М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)

2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ

Първите геоложки изследвания имат маршрутен характер и са проведени главно през първата половина на XX век. В поредица от трудове изследователите от този период представят своите схващания относно възрастта и стратиграфията на палеогенските седименти от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943) и Кърджалийско (Бл. Каменов и др., 1945ф; Илиева–Вергилова, 1953), петрографските особености на кристалинни шисти, терциерните седименти и вулканити от бившата Кърджалийска околия (Г. Бончев, 1921), , неоефузиите и кристалинния цокъл от поречието на Горна и Средна Арда (Гълъбов, 1937, 1938). Някои изследвания са придружени с дребномащабни схематични геоложки карти в М 1:126 000 (Г. Бончев, 1921) и 1:100 000 (Л. Антонов, 1943).

Основните геоложки дейности са извършени през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век и включват геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки изследвания.

2.1. Геоложко картиране и картосъставяне

Първият етап обхваща периода от 1955 до 1966 г., когато са проведени първите кондиционни геоложки картировки в М 1:100 000 (Карагюлева и др., 1956ф – югоизточния ъгъл; Костадинов и др., 1957ф – западната част); Недялкова и др., 1957ф – североизточния ъгъл и в М 1:25 000 (Минчев и др., 1964ф – северозападния ъгъл; Динков и др., 1967ф). С тези геологокартировъчни работи се поставя началото на системните геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да извършат комплексни изследвания с регионално значение, като съставят първите за района геоложки и тектонски карти.

Геоложкото картиране е кондиционно, а при разчленяването на метаморфните комплекси и палеогенските вулкано-седиментни разрези са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици.

За изясняване на въгленосната перспективност на палеогенските седименти между Кърджали и Хасково, Минчев и др. (1964ф, 1964) провеждат ревизионни геолого-картировъчни работи в М 1:25 000. Авторите предлагат нова стратиграфска схема за приабона, като са отделени шест хоризонта, обединени в две задруги – континентална и морска.

Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000–1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1979ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

Между двата етапа на геоложкото картиране в Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени актуализирани геоложки карти на части от Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1980ф; Боянов и др., 1989, 1992 – к. л. Хасково, Драгоманов и др., 1985ф; Геоложка карта на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф).

През втория етап (1995–2006) за обновяване и актуализиране на наличния картен материал и изясняването на редица дискусионни въпроси, в областта се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (В. Георгиев и др., 1996ф – западната част; В. Георгиев и др., 1997ф – югоизточен ъгъл; Саров и др., 2000ф – североизточен ъгъл; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ).

При стратиграфирането на метаморфните разрези В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) отделят няколко комплекса в тектонската суперпозиция, а Саров и др. (2002ф, 2006ф) прилагат литотектонския принцип. Ограничените разкрития на метаморфните скали на к. л. Книжовник са групирани в Тракийската литотектонска единица, включваща метагранити, гнайси, амфиболити и метагабра.

За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени конкретни вулкански комплекси, а за стратифицираните седименти са използвани неофициални и официални литостратиграфски единици (В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Саров и др., 2006ф).

2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания

Метаморфните скали в областта имат ограничено разпространение и са изследвани конкретно при геоложкото картиране (раздел 2.1.) и в някои регионални геоложки карти (Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1981ф; Боянов и др., 1989, 1992). В по-регионален план стратиграфията, структурата, възрастта и тектонската еволюция на метаморфните комплекси са разгледани от редица автори: Р. Иванов (1961а, 1980); Боянов и др. (1963, 1984, 1988, 1990); Вергилов и др. (1963); Боянов, Кожухаров (1968); Кожухаров (1971, 1987а,b, 1991); Кожухарова, Кожухаров (1973); Кожухаров и др. (1984); Z. Ivanov (1988, 1989, 2000); Boyanov et al. (1989); Burg et al. (1990); Peycheva, von Quadt (1995); Peycheva et al. (1998); Пейчева (1997); Саров и др. (1999); Герджиков, Саров (2002); Саров и др. (2004); N. Bonev et al. (2006a,b); N. Bonev (2006), и др.

Геоложката информация за метаморфните комплекси е разнообразна, нееднозначна и дискусионна. Тя отразява сложното развитие на идеите за геоложкия строеж (стратиграфска подялба, метаморфизъм, възраст, структурни особености, генезис, тектонска еволюция и пр.).

На палеогенските седиментни и вулкано-седиментни комплекси е посветена разнообразна литература, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, петрология, възраст, генезис, структурни осбености, геодинамично развитие, металогения и др.).

Конкретните сведения за палеогенските скали от района са обобщени в докладите от геоложкото картиране (раздел 2.1.), които са послужили за основа на последвалите регионалани и специализирани геоложки изследвания. Всред многобройните публикации са налице редица обобщителни работи с по-регионален характер (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1963, 1964; Г. Атанасов и др., 1969; R. Ivanov, Kopp, 1969; G. Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Янев, Бахнева, 1980; Г. Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1981ф; Lilov et al., 1987; Goranov, Atanasov, 1989; Harkovska et al., 1989; Yanev et al., 1990; Горанов и др., 1992; Маврудчиев, 1992; Harkovska et al., 1994; Yanev, 1995, 1998; В. Георгиев и др., 2002; Marchev et al., 2005; В. Георгиев, Милованов, 2006а, и др.) Във времето тези схеми са били допълвани, видоизменяни, но в болшинството от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960).

Паралелно с регионалните геоложки работи са извършени специализирани изследвания от множество автори, които пряко засягат геоложкия строеж на областта: Гергелчев, Д. Йосифов (1974); Харковска и др. (1976, 2005); Гергелчев и др. (1977); Гергелчев (1978); Мазников и др. (1981ф); Динкова, Р. Иванова (1982); Боянов и др. (1963); Вапцаров (1970); Г. Йосифов, Янев (1967); Янев (1981); Ламбева, Тончев (1988); Милованов (1988); Боянов и др. (1989, 1992); Йорданов (1996ф); В. Георгиев и др. (2002); Milovanov et al (2005); В. Георгиев, Милованов, (2006а)

Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма и генезиса на късноалпийските депресии се намират в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Боянов, Д. Йосифов (1986); Marchev et al. (1989); Boyanov et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991) и др.

Актуализиран синтез на дългогодишните изследвания на терциерните скали от Тракия и Източните Родопи предлагат Боянов, Горанов (1997ф). Според тези автори палеогенските депресии са елемент от една значително по-голяма тектонска единица – т. нар. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986).

Нови данни за терциерното развитие на Източните Родопи се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001). Герджиков, Саров (2002), Yordanov (2002), N. Bonev (2006), N. Bonev et al. (2006a,), В. Георгиев (2007a, b).

Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Р. Иванова, 1979ф) и аерогеофизични – гамаспектрометрични и магнитометричи в М 1:50 000 (Дайски и др., 1990ф).