Мисленето


Привлечени към погледа отвътре



страница106/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   102   103   104   105   106   107   108   109   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика

Привлечени към погледа отвътре


 
В онзи далечен петък нашият експерт по учебните програми направи две оценки на един и същ проблем и стигна до съвсем различни отговори.239 Погледът отвътре е онзи, който всички ние, включително и Сиймор, спонтанно приехме при оценява­нето на нашия проект. Фокусирахме се върху специфичните ни условия и търсехме данни в собствения си опит. Имахме непъ­лен план: знаехме колко глави имаме намерение да напишем и имахме бегла представа колко време ни бе отнело написването на двете глави, които вече бяха завършени. По-внимателните от нас вероятно бяха прибавили още няколко месеца към оценката си като запас за грешки.
Екстраполирането беше грешка. Ние прогнозирахме, бази­райки се на информацията пред очите ни – ОКВЕВКЕ, — обаче гла­вите, които бяхме написали първи, вероятно бяха по-лесни от дру­гите и ентусиазмът ни към проекта вероятно тогава беше в своя пик. Главният проблем обаче беше, че ние не успяхме да вземем предвид онова, което Доналд Ръмсфелд нарича, както знаем, „не­известните неизвестни“. В онзи ден ние не можехме да предвидим серията събития, които щяха да са причина проектът да се провлачи толкова дълго. Разводите, болестите, кризите в координаци­ята с бюрократичните власти, които забавиха работата, не може­ха да бъдат известни предварително. Такива събития не само са причина за бавното писане на главите, но и пораждат дълги пери­оди, през които се постига малко или никакъв напредък. Същото трябва да е било, разбира се, и при другите екипи, за които знаеше Сиймор. Членовете на тези екипи също са били неспособни да си представят събитията, които са щели да бъдат причина за толкова късното приключване или в крайна сметка за провала на един про­ект, който те очевидно са смятали за твърде осъществим. Подобно на нас, и те не са знаели шансовете, пред които са изправени. Има много начини за провал на всеки план и макар че повечето от тях са твърде невероятни, за да можем да ги предвидим, вероятността нещо да тръгне не както трябва в даден проект е висока.
Вторият въпрос, който зададох на Сиймор, отклони внима­нието му от нас и го насочи към цял клас подобни случаи. Сий­мор оцени базовата пропорция на успеха в този референтен клас: 40% провал и седем до десет години за завършване на проекта. Неговото неформално проучване сигурно не отговаряше на на­учните стандарти за данните, но ни осигури разумна база за изходна прогноза: прогнозата, която правим за даден случай, ако не знаем нищо с изключение на категорията, към която спада той. Както видяхме по-горе, изходната прогноза трябва да бъде котвата за по-нататъшните напасвания. Ако ви помолят да из­кажете предположението си за ръста на една жена, за която зна­ете само, че живее в Ню Йорк, вашата изходна прогноза е пред­положението ви за средния ръст на жените в този град. Ако ви дадат специфична за случая информация, например че синът на жената е център на гимназиалния баскетболен отбор, ще съгла­сувате оценката си в съответната посока, по-далече от средното. Сравнението на нашия екип с другите, което направи Сиймор, натрапваше извода, че прогнозата за нашия резултат е малко по-лоша от изходната прогноза, която вече бе мрачна.
Впечатляващата точност на прогнозата при поглед отвън към нашия проблем сигурно беше случаен късмет и не бива да бъде разглеждана като свидетелство за верността на погледа отвън. Аргументът в полза на погледа отвън по принцип установява: ако референтният клас е правилно избран, погледът отвън ще даде указание за диапазона и може да покаже, както в нашия случай, че прогнозите с поглед отвътре дори не се доближават до него.
За един психолог противоречието между двете оценки на Сиймор е смайващо. Той имаше в главата си всичкото знание, не­обходимо за оценяване статистиката на съответния референтен клас, но стигна до първата си оценка, без да използва това зна­ние. Прогнозата на Сиймор, базирана на неговия поглед отвътре, не бе съгласувана с изходната прогноза, за която той не се беше и сетил. Тя беше базирана на особените обстоятелства, свързани с нашите усилия. Подобно на участниците в експеримента с Том У., Сиймор знаеше релевантната базова пропорция, но не се беше сетил да я приложи.
За разлика от Сиймор останалите от нас нямаха достъп до външния поглед и не можеха да произведат разумна изходна прогноза. Достойно за отбелязване е обаче, че ние не чувства­хме, че се нуждаем от информация за другите екипи, за да напра­вим своите предположения. Моето търсене на външния поглед изненада всички ни, включително и мене! Това е общ модел: хо­рата, които имат информация за един конкретен случай, рядко изпитват необходимост да знаят статистиката за класа, към кой­то се отнася случаят.
Когато после бяхме изложени на погледа отвън, ние колек­тивно го игнорирахме. Можем да разберем какво се случи с нас; то е сходно с експеримента, който навежда на мисълта за без­полезността да преподаваш психология. Когато правят предска­зания за конкретните случаи, за които имат малко информация (кратко и безинтересно интервю), студентите на Нисбет и Боргида изцяло пренебрегват общите резултати, които току-що са научили. „Безличната“ статистическа информация240 рутинно се захвърля настрана, когато е несъвместима с личните ти впечат­ления за даден случай. В конкуренцията с погледа отвътре погле­дът отвън няма никакъв шанс.
Предпочитанието към погледа отвътре понякога има етични оттенъци. Веднъж зададох на мой братовчед, отличен адвокат, въ­прос за един референтен клас: „Каква е вероятността един обвиня­ем да спечели в дело като това?" Неговият рязък отговор, че „всяко дело е уникално“, беше придружен от поглед, който изясняваше, че той намира въпроса ми за неуместен и повърхностен. Гордото подчертаване на уникалността на случаите е често срещано и в ме­дицината въпреки по-новия напредък в базираната на данните ме­дицина, която показва друг подход. Медицинската статистика и из­ходните прогнози се съчетават с нарастваща честота на разговори между пациенти и лекари. Обаче оставащата неяснота относно по­гледа отвън към медицинската професия се изразява в тревогата от безличността на процедурите,241 водени от статистика и чеклистове.


Сподели с приятели:
1   ...   102   103   104   105   106   107   108   109   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница