Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Четиридесет и четвърта сесия (1992 г.)



страница13/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   27

Четиридесет и четвърта сесия (1992 г.)

Общ коментар № 20: Член 7 (Забрана за мъчение, или друго
жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание)


1. Този общ коментар заменя общ коментар № 7 (шестнадесета сесия, 1982 г.), като го отразява и доразработва.

2. Целта на разпоредбите на член 7 на Международния пакт за граждански и политически права е да защитава както достойнството, така и физическата и психическата неприкосновеност на личността. Задължение на държавата е да предостави всяка защита посредством законодателни и други мерки, каквито бъдат необходими спрямо действията, забранени с член 7, независимо дали извършени от хора, действащи в официалното си качество, извън официалното си качество или в свое лично качество. Забраната в член 7 се допълва с позитивните изисквания на член 10, параграф 1 на Пакта, който определя, че “Всички лица, лишени от свобода, се третират хуманно и при зачитане на присъщото на човешката личност достойнствона неотменимото достойнство на човешката личност.”

3. Текстът на член 7 не позволява никакво ограничение. Комитетът потвърждава отново и това, че дори в ситуации на извънредно положение (обществена опасност) в държавата, като например цитираните в член 4 на Пакта, не се позволява никакво дерогиране на разпоредбата на член 7 и неговите разпоредби трябва да останат в сила. Комитетът отбелязва също така, че не могат да се търсят никакви оправдания или смекчаващи обстоятелства за извиняване на нарушение на член 7 по каквито и да са причини, включително такива, които се основават на заповед от висшестоящо длъжностно лице или от държавен орган.

4. Пактът не съдържа никаква дефиниция на понятията, включени в член 7, нито пък Комитетът смята за необходимо да състави списък на забранени действия или да установи строги разграничения между различните видове наказание или третиране; разграниченията зависят от характера, целта и суровостта на приложеното третиране.

5. Забраната в член 7 се отнася не само за действия, които предизвикват физическа болка, но така също и за действия, които предизвикват психическо страдание на жертвата. Освен това, по мнение на Комитета, забраната трябва да се разпростира до телесното наказание, включително прекомерното дисциплинарно наказание, наредено като наказание за престъпление или като педагогическа или дисциплинарна мярка. В това отношение е целесъобразно да се подчертае, че член 7 защитава по-специално децата, учениците и пациентите в образователни и медицински институции.

6. Комитетът отбелязва, че продължителен строг тъмничен затвор на задържано или лишено от свобода лице може да съставлява действия, забранени с член 7. Така, както Комитетът посочва в общия си коментар № 6 (16), член 6 на Пакта се отнася по принцип до отмяна на смъртното наказание в контекст, който силно внушава, че отмяната е желателна. Нещо повече, когато смъртното наказание се прилага от държавата - страна по Пакта за най-сериозните престъпления, то трябва да е не само строго ограничено в съгласие с член 6, но и трябва да бъде изпълнено по такъв начин, че да предизвика най-малкото възможно физическо и психическо страдание.

7. Член 7 изрично забранява медицинските или научни опити, без дадено доброволно съгласие от засегнатото лице. Комитетът отбелязва, че докладите на държавите - страни съдържат по принцип малко информация по този въпрос. Повече внимание следва да се отдели на необходимостта и средствата за гарантиране съблюдаване на тази разпоредба. Комитетът освен това отбелязва, че е необходима специална защита по отношение на такива опити, в случай че става въпрос за лица, които не са в състояние да дадат правомерно съгласие, и по-специално такива, които са под каквато и да е форма на задържане или лишаване от свобода. Тези лица не следва да бъдат подлагани на каквито и да е медицински или научни експерименти, които могат да бъдат вредни за тяхното здраве.

8. Комитетът отбелязва, че за изпълнението на член 7 не е достатъчно да се забрани такова третиране или наказание или то да бъде приравнено към престъпление. Държавите - страни по Пакта следва да информират Комитета относно законодателни, административни, съдебни и други мерки, които предприемат, за да възпрепятстват и накажат актове на мъчения и жестоко, безчовечно и унизително третиране на всяка територия под тяхната юрисдикция.

9. По мнение на Комитета, държавите не трябва да излагат лицата на опасност от мъчения или жестоко, нечовешко или унизиелно третиране или наказание при връщане в друга страна чрез екстрадиция, експулсиране илипринудително връщане. Държавите - страни по Пакта следва да укажат в своите доклади какви мерки са приели за тази цел.

10. Комитетът следва да е информиран за това как държавите разпространяват сред цялото население релевантна информация относно забраната за мъчения и третиране, забранени с член 7. Служителите, натоварени с правоприлагането, медицинския персонал, полицаите, както и ввсичкидруги лица, ангажирани с задържането или третирането на всяко лице, подложено на някаква форма на арест, задържане или лишаване от свобода, следва да получат подходящи инструкции и обучение. Държавите - страни по Пакта следва да информират Комитета за осъщественото обучение и дадените инструкции, както и за начина, по който забраната по член 7 е включена като неразделна част от оперативните правила и етичните стандарти, които трябва да се следват от тези лица.

11. В допълнение към описанието на меркитеза осигуряване на общата защита срещу действия, забранени по член 7, на която всеки има право, държавата - страна по Пакта следва да предостави подробна информация относно зашитните мерки относно специалната закрила на особено уязвими лица. Следва да се отбележи, че системното преразглеждане на правилата за разпит, инструкции, методи и практики, както и мерки за задържане и третиране на лица, подложени на някаква форма на арест, задържане или лишаване от свобода е ефективно средство за превенция на случаи на мъчения и малтретиране. За да се гарантира ефективната защита на задържаните лица, трябва да се предвиди че задържаните се държат на места, официално признати като места за задържане, като и техните наименовния и самите места на задържане, както и имената на лицата, отговарящи за тзадържането, се съхраняват в регистри налични и достъпни за засегнатите лица, включително роднини и приятели. За същата цел, времето и мястото на всички разпити следва да се записва, заедно с имената на всички присъстващи и тази информация следва също да бъде достъпна за целите на съдебни или административни производства. Следва да се предвидят и разпоредби срещу задържане без право на контакти с външния свят (incommunicado). В тази връзка, държавите - страни по Пакта следва да гарантират това, че във всички места за задържане не се намира никакво оборудване, което може да бъде използвано за налагане на мъчения или малтретиране. Защитата на задържания освен това изисква осигуряването в най-кратко време на редовен достъп до лекар и адвокат, и при подходящо наблюдение, ако това се налага от разследването, до членове на семейството.

12. За цел възпрепятстването на нарушения по член 7 е важно националното законодателство да забранява допустимостта в съдебни производства на изявления или признания, получени посредством мъчения или друго забранено третиране.

13. При представяне на своите доклади, държавите - страни по Пакта следва да посочат разпоредбите на наказателните си закони, които налагат наказания за мъчения и жестоко, безчовечно и унизително третиране или наказание, уточнявайки наказанията, приложими за такива актове, независимо дали са извършени от държавни служители или от други лица, действащи от името на държавата, или от частни лица. Тези, които нарушават член 7, независимо дали посредством окуражаване, заповядване, толериране или извършване на забранени действия, трябва да бъдат държани отговорни. Следователно тези, които са отказали да се подчинят на заповеди, не трябва да бъдат наказвани или подлагани на никакво неблагоприятно третиране.

14. Член 7 следва да се чете във връзка с член 2, параграф 3 на Пакта. В своите доклади държавите - страни по Пакта следва да покажат как техните правни системи гарантират ефективно незабавното прекратяване на всички актове, забранени с член 7, както и подходящи средства за защита Правото на подаване на жалби срещу случаи на третиране, забранено с член 7, трябва да е признато в националното законодателство. Жалбитетрябва да се разследват бързо и безпристрастно от компетентните органи, така чесредството за правна защита да е ефективно. Докладите на държавите - страни по Пакта следва да дават конкретна информация относно възможностите за защита, предоставени на жертвите на малтретиране и относно процедурата, която жалбоподателите трябва да следват, както и статистика за броя жалбите и за това как те се разглеждат.

15. Комитетът отбелязва, че някои държави дават амнистия по отношение на актове на мъчения. Амнистиите са по принцип несъвместими със задължението на държавите да разследват такива актове; те трябва да гарантират отсъствие на подобниактове в рамките на тяхната юрисдикция; и да гарантират, че те няма да се случват в бъдеще. Държавите не могат да лишават лицата от правото на ефективно средство защита, включително правото на обезщетение ипредоставянето на възможност за пълно възстановяване.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   27




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница