Изпълнени специфични задачи

Предварителни данни

Предварителните данни бяха очертани напълно в Докладите за Фази 1 и 2. Следното е обобщение на препоръките изложени в тези два доклада.

Европейски анализ доведе до три основни препоръки за българската страна:

• 
  Да се разработи Национална квалификационна рамка, която да пасва и с проектите за ЕКР и с текущите квалификационни йерархични структури, изложени в трите основни закона за образованието в България.
  
• 
  СПК трябва да бъдат определени за всички сфери на труда.
  
• 
  Директивите за Осигуряването на качество трябва да бъдат разработени, за да подсигурят спазването на стандартите.
  

Работата на Екипа по проекта през Фаза 2 до края на Май, се съсредоточи върху:

• 
  Екстензивно събиране на данни и провеждане на консултации в страната, като се имат предвид първите данни от паралелния проект за оценката на нуждите на ЕС;
  
• 
  Изследване и предлагане на най-добрия подход към квалификационните рамки за България, основани на най-добрите практи в ЕС според положението и нуждите в България;
  
• 
  Отчитане с помощта на международните и българските експерти, на конкретните нужди на петте професионални направления, посочени в Техническото задание, и изработване на начален списък от 80 професионални стандарта за разработка или осъвременяване в тези направления;
  

• 
  Тясно сътрудничество и консултации с институциите бенефициенти и социалните партньори, вкл. НАПОО, МОН, организации предоставящи обучение и работа. Основна характеристика на този аспект бе представянето на резултати от цялостната работа по Проекта досега на Националната конференция, проведена в София от 8-11 Май, на която присъстваха над 60 експерта и представителя от Българските правителствени министерства, агенции, социални партньори и други;
  
• 
  В светлината на дискусиите на Конференцията, се прецизира предложения подход за осъвременяване на рамковите изисквания и развиване на професионалните стандарти; и редактиране на първоначалния списък на професоналните стандарти;
  

• 
  Финализиране на предложенията за рамковите изисквания при разработване на СПК;
  
• 
  Начало на работните проекти на 80 професионални стандарта;
  
• 
  Планиране и начало на обучението и техническата помощ, предвидена за Фаза 3.
  

Тези целеви и структурирани дейности, които бяха подкрепени от широкото участие от всички социални партньори, доведоха до консенсус и споразумение както бяха предвидени от проектния екип, а именно:

диалога със социалните партньори, особено работодателите, при подготовката и осъвременяването на СПК.

СПК с добро качество са единствено тези, които са изградени от висококачествена система за ПОО, която постига целите на политиката на трудовия пазар и повишава заетостта на всички групи потенциални работници. Както е пояснил екипът на проекта, за да се подобри конкурентноспособността на българската работна сила, е важно:

• 
  да се съсредоточим върху учебните резултати, т.е. да осигурим наличието на компетенции у хората, на умения и отговарят на нуждите на работодателите за определени квалификации, а не толкова върху входното образователно ниво
  
• 
  обучението да бъде прозрачно, достъпно за всички и лесно осъвременимо при промяна на условията на трудовия пазар;
  
• 
  да са съчетани гъвкави учебни пътеки, за да се дава възможност за разграничаване на индивидуалните нужди, и да се признават предварително усвоени знания;
  
• 
  да се вграждат специални стратегии за подпомагане участието в образованието на групи в неизгодно положение;
  
• 
  да води до квалификации, които са международно признати, съчетават се с ЕКР и позволяват натрупване и обмен на кредити;
  
• 
  и да се осигурява качество във всички аспекти на преподаването, ученето и оценяването, така че хората да почувстват, че ученето си заслужава и да осъзнават напредъка, а работодателите да имат доверие и да ценят наличието на определена квалификация.
  

За да се засили капацитета на институциите за управление и по-нататъшно развитие на качеството на ПОО в България, има нужда да бъдат осигурени:

• 
  активен диалог с поглед към бъдещето между социалните партньори, обучението и образованието, местните общества и други национални и местни партньори;
  
• 
  че законите, рамките, системите и процедурите са възможно най-опростени и небюрократични – отнасят се само до основните неща, но не поставят затруднения за начина на промяна и развитие.
  

За да се изработят съвременни и ефективни професионални стандарти в петте направления и за 80 професии, Проектът трябва изцяло да отчита специалните характеристики на всяко направление, и разликите между тях. Има ясни разлики, нарприме, в размера, формата, здравните условия и възможността за напредък в различните сектори; във възможността за прехвърлянето на умения и квалификации вътре в едно направление; в относителната важност на теоритичното учене за разлика от практическия опит или способности; в степента и леснината на диалога между работодателите и работниците; и в готовността на различните сектори да се сблъскат с европейската конкуренция.

• 
  Развитие на ЕКР и връзката й с НКРамки
  
• 
  Признаване на квалификации и умения: работата на ENIC/NARICs
  
• 
  Механизми за осигуряване на качество в Европа
  
• 
  Схеми за получаване на фирмени сертификати
  

Нещо повече - екипът на проекта поема допълнителни, но съществени Приложения към проекта – изучаване на ситуацията на Ромите и други групи в неравностойно положение, което води към по-нататъшни, значителни резултати по Проекта за страната бенефициент.

Всички усилия са насочени и водени от проектния лидер, Др. Клауд Бай-Юн, Изпълнителен Директор на ECCTIS Ltd, и с подкрепата на младшите експерти, Ник Бренан и Пол Норис, и координацията от офиса на проекта в София. Тази инфраструктура е подкрепена и от персонала на UK NARIC и българския екип начело с Мениджъра на проекта Валентин Митев.

Местният офис на проекта в София е център на дейностите в страната и е достъпен по всяко време, за да се получи своевременен отчет за напредъка на текущите дейности по проекта.