На 26 април 1986 в чернобилската аец

Трима от всеки 4-ма българи страдат от недостиг на витамин D, разкрива първото целево проучване у нас, съобщи д-р Александър Шинков от болница "Акад. Иван Пенчев". Организатор е дружеството по ендокринология.Витамин D всъщност е хормон, който участва в много процеси в организма, каза д-р Шинков. 90% се набавя чрез престой на слънце. Половин час седмично е достатъчен. Има го и в мазната риба. Витаминът е важен за костите, мускулния тонус. Хора, които имат дефицит, настиват по-често. Предполага се, че недостигът му е свързан и с появата на някои карциноми - на млечната жлеза, простатата и дебелото черво. Има риск и от диабет тип 2, множествена склероза, високо кръвно, атеросклероза или депресии.

За проучването са изследвани 2033 души от 10 областни града и малките общини около тях. Оказало се, че 76% от тях имат недостиг на витамин D, като 21 % са с тежък дефицит.Най-зле са в София (33% с тежък дефицит), а най-добре в Сливен и Стара Загора (8%). В градовете хората с максималната степен на недостиг са два пъти повече (23% ), отколкото в селата (12%). Една от причините е мръсният въздух, който спира слънчевите лъчи, каза ендокринологът.През лятото не бива винаги да сме дебело намазани със слънцезащитен крем, добави д-р Шинков. Фактор 30 например блокирал до 90% образуването на витамин D. Хората с много светла и чувствителна кожа или с дерматологични заболявания, които не позволяват престой на слънце, трябва да приемат важното вещество на капки. "Рисковете за кожата -стареене и кожен рак, идват от прекаляване.Трябва правилно да се прецени времето, за което се излагаме на слънце. След като запасите от витамин D в организма се попълнят, синтезът се преустановява", обясни д-р Шинков.


Окръжията срещу корупцията са в две суперминистерства
Затова БОРКОР си е родена в космоса. Какво става междувременно с подкупите у нас според „Евробарометър"
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията

Трудно ми е да кажа точните причини за сътресенията и уволненията в комисията за борба с корупцията, по-известна като БОРКОР.Според опита те вероятно са банални. Периодично европейските администратори, поради статута на наблюдавана страна, задават въпроса „Какво става с вашите мерки с корупцията?". При този въпрос няма как да не се попита, а „какво стана с БОРКОР?". Моето предположение е, че на този въпрос трудно може да се отговори. А когато периодично се повтаря, става тегаво, дори да няма голямо значение.Всъщност основният въпрос е какво точно е БОРКОР? Моят отговор е, че това е служба, която беше създадена не „на гола поляна", както каза бившият й началник Румен Миланов,а в космически вакуум

Нещо между многото министерства, които си имат експерти, бюджети, началници и т.н., докато БОРКОР е в нищото. От комисията не могат да наредят: уволни този или защо не сте закрили еди-кой си отдел, не могат да разследват, да арестуват и т.н.

Вероятно служба като БОРКОР може да съществува в подредени държави, където правителството и парламентът казват - ето тази институция ще се занимава със злоупотреби, корупция и т.н., и всички започват дисциплинирано да й се отчитат, да подават информация, експертизи, данни, да разследват, повдигат обвинения, пращат в затвора. И ако не го правят, си понасят последиците. Вероятно в Германия, Холандия, Англия, скандинавските страни и др. такава институция би работила. У нас всяко министерство, както се знае, е феод и всяко си има своите интереси, важни кадри, бюджет и съответния министър си ги пази.В краткото описание за България трябва да се имат предвид и двете суперминистерства -МВР и на финансите, в които са съсредоточени всички, да ги наречем реални - потенциално антикорупционни оръжия.

В МВР е агентурата, СРС, разследванията и т.н. В МФ пък са парите, данъците, огромната финансова информация, благодарение на която може да се провери всяка фирма и лице.Между тези две суперминистерства има сложни отношения по време на целия преход

Между другото, това е така не само в България.И между тези две суперминистерства се появи някаква институция, за която казваме, че се бори скорупцията и в която назначават

предимно хора, изпаднали отнякъде, бивши политици, началници, пенсионирани и полупенсионирани отнякъде и без никакви правомощия. Искане за достъп до възможностите на МВР да следи, проверява, разследва и т.н. или на МФ да гледа парите, ДДС, акцизи и т.н. предизвиква сигурно, ако не смях, то почуда. Съответно на БОРКОР

остава четене на вестници и писане на стратегии

Всъщност основният въпрос не е какво става с БОРКОР, а какво става все пак с корупцията в България. Увеличила ли се е, намаляла ли е? Изследванията показват, че хората все по-малко се интересуват от този въпрос и все повече от това дали ще са безработни и дали доходите им ще спаднат още. Все по-малко това е тема и на европейската администрация. И все пак лошият отговор на въпроса може да доведе до спиране на жизнено важни европейски средства в последната предизборна година.

Можем да коментираме само това, което има начини да се измери реално. А това е корупцията, засягаща цялото население на всекидневно ниво.Вероятно едни от най-добрите източници са редовните изследвания на „Евробарометър", в които България като членка на съюза трябва да участва. При това пропускаме всички мнения за това много ли е, малко ли. Интересните въпроси са за личния опит на хората. Не дали си чул от приятел за корумпиран министър, съдия или митничар, а дали има такъв личен опит през последната година. И в това изследване на самопризнанието по отговорите можеш да съдиш какво реално се е случило в страните през 2011 г. в сравнение с 2009 г. или 2007 г. Хората обикновено не лъжат за неща, при които признанията нямат последици.

Данните на „Евробаромеитър" показват интересни неща за България. Най-сериозната промяна е в медицинската корупция. Тя е 12%, като е скочила със 7 %. Това е рекорден скок за ЕС. С него обаче не сме задминали и Румъния, която е №1 в ЕС със 17%, Литва с нейните 15%, Унгария - с 13%. Всички тези страни са увеличили корупцията си в здравните заведения. Румъния с 4%, Словакия също с 4, Унгария с 3, Литва с 2% и т. н.

Как може да се обясни този рязък скок. В социологически сондажи с лекари се очерта следната хипотеза. Преди кризата хората сами са давали пари за нещо като подарък благодарност. Това явно създава по-висок стандарт на доходи в здравните институции.

Но когато започва кризата, хората престават да дават пари

Това е обяснение от самите лекари. Те усещат спад на доходите си и започват сами да искат.В полицейската корупция няма промяна между 2009 и 2011 г. И за двете години 7% от населението казват, че са им искани пари от полицаи. За 2009 г. две страни са били с подобна полицейска корупция като България. Латвия, която има 6% и също е без промяна, и Литва, която е била с 8%, е спаднала на 6. Но, това е в рамките на грешката. Когато говорим за феномена „всекидневна корупция", страните от нашата черга в Източна Европа се опитват да направят трудна срещата между корумпиран служител и корумпиращ клиент

Затова и у нас има опит да се намалят тези срещи. В КАТ например се опитват да махнат полицаите от пътя и да ги заменят с камери, глобите пък да се плащат на каса. И точно докато едни генератори на корупция се премахват, сме на път да създадем други. За мен ще е истински социален експеримент тоталната забраната за пушене в заведения. Ще възникне нова уникална възможност за правене на пари от чиновници. Възможността да те глобят, че пушиш на забранено място, или в заведение, ще стане много интересен генератор на корупция. Защото реално, за съжаление, по-голямата част от активното население е от пушачи. И от 27 държави 19 са разбрали, че такива стъпки са сериозен риск, и ги избягват.Вероятно по-интересният въпрос е какво става с корупцията по високите етажи. Подобен въпрос обаче няма проверим, емпиричен отговор. Причина е, че няма как да се измери корупцията поради липсата на надежден метод за изследване.

Дори да питаш министрите, те няма да ти кажат

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) публикува колко средства е изплатила за лечение на болниците през 2011 г., като подчерта, че това става в синхрон със заявеното намерение на новия управител д-р Пламен Цеков да има пълна прозрачност за какво се харчат средствата от здравните вноски. Най-голямата част от парите (над 50%) са за плащане на болнично лечение. През миналата година клиниките са получили 1.212 млрд. лв. В сумата са включени и средствата, изплатени за лечение на пациентите и през месец декември 2010 с, които се плащат в началото на следващата година.

В отчета на НЗОК обаче липсва информация колко точно пациенти са лекувани, от какво, с какъв резултат, а също така и дали съответната клиника е била глобявана за нарушения. Така на практика не може да се направи извод дали отпуснатите средства са били изразходвани ефективно.

Кой получава най-много

За лечение по клинични пътеки (начинът, по който НЗОК плаща на болниците) са били сключени 394 договора. От всички клиники най-много средства е получила университетската болница „Св. Георги" в Пловдив (виж таблицата).

Самата болница е с 32 млн. лв. дългове, като директорът й д-р Карен Джамбазов обяви в началото на април, че общата дължима сума е намаляла с 5 млн. лв., а просрочените задължения - с 6.5 млн. лв. Като цяло болниците в България дължат на доставчиците си близо 400 млн. лв., или една трета от средствата, които получават по клинични пътеки.

Преди няколко седмици здравният министър Десислава Атанасова обяви, че клиниките трябва да представят оздравителни планове, а директорите, които не го направят, ще се разделят с постовете си.

Лидерите

На трето място по приходи е най-голямата спешна болница в България - „Пирогов". В топ 20 на клиниките има само още една частна болница - „Здраве -медицинска структура Пълмед" в Пловдив.

До 6 години лишаване от свобода и най-малко 1000 лева грозят всеки лекар, хванат с подкуп. Това предвижда проектът за нов Наказателен кодекс. Според документа, изготвен от правосъдното министерство, докторите вече ще се разглеждат като длъжностни лица, каквито са например държавните служители.Българският лекарски съюз се обяви против готвената промяна. Опасенията са, че всеки подарък - например кутия бонбони, отсега нататък ще може да се тълкува като рушвет.„В 99% от случаите пари се предлагат от пациента и лекарят няма вина. Системата ни е такава, че нито докторът може да откаже, нито болният да се чувства сигурен, ако не е дал допълнителна сума", аргументира се пред „Преса" шефът на БЛС д-р Цветан Райчинов.

Според тълкувателно решение на Върховния касационен съд редовите доктори не са длъжностни лица. Но то няма да важи, ако се приеме проектът за нов НК.

„При повдигане на обвинение по тази линия производството досега се прекратяваше, освен когато се докаже изнудване. Наказания се налагаха или за етични нарушения, или по решение на администрацията на съответното лечебно заведение", обясни Цветозар Младенов, юрист от БЛС. Съюзът настоява за изваждане на медиците от списъка с длъжностните лица, където бяха вкарани, за да им се осигури по-добра защита от нападения на недоволни пациенти.Проектът тепърва ще се дискутира и не е сигурно дали ще остане в сегашния вид, коментира депутатът от правната комисия в парламента Красимир Ципов.В момента тече обществено обсъждане на новия кодекс. След това той ще бъде внесен в Министерския съвет и парламента, като промени могат да се правят на всички етапи до приемането му.

„В цяла Европа лекуват с евтиния медикамент, той е толкова добър, колкото и скъпият", категоричен беше пред „Преса" шефът на НЗОК Пламен Цеков. По думите му лекарите нямат право да отказват изписването му.

Отново се заприказва за проблема с аптеките, които отказват да работят със здравната каса. Около половината дрогерии у нас нямали икономически стимули да предлагат лекарства, които касата плаща в пълен размер. По този начин се ограничавал достъпът на пациентите до тези медикаменти. Цитира се, че в 105 от 264 общини няма аптека, която да отпуска хапчета за лечение на редки болести, за поддържаща терапия на трансплантирани пациенти и т.н. По думите на представителите на фармацевтите от общо 4000 аптеки в страната договор с касата имат no-малко от половината. Интересно е, че в тази статистика няма примери на общини, в които не е разкрита нито една дрогерия. Любопитен пример е община Крушари, област Добрич. Помещение за аптека в общинския център има, но фармацевт и действаща дрогерия няма. 7000 души от 17 населени места в общината са лишени от достъп до аптека. Пред тях има две възможности: да получат илачите си чрез личните си лекари, които ги купуват от „близкия" областен център, или да отидат дотам сами. За някои от тях Добрич отстои на около 25-30 км, а на други се налага да пропътуват между 50-60 км... На практика на последните им е по-лесно да пресекат вътрешната граница между България и Румъния, за да купят нужните им лекарства от тамошна аптека. Общината не е от бедните, там са едни от най-плодородните земи, в сърцето на Добруджа. Явно обаче някой нехае или просто няма желание да има работеща аптека. В подобни случаи се чудя каква всъщност е ролята на общинската власт, след като не може да осигури достъп до елементарни услуги на гражданите си.

Кризата и страхът, че няма да се справят финансово с отглеждането на детето, са сред основните причини българките да правят аборти. Това обясниха пред “Труд” специалисти по акушерство и гинекология.

“Жените се страхуват, че ги връхлитат тежки и несигурни години. Така липсата на позитивно мислене и на очакване на светло бъдеще ги карат да прекъснат бременността. Уви, в последните месеци това се случва все по-често”, разказа д-р Иван Костов от столичната Втора АГ болница “Шейново”. Той добави, че същите са аргументите и за отлагането на раждането за по-късна възраст - след 30-35 г. “Но тук влияние оказват още еманципацията, желанието на съвременната жена не само да се развива, но и да пътува, да не изпуска хубавите емоции от младите години”, добави д-р Костов. По тази причина в болницата, където той работи, имало жени на по 35-36 г. вече с по няколко аборта зад гърба си.

Екипът ни провери дали наблюденията на д-р Костов и колегите му за прекъснатите бременности (виж мненията по-долу) се потвърждават от статистиката (виж таблиците на стр. 3). Според предварителните данни на Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ абортите през 2011 г. не са повече от тези през 2010 г. “Имайте предвид, че в много частни центрове се извършват аборти, които не се регистрират”, уточни обаче д-р Костов. На същото мнение са и негови колеги от държавните и общинските болници.

“Да оставим обаче статистиката - най-тревожното е, че в тези случаи не се спазват правилата за добра медицинска практика и стандартите по акушерство и гинекология, което може да се окаже опасно за живота на жената и бебето”, категоричен бе докторът от “Шейново”. Затова той препоръчва на всички пациентки, които ще правят аборт по желание, да отидат в специализираните лечебни заведения, които разполагат с нужните условия и акредитации. “Дори ромите вече избягват кабинети, където с вакуумна аспирация прекъсват бременността”, обясни д-р Костов.

Попитахме го дали са много кабинетите, в които криминално се правят аборти. “Никой не може да каже колко са, защото не може да се води статистика, тъй като отговорността се поема от АГ специалиста и от жената. В никакъв случай обаче лекарят не трябва да гледа финансовия момент, когато ще извършва процедурата”, каза д-р Костов.

Липсата на работа, женен партньор или такъв, който не иска да поеме отговорност за вече създаденото дете, са другите причини, каращи жените да абортират. Днес все по-разпространена е и практиката българката да забременее от обвързан с друга мъж. В България абортът по желание е разрешен до 12-ата седмица. В наредба №2 на МЗ е записано, че от 12-ата до 20-ата седмица той се позволява само след преглед от лекарска комисия. А след 20-ата седмица се прави вече само по застрашаващи майката или плода причини. Въпросът обаче се решава от комисия при съответната АГ болница.

В Западна Европа и в Америка прекъсването на бременността всъщност е процес, който се разделя на три етапа: предабортна консултация (в САЩ често се прибягва до психолог), самата медицинска манипулация и следабортната ситуация.