ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ОКУЛТНОТО ЗНАНИЕ И ЕЖЕДНЕВ- НИЯ ЖИВОТ
Берлин, 23 октомври 1905 г. /вечерта/
Мога ли днес да произнеса някои неща, свързани с някои от въпросите, които са възникнали пред вашите души напоследък. Днес ми се иска да кажа подробности, които може да са възникнали във вашите умове въз основа на забележки, изказвани през последните няколко дни. Много бе казано относно отношението на окултизма към теософията на езотерицизма към теософията и т.н.; но нищо все още не е казано относно отношението на теософията към ежедневния живот. Преди седмица вече ка- зах, че искам да кажа няколко думи точно на тази тема /*1/; и че отправя вашето внимание по-скоро не към по-висши точки, но предимно ще говоря за това как окултното възприятие пряко повлиява на ежедневния живот. Нашата перспектива не само е отправена в далечното време в пространството посредством теософската гледна точка на света, ала в допълнение ние можем да спечелим и едно по-различно обяснение на ежедневните въпроси чрез окултните понятия, което не би било възможно чрез други понятия. И ще видим колко погрешно е мнението, кое то често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно отдалечено от обикновения ежедневен живот.
И ще споменем и друг един въпрос също така. Този въпрос е: Как може някой, който все още не е развил способността - която обаче всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще - за виждане в свръхсетивните светове, как може такава една личност - като знаем, че всеки е потънал в собственото си обикновено възпитание и образование, да придобие убеждението, че теософските учения са истинни и че усилията на теософията са валидни на практика? Доказателство няма нужда да бъде придобито само чрез окултни наблюдения; всъщност те могат така да бъдат придобити, след като първо бъдат извлечени от друга област, име- нно от ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да придобием убеждения за висшите области на съществуване. Каквото се е случвало в миналото, продължава да се случва и днес в нашия ежедневен живот.
Ако проследим човечеството назад до най-ранните периоди на неговото развитие, откриваме, че човек е произлязъл от много по-фина, много по-духовна субстанция, отколкото е тази, от която той е направен днес
Съвременният човек има форма, състояща се от три главни тела - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Етерното тяло е един вид прототипен образ на физическото тяло. Астралното тяло, аурата, която обвива и прониква човешкото същество, е структурата, в която душевният живот, животът на инстинктите и страстите, както и всяка мисъл, всички
намират израз. По основа, от все още недиферинцираното астрално тяло еволюира в течение на времето цялото човешко същество. Ако се върнем достатъчно назад, до ранни те първични епохи на човечеството, от- криваме, че физическата и етерната субстанция, която отличава съвременния човек, се разтопявала в оригиналното астрално тяло, като едно семе, зарито в земята.
Съвременният човек, така да се каже, е сгъстен от основната астрална субстанция. Този процес продължава още, ежедневно. Когато двама души застанат един срещу друг, то тогава преди всичко техните астрални тела са, които застават един срещу друг в обич или омраза, в доброта или неудоволствие, в гняв или добродушие, в антипатия или привли- чане. Взаимоотношението между хората се състои от непрекъсната размяна на състоянията и отношенията на астралното тяло. Когато аз застана пред друго лице, моето тяло не изпитва някаква голяма промяна, нито пък моето етерно тяло, обаче моето астрално тяло положително изпитва промяна. Ако едно лице ми каже нещо, изпълнено с омраза към мен, то тогава вълните на омразата влизат в моето астрално тяло и го променя. Аз трябва да приема онова, което протича от него в моето собствено астрално тяло, което тогава е проникнато от много по-различни атрибути в зависимост от това, дали любов и търпение или гняв и нетърпение протичат към мен от другото лице. Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава по външен вид от астралното тяло на един възрастен. Астра- лното тяло на едно дете е светло и ясно и чисто. И ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с едно астрално тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма. Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством понятията, които детето ще придобие от неговата заобикаляща го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно.
Различните структури протичат в детското астрално тяло и го формират, според това какво абсорбира детето като понятия, произтекли от един материалистичен или идеалистичен мироглед. Така започва един процес на прогресивно изпълване на душата с понятия. Ако детето е гледано без любов, ехото на това безлюбие проявява себе си в астралното тяло. И тогава детето, един вид, се запечатва вътре в себе си срещу външния свят. Всичко това ни показва, че едно продължително преоформяне на
астралното тяло фактически става и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преоформяне.
Така детето има едно астрално тяло, което е все още недиферинцирано по форма, но което съдържа безгранично изобилие на възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което е било заобиколено от един идеалистичен учител, който самият има хармонична душа, който гледа на света с обич и възприема неговата красота и възвишеност, учител, който е в състояние да създава вътре у себе си образ на красотата на света; такъв учител ще развие също способността да навлезе в разположение на детската душа. Така той ще окуражи нежните и чувствителни структури в детето, в които той може да направлява теченията, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Учител, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характеристиките на учителя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която учителят е поел чрез неговата заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие, което той, като великолепен човек и добър наблюдател, е получил и чрез това внася хармонично развитие в детето.
Нека като контраст да вземем един учител, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи. Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават външен вид като че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура. Неговото астрално тяло излъчва стрели, които така сковано са затворени сами в себе си, че не е възможно астралното тяло на детето да ги абсорбира. Най-много, което става, те нараняват астралното тяло на детето като стрели, но не могат да бъдат абсорбирани от него и просто преминават през него.
Да вземем нещо съвсем ежедневно. Двама души си говорят. Човек може много добре да наблюдава в такива двама души взаимодействието на техните астрални тела в резултат на тяхното взаимно говорене.
Нещо ново винаги изкача и се създава в астрала, в астралната субстан- ция. Ще ви обясня това по следния на чин. Чрез своите понятия един човек непрекъснато създава структури в своите астрални тела. Те се проявя ват под много различни форми. Астралната субстанция, която лежи неизползувана между индивидуалните структури, се нарича "междинна астрална субстанция", за разлика от тази, която е била оформена в стру- ктури. Тази междинна астрална субстанция непрекъснато се попълва от астралната субстанция в нашата заобикаляща среда, непрекъснато тече навътре и навън, непрекъснато бива възобновена. Ала структурите, ко-
ито човек си е изработил посредством начина, по който той мисли и чувствува и решава, остават фиксирани.
Нека следователно да предположим, че имаме двама души, заети в един обикновен разговор. Единият от тях си е култивирал сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция. Другият му говори и се опитва да му обясни нещо. Какво трябва да се случи, ако един човек се опитва да изясни нещо на друг? Той трябва да инжектира своето собствено понятие в астралната субстанция на другия човек. Това понятие, тази мисъл по такъв начин протича в астралната субстанция на другия. Веднъж там, тя трябва първо да бъде абсорбирана в междинната субстанция и след това да се преработи и да стане трансформирана по начин, съответствуващ на формите, вече развити там.
Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждане. Другият обаче вече си е формирал скована идея за прераждането. Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил идеята, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция. И ето, че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия. И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мислоформите, вече съществуващи там. Това обаче няма да стане, защото понятията на втория човек са твърде сковани, твърде определе- ни. Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мислоформи и следователно не я разбира.
Колкото повече един човек държи своите понятия гъвкави, така че те винаги да могат да бъдат разтворими в заобикалящата междинна субстан- ция, толкова повече той ще разбира другите хора, които среща. Това е причината, по която е толкова трудно да се предаде теософски живот на академично обучени хора. Понятията, придобити в университета пораждат структури, които са сковани, определени и затворени в себе си, кои то не са лесно разтворими. Академикът обикновено идва на една теосо- фска лекция, изпълнен от такива структури, и естествено не е в състояние да разбере теософския живот. Би било съвсем по-друго, ако той бъде образован в някои понятия: да, би могло да бъде по-различно, защото наистина ние имаме само ограничено количество опитност и много от онова, което смятаме за правилно, ще трябва да бъде променено за в бъдеще. Ако той би си казал това, тогава неговата душа все още ще бъде в състояние да напредва.
Да вземем още друго положение, това на човек, който среща друг, към който изпитва почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме този вид мисли,
които потъват в субстанцията на другото астрално тяло, които тази друга субстанция поглъща, така да се каже. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, това се изразява от самите вас като отпращате това благоговение към другия човек като някаква излъчваща се топлина. Тази излъчваща се ваша топлина се отразява в астралния свят и се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност с един синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да възприемате това, ако погледнете в безкрайност та на тъмната вселена. Тя става синя за вас, поради светлината в атмосферата. Също така благоговейната мисъл прави астрала, който преди е бил тъмен, да се явява пред вас с този синкав оттенък: защото сега е оцветен от блестящото топло чувство на благоговение. Ако едно тъмно място е заобиколено от чувството на бла- гоговение, то тогава тъмния център изглежда синкав; така както един пламък ви се вижда да има синкава сърцевина, която е заобиколен от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно простра- нство, изпълнено от топлина. И ако някой предава благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността собственото му същество да потече в това празно пространство. Това е как става отношението между лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.
Ако от друга страна, с чувство на завист вие срещате някого, то тогава друга мислоформа съществува във вас и вие я изнасяте срещу него. Вие тогава излъчвате червената мислоформа на егоизъм, на себелюбие. Това от своя страна обзема и друга мислоформа, която е изпълнена от понятието за собственото себе на мисли тела, може би в резултата на някаква амбиция. Това се изразява не в празно пространство или в някаква празна структура, ала чрез форма, която е съвършено изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма на един външен пръстен със синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе, а непочтената червена мисъл-форма стои такава, каквато е. Тя не възприема нищо. Така един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо, стои в отношението си към другите.
Това, което става в нашето астрално тяло, не е нищо друго освен продукт на ежедневния живот. Само някой, който е обучен, може да вижда какво става в астралното тяло. Обаче въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснати на физическото поле и всеки може да разбере това за себе си в обикновения живот. Всеки може да направи
следния опит, ако си каже: Аз няма да реша определено дали това, което говори окултизма, е вярно или не, аз ще го опитам без предубеждение. Ще живея като че това нещо са основа на истина. Аз бих могъл да се отнасям съответно към моите братя човеци; и ако аз правя това осторожно , аз наистина ще разбера, дали животът потвърждава това, което окултистите разказват. И животът наистина ще го потвърди за вас във всеки отделен случай. От това вие ще имате огромна печалба.
Всеки, който размишлява върху това за себе си; всеки, който, да речем, като учител, се придържа не само към собствените си педагогически понятия и идеи и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, възприема и мисли; всеки, който напълно осъз- нава, че си взаимодействуват две астрални тела и знае какво става на тази конфронтация; всеки, който прави всичко това също ще знае, че негов дълг е да прави себе си непрекъснато все по-добър. До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху темперамента на детето. Той не разрушава тези разположения - напротив, той ги култивира.
Това е нещо съвсем по-различно от това само да знаем истината, действителността за онова, което получаваме обратно като благоговееме пред друг човек, който е достоен за това - това означава нещо съвсем по- различно да го изпиташ: ако ние предаваме на други хора безброй такива мисъл форми, обвити в топлина, чрез това ние израстваме, чрез величието на другия човек. Това е нещо напълно различно от самото схваща не на такива неща с нашия интелект, от това само да знаем какво те пред- ставляват. В окултизма ние се научаваме да грабваме живота по-усърд- но, ние се научаваме да схващаме, че нещата, които не са осезаеми, кои то не могат да бъдат наблюдавани чрез сетивата, все пак са действите- лни. Научаваме се да разбираме и ценим целия обсег и значение на нашия душевен свят.
Може би някой може да казват, че това са всъщност теоретични тран- сформации. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени относно важността на нашите действия и отговорностите, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае какви са резултатите в невидимия свят като последствия на мисли и чувства, ще схване, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е да се въздържа от това да стреля срещу него. Той знае, че хвърляйки мисъл на омраза към астралния човек е толкова вред но за него, колкото хвърлянето на нож за физическия човек.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувствуват и изпитат. Тъй като те намират нов из-
точник на живот там. Бихме могли да си кажете, че има само една опростена действителност за другите хора, ала една троична за нас. Дру- гите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят. И не го мислят за лошо да си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал световния мироглед на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден вместо това, че е отговорен за онова, което мисли и чувствува за други хора. Вие изнасяте това чувство на отговорност в света като най-добрия плод на теософската концепция за света. Дори ако сме само начинаещи при тези репетиции, все пак влияеме върху невидимия свят чрез скрития, окултен свят. Ние изфинваме и коригираме света чрез скритите области на съществуването.
Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други. Чо- векът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фа- милия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е фактически отделен от другите. Астралното тяло, както вече съм споменавал, има пореста вън- шност. Междинната субстанция е непрекъснато разположена да приема потоци отвън и да се възобновява. Ако обаче ние размисляме, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема по-големи размери.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откри- ваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която проявява себе си външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек се свързва със своята цялостна заобикаляща обстановка по този начин; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал да речем в течение на 10 години. Ако човек наблюдава незацапаните астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване, и друго основно оцветява не. Ако човек внимателно наблюдава тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техния вид се е променил. Има нещо в човешкия ин- дивид, което се движи с еволюцията на града или племето или националността. Това е защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.
С това се обяснява националния темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията.
Всяка нация, всяко общество има едно такова астрално тяло и то се стича в астралните тела на индивидуалните личности. Голяма дисхармония може да се развие по тази причина между индивидуалния човек и за дачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят. По-обширния поток често изпреварва по-малко об- ширния.
Нека например да разгледаме един народ. Народът като структура не е бил случайно събран заедно в света, той не е нещо произведено по слу- чайност; всеки народ напротив има своя предписана задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да каже на себе си: Аз принадлежа на този народ и поради това аз трябва да помогна за общата национална задача - и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астрал- ност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една целенасочена мисъл - нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се медитира върху мислите за световните закони, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
Например 4-тата Подраса, от която произлезе нашата Раса, разви себе си от една малка група хора в Азия и се превърна в Юдео-Гръко-Латинс- ката Раса. Тя имаше задача да изпълни първата мисия на Християнство то от етническа гледна точка, мисълта, вдъхновяваща тази Раса беше да се разпростре Християнството в своя първи стадий по цяла Европа и околните области. Това е една етническа мисъл.
В ранните времена идеята за прераждане и карма бе всемирно приета. След това настъпи основна промяна; хората бяха възпитани във вярва- нето, че отделния физически живот беше най-важният живот. Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма. В това се намира и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът; това имаше своето въздействие пряко върху физическото поле. Накрая, Хри- стиянството проникна в закона с моралност, така че е единствен живот на земята придоби голяма важност в смисъл, че цялата вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необхо- дима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на Християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
Сподели с приятели: |