ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
М 1:50 000
КАРТЕН ЛИСТ
К-35-88-В (Крумовград) и
К-35-100-А (Егрек)
С. Саров1, Б. Йорданов1, С. георгиев1, в.вълков1,
е. балканска1, в. гроздеВ1, Р. Маринова1, Н. Марков1
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3, Д. Синьовски3
Редактори: Б. Йорданов1, С. САРОВ1
1 НИИ „Геология и геофизика“ АД
2 СУ „Св. Климент Охридски”
3 МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2008
ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”
възложител – Министерството на околната среда и водите
изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД
по Договор № 425/20.07.2004г.
© Министерство на околната среда и водите
Българска национална геоложка служба
Печат „Унискорп” ООД
Съдържание
1. ВЪВЕДЕНИЕ 7
2. Геоложка изученост 10
2.1. Начален период 10
2.2. Основен период 10
2.3. Съвременен период 12
2.4. Геологопроучвателни и металогенни изследвания 15
3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 16
3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 16
3.2. Източнородопски метаморфен терен 16
3.2.1. Белоречка литотектонска единица 17
3.2.2. Кесебирска литотектонска единица 18
3.2.3. Девесилска литотектонска единица 21
3.2.4. Крумовишка литотектонска единица 25
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 29
4.1. ПАЛЕОГЕН 29
4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скали 29
4.1.2. Крумовградска група 31
4.1.3. Ивановска група 34
4.1.4. Теригенен комплекс 37
4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3) 39
4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група 40
4.1.7. Кърджалийска вулкано-седиментна група 48
4.1.8. Нановишки вулкански комплекс 53
4.1.9. Звезделски вулкански комплекс 59
4.1.10. Кисел тензионен комплекс 63
4.1.11. Комплекс на късния базичен вулканизъм 64
4.1.12. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм 66
4.2. Кватернер 80
4.2.1. Плейстоцен 80
4.2.2. Холоцен 80
5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ 82
5.1. Развитие на представите 82
5.2. структури в метаморфните терени 83
5.2.1. Регионални структури 83
5.3. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА 85
5.3.1. Съподчиненост на структурите и подходи при тектонското райониране 85
5.3.2. Крумовградски участък 87
5.3.3. Второразрядни структури 90
5.3.4. Други тектонски структури 103
6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 108
6.1. Метални полезни изкопаеми 108
6.1.1. Черни метали 108
6.1.2. Цветни метали 109
6.1.3. Благородни метали 110
6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали 111
6.3. Твърди горива 111
6.4. Строителни материали 111
6.5. Скъпоценни и полускъпоценни камъни 112
7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ 113
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови) 113
7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие 114
7.3. Процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление 115
ЛИТЕРАТУРА 116
Научни публикации 116
Фондови материали (ф) 130
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Геоложката карта включва картни листове К-35-88-В (Крумовград) и К-35-100-А (Егрек), разположени в юг-югоизточната част на Южна България, на границата с Гърция. От картен лист К-35-100-А (Егрек) на българска територия се включват 32 km2, поради което за тези два картни листа е изготвена обща геоложка карта с площ от 416 km2.
В морфографско отношение районът попада в Източните Родопи. На юг се откроява граничният дял Мъгленик с ниско и среднопланински релеф (надморска височина 900–1000 m), с дълги, стъпаловидно понижаващи се на север склонове. На север са включени източните части на рида Стръмни рид и южните склонове на Ирантепенския рид с надморска височина около 800 m, постепенно понижаваща се към долината на р. Крумовица до 300–400 m.
В хидрографско оношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от р. Крумовица, р. Кесебир и техните притоци, изграждащи част от долинната система на р. Арда в средното и течение. Характерно за долинната морфология на реките са дълбоко всечените каньоновидни участъци и меандри, разделени от малки разширения.
Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от: скали на Източнородопския метаморфен терен – Белоречка, Кесебирска, Девесилска и Крумовишка литотектонска единица, разделени от зони на срязване; палеогенски седименти – Крумовградска, Ивановска групи, теригенен комплекс, мергелно-варовикова задруга; вулкано-седиментни скали – Свободиновска и Кърджалийска вулкано-седиментна група; вулканити – Нановишки и Звезделски вулкански комплекси, Пчелоядски вулкански подкомплекс и комплекс на късния базичен вулканизъм; кватернерни наслаги.
От тектонска гледна точка в района попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Източнородопския метаморфен терен и Източнородопската комплексна депресия.
В рамките на първоразрядната Източнородопска комплексна депресия са обхванати части от югоизточната част (подзона) на Североизточнородопското понижение (структурна зона) и централната част (подзона) на Момчилградското понижение (структурна зона).
Югоизточната част на Североизточнородопското понижение включва фрагменти от Крумовградското, Припекското и Ранилисткото понижение, обединени в единен, т. нар. Крумовградски участък („зона”), ЮИ фланг на Леново-Крумовградския вулкан и Ковил-Пчеларския пояс – южни дистални зони на отлагане на Зимовинския вулкан. Централната част на Момчилградското понижение обхваща части от Синделската „зона” (към Нановишкия вулкан) и източните отдели на Звезделския вулкан. Като трансзонална, извън обхвата на първоразрядната структура е представена Галенитската тензионна зона с нейния ЮИ фланг – Пчелоядската подзона.
Рудният потенциал в района е сравнително висок. Металните полезни изкопаеми са представени от находища, проявления и индикации на златни, злато-сребърни, злато-полиметални и полиметални орудявания в източната част на Звезделското рудно поле, Пашинската и Крумовградската рудоносна площ. Установени са и железни, титано-магнетитови и хромитови орудявания. Неметалните полезни изкопаеми са представени от графит, азбест, мусковит, фелдшпат, кварц и фосфорит. Строителни и облицовъчни материали – гнайси, мрамори, варовици, андезити, глина, чакъли и пясъци, се разработват кариерно. Ювелирни камъни (ахат) има северно от Крумовград. Горивни полезни изкопаеми (въглища) са установени в Крумовградско.
От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като сравнително опасен. Предпоставки са възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации, са сложният геоложки строеж и интензивното разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров, Е. Войнова, М. Овчарова и Б. Кунчева; палеогенски скали – Б. Йорданов, В. Вълков, П. Петров, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения – Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, като част от тях са извършители на картировачните работи.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкият университет - петрографски изследвания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийският университет – петрографски (К. Колчева) и възрастови определения (П. Павлишина); в Геологическия институт на БАН (Геолаб) – химични. Консултанти към проекта са: метаморфен терен – Ж. Иванов (СУ); вулкано-седиментен терен –II. Й. Янев (ГИ БАН).
Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Саров и др., 1995ф, 1996ф; Георгиев и др., 1998ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположението на
картните листове
осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова, И. Георгиева, под редакцията на С. Саров, Б. Йорданов и Х. Хрисчев. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.
Сподели с приятели: | 
