Локално отопление на обществени сгради

4.4Автотранспорт

Въглеродният диоксид не се определя като замърсител по отношение на КАВ.

В същото време емисиите на въглероден диоксид се явяват основен показател във въведените екологични стандарти при производството на нови моторни превозни средства.

По отношение на запрашаемостта на града и съдържанието на фини прахови частици във въздуха съществено допринасят износените улични настилки, които увеличават уноса, недостатъчното прилагане на комунални дейности и недостига на средства за развитие на модерно и ефективно комунално стопанство.

Емисиите на ФПЧ₁₀ от транспорт зависят най-вече от типа на превозните средства, които се използват (съотношението леки коли/тежкотоварни и автобуси), вида на използваното гориво (бензин, дизел, газ), интензивността на трафика и състоянието на пътната мрежа. Емисиите се изхвърлят неравномерно, както в рамките на денонощието, така и през дните от седмицата и сезоните, но събирането на точна и надеждна информация е изключително трудно и до момента няма практика да се извършва. По тази причина решаващо влияние имат изчислените максимални емисии за един час за съответната пътна отсечка или улица в рамките на денонощието. Най-високите нива може да се предполага, че са вечер в интервала 16-20 ч., а най-ниските съответно през нощта в интервала 0-6 ч.

Въз основа на редица описани по-долу допускания за входни данни за изчисляване на емисиите от модела, които са направени поради липсата на информация за броя на автомобилите, които преминават по дадена улица за всеки един час от денонощието, са въведени източниците на емисии на ФПЧ₁₀, представени под формата на линейни източници с небходимите параметри за основната улична мрежа на града по отношение на натоварването с преминаващи моторни превозни средства за едно денонощие.

Като цяло улиците могат да се разделят на два вида- главни и малки. Това разграничение е направено в съответствие с изискванията на модела за оценка на емисиите от транспорта в атмосферния въздух.

За целите на моделирането са определени главните улици в гр. Златица, които се предполага, че поемат основното натоварване на движението на моторни превозни средства и биха могли да имат по-осезаемо влияние на качеството на въздуха. Тези пътни отсечки формират общата дължина на изследваната улична мрежа в гр. Златица за целите на извършването на дисперсионно моделиране в размер на приблизително 4 500 m, която е използвана за целите на определянето на съдържанието на ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух, при отделните моделни оценки за 2007 и 2011 г. Поради липсата на конкретни данни в моделирането най-общо в съответствие с предоставените данни от община Златица е допуснато максимално натоварване на основните пътни отсечки от 600 бр. леки коли за един час и 300 бр. тежкотоварни автомобили, автобуси и друга тежкотоварна техника за един час. За отсечката от уличната мрежа, която се използва предимно за транспорт на продукция на част от промишлените предприятия в региона до гара Златица за последващо товарене и транспортиране с ж.п. транспорт до пристанище Бургас е допуснато максимално натоварване от 50 бр. леки коли и 50 бр. тежкотоварни автомобили за час.

Прието е увеличение на пътния транспорт в община Златица със средно 5% годишно, което води до 20% повече превозни средства през 2011 г. спрямо 2007 г.

За основните пътни отсечки в гр. Златица са определени входните параметри за извършването на дисперсионно моделиране и емисиите на ФПЧ₁₀ в годишен аспект при максимално натоварване на уличната мрежа, както следва:

В дисперсионния модел транспортните източници са въведени като система от линейни източници, които следва точно да са очертани с тяхното разположение върху предварително въведената в модела карта на града. Карта с източниците е представена в Приложение 1 към настоящата Програма, като транспортните отсечки, които са включени в модела са маркирани в цвят за по-добро нагледно представяне.

От съществено значение съобразно изискванията на използвания модел се явява определяне на широчината на пътното платно, която е определена въз основа на използваната карта. Данните за широчината на платното са представени във втората колона на горните две таблици.

В допълнение въз основа на определените стойности за максимално натоварване с превозни средства на пътната мрежа при моделирането се въвеждат и данни за емисиите на ФПЧ₁₀ в грама за секунда, заедно с точни координати на пътната отсечка/източника. Въз основа на количеството на емисиите и широчината на пътното платно моделът автоматично изчислява и въвежда отделни под-източници на емисии в рамките на ръчно зададените източници.

Емисиите на ФПЧ₁₀ са изчислени като са използвани емисионни фактори по глава 0701, стр. 6, Таблица 5.1- Емисионни фактори за първа група замърсители, въглероден диоксид и гориво на „Актуализирана Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух (съгласно EMEP/CORINAIR 1997 и 2000 г., 3-то издание от м. септември 2004 г.), утвърдена със Заповед № РД-77/03.02.2006 г.”.

За леките автомобили с дизелови двигатели е използван емисионен фактор от 3.5 g/kg гориво, а за тежкотоварните моторни превозни средства- 2.4 g/kg гориво, съответно за автобусите- 2.2 g/kg гориво.

Емисиите на ФПЧ₁₀ при моторните превозни средства/ леките коли могат да се определят основно за дизеловите двигатели. Те са пропорционални на количеството изгорено гориво.

Емисиите на ФПЧ₁₀ от технически изправни бензинови двигатели са пренебрежимо малки. Същото се отнася и за тези от двигатели работещи с газ- пропан-бутан.

Част от новите дизелови двигатели на автомобилите са снабдени с филтър за частици и техните емисии също са по-малки, което е в съответствие със съвременните европейски норми. Относителният дял на тези автомобили в България е къ момента много малък и може да се пренебрегне. Амортизацията на дизеловите автомобили по правило води до увеличаване на емисиите, но този ефект също не може да се отчете поради липсата на точни данни.

Оценката на емисиите на ФПЧ₁₀ в резултат на движението на транспортните средства по пътната мрежа зависи в голяма степен и от вида и качеството на пътните настилки. Към момента няма методика за изчисляване на емисиите на ФПЧ₁₀ от пътен унос в резултат на движението на автомобилите. По тази причина, за оценка на вторичните емисии на ФПЧ₁₀ от транспорта в резултат на уноса от пътните настилки е използвана методика на EPA, за определяне на емисиите от транспортни средства (http://nepis.epa.gov/Exe/ZyNET.exe/200120KW.TXT; както и свързаното с това http://www.downloads.ene.gov.on.ca/envision/env_reg/er/documents/pa9e0008/APP_A.PDF). В основата на математическия модел е уравнението:

където: Ef-прогнозен емисионен фактор,g/km; sL- унос по пътната настилка,(g/m2); k-основен емисионен фактор; W-средна маса на моторните превозни средства, които пътуват по пътя, (t).

Горното уравнение е разработено на базата на изследвания, доказващи че при движението си автомобилите суспендират в атмосферата частици с широк дисперсионен състав.

Прието е, че частиците, които се задържат по-дълго време в атмосферата, са с размер до 30 микрона. Фракциите с по-малки размери са значително по-малко. Може да се допусне, че относителният дял на ФПЧ₁₀ е около 20% от общото количество прах.

Предвид факта, че състоянието на уличното платно не може да бъде стандартно определено ЕРА допуска моделите за оценка на емисиите от прах да се правят при равновесни условия, при които количеството на постъпващите върху пътната настилка отлагания са равни на всички суспендирани в атмосферния въздух и така се елиминират условията, при които процесът на отлагане е нарушен: лед, сняг, дъжд и др.

Вторичният унос върху пътното платно зависи от много фактори между които са средната скорост на движение на моторните превозни средства, среднодневния трафик, широчината на пътните платна, наличието или отсъствието на бордюри, канавки и платна за паркиране и други.

Вторичният унос е определен опитно от ЕPA чрез измерване на съотношението на разпръснатия прах, който преминава през 200 - мрежов филтър. По време на експеримента всички моторни превозни средства се приемат да са в движение с постоянна скорост.

Когато специфичните стойности на вторичният унос не са и не могат да бъдат определени експериментално, какъвто е случая в гр. Златица, EPA предлага критерии за избор на таблични стойности. За целта улиците се разделят на две групи: главни (над 5000 моторни превозни средства за 24 часа) и малки (под 5 000 моторни превозни средства за 24 часа). За първият случай се предлагат стойности на sL в границите от 0.4 до 3 г/м2, а за втория случай от 0.1 до 0.5 г/м2. Ниските стойности предполагат отлично състояние на асфалтовото покритие, докато високите стойности отговарят на лошо състояние. За главните улици в гр. Златица е възприета универсална стойност от 2 г/м2, съгласно определени коефициенти на EPA, които са посочени на: http://nepis.epa.gov/Exe/ZyNET.exe/200120KW.TXT?ZyActionD=ZyDocument&Client=EPA&Index=1995+Thru+1999&Docs=&Query=454F99003&Time=&EndTime=&SearchMethod=1&TocRestrict=n&Toc=&TocEntry=&QField=pubnumber%5E%22454F99003%22&QFieldYear=&QFieldMonth=&QFieldDay=&UseQField=pubnumber&IntQFieldOp=1&ExtQFieldOp=1&XmlQuery=&File=D%3A%5Czyfiles%5CIndex%20Data%5C95thru99%5CTxt%5C00000019%5C200120KW.txt&User=ANONYMOUS&Password=anonymous&SortMethod=h%7C-MaximumDocuments=10&FuzzyDegree=0&ImageQuality=r75g8/r75g8/x150y150g16/i425&Display=p%7Cf&DefSeekPage=x&SearchBack=ZyActionL&Back=ZyActionS&BackDesc=Results%20page&MaximumPages=1&ZyEntry=1&SeekPage=x&ZyPURL. Тази стойност съответства на мащаба, натоварването и реалното състояние на пътните настилки и наличието на унос по тях, в резултат на състоянието на улиците, наличието на бордюри и други. Последното се отчита предвид факта, че бордюрите и дупките по улиците се явяват преграда за ветровото отнасяне на наноса и около тях средната плътност на отлаганията е много по-висока. Негативно влияние оказват и тротоарите с повредена настилка, тъй като те стават вторичен източник на прах от въздушната струя на трафика. Стойността е съобразена и с правилото, че отлаганията върху пътната настилка в градовете са по-големи в сравнение с тези извън града.