Министерство на регионалното развитие и благоустройството Национален център за териториално развитие

Министерство на регионалното развитие и благоустройството Национален център за териториално развитие ул. “Алабин” 16-20, 1000 София Тел./факс: (02) 980 03 12 E-mail: ste.mary@ncrdhp.bg СЪДЪРЖАНИЕ: Въведение Парламентът Правителството Министерството на регионалното развитие и благоустройството Местните власти и техните сдружения Приложения: 1. Списък на специализирани конференции на министрите, отговарящи за местните и регионалнтие власти 2. Списък на специализирани конференции на министрите, отговарящи за устройството на територията Информационният бюлетин “Местна демокрация и регионална политика” е издание за участието на МРРБ в междуправителственото сътрудничество в рамките на Съвета на Европа

Информационен бюлетин Местна демокрация и регионална политика Брой 7, 2004 г. Дейности със Съвета на Европа в областта на местната демокрация, трансграничното сътрудничество и териториалното развитие Кой какво прави? Въведение Дейността на Съвета на Европа (СЕ) – най-старата политическа организация в Европа, е изградена на базата на следните основни ценности и принципи: толерантност, демокрация, многообразие, етика, солидарност, гражданство, свобода, права на човека, справедливост, доверие и равноправие. СЕ се занимава с някои от най-актуалните проблеми на съвременността, като например: мултикултурните общества, изучаването на чужди езици, наркотиците, участието на гражданите и младите хора в обществения живот, околната среда, устройството на територията, местната и регионалната демокрация, трансграничното сътрудничество и др. Това е организацията, която оценява готовността на държавите за членство в Европейския съюз. България е приета в Съвета на Европа на 7 май 1992 г. и досега работи много активно в почти всички направления на дейност. Участието на България в бюджета на организацията (за 2004 г. е € 180,500,000) е скромно: € 507,566 (или 0.2812 %). С това издание представяме как се осъществява взаимодействието на българските институции с тези на Съвета на Европа, кой какво прави и как го прави. Наблегнато е на областите на дейност, които са в ресора на МРРБ: местна и регионална демокрация, трансгранично сътрудничество и териториалноустройствено планиране. В приложенията са дадени списъци на специализираните министерски конференции и обсъжданите теми, за да се даде по-ясна представа с какво се занимават. И тъй като дейностите по линия на Съвета на Европа напоследък бяха засенчени от стремежа за присъединяване към Европейския съюз, смятаме за полезно решението ни да представим усилията, които се полагат и ще продължат да се полагат за доброто представяне на България на европейско ниво.

Парламентарната асамблея е съвещателният орган на СЕ, чиито членове са избрани от националните парламенти.

Чрез 12-те си парламентаристи (Вж. списъка по-долу), България участва успешно в дейностите и твърдо изпълнява ангажиментите си в рамките на ПАСЕ, в специализираните й комисии и комитети (Лъчезар Тошев¹, Борислав Великов², Евгени Кирилов) и в международните дейности под нейна егида (Милена Милотинова³, Мария Стоянова и др.).

Провежданите у нас законодателни реформи системно се наблюдават и анализират от ПАСЕ: промените в Конституцията от 24 септември 2003 г., реформите в съдебната система и борбата с корупцията, подобренията в работата с ромското малцинство, приемането на законите за вероизповеданията и за омбудсмана и др. Понастоящем ПАСЕ следи развитието на други два ключови въпроса в областта на законодателството: подготовката на нов медиен закон (за радиото и телевизията) и децентрализацията на регионално ниво (или въвеждането на второ ниво на самоуправление).

Председателят на ПАСЕ – Петер Шийдер

На 22.06.2004 г. за срок от 5 години беше избран новият Генерален секретар на Съвета на Европа: Тери Дейвис, който до момента е бил британски парламентарист в ПАСЕ.

Премиерът Симеон Сакскобургготски произнася реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) по време на втората част на пленарната й сесия (31 март - 4 април 2003 г.), на 3 април 2003 г. в Страсбург.

Пълният текст на тази реч може да бъде намерен на български в Интернет на адрес:

“Без преувеличение ще кажа, че тук именно се гради нашето общо бъдеще, в тази Европа на 21-ия век. Когато казвам Европа, аз разбирам не само географското й измерение, а много повече – един модел на развитие, разпространението на една цивилизация.”

“Като страна - член на Съвета на Европа, България води активна политика за утвърждаване на европейските ценности на национално и международно равнище. Щастлив съм да констатирам, че моята страна се утвърди като фактор на стабилността и сигурността в региона на Югоизточна Европа. Нашата политика е насочена към тясно сътрудничество със страните от региона, основаващо се на уважението на демократичните институции, на върховенството на закона.”

Българската делегация в ПАСЕ е съставена от 6 представители и 6 техни заместници. Ръководител на делегацията е Юнал Лютви, който е избран и за зам.-председател на ПАСЕ. Друг член на делегацията – Евгени Кирилов, е председател на Комитета по икономически въпроси и развитие.

Постоянният секретариат на България за ПАСЕ се ръководи от Златина Христова, съветник. Вътрешните й телефони в Страсбург по време на сесиите са: 4023, 4024, 4025, 4067. За контакти със Златина Христова в Народното събрание: пл. “Народно събрание” No. 2, 1169 София; тел.: 02.939/3581; факс: 02.987 18 07; е-mail: 364zgh@nt52.parliament.bg; и с нейната заместничка Николета Марокинджиева: тел. 02.939/30 41; e-mail: nikoleta@nt52.parliament.bg

Парламентарният информационен център и Центърът за европейска документация /входът е откъм Ларгото/ е с работно време: 10 - 16 ч., офис 492.


Комитет на министрите на Съвета на Европа

Комитетът на министрите е основният изпълнителен орган на СЕ и в състава му влизат министрите на външните работи на държавите – членки на СЕ (или техните постоянни представители). Председателят се избира на ротационен принцип за 6-месечен период измежду външните министри на държавите членки.

Особено внимание в междуправителствените дейности със СЕ заслужава участието на България (на експерти от МППЕ) в Групата държави срещу корупцията (GRoupe d’Etats contre la COrruption - GRECO) към СЕ. На 24 май 2004 г. след съгласието от страна на българските власти, докладът за България на CRECO стана публичен. В него Групата дава следните препоръки: създаване на система за събиране на информация с цел разследване; даване под съд и осъждане на престъпления, свързани с корупционни практики; достатъчен брой служители за прокуратурата и съда; разработване на етични кодекси срещу корупционни практики за всички държавни служители и др.

Културни маршрути на Съвета на Европа: Седем от символичните културни маршрути на Европа бяха официално удостоверени от Съвета на Европа на церемония, която се състоя на 16 юни 2004 г. Програмата “Културни маршрути” на Съвета на Европа беше лансирана през 1987 г. като първоначално имаше за задача да възобнови известните маршрути, по които през Средновековието пилигрими са стигали до Сантиаго де Компостела. През годините към програмата са добавяни и други маршрути, свързани с архитектурата, музиката и езиците в Европа. Културните маршрути имат за цел да запознаят европейците с културната идентичност на Европа чрез качествен туризъм и представяне на малко познати аспекти на културното наследство. Съветът на Европа координира програмата в партньорство с държавни органи и частни институции. Маршрутите включват път на коприната, бароков път, път за изучаване на влиянието на манастирите, викингски път, ханзейски път и пътека по укрепленията в Люксембург. Европейският институт за културните маршрути, който се намира в Люксембург, съдейства на Съвета на Европа при разработването и управлението на програмата.

Областите “Местна демокрация”, “Трансгранично сътрудничество” и “Териториалноустройствено планиране” ще бъдат разгледани по-подробно в следващия раздел “МРРБ”.

Конгресът на местните и регионалните власти към Съвета на Европа (КМРВЕ) е консултативен орган на Съвета на Европа (СЕ), който е изразител на интересите на местните и регионалните власти. Главната му цел е да защитава и подкрепя политическата, административната и финансовата независимост на местните и регионални власти в Европа, като насърчава правителствата да развиват действена местна демокрация и да прилагат принципа на субсидиарността.

Kонгресът на местните и регионалните власти в Европа е създаден през 1994 г. след промяна в структурата на Постоянната конференция на местните и регионални власти в Европа, функционирала като такава от 1957 г.

КМРВЕ заседава веднъж годишно в Страсбург. Заседанията му са в две камари: Камара на местните власти и Камара на регионите. Всяка от тях избира свой президент и президиум с двугодишен мандат. Президентът на Конгреса също се избира на всеки две поредни години от двете камари. Президиумът на Конгреса се съставя от членове на президиумите на двете камари, както и от президента на Конгреса. Всяка камара съставя ad hoc работни групи по различни въпроси: образование, проблеми на централните градски части, безработица, селско развитие, местни и регионални власти и др.

Конгресът си поставя следните цели:

• 
  да работи в тясно сътрудничество с националните организации на местните и регионалните власти и с други международни организации, представляващи местните и регионалните власти;
  
• 
  да гарантира участието на териториалните общности в осъществяването на идеята за европейско единство;
  
• 
  да позволи на местните изборни представители да участват в изработването на европейските политики в рамките на Съвета на Европа;
  
• 
  да подпомага новите демокрации да изградят ефикасни местни административни структури;
  
• 
  да засилва сътрудничеството между различните региони и по-специално между граничните региони и да гарантира мира, толерантността и икономическия растеж;
  
• 
  да доближи гражданството до "основите" на местното самоуправление посредством различни инициативи;
  
• 
  да улеснява интегрирането на имигрантските общности и другите социално уязвими групи и др.
  

Към КМРВЕ е създадена Група на местните и регионалните изборни представители от Югоизточна Европа, чиято задача е да подпомага Секретариата на Конгреса при прилагането на Пакта за стабилност, да формулира общите интереси на Балканските страни и да търси подходящи решения на проблемите. Свиква се 1-2 пъти годишно.

Секретариатът на българската делегация в Конгреса се ръководи от Моника Роменска, зам.-изп. директор на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Р България); ул. “Алабин” 16-20, 1000 София; Тел.: 02.980 03 04; 02.980 03 13; Факс: 02.988 37 63; Е-mail: m.romenska@namrb.org; Internet: www.namrb.org

На междуправителствено ниво се оказва подкрепа за усъвършенстване на законодателната рамка за местното и регионалното самоуправление, за създаване на правителствени структури за управление на местните и регионалните власти.

На местно и регионално ниво, сътрудничеството обикновено се осъщесетввява с посредничеството на националните асоциации на местните власти. То е в следните области: изработване на законодателство за местното и регионалното самоуправление, рационализиране финансирането на местните и регионалните власти, добро управление на местно и регионално ниво, обучение на местни и регионални изборни представители и кадри, засилване ролята на националните асоциации като институционални партньори на правителството и др.

Това сътрудничество се осъществява чрез организиране на конференции, кръгли маси, тематични семинари, проучвателни посещения, обучителни семинари в съответната страна или в чужбина и др.

Тези програми са предназначени напоследък главно за страните от Югоизточна Европа. Темите, освен гореизброените, са: предоставяне на услуги на местно ниво, демократично гражданство и участие на гражданите в местния обществен живот, междукултурен диалог, засилване на трансграничното сътрудничество, партньорства и побратимяване между градовете и регионите в Югоизточна Европа, сътрудничество между изборните представители на местно ниво.

През последните 2-3 години, съвместно с Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, Съветът на Европа развива приоритетно следните дейности: административна децентрализация, фискална и финансова децентрализация, демократично гражданство, трансгранично сътрудничество и създаване на еврорегиони.

на английски:

на френски:

1. 
   Париж, 1975 г.
   

• 
  Създаване на постоянна европейска конференция на министрите, отговарящи за местните власти в страните – членки на Съвета на Европа
  

2. 
   Атина, 1976 г.
   

• 
  Европейска рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти
  
• 
  Участие на гражданите
  
• 
  Развитие на местната демокрация
  

• 
  Лисабон, 1977 г. (неформална конференция)
  

• 
  Разпределение на компетенциите и средствата между различните нива на публична администрация
  
• 
  Отговорност и управление на по-важните инфраструктурни обекти и на публичните услуги в градските и селските общности
  
• 
  Ефикасност на местните власти, изпълняващи функциите си според големината и структурата си
  

3. 
   Стокхолм, 1978 г.
   

• 
  Участие на гражданите
  

4. 
   Мадрид, 1980 г.
   

• 
  Политически права на имигрантите и тяхното участие в местния обществен живот
  
• 
  Сътрудничество между централното правителство и местните и регионалните власти
  

5. 
   Лугано, 1982 г.
   

• 
  Местно самоуправление
  
• 
  Трансгранично сътрудничество
  

6. 
   Рим, 1984 г.
   

• 
  Приемане на проекта на Европейска харта за местното самоуправление
  
• 
  Взаимоотношение между различните нива на местната администрация в регионалната организация
  

7. 
   Залцбург, 1986 г.
   

• 
  Местни финанси
  
• 
  Чужденците в общината
  

8. 
   Конг, 1988 г.
   

• 
  Роля и опит на местните и регионалните власти за преодоляване на безработицата
  
• 
  Средства за намаляване на регионалните и местните различия чрез насърчаване на по-доброто изравняване
  

9. 
   Берген (Норвегия), 1991 г.
   

• 
  Децентрализация и засилване на местното самоуправление
  
• 
  Демократично участие и контрол
  

10. 
    Хага (Холандия), 1993 г.
    

• 
  Големите градове и техните периферии: сътрудничество и координирано управление
  
• 
  Местни референдуми
  

• 
  Вашава (Полша), 1994 г. (извънредна неформална конференция)
  

• 
  Развитие на местната и регионалната демокрация в Централна и Източна Европа (участник от България: координатор Гинка Чавдарова)
  

11. 
    Лисабон (Португалия), 1996 г.
    

• 
  Местни финанси (участник от България: министър Дончо Конакчиев и координатор Гинка Чавдарова)
  

12. 
    Истанбул (Турция), 6-7 април 2000 г.
    

• 
  Роля на местните и регионалните власти в предоставянето на местни социални услуги (участници от България: министър Евгени Чачев и зам.-министър Васил Гарнизов)
  

• 
  Рига (Латвия), 3-4 май 2001 г. (неформална конференция)
  

• 
  Местната демокрация в зората на 21. век (участник от България с встъпителен доклад: зам.-министър Васил Гарнизов)
  

13. 
    Хелзинки (Финландия), 27-28 юни 2002 г.
    

• 
  Регионалното самоуправление: различни методи на прилагане (участник от България: зам.-министър Хасан Хасан)
  

• 
  Нордвийкерхоут (Холандия), 31 март – 1 април 2004 г. (неформална конференция)
  

• 
  Етични норми в публичния сектор (участник от България: Александър Михайлов)
  

• 
  Осло (Норвегия), 30 септември – 1 октомври 2004 г. (неформална конференция)
  

• 
  Засилване на местната демокрация и демократичното участие в променящия се свят
  

14. 
    Унгария, февруари 2005 г. (предстояща редовна сесия)
    

• 
  Добро управление на местните и регионалните дела
  
• 
  Регионално самоуправление
  

на английски:

на френски:

1. 
   Бон, 1970 г.
   

• 
  Основи на европейската политика на устройство на територията
  

2. 
   Гранд мот, 1973 г.
   

• 
  Цели на европейската политика на устройство на територията
  

3. 
   Бари, 1976 г.
   

• 
  Овладяване на урбанизацията в рамките на устройството на територията
  

4. 
   Виена, 1978 г.
   

• 
  Насоки за устройството на селските територии в Европа
  

5. 
   Лондон, 1980 г.
   

• 
  Баланс и перспективи на устройството на територията в Европа
  

6. 
   Торемолинос, 1983 г.
   

• 
  Перспективи за развитие на устройството на територията в европейските морски региони
  

7. 
   Хага, 1985 г.
   

• 
  Еволюция в процеса на вземане на решения в областта на устройството на територията
  

8. 
   Лозана, 1988 г.
   

• 
  Рационално земеползване: основа и ограничителен фактор на нашето развитие
  

9. 
   Анкара, 1991 г.
   

• 
  Подобряване на инструментите за рационално земеползване
  

10. 
    Осло, 1994 г.
    

• 
  Стратегии за устойчиво развитие в рамките на устройството на територията на Европа след 2000 г.
  

11. 
    Лимасол, 1997 г.
    

• 
  Устойчиво устройство на европейското пространство и опазване на водните ресурси
  

12. 
    Хановер, 2000 г.
    

• 
  Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент
  

13. 
    Любляна, 2003 г.
    

• 
  Прилагане на стратегиите и перспективите за устойчиво териториално развитие на европейския континент
  

14. 
    Португалия, 2006 г. (предстои)