Наказателно право
Невярността на съдържанието може да има самостоятелно значение само доколкото се касае до документи, които са истински по произход
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Документ с невярно съдържание. Невярността на съдържанието може да има самостоятелно значение само доколкото се касае до документи, които са истински по произход.
Документът е с невярно съдържание, когато в него са внесени неверни обстоятелства от категорията на онези, които той е предназначен да удостовери. Следователно само удостоверителните документи могат да бъдат с невярно съдържание, не и диспозитивните. Документните престъпления са систематизирани в три основни вида, съобразно различните групи обществени отношения, обект на защита по гл. ІХ от НК. 1. Престъпно съставяне на документи: - подправка на документ – чл. 308-310 и чл. 315 от НК; - лъжливо документиране – чл. 311-314 от НК. 2. Престъпно ползуване на документи – чл. 316-318 от НК; 3. Престъпно унищожаване на документи – чл. 319 от НК. Документна подправка по чл. 308-310 и чл. 315 от НК. Подправката на документ е престъпно създаване на неистински документ. С оглед вида на документа, предмет на деянието, законът отграничава документна подправка на официален /чл. 308 от НК/ и на частен /чл. 309 от НК/ документ. Подправка на официален документ – чл. 308 от НК. Чл. 308 от НК установява един основен и един по-лек случай на подправка на официален документ. Основният състав се свежда към съставяне на неистински или преправяне на истински официален документ с цел да бъде използувен. Съгласно чл. 93, т. 5 от НК официален е документът, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. ВС приема, че когато формата и редът за съставяне на документа не са установени с нормативен акт, за вида на документа като официален следва да се изхожда от годността му да създаде заблуждение у трето лице. В подобен случай той остава официален по смисъла на закона, т.е. без значение за съставомерността на деянието е дали има изходящ номер в даден регистър, дали е подпечатан или не, ако това не е задължително, дали е с дата или не и др. Достатъчно е такъв документ да може да се възприеме от съответното лице като редовен официален документ. Изпълнителното деяние се изразява в две форми: съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на истински официален документ. Съставянето на неистински документ представлява непосредствено материализиране на конкретно писмено изявление от лице, различно от това, което е посочено в документа като негов автор, т.е. неистинността на документа се свързва единствено и само с неавтентичността на автора. Ако съставителят изготви “официален документ” от свое име, със свой собствен подпис, но с указание за някакво качество, което то не притежава, документът си остава истински с оглед произхода му, в който случай деянието може да представлява случай на присвояване на власт по чл. 274 от НК. За съставомерността на деянието по чл. 308 от НК е без значение дали отразените факти или обстоятелства в документа са верни, т.е. разминаването между действителният автор и този, посочен като такъв в документа, го определят като неистински, въпреки че например е с вярно съдържание. Според ВС, деянието ще е съставомерно и когато лицето, от чието име е издаден документа, предварително е дало съгласието си за съставянето му. В този случай обаче следва да се прецени възможното наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК – поради своята малозначителност деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и то не е престъпление. Втората форма на документната подправка по чл. 308 от НК се изразява в преправяне съдържанието на даден официален документ. То се осъществява посредством въздействие върху съществуващ истински документ, по начин, че съдържанието на документа се променя съществено /напр. чрез подмяна или допълване на снимки, букви, цифри и др. или чрез заличаването им/. Тъй като съдържанието включва и изявлението, обективирано в документа, в практиката се приема, че когато чрез преправянето то бъде засегнато, на документа се придава вид, че произхожда от лицето, посочено като негов автор. В случая е налице несъответствие между действителността, първоначалното и промененото чрез преправянето извяление на автора, каквото реално той не е правил. Затова се приема, че при тази хипотеза не е налице съставяне на документ с невярно съдържание, а превръщане на истински документ в неистински. Подправката на даден документ ще е съставомерно деяние по чл. 308 от НК, когато извършеното от дееца преправяне касае и се отнася до факти, обстоятелства или изявления с правно значение. В противен случай няма да е налице престъпление. Според ВС, без значение за съставомерността на деянието по чл. 308 от НК е дали въздействието върху документа е сполучливо или не – това не изключва обществената опасност, т.е. дори подправката да е очевидна, ще е налице съответното престъпление. Престъплението по чл. 308 от НК е довършено със съставянето на неистинския официален документ. Употребата на този документ не е елемент от изпълнителното деяние, а само цел на дееца, т.е. не е необходимо тя да бъде постигната. Опит към престъплението по чл. 308 от НК ще е налице, когато за съставянето на документа са необходими не едно, а повече действия и все още не са извършени всичките. От субективна страна подправката на официален документ е умишлено престъпление. Освен това необходимо е и наличието на указаната в текста цел: “документът да бъде използуван”. За състава на престъплението по чл. 308 от НК е без значение конкретното съдържание на целта, за която неистинският документ е би съставен. Достатъчно е да съществува намерение за неговата употреба. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|