа с по-добра апаратура, но които по най-различни причини, няма въобще да ги изброявам – семейни, свързани с образование на деца, професионални често също, примерно голям специалист, пък работи в малка провинциална болница и не точно това иска, се връщат, но те са “стенд бай”, готови всеки момент отново да заминат, ако имат предложение наистина на равнището на техните амбиции и компетенции.

Няколко щрихи в характеристиката на тази група. Това са лекари, които непрестанно сравняват, просто всяко нещо, което говорят. Провеждам интервю и лекарят ми казва: „Сега съм на разположение, във Франция за този вид дейност ми плащат еди-колко си, а тук, не уточнявам.”

Те са като правило най-критични, именно защото са между системите и са вътрешно освободени, защото знаят, че утре ще напуснат. И защото сравняват, и защото са отворени към напускане, те са най-критични – и към условията на труд, и към заплащането, и към трудностите или невъзможността да приложат наученото, усвоеното навън. Те са най-ярките говорители на едно фундаментално неудовлетворение на лекарската гилдия, което е неудовлетворението от ниския статут на лекарската професия. В това отношение трябва да кажем, че България рязко се различава от огромна част от европейските и въобще от развитите страни с много силния аргумент „навсякъде стават лекарски грешки”, но другаде се решават по съдебен път и няма това просто сиво, буквално днес някой каза, сатанизиране на лекарската професия, каквото виждаме в медиите у нас.

И една трета група в тази първа група на завърнали се, която е най-негативната, също става въпрос за лекари, които имат голям опит в чужбина, често са били ангажирани в международни организации, експертизи, множество контакти и така нататък и които срещат големи трудности в интеграцията си тук. Значи нашата институционална среда не успява да оползотвори този капитал и виждаме отново загуба на мозъци и загуба на капитала на мобилността.

Втората категория на мобилни лекари в България това са лекарите-емигранти. Почти никога в дебатите не ги споменаваме, а ние имаме представители на различни общности от Близкия и Средния изток, които завършват медицина в България и които остават тук. Споменах, че някои напускат професията, но по-важно е, че има такива, които остават, и добри политики са тези, които трябва да променят съотношението между двете категории. Такива лекари намираме навсякъде. Има всеотдайни лекари - чужденци, които работят в най-малките села, намираме ги и в най-големите болници. Като сравнявам техния дискурс трябва да призная, че най-позитивните дискурси за българската здравна система, откровено казано, аз лично съм ги чула от тези чужди лекари, които са най-малко критични и винаги намират позитивното, дори заради това, че ако много българи нямат избор, те са избрали да работят в България и в този смисъл това е техният избор.

И тук не трябва да забравяме колко ценни са тези лекари, както за своите общности, които много често се обръщат към тях, но така, разбира се, и за цялото българско общество. И ако го кажа на един високо теоретичен език, ако българските лекари, които емигрират, детериториализират, чуждите лекари, които емигрират в България, ретериториализират. Този сложен и тежък термин означава инвестират компетентност, житейски планове, смисълът на своето професионално развитие в България, показват атрактивността на нашата страна и на здравната система.

И третата група мобилни, наистина ги наричам точно така, мобилни лекари в България, те са често навън, но трайно в България. Това означава, че всички или някои от най-важните етапи на техния професионален път и кариера, например, специализация, дисертация, усвояване на нов метод или на нова апаратура, те го правят в чужбина, но правят кариера у нас, защото смятат, особено това са хора, които имат интерес към научна кариера, достигането до най-високите етапи – доцент, професор, за нещо, което могат по-убедително и за сравнително по-кратко време да постигнат.

Най-иновативната категория това са, бих казала, най-щастливите лекари, с най-позитивния дискурс, защото те взимат добрите страни и навътре, и навън и си правят една страхотна амалгама.

Три фигури на мобилността навън. Тук, за да сменя малко и формата, по-скоро бих казала, че са или три поколения, или три вълни и ще ги разгледам по отношение, първо, на съотношението на това, което миграционните теории наричат пу и пуш фактори. Пуш фактори са тези, които тласкат хората да емигрират, а пу фактори са тези, които ги привличат към определена страна. Човек като напусне България, трябва да избере страна, където да отиде. Чухме вече какви са предпочитанията.

Съвсем накратко. През комунистическия период основните фактори са пуш – тези, които тласкат хората, малкото лекари, които тогава са емигрирали, просто да търсят други възможности навън.

Днес – в посткомунистическия период, пу факторите привличащите фактори, са по-силни от оттласкващите. Тези привличащи фактори приемат най-разнообразни форми и тук смятам, че много лекари ще конкретизират. Бих споменала няколко, примерно платени специализации навън. Нали знаем доскоро огромния проблем със специализацията на младите лекари у нас. Някъде ти предлагат да ти плащат специализация навън, другаде предлагат работа в страна, чийто език не знаеш, но ти предлагат курсове по езика и по време на тези курсове не само, че ти плащат курсовете, но ти плащат и лекарска заплата. Това са силни привличащи фактори.

Ако по малко пό друг начин резюмирам разликата между тези две вълни, първата, пак казвам, са малкото лекари, успели през комунистическия период да мигрират, това са лекари, които търсят нови възможности навън, днес това са лекари, на които се предлагат нови възможности навън. Първите като правило, но няма изключения от това правило, са преживели изключително дълго, мъчително признаване на техните дипломи, което често се изразява в непризнаване, в необходимост да следват през цялото време или по-кратко. Вторите се радват, особено сега, с Европейския съюз на изключително облекчени процедури.

Вече съвсем се доближавам до финала, да не прекалявам, третата група в тези три разнообразни видове мобилност, бих ги нарекла, литературата ги нарича така, евро звезди. Нарича ги така, защото това е най-леката форма на мобилност, това са обикновено млади хора, които след европейската ни интеграция завършват медицина, учат през цялото време навън, което сега е значително по-лесно, специализират там и съвсем естествено остават да работят там. Това, което трябва да знаем и да имаме предвид при нашите политики е, че това са любимците на Европейската комисия, защото те изразяват този идеал на свободно движение на хора, че ако днес и в Европа като навсякъде има ограничаване на всички форми на мобилност, има една, която се стимулира – това е висококвалифицираната. И в тази една на едно от първите, да не кажа, на първо място е лекарската мобилност, която е стимулирана.

Завършвам този анализ на двете категории мобилни лекари навън и мобилни лекари у нас с една категория, която не е нито към първите, нито към вторите и която е най-интересната. Тя е най-интересна и на изследователите, но бих казала, че би трябвало да е най-интересна и на политиците. Това е категорията, която ние наричаме транснационални. Те живеят и там, и тук, живеят в смисъл не работят навън, а ваканции – у нас, а работят и там, и тук. Изключително интересно, смятам, че ще разберем накрая на конференцията повече за тази категория, специално сме я направили така, че да прозвучи нейният глас.

Завършвам с три съображения.

Първото, категоричната констатация: няма изследвания, които да се различават, дефицитът на лекари в Европа продължава да се увеличава. Тук се чу въобще за висококвалифицирани специалисти. През 2020 г. ще липсват 230 хиляди лекари, 150 хиляди зъболекари, тук говорихме, има представители на сестрите, отделно ще говорим за тях на друг форум – също голям дефицит.

С други думи тези пу фактори – привличащи фактори, ще продължават мощно да доминират. В науката има пет вида политики, няма да ги изброявам, някои от които са свързани с опити за задържане. Нямат шанс тези политики по отношение на лекари, няма защо да ги разглеждам по-подробно. Единственият шанс на добро управление на лекарския персонал това е включващо, държащо на първо място под внимание лекарската мобилност с два типа политики. Едните по отношение на миграцията на тези, които вече са уседнали. Това са едни политики. Други – по отношение на мобилносттта на новозаминалите, на още незаминалите, както и на тези лекари, които работят в България. Не случайно това е червената нишка в моя доклад – че има мобилни лекари в България и те трябва да стават още повече.

Две думи за тези две категории. Политиките по отношение на миграцията, тези, които трайно са се установили в чужбина, те са част от българската диаспора, трябва да станат една привилегирована част от българската диаспора. С някои участници тук при президента на Републиката имаше обсъждане как да се дефинира политиката спрямо българите в чужбина, тук има ръководители на отговорни институции в тази сфера. Дали две, бих казала, са насоките, овластяване на диаспората, дигитална диаспора беше една идея, която развиха, че много се скъсяват връзките или възможността за скъсяване на връзките. На практика това означава създаване и активизиране на участието на представители на диаспората в мрежи, които да обединят лекари оттук оттам, разбира се, с други европейски партньори.

И на трето място, завършвам, ще използвам една медицинска метафора, лекарите знаят, че това, което убива или наранява в големи количества, лекува в малки количества.

Кое е основното лекарство срещу миграция? Повече мобилност. Аз съм, поне в моята диагноза, абсолютно категорична. Само когато мобилността се превърне в начин на съществуване на лекарите у нас, тези, които са вече навън, са вече мобилни, само тогава ще видим намаляване на желанието за усядане – в най-различни насоки.

Първо, разнообразяване на формите, ние тепърва ще говорим за тези форми – специализации, проекти, обмен на студенти, на учени, на лекари, на изследователи, разширяване на обхвата – все повече лекари да бъдат включени в тези форми на мобилност.

С други думи, най-големият ресурс, най-силният инструмент за намаляване на миграцията е мобилността – мобилността като ресурс, вече усвоена, вече прилагана от някои лекари, бих казала от най-иновативните, от най-успешните, от най-удовлетворените. Нашата конференция би трябвало да постави няколко малки камъка, няколко малки стълба по отношение на това институциите и политиките да бъдат на равнището на иновативността и на активността на мобилните лекари. Благодаря.