Лекарите на протест срещу агресията

Лекарите на протест срещу агресията

Служителите в спешното отделение на МБАЛ "Св. Пантелеймон" в Ямбол, подкрепени от лекари, здравни специалисти и медицински сестри и от други болнични отделения, протестираха вчера срещу агресията и насилието, на които са подложени при изпълнение на служебните задължения. Гражданската проява беше в двора на болницата. Протестът е организиран от синдикалните поделения на КНСБ и "Подкрепа", както и от Лекарския съюз и Съюза на медицинските сестри. Преди седмица млад мъж нападна през нощта дежурните лекари и сестри в спешното и хирургичното отделение и ги заплаши с нож. Това не е единичен случай на насилие над медици, главно от спешното отделение в болницата. Според завеждащия отделението д-р Недялка Влахова поне веднъж на месец има подобни конфликти.

Директорът на болницата д-р Панайот Диманов заяви, че напълно подкрепя протестните действия на колегите си и е дълбоко възмутен от агресията на пациентите към здравните работници в цялата страна. Според него изискванията за безопасност в болницата са спазени, но старата структура на лечебното заведение затруднява ефективната денонощна охрана на всички сгради.

С "отпечатъците" крадат по 1,5 млн. по-малко на ден в болниците

Без злоупотреби можем да плащаме много повече дейности за много повече пациенти, казва бившият зам.-министър Ваньо Шарков

Новият министър на здравеопазването Илко Семерджиев най-вероятно ще отмени наредбата за пръстовите отпечатъци в болниците. Това заявиха пред "168 часа" близки до наследника на Петър Москов.

Самият Семерджиев отказа да се ангажира с конкретен отговор пред вестника вероятно заради заетостта си в първите дни. Той има две седмици, за да направи пълна ревизия на предшественика си и освен това спешно трябва да проведе търговете за ваксините.

Като експерт Илко Семерджиев бе един от най-големите противници на наредбата за пръстовите отпечатъци. Доскорошният му съратник Стойчо Кацаров също е убеден, че дните на това нововъведение са преброени

Прогнозите са, че Върховният административен съд и на втора инстанция ще обяви документа за нищожен на формално основание, след което Министерството на здравеопазването няма да предприеме нищо, за да възобнови системата.

Така по естествен път устройствата за пръстовите отпечатъци ще изчезнат от болниците.

Какво обаче ще загубят данъкоплатците?

Статистиката, която екипът на бившия здравен министър Петър Москов предостави на "168 часа", показва, че среднодневният разход за болнична помощ в края на октомври е бил между 6 и 6,8 млн. лв. Всъщност това е своеобразен пик, тъй като болниците знаеха, че от 1 ноември влизат в сила пръстовите отпечатъци. От тази гледна точка е съвсем логично да завишат като за последно разходите за хоспитализации.

Какво се случва още през първата седмица на ноември, когато устройствата вече работят? Средно на ден разходите за болнична помощ рязко намаляват

- от предишните 6,8 млн. лв. те падат на 4,4 млн. лв. Понижението е шокиращо -между 1 и 2,4 млн. всеки ден. Пари, които реално са икономисани на данъкоплатците, сочат данните на екипа на Москов.

Когато започва съдебната сага около отмяната на наредбата, се забелязва още по-интересна тенденция. На 21 ноември ВАС обявява документа за нищожен. Тогава средно на ден разходите за болнична помощ рязко скачат и стигат 5,8 млн. лв.

Най-вероятно болниците са очаквали края на системата.

Когато обаче става ясно, че нововъведението ще продължи да действа, докато тече обжалването в съда, хоспитализациите отново започват да намаляват

Така в първата половина на декември те падат до 5,4 млн. лв. на ден. През втората половина на месеца, когато софтуерът работи на пълни обороти, те намаляват още повече - до 4,9 млн. лв., сочат данни на екипа на Петър Москов. Интересното е, че понижението продължава и през януари.

Само през първата половина на месеца болниците са отчитали средно на ден по 4,1 млн. лв. за хоспитализации

Излиза, че ако системата с пръстовите отпечатъци не бе въведена, данъкоплатците и досега щяха да плащат между 6 е 6,8 млн. лв. всеки ден. Като болниците щяха да им надписват между 2 и 2,7 млн. лв. ежедневно.

Ето затова от НЗОК поддържат системата и са наели голяма адвокатска кантора, за да защити наредбата

Според касата само през първата половина на ноември спрямо първите 15 дни на октомври лечебните заведения са отчели с 15 млн. лв. по-малко разходи. Хоспитализациите на пациенти също са намалели с над 18 хиляди.

Ако тенденцията се запази и касата успява да пести между 1 и 2 млн. на ден, данъкоплатците ще плащат между 360 и 720 млн. лв. по-малко годишно

При положение че бюджетът на НЗОК за тази година е 3,4 млн. лв., а на Министерство на здравеопазването - 450 млн. лв., то икономиите ще са между 9% и 21%.

Очевидно, че това не е в интерес на много от частните болници, които гонят бърза възвръщаемост на инвестициите си.

"Всъщност идеята ни бе да няма злоупотреби и да се заплащат реални дейности. Искахме с отпечатъците да отпаднат всякакви лимити и ограничения - коментира пред "168 часа" бившият зам.-министър Ваньо Шарков. -Целта ни бе да променим и цените на клиничните пътеки, тъй като се разкриха възможности да заплащаме повече дейности за повече пациенти."

Според него с нововъведението може да се промени цялата философия в здравеопазването - не да се пести, а да се харчат повече пари за много повече хора

Част от противниците на пръстовите отпечатъци смятат, че икономиите са реализирани заради лимитите, които екипът на Москов е наложил на болниците.

"Хоспитализациите намаляха, защото надзорът на касата през декември ограничи лимитите на места с 5, на други с 10-15% - коментира пред "168 часа" досегашният депутат от БСП и бивш зам. здравен министър Емил Райнов. - През декември болниците реално бяха наказани."

Стойчо Кацаров също недоумява защо трябва да има пръстови отпечатъци и лимити едновременно. Кацаров пита: Ако системата генерира такива икономии, защо болниците трябва да се ограничават допълнително?

"Това не е вярно - бе категоричен пред "168 часа" Шарков. - Данните са за отчетената дейност, а не за заплатената. Те са според ежедневно подаваните отчети към НЗОК, така че няма как някакви лимити да влияят на тази статистика." Според него големият плюс на системата е, че дава възможност да се разплатят дори надлимитните дейности.