Лекции за обучение кратка история на спелеологията в българия предистория на организираната спелеология в България
Изтегляне 1.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Период на органзираната спелеоложка дейност - Дейност на Първото пещерно дружество- 1929-1949
- Възраждане на организираната спелеология (Комисия, БФ Пещерно дело, БФСп)
- През всичките години на съществуването си организацията работи в няколко основни насоки
| българска федерация
ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ СБОРНИК ЛЕКЦИИ ЗА ОБУЧЕНИЕ КРАТКА ИСТОРИЯ НА СПЕЛЕОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ Предистория на организираната спелеология в България Много от пещерите по българските земи са представлявали религиозен, познавателен или изследователски интерес за съотечественици и чужденци още в далечното минало. Проучванията показват, че първите сведения за пещери в България датират още от XII век и се съдържат в Безименното житие на Св.Иван Рилски.В периода до 1878 г. у нас и в чужбина, под различна форма биват публикувани кратки съобщения за някои български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност. Посочената година може да се счита за начална дата на целенасочените спелеоложки изследвания у нас и тя се бележи от откриването, от унгарския зоолог Едуард Меркъл, на първите два български троглобионта в пещерите под върховете Столетов и Коруджа,Средна Стара планина. Във времето до 1900 г.се публикуват още редица данни за пещерите у нас, но най-впечатляващи са тези, съдържащи се в трудовете на Х. и К.Шкорпил "Изкопаеми богатства изнамерени в целокупна България (1882),"Природни богатства в целокупна България(1884) и "Кражки явления в България (1900), в които се съобщават и описват десетки пещери. Междувременно през 1882 г. , в Сливен местни учители осъществяват първата известна организирана експедиция за проучване на пещерата "Змеева дупка" край града, а 4 години по-късно геолога проф. Г. Златарски прави и първите палеонтологични разкопки в пещери край с.Карлуково. Първите археологически разкопки в български пещери (пещ.Полички,край Дряново) извършва С.Юринич през 1891 г., като в публикуваният материал подробно описва обекта и резултатите от проучванията. Тези и публикуваните през 1900 г. материали ("Глава Панега.Принос към изучаването на карета в България от проф.А.Иширков и "Пещерата Топля при с.Голяма Желязна" от проф.Г.Бончев) категорично потвърждават факта, че в България е настъпил периода на целенасочените спелеоложки проучвания. Потвърждение на това са и последвалите до 1929 г. изследователски и научни експедиции и публикуваните 168 материала съдържащи обща и специализирана информация за пещерите и резултатите от проведените проучвания. В този почти 30-годишен период Р. Попов полага началото на систематичните археологически разкопки и последователно разкопава редица пещери край с.Беляковец, Мадара, Карлуково, като в пещерата Темната дупка при Карлуково открива първите за Балканите находки на палеолитната култура.Археологьт В.Минков допълва списъка на проучените пещери от районите на селата Орешец, Микре, Деветаки,Чавдарци,Рабиша, Ягодина и др. и доказва, че те са били населявани и в по-късни културни епохи (неолит,енеолит,бронз) През 1922 г. Акад.д-р Ив.Буреш- Директор на Царските природонаучни институти поставя началото на целенасочените биоспелелогични изследвания в страната. Само за няколко години той и екипът му от ентусиазирани сътрудници проучват повече от 80 български пещери и откриват десетки нови троглобионтни животински видове.Един от най-ревностните изследователи тогава е Ненко Радев, който става автор на първите две подобия на Атласи на Българските пещери, в които публикува карти и обширна информация за 16 български пещери. От началото на века водят началото си и методичните проучвания свързани с геологията, хидрогеологията и морфологията на карета. Те са свързани предимно с имената на географа проф. Ж.Радев, петрографа проф.Г.Бончев и инж.П.Петров-хидрогеолог. В резултат на много–годишни изследвания през 1915 първият от тях издава "Карстови форми в Западна Стара планина"-първата монография по карета в страната. Петрографските описания на Г.Бончев съдържат обилна информация за разпространението на окарстяващите се скали в България, отделни пещерни райони ,пещери и карстови извори. Инж.П.Петров заедно със сподвижници се заема с проучването на редица пещери в Ловешко и Софийско. Така през 1924 г, с цената на много усилия е окончателно проучена и картирана Деветашката пещера, а през 1926 и Темната дупка край г.Лакатник. Период на органзираната спелеоложка дейност - Дейност на Първото пещерно дружество- 1929-1949 През 1929 г. условията и необходимостта от създаване на национална организация за проучването на пещерите са налице и на 18 март с.г се учредява Първото българско пещерно дружество,като този акт е иницииран от инж.П. Петров.За първи председател на дружеството е избран ботаникът проф.Ст. Петков. Дружеството развива активна дейност, учредяват се негови клонове в с.Ракитово и гр.Дряново. Организират се редица експедиции. Започва издаването на дружествен печатен орган" Известия на Българското пещерно дружество",от който изличат две книжки(през 1936 и 1940). В периода на ІІ-та световна война активността спада и започва плахо да се възстановява едва след 1947 г. Така се стига до организирането, под егидата на БАН, на първите пещерни бригади през 1948 г."Т Павлов" и през 1949 г."В.Коларов".В рамките на тези своеобразни експедиции се изследват, картират и описват множество пещери около селата Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Рабиша. През 1949 г., по решение на "народната власт" дейността на обществените организации в т.ч. и Пещерното дружество е прекратена. Възраждане на организираната спелеология (Комисия, БФ Пещерно дело, БФСп) През 1957 г. възстановява дейността си БТС.Скоро след това група от деятели на дружес–твото внасят предложение до ръководството на съюза за създаване на Комитет по пещерен туризъм. Той се учредява през 1959, за негов първи председател е избран проф.д-р Л.Динев, за зам.председател П.Трантеев и почетен председател акад.д-р Ив.Буреш, който остава такъв до смъртта си през 1980. Същата година се учредява Студентския пещерен клуб "Академик", София т.е първият клуб в страната, като се има предвид,че по това време в Чепеларе- Д.Райчев и в Русе - Г.Икономов, вече са създали подобни организации, но не и клубове,за изследване на пещерите. От годината на учредяването започват и първите курсове за подготовка на инструкторски кадри,които по-късно стават основата на организиращите се към туристическите дружества в страната нови пещерни клубове (37 ,към 1964 г).Успоредно с това започва и провеждането на Републикански, клубни, а от 1963 и международни(извън страната) пещерни експедиции. През 1963 комисията прераства в Републиканска комисия по пещерно дело, а по-късно без да променя същността на дейността си се преименува в Българска федерация по пе–щерно дело(1972) и Българска федерация по спелеология (1991 г.) През 1985 г. за председател на федерацията е избран П.Берон. На общото и събрание през 1991г. федерацията приема последното си име,за първи път от съществуването си след 1959 г. тя приема свой Устав,по-късно( 1993) се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел и и получава лиценз за дейност от Държавната агенция за младежта и спорта (1997). През всичките години на съществуването си организацията работи в няколко основни насоки: Приобщаване на нови членове и привърженици,чрез провеждане на курсове "Млад пещерняк" и "Пещерняк",респективно разширяването на мрежата от пещерни клубове. Резултатите в това отношение са променливи.Броят на обучените пещерняци,членският състав и клубовете непрекъснато е варирал. В последните 10-на година във Федерацията членуват около 30 клуба и тя е наброявала между 400 и 700 пещерняци. Подготовката на инструкторски кадри - дейност, която макар и трудно се провежда и до днес. Подготовката на спасители в пещери и пропасти, която води началото си от 1974 година, когато се създава и Аварийно-спасителния отряд към федерацията. Проучването на българските пещери.Това е една от най-плодотворните дейности на българските пещерняци. Натрупаният до 1972 богат фактически материал става основа за съз–даването през с.г Главната картотека на българските пещери.Нейният идеен вдъхновител е П.Трантеев,но тя става факт благодарение на безкористния труд на инж.Р.Радушев. Днес кар–тотеката съдържа документацията на 4670-те проучени до сега български пещери. През 1990 магистър А.Манов постави началото на създаването на компютърна база данни за българските пещери,която в последствие с помощта на инж.Мл.Добричев, Ем.Милев, З.Пиронкова беше преработена и актуализирана. През 1998 г.инж. И.Алексиев, инж. К.Данаилов и А.Жалов поставиха началото на създаването компютърна карта на пещерите в страната под управлението на Географски информационни системи(ГИС),съответно на привързването на пещерите с географски координати. Развитието на пещерния туризъм .Усилията в това отношение са били насочени основно към благоустрояването на пещери с цел подземните красоти да станат достъпни за гражданите. Първа е благоустроена пещерата "Леденика",Враца (1961 г.), след нея "Магурата", с.Рабиша (1961); "Съева дупка", с.Брестница (1967); “БачоКиро", гр.Дряново (1937); "Орлова чука", с.Пе–пелина(1970); "Снежанка”(1966), "Дяволското гърло(1977), Ягодинската (1982),Ухловица (1983), "Ахметюва дупка"(1988) всичките в Родопите и " Зандана" край Шумен(1987). За съжаление, през последните години пещерите Съева дупка, Ахметювата и Зандана са варварски разграбени и не функционират. Същевременно Федерацията организира семинари за повишаване на професионалната подготовка на екскурзоводите на осветените пещери и издаването, на рекламни материали за тях. Едино от големите събития в историята на спелеологията е изграж–дането, през 1981 г. на Националния пещерен дом" Петър Трантеев", който по различни прич–ини днес е в забвение. Опазването на пещерите .Преди всичко тази обществено значима дейност е била насо–чена към пропагандиране на подземните красоти и необходимостта за тяхното опазване, чрез периодичния печат. В последствие организациите на българските пещерняци участват активно в обявяването на пещери и карстови pайони Защитени природни обекти(броят им днес е 120). Успоредно с всичко от 1990 г. ежегодно се работи върху природозащитни проекти, които целят решаването на конкретни проблеми-преди всичко екологичното образованието на гражданите в т.ч и членовете на федерацията. Едно от значимите събития в това отношение е провеждането на Първата национална конференция "Екология и спелеология" в Плевен през 1990 .г Международна дейност . Води началото си от 1963 ,като първоначално се основава на обмен на експедиционни групи на национално и клубно ниво с Чехия, съществуващия тогава СССР, Унгария, Румъния, Германия, Франция, Белгия и др. В периода 1967-69 пещерняците от СПК"Академик", София участват в експедиции за проучването на най-дългите гипсови пещери в света "Оптимистическая" и "Голубие озера" в Украйна, а през 1968 П.Недков и К.Спасов про–никват до дъното на 10-тата по дълбочина пропаст в света "Снежна" в Полша (-640 м). През 1969 г. пещерняците от клуб "Планинец", София провеждат експедиция в най-дълбоката тогава пропаст в света ”Гуфр Берже",Франция(-1122 м), до чието дъно достигат А.Тапаркова и П.Берон. През 1971 българи отново участват в проучването на "Голубие озера", а през след–ващата година клуб "А.Константинов", София прави неуспешен опит да достигне до дъното на най-дълбоката италианска пропаст "Сплуга де ла прета".През 1973 г. Пещерняците от "Планинец" повтарят успеха си. Този път в "Пиер сен Мартен"(1332),която е станала първа по дълбочина в света. Две години по-късно П.Берон взима участие в 6-месечна британска експедиция в Папуа-Нова Гвинея. През 1979 г. сборна експедиция на софийски спелеолози осъществява про–никвания в Микеле Гортани (-920 м) и Сплуга де ла Прета (-878 м.) в Италия, а през следващата В.Недков се спуска в 9-тия по ред абсолютен отвес в света "Мавро Скиади" (-347 м) на о-в Крит. През 1981 г. се слага началото на нов етап от дейността извън граница-започва провеж–дането на експедиции за изследване на нови пещери и райони. Под този знак се провеждат 4 експедиции в Австрия (1981-1983) по време,на които се проучват 44 пещери, сред които е и най-дълбоката проучена от българи пропаст -S-1(-584 м);следва експедицията на СПК "Акаде–мик", София в Куба през 1981 (18 км картирани пещери); 3 -те последователни експедиции на клуб "Студенец",Плевен в Пиренеите (1986-1988), в рамките на които са картирали 35 пещери и след премиерното преодоляване на 3 сифона и картирането на 650 м.сухи галерии в Пропастта БУ-56 тя става 2-ра по дълбочина в света (-1408 м) ; Националната експедиция в Куба през същата година (34 пещери с обща дължина 19 988 м).През 1989 г. се провеждат изследовател–ски експедиции: на ПК"Средец",София в Алжир(9 пещери,сред които е и най-дългата в страната "Жоаит"-2600 м);на СУКл.Охридски" във Виетнам с 37 проучени обекта.През 1990 г. след–ва нова национална експедиция в Китай (9 пещери и ропасти).Периодът 1991-96 се характе–ризира с провеждането на системни проучвания в Албания и най-вече Албанските Алпи, което се реализира в 6 национални и 4 клубни експедиции (проучени и картирани 210 обекта,между които пропастта Целикокаве(-505 м)- втора по дълбочина българска премиера). Същевременно, през 1993 г. се провеждат две последователни експедиции в Турция, където наши екипи участват в проучването на пропастта Ду ден Яйла и "Чукур Пинар"(- 1190 м), а през 1995 - Национална леководолазна експедиция в Македония (картирани 280 м. подводни галерии в 3 пещери) и експедиция в Индонезия,Малайзия и Тайланд(събрана пещерна фауна от 13 пе–щери,открити и картирани 3 нови обекта). В период на посочените значими проучвателни екс–педиции (1981-1996) не е преставало и провеждането на прояви с подчертано спортен характер. Тук е необходимо да се споменат следните по-значими изяви: Експедиции в Жан-Бернар(-1358 м.)-ПК"Студенец", Плевен(1984 г.) и ПК"Галата", Варна с водолазно проникване (1989); Национална експедиция в абсолютните отвеси Епос (-450 м.) и Проватина(-392 м),Гърция(1984 п);Две успешни спускания през 1986 г. в пропастта "Снежна-Межонново", Грузия (-1370 м.) от ПК"Адеко",София (до -1335) и ПК "Галата",Варна; Траверса (12 км) на ПК,Академик",София в системата "Феликс-Тромб,Франция (-1018 м); през 1987 г; спускането на пещерняци от същия клуб в пропастта "Килси", Узбекистан (-990 м) (през 1990 г.до тази дълбочина достигат и пещерняците от ПК"Хелектит",София); на клуб"Урвич", София в "Епос" и "Проватина" и на ПК"Веслец",Враца в Снежна,Полша. Следващата година се осъществяват успешни експедиции в пропастите.Торка Уриело,Испания(-1017 м.) от ПК "Пла–нинец", София; и в "Ангро дел Коркия",Италия(-1200 м) от ПК"Веслец",Враца, а през 1989 във втората по дълбочината пропаст на Африка "Ану Боасили",Алжир(-805 м) от ПК"Алеко", София; прониквания в Гуфр Берже, и няколко други големи френски пропасти от ПК"Академик", София и в "Абисо Комичи",Италия(-774 м.) от ПК"Хелектит",София (там се провеждат и две експедиции на ПК"Студенец",Плевен (1991 и 1992). В периода на организираната спелеология са се провели още значителен брой национални и клубни експедиции, чиито резултати в сравнителен аспект са били с по-малка значимост, но са потвърждавали нарастващите възможности на българските пещерняци. Въз основа на посоченото може да се заключи,че в периодът 1969-1996 г. българските спелелози демонстрират една сравнима с нивото на световната спелеология подготовка. Това е и една от основните причини, поради която България е била призната и успешно интегрирана в структурите на Международният спелеоложки съюз (U.I.S.).Впрочем тя е негов член основател от 1965 г, но по-късно председателите на федерацията проф.д-р Л.Динев и ст.н.с. д-р П.Берон изкарват по два последователни мандата в неговото бюро, а други български представители са в ръководствата или участват в работните комисии на съюза. Неотменна задача на федерацията е научното изследване на карста и пещерите у нас. В периода от 1959 до днес у нас се създадоха и работиха няколко различни изследователски школи. В областта на биоспелеологията: В.Георгиев, П.Берон, Ал.Попов, М.Квартирников, Вл. Бешков, Ст.Андреев, Хр.Делчев, Ив.Пандурски, Б.Петров, П.Стоев, Б.Георгиев, Ст.Бешков, Т.Иванова, Р.Пандурска, Д. Кожухаров, Б.Гарев. Благодарение на тях, техните учители и много български пещерняци до сега у нас са проучени зоологично над 700 пещери и са открити 704 вида животни. В областта на спелеоботаниката работиха ст.н.с д-р С. Драганов, ст.н.с. д-р Е.Божилова и Е.Бурина.
В областта на науките за земята - хидрогеолозите инж К.Спасов, ст.н.с д-р А.Бендерев, ст.н.с. Д.Кънчев; н.с С.Веселинов; ст.н.с. Б.Великов, инж.Ив.Иванов, Е.Станкова ; геомор–фолозите ст.н.с.Вл.Попов, П.Стефанов, ст.н.с. Д. Делчева, ст.н.с. д-р Й.Евлогиев и Г.Райчев, З.Пиронкова, К.Костов, А.Радулов; геофизика- ст.н.с. д-р на Геологическите науки Ст.Шанов, М.Златкова, В.Георгиев и П.Стефанов; минералозите- доц. д.р М.Малеев, А.Филипов, ст.н.с. д-р Явор Шопов, ст.н.с. д-р И.Бонев, д-р К.Бонев; палеокарста - ст.н.с Ив.Станев; спелеоклиматолозите инж.П.Нейковски, ст.н.с. Д. Димитров и Ал.Стоев и П.Мъглова. Всички те дадоха своя принос за специализираното изследване на българските пещери в съотвентите научни области, като публикуваха статии и материали, чиито брой е трудно да бъде описан. Архелогически проучвания и разкопки Първите археологически разкопки в пещери в периода след II световна война провежда Г.Марков в Еменската и Ръжишката пещери (1948-49); Н.Джабазов в Пещ при Ст.село( 1951-53), Деветашката пещера(1950-52); Провъртенка, Водница, Самуилица I и II при Кунино (1954), Цаконички печ и Каленската пещ и Моровица (1955), Табашката пещера, Ловеч (1952/1956); "Снежанка"( 1961); Магура (1971); В Ягодинската пещера са провели разкопки П.Детев (1956), М.Ваклинова (1965-66), М. Аврамова (1983). ДРайчев и клуба(музея)в Чепеларе са провели разкопки в следните родопски пещери:"Горните Ражове"(1971/73); "Пещерата На стрелите" (1972), "Пещерата на подовите замазки"(1970/1978);"Долната каране ка", "Триъгълната пещера " и др. По време на комплексната спелеоложка експедиция "Странджа" на ПК "Академик", София( 1975-77) Е.Теоклиева и П.Балабанов проведоха разкопки в Братановата пещера, а по-късно в пещерите Леярниците и Калето при с.Младежко, Бургаско. Групата за палеолитни проучвания към Архелогически институт с музей при БАН в лицето на ст.н.с.д-р Н.Сираков,ст.н.с .Св.Сиракова, д-р.Ст.Иванова,ст.н.с Ив.Гацов извършиха многогодишни редовни разкопки в пещерите "Бачо Киро", Дряново(1971-;"Темната дупка" край Карлуково( 1984-1994), "Скандалната" пак там (1994) и някой други пещери,а Хр.Вълчанова от ОИМ "Смолян" и Ст.Иванова в Харамийската (1981-83) и Партизанската пещери в Родопите.След освобождаването на Деветашката пещера като склад на "Петрол" през 1989, археолозите от ОИМ в Ловеч и Плевен под ръководството на В.Гергов продължиха нейното проучване. В периода 1976-78 последния ръководи археологически разкопки в пещерите при с.Муселиево, Плевенско. През 1995 г. Г.Нехризов извършва сондажни проучвания в пещерата "Самара" при с.Рибино, Изт.Родопи, а от 1998 г. групата за палеолитни проучвания усилено работи в пещерата Козарника край с.Орешец, Видинско, където се разкриват останки от най-старата европейска култура (възраст над 1 млн. години). От 1988 г. насам Г.Атанасов от ОИМ"Силистра" активно работи върху проучването и документирането на скалните църкви и манастири в Южна Добруджа като в това си начинание е активно подпомогнат от ПК в Добрич. Наскалната живопис на пещерите край с.Царевец,Врачанско е била обект на изследване от П.Трантеев, Експедиции на СПК "Академик" и НЕК "ЮНЕСКО", Т.Стойчев и М.Златкова и М.Аспарухов. Същевременно Г.Антонов провежда няколко интересни изследвания и публикува материали върху Пещерите светилища в България. В последните няколко години магистър Т.Стойчев настойчиво работи върху проучването и типизирането на наскалната живопис в пещери и карстови райони като по-съществени са работите му относно пещерите "Магурата", "Байлово" и карстовия район на с.Липница. Съществени приноси към археологическите проучвания на пещерите в Източните Родопи имат и М.Гумаров от ПК в Кърджали и Б.Колев от ПК в Хасково. В областта на физиологията и психологията на спелеоложката дейност се проведоха интересни проучвания. На първо място това са 3-те пещерни експеримента в "Топчика"(1971), където пещерняците И.Петров, И.Йолов, Г.Тричков и Д.Жишев престояват в продължение на 30; "Сухите печове"(1977) с 62 дневен престой на А.Жалов и С.Цонев и"Птичата дупка" (1998), където Е.Гатева престоява 56 дни. Изследвания върху физизиологичните промени при спелеоложката дейност извършват също:Б.Маринов по време на експедиции в пещерите Градешница (1964) и Лепеница (1970 ), д-р М.Михайлов по време на експедицията в Пиер Сен Мартен (1973), А.Жалов в експедицията "Орлова чука"(1977), доц. д-р Г.Матеев, К.Кръстев и А.Жалов по време на експедицията "БУ-56",Испания (1986), доц. д-р Тр.Джарова, К.Кръстев, К.Боянов по време в експедицията в същата пропаст (1987) и доц. д-р Д.Стефанова пак там (1988) както и Тр.Даалиев по време на експедицията в "Снежна",Кавказ( 1986). В последните няколко години Д.Маринова работи върху дисертация на тема физиологията на жените пещерняци. Значителна част от резултатите от научното изследване на пещерите намериха място в докладите на научните школи и проведените през 1976,1979,1983, 1987, 1994 и 1999 години Национални научни конференции. Същевременно тематични конференции организираха и Студентският туристически съвет през( 1979), СПК"Академик"през1983, ПК"Приста,Русе (1984), ПК"П.Трантеев",Луковит(1986), Музеят по спелеология и българският карст. Най-значимият,обаче научен форум у нас е провеждането на Европейската регионална конференция по спелеология през 1980 г, в която взеха участие над 250 пещерняци от 17 страни и се изнесоха 170 научни доклада. Музей по спелеология и българският карст - той е създаван в продължение на много години, но официалното му откриване се състоя през 1980 г.Неговото съществуване и дейност са резултат на усилията на Д.Райчев и чепеларските пещерняци, а по-късно и на Е.Станкова, Д.Глушков,Й.Райчева,Г.Райчев и М.Бързакова. Издателска дейност е една от последните, но не и по значимост дейности на българските спелеолози. В годините на организираната спелеология редица нейни изявени деятели са били автори на публикации и книги, като някой от тях са публикувани от различни издателства, а други са издания от самата федерация. Трудно е в рамките на този материал да се направи пълна библиографска справка за всичко издадено, за това ще се ограничим с някои по-значими според нас периодични издания и заглавия: Периодични издания Известия на първото Българското пещерно дружество"- 2 тома (1936 и 1940 г.); Списание "Български пещери"-6 книжки(от!964 до 1999);- Бюлетин "Родопски пещерняк"- изд.ПК"Студенец", Чепеларе- от 1964 до 1985 г. 64 книжки; Бюлетин"Спелеолопрактика"-орган на Градската секция по пещерно дело при ГС на БТС, София ,по-късно Сдружение "Спелепрактика" и Н Ланджев и колектив - (от 1966 до 1999 г); Годишник на СПК"Академик", София,3 кн. (1968-1972); Бюлетин "Българска спелеология" - изд. музей по спелеология и българския карст- 3 кн. за перида (1989-1991); Експедиционен годишник на секцията по спелеология към СУ"Кл.Охридски",3 тома (1985-1990) В областтана обучението са издадени следните помагала:"Ръководство по пещерно дело" (1973 и "АБВ на техниката на единичното въже"(1983) с автор П.Недков; "Картиране на пещери и пропасти" от П.Трантеев и Ю.Велинов;"Вертикална спелеология" от М.Мередит (превод)- 3 издания , "Спелеология и пещерно дело"(1979) от Хр.Делчев. Сборници от проведените Национални конференции през: 1979,1983, 1987, и 1999 години и от Европейската конференция по спелеология (2 тома с 800 стр.) В областта на Биоспелелогията - "Обитатели на вечния мрак"(1961) от .Георгиев,"Живот в подземните води"(1963) от Л.Цветков,"Есета върху българската пещерна фауна"( 1962,1967) от П.Берон и В.Георгиев и (1972) от П.Берон и "Резултати от биоспелеологичните изследвания в България от 1971-1994 г."(1994) от П.Берон,"Прилепите"( 1995,99) от Т.Иванова и Б.Петров. За карста и пещерите в България: "Пещерите в България"(1958) от Н.Джамбазов; "Магура" (1962), "Пещери туристически обекти"(1965), "Карлуковският пролом","Тайната на пещерите" (1968)"Лакатник" (1969),"Пещерите в България"(1978) от П.Трантеев; "Вълшебен свят"(1970) от С.Пенчев; "Градешнишката пещера"(1959),"Пътешествие под земята"(1982), "Благоустроените пещери в България"( 1987 ), "Съева дупка"(1979), "Леденика"(1973); "Чепеларе и неговите околности"(1973),"Триградското ждрело и Дяволското гърло"(1979), "Ягодинският карстов район"(1983) от Д.Райчев(последното издание в съавторство с Г.Райчев); "Рупчоските пещери" (1967) от Д.Събев;"Бисерна"(1986) от Ат.Спасов; "Черепиш" (1982) и "Понор планина"от П.Нейковски; "Из Котленския край"(1972) от П.Нейковски, А.Грозданов и В.Стоицев; "Добростански карстов масив-пещери и пропасти"-I и II част (1993,1994) от Р.Пандев;"Най-дълбоките пропасти във "Врачанския Балкан"(1997), "Най-дълбоките пропасти в Триградски район"(1998)," Най-дълбоките пропасти в Троянски подрайон"(2000) от Тр.Даалиев и А.Бендерев; "Карлуковските пещери"(1997) от А.Жалов и З.Илиев; "Опазване на пещерите" (1997) от Тр.Даалиев, А.Бендерев и А.Жалов, "Котля" от З.Илиев и П.Петков(2000), "Кратка информация за пещерите на Деветашкото плато" от А.Жалов и Тр.Даалиев (2000). За изяви на българските спелелози - "Експедиция Гуфр Берже -69 и Пиер Сен Мартен-73" (1977) от И.Рашков и А.Ханджийски; "Небе от камък"(1977 ) от И.Петров; "Дни и нощи под земята"(1980) от А.Жалов и С.Цонев; "Българи в бездните на света"(1986) от А.Жалов и др. "Жан-Бернар-84" от В.Мирчев; "Пет месеца в Нова Гвиния(1986) от П.Берон. Пещери и археология: "Деветашката пещера"(1960) от В.Миков и Н.Джабазов; "Обители в скалите"(1985) от А.Ханджийски; "Скалните скитове край Карлуково" (1985) от Л.Мавродинова. Пропагандна дейност В нея се вписват издадените плакати, брошури, листовки, дипляни, календари и други материали пропагандиращи спелеологията и пещерният туризъм, чиито брой е трудно да се определи. Не много богата, но показателна за възможностите на нашата страна е спелеоложката кино продукция: Тя бележи началото си от филма "Прилепите"на К.Григориев( 1967), който е последван от "Минералът странник" на А.Пинкас, "Пътища в бездната", "Подземната долина" на М.Огнянов и Р.Костов (1974), "50 години българска спелеология" на Д.Езекиев (1980), "Българи в Микеле Гортани" на К.Масларски (1980), "Жан Бернар" на Н.Даневски(1985),"Пещерняци"на .Езекиев( 1985),"БУ-56" (1986) и"Проникването"( 1988) наЕ.Веков), "Кавказка история" (1989), "В гърлото на дявола" и "Албания - камък и слънце"(1995) на К.Масларски, "Светлини и сенки" (1994 ) и "Небе върху камък" на А.Стоев (1997), "Акцията" и "Експеримент Птичата дупка" (1999). Ползвана литература Трантеев,П.(1965)Пещери туристически обекти. Медицина и физкултура, С. Трантеев,П.,В.Георгиев (1968 ) Тайната на пещерите.Наука и Изкуство, С. Трантеев,П.,К.Косев (1978) Пещерите в България. Медицина и физкултура, С. Жалов.А. (1999) Пещерите в България.Писмени извори от периода XII-XIX век.Сборник материали от Национална научна конференция по проблеми на карета и спелеологията, Спелеоклуб"Хелектит, С. Жалов,А.(1999) Българи по пещерите на света. Български пещери, бр.6,1999, С. Берон,П.(1999) 70 години организирано пещерно дело в България.Български пещери №6,1999,С. Жалов.А(2000) Историография на спелеоложката дейност в България в периода 1901-1929 г. (под печат) Изготвил: А.Жалов ЕКИПИРОВКА И СЪОРЪЖЕНИЯ Н. Ланджев Каталог: Razni Razni -> Бизнес план на "вертен" оод софия Razni -> Past participle Razni -> Функция за определяне на знак, цяла и дробна част на реално число Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|