НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ, ЦЕЛИ И ПОЛИТИКИ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ПРИОРИТЕТИ
За постигане на визията на настоящата стратегия, основните усилия на обществото трябва да бъдат насочени към следните приоритетни области, които са свързани с програмата на Правителството и конкретно са разработени в съответните политики, а именно:
Приоритетна област 1.
Гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване
Приоритетна област 2.
Въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси
Приоритетна област 3.
Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването
Приоритетна област 4.
Укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска помощ
Приоритетна област 5.
Регионална политика със специално внимание върху подкрепата на лечебните заведения в отдалечените и малки региони на страната
Приоритетна област 6.
Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване
Приоритетна област 7.
Устойчиво развитие на човешките ресурси с акцент специализацията на медицинските кадри и продължителното обучение
Приоритетна област 8.
Преориентиране на здравната система към профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания.
ЦЕЛИ
Целеопределянето се възприема като особено силен мотивационен и иновационен инструмент за успешното изпълнение на Стратегията. В практиката обаче не винаги съществува пълно съвпадение между необходимите целеви дейности и действителното поведение на изпълнителите а медицинска помощ Причините за това разминаване са, че отделните изпълнители работят в условия на непълна информираност и ограничения на средата, които са извън техния контрол, притежават различна степен на увереност и допускат различни грешки.
За преодоляване на тези несигурност при внедряване на Националната здравна стратегия (2014-2020) е необходимо предварително да се гарантира ефективността на процеса на целеопределянето. Това може да се осъществи само когато дадена цел:
-
се възприеме като достатъчно важна и като стандарт, с който всички реални дейности в областта на всяка политика ще се съпоставят и измерват за предоставяне на обратна информация:
-
отразява нивото на специфичност и трудност;
-
въздейства върху продължителността на усилията;
-
определя времевите ограничения и изяснява очакванията;
-
се формулира с участието на изпълнителите, които поемат съответните отговорности (използва се стилът на „разкажи и продай”, а не „само разкажи”);
-
е процес на обучение за участниците и заедно с другите избрани цели създава пътна карта за изпълнението.
Изборът на стандарт, често наричан „counterfactual method” (изразяващ това, което не се е случило, но би могло да се случи), се извършва въз основа на експертно мнение или чрез консенсус. Използват се също методът на извличане на стандарти от интервенционни изследвания, трендови анализи и сравнителни оценки на риска. Едновременно със силните страни на целеопределянето трябва да се вземат предвид и редица слабости на този процес: риск за даване на приоритет на цели, които могат по-лесно да се измерят; когато целта е много трудна за постигане, може да бъде демотивираща; целите (като средни стойности) припокриват проблемите на разпределението и справедливостта и др.
Процесът на целеопределяне в Националната здравна стратегия (2014-2020) се основава на споделените европейски ценности и включва предшестващи усилия и разработки, партисипативни дискусии и писмени становища. Понастоящем МЗ формулира 5 главни цели със следните характеристики (Панел 2):
-
Те представляват балансиран микс от здравни резултати, детерминанти на здравето, ресурси, научни знания, информационни технологии и иновации;
-
Избрани са в отговор на съществуващите предизвикателства за решаване на значими проблеми в здравно-демографската ситуация и системата на здравеопазване, както и във връзка с присъединяването на страната към съвременните глобални усилия (напр. в областта на ХНБ);
-
Постижими са и са свързани с наличните ресурси;
-
Съществува ясна логична връзка между стратегическите приоритети, избраните цели, задачи и политически мерки и индикатори за оценка;
-
Изборът на целите и задачите е съобразен и с техния позитивен израз (напр. средната продължителност на живота), а не се акцентира само върху нивата на смъртност;
-
Взети са предвид и възможностите за събиране на данните за индикаторите по рутинен път.
Поставените цели могат да се сторят на някои анализатори твърде амбициозни. Но само оцеляване на нашата здравна система не е достатъчно. Ако не знаем какво е нивото на здраве и здравеопазване в развитите страни и не се стремим да сме сред тях, няма да оцелеем.
Панел 2
Национални стратегически цели в здравеопазването (2014-2020)
Стратегическа цел 1
|
Подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на ЕС
|
Задача А:
|
Увеличаване на броя на българите, които са здрави във всеки етап от живота:
-
Увеличаване на очакваната продължителност на живота в добро здраве с 2 години
-
Намаляване на детската смъртност с 30%
-
Намаляване на неравенствата с 30%
|
Задача Б:
|
Промоция на здравето и интегрирана профилактика на ХНБ
|
Задача В:
|
Повишаване на икономическото и социално благосъстояние на индивидите, семействата и общините
|
Стратегическа цел 2
|
Трансформиране на здравната система за осигуряване достъпно и качествено здравно обслужване
|
Задача А:
|
Преориентиране на здравната система към ПМП и преструктуриране (оптимизиране) на болничния сектор, основано на регионалната здравна политика и конкуренцията „позитивна сума”
|
Задача Б:
|
Рационализиране на управлението, финансовия и качествен контрол в здравеопазването
|
Задача В:
|
Модернизиране на системата за спешна медицинска помощ
|
Задача Г:
|
Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищното здравеопазване
|
Задача Д:
|
Осигуряване на дългосрочно обслужване за уязвимите групи население
|
Стратегическа цел 3
|
Въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното и мобилно здравеопазване
|
Задача А:
|
Национален план за внедряване на електронното и мобилно здравеопазване
|
Задача Б:
|
Подкрепяне на приемането и целесъобразното използване на информационните технологии чрез стимулиране и техническа помощ
|
Стратегическа цел 4
|
Осигуряване на капацитета на човешките ресурси за посрещане на нарастващите здравни потребности
|
Задача А:
|
Улесняване достъпа до специализация
|
Задача Б:
|
Осигуряване качеството на продължителното обучение
|
Задача В:
|
Осигуряване на условия за медицинските специалисти и техните лидери да бъдат напълно отговорни, справедливо оценявани и да притежават инструментариума, системите и ресурсите за работа и постигане на високи резултати
Съхраняване на нужните човешки ресурси и развитие на техните възможности и талант
|
|
|
Стратегическа цел 5
|
Развитие на научните знания и иновации
|
Задача А:
|
Ускоряване процеса на научните изследвания за подобряване здравното обслужване на пациента
|
Задача Б:
|
Нарастване разбирането за това „какво работи” в общественото здравеопазване и лечебната помощ, определяне и внедряване на иновативни методи
|
Задача В:
|
Инвестиране в регулативните науки за подобряване безопасността на хранителните и медицинските продукти, водата и др.
|
Сподели с приятели: |