Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7



страница10/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27

Тридесет и пета сесия (1989 г.)

Общ коментар № 17: Член 24 (Правата на детето)


1. Член 24 на Международния пакт за граждански и политически права признава правото на всяко дете, без всякаква дискриминация, да получи от своето семейство, обществото и държавата защитата, която се изисква за неговия статут като малолетнолице. Следователно, изпълнението на тази разпоредба води до приемането на специални мерки за защита на децата, в допълнение към мерките, които държавите трябва да предприемат по член 2, за да гарантират, че всеки се ползва от правата, предвидени в Пакта. Докладите, представени от държавите често подценяват това задължение и предоставят неадекватна информация относно начина, по който на децата се осигурява ползване на правото им на специална закрила.

2. В тази връзка Комитетът изтъква, че правата, предвидени в член 24, не са единствените, които Пактът признава за децата и че като личности, децата се ползват от всички граждански права, провъзгласени в Пакта. При формулирането на право, някои разпоредби на Пакта изрично посочват мерките, които държавите следва да предприемат с цел преодоставяне на малолетните лица по-голяма защита, отколкото на пълнолетните. Следователно, що се касае за правото на живот, смъртно наказание не може да бъде наложено за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години. Аналогично, ако бъдат законно лишени от свобода, обвиняеми-младежи се отделят от възрастните лица и имат право да бъдат изправени пред съд в най-кртаки срокове; от друга страна, осъдените непълнолетни престъпници се включват в поправителна система, която включва отделяне от пълнолетните лица и е подходяща с оглед тяхната възраст и правен статут, като целта е да се поощри поправянето и социалното превъзпитание. В други случаи, децата се защитават с възможността за ограничаване  - при условие че това ограничаване е гарантирано   на право, признато по Пакта, като например правото на разгласяване на решения от граждански или наказатекен процес, от което право може да се направи изключение, ако интересите на малолетния го изискват.

3. В повечето случаи обаче мерките, които трябва да бъдат приети, не са указани в Пакта и всяка държава следва да ги определи в светлината на нуждите от защита на децата на нейната територия и в рамките на нейната юрисдикция. Комитетът отбелязва във връзка с това, че тези мерки, макар че са предназначени да гарантират основно това, че децата се ползват напълно от другите права, провъзгласени в Пакта, могат да са също и икономически, социални и културни. Така например, следва да се предприеме всяка възможна икономическа и социална мярка, така че да се намали детската смъртност и да се премахне недохранването сред децата и да се възпрепятства подлагането им на актове на насилие и на жестоко и нечовешко третиране или на експлоатация посредством принудителен труд или проституция, или използването им за нелегален трафик на наркотици, или по всякакъв друг начин. В областта на културата, всяка възможна мярка следва да е такава, че да поощрява развитието на личността и да се осигури на децата ниво на образование, което да им позволи да се ползват от правата, признати в Пакта, особено правото на свобода наизразяване на мнение. Нещо повече, Комитетът желае да обърне внимание на държавите върху необходимостта от включване в техните доклади на информация относно приетите мерки, които да гарантират, че децата не вземат пряко участие във въоръжени конфликти.

4. Правото на специални мерки за защита е общо за всяко дете поради статута му на малолетен. Пактът не указва обаче възрастта, на която детето придобива пълнолетие. Това се определя от всяка държава-страна в светлината на съответните социални и културни условия. В това отношение, държавите следва да укажат в своите доклади възрастта, на която детето придобива пълнолетие по граждански въпроси и може да носи наказателна отговорност. Държавите следва освен това да укажат възрастта, на която детето има законово право да работи и възрастта, на която се третира като пълнолетен съобразно трудовото законодателство. Държавите следва освен това да укажат възрастта, на която детето се смята за възрастен (пълнолетен) по смисъла на член 10, параграфи 2 и 3. Комитетът отбелязва обаче, че за горните цели не следва да се установява неразумно ниска възраст и че във всеки случай държавата - страна по Пакта не може да се освободи от своите задължения съгласно Пакта по отношение на лица под 18-годишна възраст, независимо от това, че са достигнали възраст на пълнолетие съгласно националното законодателство.

5. Пактът изисква децата да са защитени срещу дискриминация по всякакви признаци като раса, цвят на кожата, пол, език, вероизповедание, национален или социален произход, имотно състояние или рождение. В тази връзка Комитетът отбелязва, че докато недискриминацията при ползване на правата, предвидени в Пакта произлиза, по отношение на децата, от член 2, а тяхното равенство пред закона - от член 26, клаузата за недискриминация, съдържаща се в член 24, се свързва конкретно с мерките на защита, цитирани в тази разпоредба. Докладите на държавите - страни по Пакта следва да показват как законодателството и практиката гарантират, че мерките за защита са насочени към премахване на цялата дискриминация във всяка област, включително по унаследяване, особено между деца-граждани на страната и деца-чужденци или между законнородени деца и деца, родени извънбрачно.

6. Отговорността за гарантиране необходимата защита на децата пада върху семейството, обществото и държавата. Въпреки че Пактът не указва как да бъде разпределена тази отговорност, тя е преди всичко дълг на семейството, което се тълкува широко и включва всички лица, които го съставляват в обществото на съответната държава-страна, и особено на родителите, да създадат условия за насърчаване на хармоничното развитие на личността на детето и за ползването му на правата, признати в Пакта. Тъй като обаче е доста обичайно за бащата и майката да бъдат заети срещу заплащане извън дома, докладите на държавите - страни по Пакта следва да показват как обществото, социалните институции и държавата изпълняват своята отговорност, така че да помогнат на семейството да се гарантира защитата на детето. Нещо повече, в случаите, когато родителите и семейството сериозно не изпълняват своите задължения, малтретират или пренебрегват детето, държавата следва да се намеси и ограничи родителската власт, а детето може да бъде отделено от своето семейство, ако обстоятелства изискват това. Ако бракът бъде разтрогнат, следва да се предприемат мерки , като се има предвид върховният интерес на децата, да им се даде необходимата защита и, доколкото е възможно, да се гарантират личните отношения с двамата родители. Комитетът счита за полезно, докладите на държавите - страни да предоставят информация относно специалните мерки за защита, приети в защита на децата, които са изоставени или лишени от семейна среда, за да могат те да се развиват в условия, максимално близко наподобяващи условията, характеризиращи семейната среда.

7. По член 24, параграф 2 всяко дете има право да бъде незабавно регистрирано след раждането и да има име. Съгласно становището на Комитета, тази разпоредба следва да се тълкува като тясно свързана с разпоредбата относно правото на специални мерки за защита и е предназначена да насърчи признаването на правосубектност на детето. Осигуряването на правото на име е от особено значение по отношение на децата, родени извънбрачно. Основната цел на задължението за регистриране на децата след раждане е да се намали опасността от похищение, продажба или трафик на деца, или от други видове третиране, които са несъвместими с ползването на правата, предвидени в Пакта. Докладите на държавите - страни по Пакта следва да показват подробно мерките, които гарантират незабавното регистриране на децата, родени на тяхната територия.

8. Освен това, специално внимание следва да се обърне, в контекста на защитата, която се дава на децата, на правото на всяко дете да получи гражданство, така както е предвидено в член 24, параграф 3. Въпреки че целта на тази разпоредба е да възпрепятства предоставянето на по-малка защита на детето от страна на обществото и държавата, затова че е без гражданство, не е задължително да бъде задължение на държавите да дадат свое гражданство на всяко дете, родено на тяхната територия. От държавите се изисква обаче да приемат всяка подходяща мярка, както национална, така и в сътрудничество с други държави, така че да се гарантира това, че всяко дете, когато бъде родено, има гражданство. В тази връзка, не следва да се допуска никаква дискриминация по отношение на придобиването на гражданство съгласно международното право, както между законнородените деца, така и между децата, родени извънбрачно или от родители без гражданство или на основата на гражданския статут на единия или двамата родители. Мерките, приети за да гарантират, че децата имат гражданство, следва винаги да се цитират в докладите на държавите-страни.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница