Настоящият доклад за овос за обект „Къщи за отдих и туризъм в пи 001855 и пи 001856, землище с. Река, общ. Смолян, е изготвен от колектив експерти



страница7/19
Дата20.08.2018
Размер9.19 Mb.
#81578
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19

Източници на шумово замърсяване


Основните източници на шум в околната среда, са:

  • транспортен шум – леки автомобили, обществен и товарен транспорт, мотоциклети, мотопеди, надземен и подземен градски релсов транспорт, железопътен транспорт, авиационен транспорт;

  • градски вътреквартален шум – паркинги, гаражи, сметосъбирателни коли, спортни площадки, училища, детски градини и ясли, магазини, товарене и разтоварване на стоки, ресторанти, дискотеки, кинотеатри, клубове и други обществени заведения, автогари, ж.п. гари, летища;

  • вътрежилищен шум – от битови прибори, звукозаписна техника, озвучителни уредби, телевизори, музикални инструменти, компютри и периферии, разговори, кавги и др.;

  • вътреградски шум – технически оборудване, вентилационни уредби, хладилно оборудване, работилници и др.;

  • промишлен шум – производствени предприятия.

В съвременните технологии за производство на електроенергия се появява и шумът от ветроенергийни съоръжения и водноелектрически централи.

В работната среда почти всички професии са свързани с наличие на шумово натоварване, някои от тях – със значимо въздействие. Такива са дървообработващите предприятия, турбини и генератори в енергетиката, текстилната промишленост, металообработването, машиностроителната индустрия, пластмасовото производство и др.

Шумът от всички видове индустриални дейности, поради голямото разнообразие на източниците на шум и различният му характер (честотен спектър и продължителност на действие) е трудно да бъде изразен с единен критерий. Звуковото поле на територията и около промишлената площадка се формира от наслагването на шума, излъчван от многобройните външни и вътрешни източници, в резултат на което се получава сложна имисионна картина.

Дейността по оценката и контрола на промишления шум е съсредоточена в две направления:



  • оценка на шума от промишлени обекти,

  • оценка на шума от източници на шум с локално значение.

Нормативно осигуряване


Въпросите, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по Приложение № 4 към чл.117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и от локални източници на шум се решават съгласно Закона за защита от шума в околната среда (Обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006г., изм. и доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011г., доп., бр. 32 от 24.04.2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.,бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.).

Пределно допустимите нива на шум се определят съгласно Наредба № 6 от 26.06.06 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Правилата и нормите за ограничаване на вредния шум при проектиране и при изпълнение на строежите са определени съгласно Наредба № 4 от 27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството.

Въздействие на шума върху човека


Шумът влияе основно върху слуховия анализатор, но също и върху централната и вегетативна нервна система, вестибуларния апарат, сърдечно-съдовата система, имунната, върху дейността на стомашно-чревния тракт, обмяната на веществата, жлезите с вътрешна секреция и др.

Временните промени в слуховия праг се възприемат като предпатологично състояние. Известно е също, че промените, които се получават в слуховата чувствителност, се наричат слухова умора и са свързани с продължително действие на шума. Въз основа на слуховите увреждания са въведени и хигиенните нормативи в света и у нас.

Продължителното въздействие на шума върху човека води и до екстрааурални ефекти върху организма, които засягат главно централната и вегетативната нервна системи, сърдечно-съдовата система, анализаторите и рецепторите.

Съществуващи проблеми на околната среда


В района на разглежданите Къщи за отдих и туризъм няма източници на шум, които могат да имат вредно въздействие върху човека.

Пределно допустимите нива на звуково налягане в различните зони на населените места са публикувани в „Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шум в жилищни райони” (ДВ бр. 161 от 1975 г.) и са представени в следната таблица:



Пределно допустими нива на звуково налягане

Територии и зони на населени места

Ниво на звука dB

ден

нощ

Жилищни зони и територии:

* съществуващи градски части

* съществуващи градски части до главни артерии


55

60


45

50


Централна градска част

60

50

Промишлени територии и зони

70

70

Терени за болници, санаториуми, за отдих, за учебна дейност

45

35

Вибрации

Вибрациите се дефинират като трептения на механично тяло около едно равновесно положение. Величините, които характеризират тези трептения, са ускорението (а), скоростта (v) и амплитудата (d). При оценка на вибрациите най-често се използва величината виброскорост, а в новите нормативни документи, хармонизирани с тези на ЕС – виброускорение, представляващо производната на скоростта по времето.

При оценка на вибрациите с хигиенна цел се въвеждат понятията ниво на вибрационна скорост и ниво на вибрационно ускорение, които също са логаритмични величини, по подобие на тези за оценка на шума.

Вибрациите, в зависимост от временните си характеристики, се делят на периодични, непериодични и случайни (стохастични). В зависимост от това върху каква част от човека те въздействат, вибрациите се разглеждат като общи или локални. Най-често общите вибрации са с честоти от 1 до 63 Hz, а локалните – от 8 до 1000 Hz.

Оценката на вибрациите е свързана с изисквания за измерване в 3 координатни оси (векторно). При оценката трябва да се имат предвид и резонансните въздействия, които са при честоти между 5 и 12 Hz за правостояща поза на човека, а за седяща – между 4 и 6 Hz, както и 20 – 30 Hz.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница