> При събиране на данъци, мита и такси – митниците например се възприемат като основно средище на корупция; >

Корупцията в държавния апарат е най-тежката форма на корупция, тъй като се отразява неблагоприятно върху интересите на цялото общество и правата на личността. Често тя е свързана с прикриване на престъпление или правонарушение и има за последица осуетяване на наказанието, което извършителят трябва да понесе. Същевременно самите държавни органи са уязвими, дори държавни органи, които са призвани да водят борба с корупцията, често се оказват благоприятна среда за проявлението й.

Сполучлива е метафората, че “както в техниката корозията превръща и най-здравата стомана в червеникава ненужна ръжда, така в държавата корупцията разяжда закона, превръща го в беззаконие, парализира механизма на властта, развращава хората”.

Неблагоприятният ефект на корупцията има различни измерения – икономически, морални, обществени. Проблемът има световни мащаби – корупцията се оценява като един от десетте основни фактора за неконкурентоспособност на икономиката. Тя ограничава инвестициите и забавя икономическия растеж. Също така се отразява отрицателно и върху конкурентните механизми на пазарното стопанство, намалява бюджетните приходи, оскъпява разходите за бизнес, увеличава цените и обществените разходи.

Корупцията има силен негативен ефект върху доверието в държавните институции и в демократичния характер на управлението, особено в неукрепнали демокрации като нашата. Корупцията руши ценностната система на обществото и е средство за настъпление на организираната престъпност, за криминализиране на обстановката в страната. За страните в преход, корупцията е сериозна пречка за интегрирането им към общността на развитите икономически и социални демокрации.

Бедните слоеве от населението са най-потърпевши. Корупцията намалява достъпа на социално слабите до жизненоважните здравни и образователни услуги, като има неблагоприятен ефект върху шансовете им в живота в дългосрочен план и осуетява начинаещия малък бизнес, който за много хора е единственият начин да се измъкнат от бедността.

Важен социален катализатор за проявите на корумпирано поведение е засилващото се “социално приемане на корупцията”. Според интервюирани “подкупването на основите на ценностната система” проличава във факта, че хора, които са корумпирани, не биват изолирани и отлъчени от обществото. Некорумпираните се възприемат като некомпетентни и безсилни. Следователно неподкупността в наши дни се възприема като признак на слабост, а неподкупният човек – като “досадно неудобство”. Честните служители често биват обвинявани в некомпетентност.

Както в много други форуми, така и на Международната конференция против корупцията в Амстердам е констатирана търпимост на обществото към рушвети с малък размер за служители с по-нисък ранг, но не и към крупни заплащания за високопоставени служители. По-взискателно е общественото мнение спрямо корумпирани съдии и други отговорни магистрати, отколкото към политици, които правят нерегламентирани услуги на дарители за техните избирателни кампании и на граждани от избирателния им район. Това обаче не означава пълно оневиняване на подобни, макар и не толкова ярки прояви на корупция.

Много често на корупцията се гледа като на смазка, която кара тромавата държавна машина да се движи. Едва ли не корупцията може да изпълнява тази позитивна роля. Това обаче е привидно, но общественото мнение го споделя, а именно, че корупцията е ефикасен инструмент за решаване на проблеми, след като липсват легитимни инструменти за решаване на същите тези проблеми. Колкото повече легални механизми за решаване на обществени и частни проблеми се появява и развиват, толкова по-малко условия за корупция ще има. Работещата публична сфера, работещата държавна служба, работещите механизми на правораздаването например, колкото по-добре работят, толкова по-малко корупция следва да се очаква.

Според някои теории обаче влиянието на корупцията върху икономиката не е само отрицателно. Разбира се, не се оспорва, че с корупцията са свързани етични проблеми и социална деморализация. Но не само нечестни бюрократи вдигат рамене “и какво от това?”. Доста икономисти и бизнесмени също твърдят, че рушветчийството, фалшифицираната приватизация, шуро-баджинащината и др. нарушения с общото име “корупция”, не са чак толкова страшни. Те схващат корупцията като “смазка на колелата”. Понякога това дава на бизнесмена единствен начин да заобиколи тромавата бюрокрация и неадекватната законова система. Корупцията позволява на бизнесмена да маневрира около сковаващата държава, затова тя е съвместима с целите на развитие и дори поощрява растежа, защото подкупите действат като стимул на ниско платените и неадекватно инструктирани служители да ускорят процеса на книжната работа.

Против тези теории, които са в защита на корупционните практики, има противоположни аргументи, а именно:

- фирмите, които плащат подкупи, ги включват в цената на съответния инвестиционен проект, за който кандидатстват;

- ограниченията, които се поставят пред инвестиционния процес са създадени от правителството, с цел на държавните служители да се дадат възможности за вземане на решения по усмотрение;

- много от професионалистите, вместо да се занимават със задълженията си или с подходяща обществено полезна дейност, насочват усилията си в нечисти сделки.

Държавите със слаба икономика и неустойчиви политически режими са по-благоприятен терен за разрастване на рушветчийството, съпътствано често и с неизживени наслоения на търпимост в масовото съзнание. Сред политическите и деловите среди там безскрупулният стремеж към облагодетелстване чрез злоупотреба с власт среща слаб отпор.


ІІ. КОРУПЦИЯТА В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Няма съмнение, че макар корупцията да съпровожда всяко общество от корените на неговата история, тя придобива особена обществена опасност само в определени периоди. Корупцията не е изкоренена в никоя от развитите европейски страни, но и в нито една от тях тя не съставлява такъв обществен проблем, както у нас. Със сигурност може да се предположи, че с развитието на демократичните процеси в България, с постепенното утвърждаване на гражданския контрол върху държавата, с изграждането на истински независима съдебна власт, с окончателното установяване на истински пазарни принципи в икономиката и най-важното – с окончателното установяване на лична нетърпимост към корупцията от страна на повечето граждани и у нас, корупцията ще намалее и ще се сведе до размерите на едно обикновено отрицателно явление.

Корупцията има исторически корени, идеята за “бакшиша” е стара, колкото Ориента. Това е идея, която не прави много точно разграничаване между публичното и частното, границата е неясна, тя се мени непрекъснато. Човекът на държавна служба е отишъл там, за да свърши някоя друга лична работа и това не е от вчера. Това е характеристиката на една домодерна държава, каквато е Османската империя. Но в днешно време няма такова наследство.

Преходът с неговите основни параметри, сред които са оттеглянето на държавата от много изпълнявани от нея функции, приватизацията и реституцията, самата икономическа реформа в по-широк план, размества пластовете и властовите структури и най-вече съотношението между публичната власт и частните интереси. Всичко това създава съвършено нови условия за взрив на корупцията. Но при изследване, проведено от “Коалиция 2000” на зададен въпрос, дали корупцията е наследство от комунистическото ни минало, много малък е процентът на отговорилите положително. Това е така, защото от една страна, корупцията несъмнено се смята за нещо лошо и е лесно да бъде приписана на комунизма. Но хората помнят комунизма, знаят, че много други проблеми, престъпления и провали могат да му се припишат, но корупцията вероятно не е сред първите от тях.

Приватизирането на публичната власт означава част от публичната власт да бъде направена частно достояние, да се използва в частната сфера. При комунизма нямаше такава голяма частна сфера, съществуваше само индивидуалната сфера и корупцията в този смисъл се свеждаше до малко на брой възможности, при които личността може да присвои някои от публичните облаги. Просто системата не позволяваше да има автономна частна сфера. Сега е тъкмо обратното – има огромна автономна частна сфера. При това, дори да не е толкова огромна, ситуацията й я легитимира, тя е легитимна.

Възможностите за корупция нарастват с увеличаване на частната сфера, а и поради факта че публичната власт все още разполага с достатъчно ресурси за преразпределяне. Публичната власт винаги разполага с ресурси, тя затова е публична и затова има толкова интереси, които са насочени към нея, защото разполага с ресурси и възможност да въздейства върху събитията. Но в условията на прехода една публична власт излиза от ситуацията, при която е притежавала практически всички ресурси, всички значими ресурси. Тя полека-лека се освобождава от тях и ето тук се стига до въпроса защо в днешно време съществуват условията за такъв взрив на корупцията, който е много по-голям от обичайното, много по-голям от познатото.

Сегашното състояние на държавната и общинската администрация съответства на преходния характер на българската държавност и общата недоразвитост на политическата система. Това създава благоприятна почва за разрастването на корупцията в държавния и общинския апарат. Благоприятни условия за корупция се създават в среда на непрофесионализъм и лоша организация, неясни критерии и неразграничена компетентност между институциите и отделните длъжности в тях, липсата на критерии за определяне на личната отговорност в работата на ведомствата. Сферите, където най-ясно се среща корупционно поведение са: дейности по лицензиране, събиране на бюджетни приходи (мита, данъци), упражняване на контролни функции, включващи налагане на санкции, възлагане на държавни и общински поръчки и други.

Анализът на Корупционните индекси на “Коалиция 2000” показва, че корупцията се оценява от общественото мнение като едно от най-труднопреодолимите препятствия в развитието на България. Като по-значими от нея обществени проблеми се посочват единствено безработицата, ниските доходи и бедността. /Приложение 2/ .

Има една огромна пречка за изграждането на вярна представа за корупцията, свързана с това, че корупцията по никакъв начин не бива да се свежда само до престъпното деяние. Защото така ще може да се говори за корупция само тогава, когато тя бъде доказана в съда. Истината е, че има много форми на корупция, форми на незаконно, неразрешено, неприемливо използване на публична власт за частни цели, които не се преследват от закона, не са състав на престъпление, но със сигурност са корупция. Така например, ако един високопоставен служител у нас се намеси, за да може синът на някой негов приятел да не служи в казармата или да служи на определено място за сметка на друг, ако се намеси, за да назначи някого някъде, където няма кой знае колко строга конкурсна процедура, това също са форми на корупцията. Не всичко е свързано с подкупа. Разбира се, подкупът е най-ярката форма на корупция, но подкупът е в крайна сметка пари в брой. А освен пари в брой, в корупцията влизат всякакъв вид размяна на услуги, размяна на предимства, размяна на информация. Те също са корупция. И затова сред политическата ни класа има една стратегия, която се използва, за да се намали значението, което проблема с корупцията има в обществения дебат. И тази стратегия е да се каже, че корупция няма, докато съдът не се произнесе. Което просто не е вярно. Напоследък по-развитите демокрации, каквито са демокрациите на Европейския съюз, също станаха обект на огромно количество корупционни скандали. Разликата между България и тези страни не е в количеството на публично оповестените скандали. То ще се окаже еднакво. Разликата е в разрешаването, в изхода от тези скандали.

В развитите демокрации дори подозрението в корупция, дори фактът, че цялото общество набеждава някого, че е корумпиран, става причина този човек да се оттегли от публичната власт, която упражнява, от публичната позиция, която заема. По този начин показва, че си дава сметка, че публичната власт не може да се упражнява без обществено доверие.За него това е въпрос на морал и лична чест. Добрият пример има и позитивно обществено въздействие.

Друга съществена разлика е, че има много по-голяма вероятност в една развита демокрация, подкупът или друг вид злоупотреба с публична власт да бъде наказана съдебно, отколкото у нас. В България нещата са някак свързани. Това, че политици казват, че няма корупция, докато не бъде доказана в съда, се опира на факта, че е малко вероятно съдът да я докаже. Също поради ред причини, защото корупцията наред с всичко друго е обхванала и съдебната система.

Несъмнено отличителна черта за развитите демокрации е това, че системата на публичната власт работи много по-ефикасно на ежедневно равнище, с което повечето хора се сблъскват. В това отношение сме на огромно разстояние от развитите демокрации.

Има разлика и в отношението на гражданите към държавата и нейните служби. По традиция в България на държавата се гледа като на нещо чуждо. Българите употребяват за държавата трето лице, множествено число – това са те, от тях се иска, те трябва да го направят и т.н. Тази отчужденост от държавата поражда отчуждаване от истинската гражданска позиция, която е винаги активна и искаща. Докато за обществата в Европейския съюз е характерна взискателност на гражданите към държавата и държавните служители, непримиримост, когато трябва да си търсят правата.

Това може би е свързано с образователно-възпитателната страна. Трябва да се говори за корупцията като за важен проблем, не само в публичното пространство, но и в образователните институции. Така че отрано хората да заживеят с мисълта, че публичната власт е достояние на всички и всички трябва да очакват равен достъп до нея, да искат държавните служители да вършат работата си, както всеки друг. Защото държавата не е нещо чуждо, а тя съществува само благодарение на това, че всичките й граждани я поддържат, включително финансово, чрез данъците, поддържат я морално, защото й се подчиняват, изпълняват нейните разпореждания и закони. Срещу това държавата трябва да бъде отговорна. В крайна сметка държавата, това сме всички ние и затова трябва да се научим да бъдем взискателни към изпълнението на публичните функции на всяко равнище.

За разпространение на корупцията в България през последните години действат и някои допълнителни фактори като икономическата криза, недобре регламентираната приватизация на огромна по обем държавна и кооперативна собственост, сривовете във финансовата и кредитна система, резките организационни и кадрови промени в администрацията, съдебната власт, полицията, контролните органи, сковаващият лицензионен режим, неотстраненият монопол в решаващи стопански отрасли и др. Също така влияние оказват и наследените от тоталитаризма икономически, нормативни, институционални деформации и някои поведенчески стереотипи.

Масовият характер на корупция е на път да създаде нова класа в обществото – “класата на корумпираните”. По своята природа, тя е привилегирован слой, включващ най-общо владелците на държавната услуга, общественици, влияещи върху държавните служби и плащащите тези услуги. Това ново съсловие се оформя пред очите ни, а попълнението му се извършва всекидневно. Обхванати са всички власти и етажи на властта.

Корупцията като явление и самата “класа на корумпираните”, са най-много в обществото. Всеки ги осъжда явно, но няма нито един осъден. За мнозина законът и правното поведение са на последно място в таблицата на обществените ценности. Самата мотивация на корумпирания, че “прави така, защото така правят всички”, би могла да се разбере, но не може да се извини и оправдае. Корупцията в днешните мащаби, агресивността и циничността на “класата на корумпираните” са национално бедствие, а оттам и национална опасност. Застрашени са основите на националния стабилитет. Една нация може да загине не от външен противник, а от вътрешни разпри, борби и корумпиране на управленците.

Не нуждата, а моралът води до корупция, която деморализира обществото и блокира икономическите реформи. Корупцията върви ръка за ръка с безотговорността, безстопанствеността, алчността и цинизма. Там, където обществото не издига бариери пред нея, след време ще бъде принудено да се справя с нейните последици – икономическа и морална разруха. Отказвайки се от първоначалните битки с корупцията, само си подготвя почвата за бъдеща тежка и продължителна война с нея.

Корупцията днес се превръща в сериозен морален проблем на българското общество със значими негативни икономически последици. Дори представители на авторитетни международни фирми споделят в националните медии тревогите си от действията на корумпирани държавни чиновници, които превръщат подкупа в условие за сключване на сделките, и предупреждават за евентуалното оттегляне на своите фирми от подобни “пазари”.

В България най-осъдително се оценяват злоупотребите с власт и влияние от страна на политическия и икономически елит. Именно облечените с доверие висши служители, политици, крупни бизнесмени, са носители на черната корупция. Те получават и най-големи облаги от неправомерната си дейност.

Такива схващания се споделят не само от мнозинството, но и от повечето представители на елита.

Сивата корупция битува в средната и низшата администрация, бизнеса, контролните органи и други такива области.

А бялата корупция у нас най-често се идентифицира с даването и приемането на бакшиши, като благодарност за направените услуги. Характерно е, че при дългогодишния режим на безплатно образование и медицинско обслужване масово се даваха дребни подаръци на учители и на лекари, въпреки съществуващата забрана за това. Българинът е особено чувствителен към злоупотреби на висши служители, политици - именно те са носители на черната корупция. /Приложение3/

Според проведено през месец март – октомври 1997година социологическо проучване на Центъра за изследване на демокрацията - 75,8% от запитаните лица смятат, че държавните служители у нас са корумпирани. Но очевидно е, че самото общество подхранва явлението, което морално осъжда. Освен това, стара българска традиция е липсата на морален респект и уважение към държавните институции, на което обръщат внимание мнозина изследователи на българския характер.

Преобладаващото мнозинство (от 70 – до 86 на сто при различни изследвания) отрича подкупа като допустимо средство за решаването на каквито и да са проблеми. Около 1/5 се примиряват, макар и неохотно с наличието на такава порочна практика. Само 0,8 на сто от анкетираните признават, че са давали подкуп по дълбоко вътрешно убеждение, а 1,5 на сто декларират, че върху тях е бил оказан натиск за получаване на пари, подаръци или услуги./Приложение4/

Повишената обществена критичност към корупцията и по-интензивното й експониране в медиите са довели до засилване на представите на различни социални слоеве, че корупцията е широко разпространена и социално ефективна практика . Все още доминира усещането, че изгледите за успех в борбата с корупцията не са особено големи.

Корупционните нагласи у нас са силни, а антикорупционните все още слаби, за да получат значим обществен резонанс. Данните от проучванията на “Маркет тест” показват, че само за една година се е променило съотношението между одобрението и неодобрението за корупционни действия. Вече почти половината от българите мислят, че както даването на пари за решаването на някакъв проблем, така и тяхното вземане са допустими в днешно време. Корупцията се е превърнала в общопризнат ефективен механизъм на социалното функциониране. По-малка е онази част от пълнолетните българи, за които тя представлява нарушение на обществените норми. В такава ситуация разкритията за корупция стават аргумент, легитимиращ нарушаването на публичните правила, а не обект на отрицателна обществена санкция.

Проучванията на общественото мнение показват промяна на отношението и към други социални норми. Все по-малко са хората, които са готови да проявят точност и коректност по отношение на данъчните си задължения към държавата. Има тенденция данъкоплатците, които са склонни да декларират цялостния размер на доходите си и да плащат всички дължими данъци, да намаляват.

Един от основните генератори на корупционни практики у нас е “сивата икономика”, или наречена още икономика “в сянка”. Тя представлява съвкупността от стопански отношения, които се осъществяват в противоречие със законите, с цел укриване на данъци, избягване на мита и такси. Докато в развитите западни държави тя е под 10%, в Русия надхвърля 40%, а в България е около 32-35%. Това означава, че 1/3 от икономиката ни е незаконна, а произвеждания принаден продукт и печалби облагодетелстват хора, които крадат от държавата често със съдействието на корумпирани служители.

Тя едва ли може да бъде преценена еднозначно от морална гледна точка. За България, както и за другите страни от Източна Европа с тежки икономически проблеми, тя се оказва единствен изход за част от населението,осигурявайки му доходи и оцеляване. Парадоксът е, че без нея “социалните проблеми ще бъдат по-тежки, безработицата ще нарасне, а частната инициатива и предприемачество ще се задушат”.

Постепенно икономиката “в сянка” по различни начини се свързва с организираната престъпност, която преуспява благодарение на корупцията. Бързият растеж на икономиката “в сянка” води до празни държавни каси, поради неплатени данъци, до публични финанси в колапс, изчезваща способност на държавата да предоставя такива елементарни услуги като законност, ред, ефикасна администрация. Следва повече корупция, която тласка към нелегалност все повече фирми и открива спирала, водеща евентуално към обща дезинтеграция на икономиката.

Въпреки, че помага за оцеляването на част от населението, в същото време икономиката “в сянка” е пречка за интегрирането ни в обединена Европа. Последната държи не само на икономическите резултати, но и на добрия имидж на дадена икономика и на субектите, които я движат.

Друг деморализиращ обществото ни фактор е тайната приватизация, при която хора с постове и връзки превърнаха държавни фирми в свои частни (например външно-търговски дружества или задграничните фирми). Използвайки дългогодишните си лични контакти, част от тях застанаха на входа и изхода на големите държавни предприятия като доставчици на суровини и пласьори на продукцията, ограбвайки по този начин тяхната печалба. Парадоксът, който в случая особено силно деморализира масовия човек е, че с ограбените пари могат да бъдат закупени същите тези предприятия.

За посочената ситуация, обаче, допринася много несигурността в професионалния статус на стопанските ръководители днес (неговата зависимост от политическия фактор), което принуди част от тях да създадат паралелни частни фирми и да разорят държавните предприятия. Това създава предпоставки към лицата и групировките от предишния управленски елит, стоящи на входа и изхода на държавните предприятия, да се присъединят лица и групировки от новия стопански управленски елит, свързани с чуждестранни частни интереси, осигуряващи по този начин бъдещето си.

Съчетанието между либерализация на обществено-икономическите отношения с отсъствието на необходимата за това съвременна законова бързо пораждат условия за разширяване на корупционните практики. В резултат възникват широк спектър от дейности, организации, които спадат към т.нар. “сива икономика”. Например явлението “кредитни милионери” показа до каква степен държавната банкова система може да се превърне в източник за незаконно обогатяване, не само на ползвателите на неправомерно отпусканите кредити, но и на съответните ръководители на държавни банки, извършващи подобни услуги.

От друга страна, т.нар. финансови пирамиди пък са характерен пример за злоупотреби в рамките на частния сектор, които обаче са възможни и благодарение на бездействието на съответните държавни органи.

Най-ярки примери за корупция у нас обаче си остават процедурите на приватизация, каквито са случаите с БГА “БАЛКАН”, “Соди – Девня”, комплекс “Амбасадор”, Заводът за съобщителна техника в Благоевград, Кремиковци, общинските фирми в София, продадени на РМД-та чрез преговори с потенциални купувачи и много други. За съжаление, повечето приватизационни сделки не се провеждат в равноправна конкурентна среда, при отсъствие на прозрачност и публичност, което улеснява корупцията. Липсва ефективен контрол, няма ясни правила за санкциониране на нарушения. “Открита е формулата на приватизацията на печалбите без приватизация на собствеността – просто заставайки на вратата като посредник. Накратко – открита е формулата на пладнешкия обир” Списъкът от средства за присвояване на националното ни богатство е неизчерпаем – “фалиране” на банки чрез лоши кредити; декапитализиране на предприятия чрез приватизация на мениджмънта или чрез заставане на входа (снабдяване със суровини) и на изхода (разпореждане с готовата продукция); валутни и търговски спекулации и фиктивен внос/износ на стоки; фалшифициране на документи; данъчни престъпления и укриване на доходи; износ на капитал от страната; т.нар. пирамиди и др.

Корупцията засяга обществото ни като цяло и общото качество на живота. Само няколко примера за нейното въздействие върху българското общество са увеличаването на доходното неравенство, нехомогенното развитие на различните региони, подхранването на престъпността. В резултат на тези, а и на много други нейни последици общото качество на живот в българското общество е по-ниско, отколкото би било в отсъствието на корупция. Усещането за несигурност, за несправедливост при разпределянето на ресурсите и на доходите, за неравностойност в регионалното развитие неминуемо води до висока обществена напрегнатост. Ниското качество на живота се отразява и на демографските процеси в страната. Корупцията драстично намалява способността на държавата да управлява обществените ресурси. От друга страна, тя създава апетит за пренасочване на все повече ресурси под контрола на държавата. Оптималното количество ресурси, които трябва да бъдат под държавен контрол, е по-ниско, отколкото би било при отсъствие на корупция.

В момента най-разпространената мярка за корупция в света е индексът на корупционните възприятия, използван от авторитетната международна антикорупционна организация със седалище в Берлин “Transparency International” (“Прозрачност без граници”). От 1998 г. и България вече е включена в списъка на оценяваните страни от нея. Според проучванията й става ясно, че колкото по-силно е развита икономиката в една страна, толкова по-слабо е разпространена корупцията в нея. Организацията съставя годишен индекс за това доколко корумпирана е дадена страна в очите на бизнесмените и обществеността като цяло. Количествената стойност на индекса за България през 1999 г. е 3.3 (Много близка до най-неблагоприятната оценка – 1.0, в сравнение с най-благоприятната – 10.0). България заема 63-то място през 1999 г. и 67-мо място – през 1998 г. сред 99 държави през 1999 г. и 85 – през 1998 г., което показва колко сериозен е проблемът у нас. От проучването става ясно, че най-бедните страни са в края на класацията, т.е. с най-висока корупция.

Липсата на надеждни пазарни институции също влияе – нововъзникващите пазарни икономики клонят към повече корумпираност, отколкото развитите. Наследството на комунизма също има значение: Русия, Латвия, Украйна, Румъния са в дъното на класацията. Но има и изключения – Естония и Унгария са сред по-малко корумпираните. Не са без значение и културните причини. В Европа понякога се слага разделителна черта между по-корумпираните южни католически държави (Италия, Испания) и по-малко корумпирани северни протестантски държави (особено скандинавските страни, Холандия, също и Великобритания ).

Необходимо е да се проучват в дълбочина настъпващите промени в общественото съзнание при трудните условия на преход към нови социални структури и отношения. Допусне ли се отслабване на резистентността на обществото към различни форми на корупция, последиците биха били трагични за демократичното развитие и законността в страната, за нравствените устои на България, за икономическия просперитет, за самосъхранението и сигурността на нацията.

Не е без значение фактът, че корупцията затруднява интегрирането на България към европейските структури. Административната и икономическата среда в евроатлантическите държави е с много по-ниско ниво на корупция от българската и поради това съществува качествена несъвместимост между двата вида среди. Поради тази качествена разлика българските политици и предприемачи виждат света доста по-различно от техните европейски колеги и това сериозно затруднява общуването помежду им, а без ефективно общуване интеграция е немислима.