Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
Легло във ВИП стая на Майчин дом пропадна заедно с родилката
Изтегляне 260.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Разделянето на здравните грижи в три пакета ще бъде трудно
- Репортаж за търговията с лекарства
Легло във ВИП стая на Майчин дом пропадна заедно с родилкатаЛегло във ВИП стая на Майчин дом пропадна заедно с родилката. Пациентката не е пострадала. Точно преди седмица Сирма Бонева постъпва в Майчин дом, за да роди второто си дете. С партньора й си плащат, за да може жената да е в самостоятелна ВИП стая.
Жената е преместена в друга стая. Там привидно всичко изглежда наред. И така до събота, когато леглото я изоставя. Сирма Бонева: Както си седях току-що накърмила бебето, кревата заедно с мен падна на земята. И това, което си казах – добре, че все пак ни е трети ден след операция. Сирма се отървава само с уплаха. Местят я отново. За нощувка в платена стая семейството брои между 60 и 70 лв., според комфорта вътре. Именно в по-скъпата стая леглото се чупи. Сирма Бонева: Мисля, че това са квартири за около по 15, не повече. Семейството е решило да не подава жалба. Нямат мотиви. От Майчин дом пък увериха в писмо, че така описан случай с пропадане на пациентка няма, няма също и постъпила жалба. Признават също, че пациентката се е оплакала от леглото и е че е била преместена. Стефан Режев: Запушена мивка в банята, висяща мазилка от тавана на банята, мухъл по стените. Инцидент като този не е изключение. През 2012 г. в Столичната Първа АГ болница паднала от тавана мазилка в болнична ВИП стая по случайност не рани новородено и майка му. Тогава директорът беше уволнен, а година и половина по-късно бащата осъди болницата. 
Разделянето на здравните грижи в три пакета ще бъде трудноРазделянето на здравните грижи в три пакета ще бъде трудно, смята проф. Петко Салчев, бивш заместник-министър на здравеопазването в правителството на НДСВ. Пред „Хоризонт” той заяви, че клиничните пътеки трябва да бъдат преработени. Припомням, здравния министър предлага да бъде обособен основен пакет, който да покрива най-масовите заболявания, а останалите да влязат в допълнителен пакет дейности, като спешната помощ се ползва от всеки български гражданин, независимо дали е здравноосигурен. Още по темата от Гергана Хрисчева. Репортер: По думите на проф. Петко Салчев, преговорите какво да включват основния и допълнителния пакет ще бъдат трудни. Проф. Петко Салчев: Самото разделяне на пакети ще бъде много трудно, тъй като изключването от основния пакет на дадени заболявания, прехвърлянето им към другия пакет, би довело до много въпроси, както на специалисти, така и на обществеността, защо точно това, защо точно онова. При един внимателен анализ и много разяснителна работа би могло да се постигне едно оптимално развитие на нещата. Репортер: Трябва да се прецизира точно кои диагнози и заболявания ще се включат в двата пакета, каза още проф.Салчев. Проф. Петко Салчев: Клиничната пътека е само едно заглавие публикувано в наредба номер 40, която описва кръг от заболявания, без да уточнява точно кои, защо и как ще се лекуват. Именно това се цели според мен, от Министерство на здравеопазването да бъде прецизирано това нещо при написването на клиничните пътеки и изваждането на част от нещата, които не са свързани с типичното лечение в допълнителния пакет. Репортер: Заболявания като инфекциозните заболявания, онкологичните, трябва задължително да останат в основния пакет. Спешният пакет трябва да опише критериите - неотложност и спешност, смята още проф. Петко Салчев. Репортаж за търговията с лекарстваБНР "Нещо повече" Водещ: Както разбрахте, уважаеми слушатели, от новините – предстои смяната на директорите на три големи болници в София, Варна и Пловдив. До дни, а може би и другата седмица ще имаме и нов директор на НЗОК. Изглежда в сферата на здравеопазването не само се говори за реформи, нещата се движат. Затова ви предлагаме още една посока за размисъл, в която може и да се работи в сферата на здравеопазването – министерството ще предложи законодателни промени, които да ограничат паралелния износ на лекарства. Мярката се налага, след като през януари Конституционния съд отмени правото на Агенцията по лекарства да забранява този вид експорт. Според пациенти, които сигнализират периодично, износът на лекарства води до изчезването на скъпоструващи и животоспасяващи медикаменти от аптеките. Разбира се, търговците на лекарства на едро смятат, че не това е проблемът. Има лекарства, които периодично изчезват от аптеките. Не са много, но са скъпи, животоподдържащи и незаменими. С аргумента защита на българските пациенти, преди година парламентът прие промени в Закона за лекарствата, с които даде възможност на Изпълнителната агенция по лекарства да забранява износ. В средата на януари 2015 г. обаче Конституционния съд отмени тази разпоредба, тъй като тя противоречи на европейското законодателство. И разговорът за паралелния износ беше рестартиран. Ваня Добрева: За нас лекарството ни започна да изчезва от аптеките от началото на 2014 г. Като периодично то не може да бъде намерено. И следователно пациентите остават за определен период без лечение. Паралелният износ е официално разрешен и регламентиран в държавите от ЕС. При този механизъм търговците на едро имат право да изнесат част от произведените за българския пазар лекарства в други европейски страни, където цената на тези лекарства е по-висока. Участниците в пазара обаче не смятат, че причината за периодичния недостиг на лекарства е в паралелната търговия. Нещо повече, регулаторният орган Изпълнителна агенция по лекарства също няма данни изнасянето на медикаменти да причинява вреди. София Пенева: Не можем да кажем дали причината е именно паралелния износ. Защото разпространението на даден лекарствен продукт на територията на страната е въпрос на търговска политика на производители и притежатели на разрешение за употреба. И в много случаи лекарствените продукти ги изтеглят от българския пазар, например поради ниски цени, съответно липсата на финансов интерес. Така че не е единствената причина т.нар. паралелен износ. Репортер: А какви може да са другите причини? София Пенева: Това ние не можем да кажем. Като все пак държавен орган регулатор не можем да кажем – защо се получават такива сигнали. Най-често отговорът за липсващото лекарство чуват пациенти с ревматологични заболявания. Техните медикаменти се продават с голяма отстъпка в България, което ги прави атрактивни за износ. За пример може да послужи лекарството Хумира, което се ползва освен за ревматологични, и при някои онкологични заболявания. Медикаментът струва около 2 000 лв., 1 500 от които плаща Здравната каса, а останалите 500 се покриват от компанията-производител. От средата на март до края на миналата година и в ИАЛ са постъпили 204 заявления за износ на общо над 70 хил. опаковки от този медикамент. Тези цифри обаче, оказва се, не означават нищо. Фактът, че нещо тук не е в ред излиза наяве в решение на КЗК от декември 2014 г. Комисията установява, че през 2012 и 2013 г. НЗОК е реимбурсирала с близо 1 000 опаковки по-малко от компанията-производител. Това означава, че някой е излъгал компанията и е прибрал отстъпката от 500 лв. на опаковка. Според председателя на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства Христофор Иванов, този някой не са компаниите, които правят легален износ. Христофор Иванов: Хората, които купуват тези лекарства, основните играчи, говоря 80% от бизнеса на паралелна дистрибуция в ЕС са членове на асоциацията, която изповядва определени ценности и следва определени практики. Така че може би паралелният износ някой път излиза като причина за недостиг. Но той е много назад в причините. Не е основната. Има криминални практики в паралелната търговия, убеден е и председателят на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства Димитър Димитров. Димитър Димитров: Да, има лекари, които издават фалшиви протоколи. Тези протоколи минават през аптеки, те не минават през търговците на едро. Ние не обслужваме протоколи на лекари. Има фармацевти в болници, които получавайки дадени медикаменти ги изписват през табели, все едно те са използвани от пациенти в болницата, след което тези медикаменти се изнасят от болницата и се реекспортират. И такава практика има. Има и трета практика – търговци събират в чанти лекарства от аптеки и след това ги изнасят. Само че и трите случая, които описах са работа на прокуратурата и на ДАНС. Преди седмица Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки пък нарече практики в тази сфера мафиотски. Николай Костов: Създадена е цяла мафиотска организация, която се състои в следното – назначават се хора, които обикалят аптеките, имат рецепти, с които изкупуват всички лекарства от аптеките. За да се излезе от казуса, здравният министър Петър Москов обяви, че се готвят нови законодателни промени. Д-р Петър Москов: Аз имам болка от решението на българския Конституционен съд. Съобразили сме се с него и в момента подготвяме друг вариант на законопроекта, в който да има ясно дефиниран списък за медикаменти, които често се случва, че изчезват от българския пазар, всъщност са предмет на паралелен износ, за да може държавата да ги контролира. Точната група медикаменти и критериите, по които да се определя включване на такива медикаменти е предмет на работа в момента. Но това е проблем. Институциите просто трябва да си свършат работата, смята Димитър Димитров. Димитър Димитров: Трябва ли й на ИАЛ този закон, за да контролира липсата или не на дадено лекарство. ИАЛ по принцип има вменено в нейните функции тя да следи това нещо. После, ако има връзка между ИАЛ и НАП и митници и тия Интрастат декларации, които се правят в момента, се чутят, смятате ли, че е необходим закон, ако ние искаме да знаем кой какво изнася и как точно го прави. Не е необходимо. Има си институции. Просто трябва да ги накараме да работят. От Асоциацията за развитие на паралелната търговия пък виждат решението в създаване на електронна система, която да създаде прозрачност затова какво влиза на българския лекарствен пазар, какво излиза от него, кой, как и по какъв начин търгува. Христофор Иванов: Такъв тип система, която да позволява във всеки един момент да се знае какво се случва на пазара, а не за рестриктивни режими спрямо дали ще е в случая паралелната дистрибуция или друг вид дейности. Ние също искаме да се наблюдава пазара и да има ясни данни за това какво се случва във всеки един сектор. Плановете на бизнеса обаче не изглежда да са на дневен ред. София Пенева: Препоръките на ЕК са в посока на ограничаване на номенклатурата на лекарствените продукти, за които ще важи този уведомителен режим, защото това ще ограничи и административната тежест като цяло. Защото в момента имаме и случаи, в които ни се пускат уведомления за лекарствени продукти, които дори не са включени в Позитивния списък. На финала, остават надеждите на пациентите, че каквото и да е решението на институциите, то ще осигури лекарствата им. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 260.5 Kb. Сподели с приятели:
|