Банско заимства и прилага полезни практики от община Кройдън за модерното управление на човешките ресурси

21 Март 2014 | 17:19 | Агенция "Фокус"

Благоевград. Община Кройдън е една богата информационна банка, от която община Банско може да заимства и приложи много добри и полезни практики. Това каза В Банско Камелия Радева, ръководител на проекта „Идентифициране и внедряване на добри практики в областта на управлението на човешките ресурси чрез обмяна на опит и практически знания в общините Банско и Кройдън”, предаде репортер на Радио ‘‘Фокус’’ - Пирин. Радева обясни, че са идентифицирани добрите практики в Кройдън, но част от тях са трудно приложими в България, поради различната нормативна рамка и численост в двете общини – в Банско администрацията е от 150 души, а в Кройдън - 3 000 души. „В България служителите са натиснати от огромния брой документи, който е проблем в малките общини. Трябва да се изготвят наръчници и ръководства, които да подпомагат общинския служител, да се проведат обучения, които да заговорят за едни нови механизми на работа и по този начин администрацията да стане по-ефективна. Желанието ни е една малка по численост община, но с изключително амбициозен модел на работа да вземе от големия партньор възможно най-доброто”, каза Камелия Радева. Тя добави, че последната същинска дейност от проекта е организиране на постоянен център за обмен на опит и добри практики в областта на човешките ресурси. „В рамките на проекта ще бъдат поканени минимум 12 български и чуждестранни общини, които да обсъдят модела на създаване на този център. Този проект трябва да е платформа на сайта на община Банско, там да публикуваме цялата информация, която може да бъде полезна на всеки един общински служител и ръководител”, уточни Камелия Радева. На 2 април предстои закриваща конференция, на която ще бъдат отчетени постигнатите резултати. На 1 април ще се проведе среща с общините, които са изявили интерес към работата по проекта. В рамките на проекта ще бъде създадена онлайн библиотека с цялата информация за изпълнението на проекта и всяка добра практика, която може да се трансферира и приложи в България с цел по-добро обслужване на гражданите.

/Цветелина МОРАЛИЕВА

21.03.2014 14:44 / Варна / Новини

Добрич. СОУ „Димитър Талев” в град Добрич е четвъртото в страната и първото извън столицата училище, където е въведена система за контрол на достъпа в сградата. Това съобщи директорът Весела Панчева, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Идеята е заимствана след посещения по съвместни работни проекти в други страни, като Финландия и Ирландия например, отбеляза директорът. Системата е тествана в предходните две седмици и реално е пусната в действие от вчера. Тя работи на следния принцип – всеки ученик има чип, който му осигурява достъп и дава персонална информация за него – от кой клас е, на коя дата е влязъл или излязъл, в колко часа. Така ще се следи електронно дали детето или младежът са в училище от първия до последния час. Целта е да се намали броят на случаите на напускане на учебните часове, както и да бъде ограничен достъпът в сградата на външни лица и дори на агресивни родители, посочи Весела Панчева. Тя допълни, че системен администратор ще има задачата да следи и да прави анализ на движението на учениците. Достъп до сградата имат също родители и посетители след легитимиране. Те получават бадж, който им осигурява възможност да стигнат до желаното място в училищната сграда. Системата за контрол на достъпа до сградата струва 10 000 лв. Средствата са осигурени от бюджета на училището – 70%. Останалите 30% са от бюджета на училищното настоятелство, посочи Весела Панчева. СОУ „Димитър Талев” е сред пилотните училища в страната, въвели и прилагащи обучение за деца със специални образователни потребности. 36 са такива ученици, а общият брой на възпитаниците е 800. Централното стълбище в сградата е снабдено с рампа за трудно-подвижни хора или инвалиди. Другата нова придобивка е така нареченият кът за общуване, където родители, ученици и преподаватели разговарят, обсъждат теми и споделят интересни идеи. Следващите неща, които ръководството на общинското училище има намерение да направи, са алпинеум, фитнес на открито и кът за отдих в училищния двор. От няколко години е въведено видео наблюдение навсякъде – в двора и във вътрешните помещения. Охранява се и пространството пред портала на училището, а по американски образец доброволци дежурят на пешеходната пътека и съдействат за безопасното преминаване по нея на учениците.

/Жулиета НИКОЛОВА

21.03.2014 15:54 / Видин / Новини

Видин. Все още не е започнал ремонтът на пътната отсечка Кладоруб - Острокапци - Димово, каза за Радио “Фокус”- Видин Теменужка Василева, кметски наместник на Острокапци. Тя посочи, че тази пътна отсечка е част от третокласния път 1102 "Арчар - Извор - Димово - Острокапци - Кладоруб - Салаш - Граница с Република Сърбия. Средствата са осигурени по публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, допълни Василева."5 млн. лв. са предвидени за този ремонт, който се очаква с нетърпение от жителите на Острокапци. В селото живеят около 60 души и по този път те пътуват с автобус до общинския център Димово", уточни кметският наместник. От скоро до Острокапци и Кладоруб вече има и автобусна линия. "С ремонта на пътя се надявам транспортните превозвачи да продължат да обслужват населението, независимо, че много малко са пътниците, които ползват услугите им", заяви кметският наместник. /Анна ЛОЗАНОВА
Община Симитли получи грамота „Образцова община”

21.03.2014 17:22 / Благоевград / Новини

21 март 2014 00:37 | Дарик Плевен |

По инициатива на Община Ловеч за стопанисване на Къкринското ханче, областният управител Милко Недялков е изготвил предложение до министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева и до министъра на културата д-р Петър Стоянович за предоставяне управлението на историческата забележителност, съобщиха от пресцентъра на Областна администрация - Ловеч на общината и Общинския съвет за авариен ремонт на Къкринското ханче.

В изпълнение на взетото решение кметът Минчо Казанджиев е отправил искане до областния управител Милко Недялков за управление на историческата забележителност. Директорът на Регионалния исторически музей - Ловеч, Капка Кузманова е подкрепила искането на общинската администрация за реновиране на къщата-музей, като двете институции ще изградят цялостна програма за реставриране и рехабилитиране на имота.

„При гаранцията на община Ловеч, че като един добър стопанин ще се грижи за обекта в полза на гражданите, ние подкрепяме изцяло инициативата", изрази положителната си позиция Милко Недялков.

Музеят на Васил Левски в ловешкото село Къкрина е паметник на културата с национално значение и е знаковото място, където е заловен Апостолът на свободата. Към момента в имота е организирана музейна сбирка от Регионалния исторически музей - Ловеч, посветена на революционера.

21 март 2014 11:30 | Дарик Стара Загора |

Стара Загора посрещна астрономическата пролет с нови цветя и озеленяване. Засадени са първите 400 вечнозелени декоративни храста от видовете „Чашкодрян", „Туя", „Дойция" и „Хвойна" в средната разделителна ивица, в западната част на централния булевард "Цар Симеон Велики" в Стара Загора.

Предстои изграждането на поливна система, която ще се захранва с изтичащата вода от чешмата, известна като "Трите чучура" в едноименния квартал.

С настъпване на пролетта започна подрязването и грижата по засадените в края на 2013 г. дървета по улиците, както и прекопаването им с цел задържане на влагата в почвата.

Засадените миналата есен 5 000 рози в средната разделителна ивица на бул."Ц.С.Велики", източно от бул."П.Евтимий" предстои да разцъфтят за първи път тази пролет. През лятото те ще се поливат с повърхностна капкова система. Храстите и тревния чим вече са прекопани, окосени и радват очите с първите нови листенца.

В цветовете на разцъфтяващите декоративни храсти Ерика, Винка, Виола и стелеща Мащерка, е цветната инсталация от кашпи пред сградата на Община Стара Загора.

Окосени са и първите 100 дка паркови площи в Стара Загора - разделителните тревни ивици по улиците и булевардите, всички градини в централната градска част: парк „Тракия", Античната улица, парк „Александър Стамболийски" (Алана), градина „Доша Николова" и парк „Зелен клин".

Извършена е декоративна резитба на повече от 4000 цъфтящи и вечнозелени храста в парковите площи.

Близо 2000 кв. м са презатревените площи с тревни смески. Ежедневно, по седмичен график работи и автовишка за резитба на клони на дървета.

21 март 2014 12:22 | Виктор Кадири | Дарик радио Пловдив |

Делото за имота от 200 декара в район „Тракия", което се води между Община Пловдив и частни лица, отново влиза в съда, научи Дарик радио.

Миналата година общината спечели делото на последна инстанция, но се оказва, че има 2 молби за отмяна на решението, разказа шефът на правната дирекция Илиян Иванов. Исканията са от наследниците, които претендират за имота и от фирма „Лендмарк“.

Съдът е отхвърлил искането на наследниците, но е уважил това на частната фирма, защото се оказва, че тя е закупила 27 декара от имота още през 2006-та година, но не е била привлечена като страна по приключилото вече дело.

Сагата започна преди години, когато частници предявяват претенции към земята. Твърдят, че е тяхна, тъй като им е дадена от Поземлената комисия. Реално ищците са имали имот в Ягодово, но са обезщетени с 200 дка на бул. „Освобождение", срещу новото кметство в „Тракия".

След няколко години дела, Върховният административен съд обяви акта на Поземлената комисия за нищожен и присъди земята на община Пловдив.
Отстраниха от длъжност кмета на Тетевен

21 март 2014 12:47 | Светломира Анастасова | Дарик България|

Ловешкият окръжен съд отстрани временно от длъжност кмета на Тетевен Милен Милев и заместника му Детелин Пърлев по искане на прокуратурата.

Решението на съда може да бъде обжалвано в тридневен срок пред Великотърновския апелативен съд.

Днес следобед ще се гледа мярката им за неотклонение, тъй като изтича 72-часовата мярка за задържане под стража с прокурорско постановление.

Милев и тримата му заместници бяха арестувани на 17 март следобед при акция на ДАНС. В ареста обаче останаха само градоначалникът и Пърлев. Обвиненията са за длъжностни престъпления за периода април 2012 - август 2013 г.

По думите на Милен Милев обвинението е, че е прекратил обществена поръчка за доставка на храни за детските градини, тъй като влезли в сила нови изисквания, и до момента на провеждане на нова процедура е имало друга фирма, която е доставяла продукти.

"Как да се хранят децата от разваляне на стария договор до сключване на новия", попита Милев.

Според него арестът му не е политически, а икономически и ставало дума за 100 милиона лева по проектите на община Тетевен.
Сградата на стария съд без ремонт

21 март 2014 14:09 | Дарик Бургас |

Народните представители от ГЕРБ-Бургас определят като скандален днешния отговор на вицепремиера и министър на правосъдието Зианида Златанова относно тяхното питане за рушащата се сграда на Стария съд в морския град.

„Златанова категорично не пое ангажимент за осигуряване на финансиране за опасната сграда, нито заяви срокове за бъдеща реконструкция. В същото време припомняме, че правителството обяви, че 100 процента от средствата във фонда „Растеж и устойчиво развитие на регионите" за "Инвестиционна програма за подобряване работната среда за съдилищата" са разпределени за град Варна. Там ще се строи нова съдебна палата и държавата им отпусна първите 30 млн. лв. от необходими близо 100 млн. лв. за изграждането й", коментира депутатът Димитър Бойчев.

По време на отговора си, от трибуната на Народното събрание, вицепремиерът цитира оценките на експертите за изключително лошото състояние на сградата и не предложи никакво решение на проблема.

„Това, което ни интересува нас, като народни представители и гражданите, е кога ще се случи необходимият ремонт. Има повече от 50 жалби от граждани в община Бургас. Притесняваме се сградата да не стигне до състояние, в което да не може да се реконструира, а да се събори. Това означава далеч повече средства. Запознах се детайлно с бюджета на Министерството на правосъдието и в раздел „Капиталови разходи" няма нищо за тази сграда. Настояваме за конкретни ангажименти по казуса". Така депутатът от ГЕРБ Ивелина Василева репликира Зианида Златанова, но тя така и не посочи финансиране и срокове.

21 март 2014 16:44 | Дарик Благоевград |

С обширна мултимедийна презентация представители на Министерство на културата представиха в Благоевград новата програма „Творческа Европа”. Представители на община Благоевград, културни институти, творци и общественици участваха във форума, който се проведе в зала „22 септември”.

Приоритет в програмата „Творческа европа” заема направлението „Култура”. Тя подкрепя творците и организациите, които работят в областта на културните и творчески сфери в Европа. Целта е да се подпомогне и интернациоанилира дейността в областта на културата, да се осигури свободен обмен на културни продукти и добри практики между културните дейци. Подпрогарама „Култура” подкрепя нови проекти по четири направления - „Проект за сътрудничество”, „Превод на литературни произведения”, „Европейски мрежи” и „Европейски платформи”.

Акцент във всички направления е поставен върху развитието и търсенето на нови публики. Акцент в новия програмен период е мярката за Европейски платформи, която цели да подкрепи нови таланти и да насърчи наднационалното програмиране на културните мероприятия.
24ЧАСА
Петър Паунов, кмет на община Кюстендил: 130 души поддържат зелените площи в града

21.03.2014 10:45; Тони Маскръчка

- Г-н Паунов, в класацията на "24 часа" и Дарик радио за 2013 г. Кюстендил получи наградата за най-зелен град. Как приемате наградата?

- С огромно удовлетворение и с ясното съзнание, че това е признание не само за мен и моя екип, но и за всички жители на Кюстендил. Призът е резултат от усилията на всеки един кюстендилец за опазване на природата и околната среда в красивия ни град. Радвам се, че това бе оценено по напълно обективни критерии.

- В последните години "зелените" са на мода. Опазването на природата, здравословният начин на живот все повече стават актуални.

- В Кюстендил "зеленото" мислене винаги го е имало, то не съществува отскоро. Господ ни е дал прекрасна природа и с годините чувствителността ни към опазването се е развивала и налагала. Тук любовта към природата не се изразява в истерични прояви на псевдоеколози.

Ние се вълнуваме от съдбата на всяка тревна площ, всяко дръвче и хората полагат усилия да запазят това, което природата ни е дала. От друга страна, моите съграждани са и особено взискателни и критични към ръководството на общината за поддържане на зелените площи, за да продължи градът ни да се нарича “белия дроб" на България.

- По какви проекти работи общината?

- В момента изпълняваме проект “Устойчиво и интегрирано развитие на Кюстендил чрез благоустрояване и озеленяване на градската среда", финансиран по оперативна програма “Регионално развитие" за 4,9 млн. лв. Ще се благоустроят 8 обекта, избрани чрез обществено обсъждане. Сред тях са озеленяване на междублокови пространства в кв. “Бузлуджа”, обновяване на градинката при пазара, спортни и детски площадки, велосипедна алея и др. Паркът пред балнеосанаториума има нови алеи, цветни петна и зелени площи, има нова паркова настилка. Ще се подменят общо 8000 линейни метра тротоари.

Работим заедно със сръбската община Сурдулица и по проект “Зелена трансгранична зона - инвестиция в природата", където ние сме водещ партньор, като участва и Търговско-промишлената палата. Проектът е по трансгранично сътрудничество България - Сърбия, с общ бюджет около 766 хил. евро. Една от основните цели от наша страна е екопарк “Езерата", който е с площ от около 10 хил. кв. м, да бъде завършен и да се превърне в една добра туристическа дестинация за Кюстендил.

Възстановяването на екопарка ще стане чрез саниране и реконструкция на прилежащите водни площи, изграждане на екологосъобразни и експозиционни площи с образователна насоченост. Предвиждаме и кампания за информираност на обществото за защита на околната среда и природосъобразно поведение, в която ще обхванем деца и младежи.

- Това са проектите, по които в момента работите, а какво успяхте да завършите, с което да се промени обликът на града?

- Заедно с македонската община Крива паланка изпълнихме съвместен проект за велосипедни алеи с общ бюджет 500 хил. евро. Възстановихме зоната за отдих в кв. “Запад”, както и тази в централната градска част по ПУДООС.

- Какви инвестиции прави общината за поддържане на зелените площи и паркове? Колко са заложените суми в бюджета за 2014 г.?

- Средствата, заложени за поддържане на зелените площи и паркове в бюджета на община Кюстендил за 2014 г., са 380 600 лв., което е със 130 600 лв. повече от миналата година.

- Колко са зелените площи - паркове, градинки и други в града?

- На територията на Кюстендил има около 20 дка зелени площи. Освен това има съществуващи 12 дка розариуми, 1 дка цветни петна, 3800 метра жив плет. Над 130 човека се грижат за поддръжката на зелените площи в общината.

- Пазят ли кюстендилци “зеленото” богатство?

- Не само че го пазят, но и са особено настоятелни към нас и сигнализират за всичко, което видят като нередност. “Зеленото” мислене е характерно за целия ни регион.
ДУМА
Еврофондовете - пари за пилеене

Парадоксално е, че отчитаме висок процент усвоени евросредства, а финалният резултат е с компрометирано качество

21. Март 2014, брой 67, Светла Василева

Тече осма година, откакто България е член на ЕС. Участието в Клуба на богатите снабди страната със своеобразна чекова книжка, заредена при встъпването с 13 млрд. лева, разпределени в седем оперативни програми. Към момента сумата, която ни е осребрена, е малко повече от 7,669 млрд. лв., или 57,99%, макар заявките, които сме подписали, да надхвърлят определения ни лимит и да достигат почти 15 млрд. лв. (114,97% е размерът на договорените средства). В края на първия програмен период и в преддверието на втория темата за усвояемостта на милиардите често попада във фокуса на политическия дебат. В навечерието на евроизборите политици, анализатори и специалисти по ПР като нищо ще я превърнат в стока с двойно предназначение - от една страна, да хвалят себе си и фаворитите си като успешни, а от друга, да "бият" опонентите като провалили се.

Ако човек гледа единствено числата, слуша бодряшките послания на министри или попадне случайно на мероприятие, финализиращо европроект, нищо чудно да реши, че евроинтеграцията върви като по ноти, а българите аха-аха да заживеем като европейци. Ако не веднага, то в близката далечина, мержелееща ей там на хоризонта. Но не би. Не само защото проучванията на Евростат, националната статистика и на всевъзможни международни организации ни отреждат

сред страните от ЕС, а защото равносметката на живия живот е друга.

Членството в Клуба на богатите и бонусът под формата на милиарди левове не спряха емиграцията, не намалиха бедността, нито увеличиха работните места. Резултатите на учениците ни на тестовете по математика и четене - PISA, стават все по отчайващо слаби, икономиката все по-малко иновативна, а липсата на оперативна програма за наука даде допълнителен стимул за изтичането на сиво вещество от страната. Броят на заличените населени места нараства, обезлюдяването и неграмотността се състезават в превземането на нови територии. Само "фабриките" за висшисти като че ли не срещат затруднения, макар "продукцията" им да е със спорни качества и индиферентна към нуждите на пазара на труда. Стигнахме до парадоксалната ситуация след седем години членство в ЕС броят на работещите българи в чужбина да превишава броя на трудещите се в страната, а размерът на паричните средства, постъпващи по сметките на семействата им тук, да е по-голям от този на преките чуждестранни инвестиции. Всички тези процеси текат на фона на "успешното" усвояване на бюджетите на оперативните програми, тържественото фанфарно ленторязане (доскоро) и помпозните ПР спектакли при приключване на поредния проект.

Първенец в състезанието по "усвояемост" е оперативната програма за развитие на човешките ресурси (ОП РЧР) с 98,69% договорени средства и 69,76% разплатени към момента. Стратегическата цел на този инструмент, както е записана в официалните документи, е "да подобри качеството на живот на хората в България чрез подобряване на човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на производителността, достъп до качествено образование, учене през целия живот и засилване на социалното включване". Парадоксално е, че отчитаме висок процент усвоени евросредства, а финалният резултат е с компрометирано качество. Човешкият ресурс останал в страната като демографски, образователен, здравословен, социален статус, вместо да доближава средните европейски стойности, стои в дъното на рейтингите. Високите нива на заетост останаха в миналото, сегрегираните общности са все така дистанцирани, а ученето през целия живот е феномен, откриването на който няма как да се случи без помощта на микроскоп. Ако се питате защо се получава така и започнете да търсите причините, няма да е лесно да направите какъвто и да било анализ поради няколко непреодолими на този етап препятствия.

Първо. В момента последната публично достъпна информация за текущия статус и напредъка в изпълнението на ОП РЧР е тази на Министерството на труда и социалната политика и е с актуалност към май 2012 г. Докладът, който изобилства на числа, илюстриращи количества стартирани процедури, финансова подсигуреност (в милиони левове), новоразкрити работни места, обучени хора и прочие, оптимистично стига до извода, че заложените цели на програмата са постигнати. От него става ясно, че има сключен договор с обединение "Корпорейт енд Пъблик Мениджмънт Кънсалтинг Груп и партньори", което срещу сумата от 434 280 лв. ще направи оценка на постигането на стратегическата и специфичните цели на програмата за периода 2007 - 2010 г. Пак според доклада на социалното министерство "работата по изпълнение на договора за оценка започна на 30.08.2011 г., а крайният срок за приключване е 30.06.2011 г."

Хаосът в датите предизвиква интерес

към онова, което действително се е случило с въпросния анализ. Според регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП) той е приет едва през октомври 2013 г., за което е наложена финансова санкция на изпълнителя. Окончателно изплатената сума е в размер на 347 424 лв. В публичното пространство е достъпно единствено резюме на доклада за оценката, съдържащо 8 "златни" страници (в случай, че доклад липсва, цената на всяка една от тях е 43 428 лв.), които казват, че за периода 2007-2010 г. ОП РЧР напредва по план, а очакваните резултати са постигнати. Как изводите на експертите кореспондират с реалността вече няма кого да питаме, тъй като обединението, правило анализа, съставено от латвийската фирма "Корпорейт енд Пъблик Мениджмънт Кънсалтинг Груп" (80%) и българската "Ефективни решения" ООД (20%) е прекратило съществуването си на 18.02.2014 г. Любопитен факт е, че през 2011 г. и 2012 г., когато оценява напредъка на страната ни в развитието на човешките ресурси, същото е плащало социални и здравни осигуровки на едно лице при това само два месеца. Какво се случва с програмата след май 2012 г. знаят единствено посветените. За гражданите остава да се чудят на кого да вярват - на отчетите на министерството, на анализите на изчезналите експерти, на данните от европейската и националната статистика или на собствената си преценка според качеството на живота, който имат.

Второ. В публичното пространство няма обстоятелствени доклади на приключили вече проекти (такива към момента са 1795 от общо 4620 за програма РЧР), които да събират всичко на едно място - от бенефициентите и изпълнителите до изразходваните средства по мероприятия и дейности заедно с анализ на ефекта от прилаганите мерки. Ако искате да проследите какво се е случило с европарите или поне с някаква част от тях, ще се наложи да четете

информацията на портала

на интегрираната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН), да сърфирате из регистъра на Агенцията за обществени поръчки, в случай че такива са обявявани, или да използвате Закона за достъп до обществена информация, за да си изградите мнение за случващото се.

"Безопасен труд, здрави служители, висока производителност" (77 291 лв.), "Безопасните условия на труд - най-добрият път към успеха" (169 077 лв.), "Безопасен труд - устойчиво развитие" (162 238 лв.), "Безопасността - гаранция за професионални успехи" (180 913 лв.) - това не са лозунги от позабравени времена, а наименования на приключили проекти, финансирани от програмата за РЧР, свързани основно със закупуването на лични предпазни средства. Има стотици такива.

"Знанието във ваши ръце" (226 995 лв.), "Развитие на ключовите компетенции у служителите" (342 487 лв.), "Мобилност и трудова ефективност на заети лица" (355 997 лв.), "Повишаване на квалификацията на персонала" (154 997 лв.), "Питайте нашите служители - те знаят" (907 294 лв.) - с тези проекти е платено обучение на служители на БТК, "Мобилтел" ЕАД, "Космо България мобайл" ЕАД, "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "САП Лабс България" ЕООД, "Сименс" ЕООД, "К енд К електроникс" ЕАД. Освен английски език и работа с компютри, те са усвоявали умения и за динамично лидерство, управление на стреса, управление на стратегията и промяната (каквото и да означава това).

"С нова професия на нова работа" (50 845 лв.), "Да успеем заедно - с повече умения за по-добър живот" (122 109 лв.), "Мотивация и шанс за реализация чрез придобита квалификация" (151 341 лв.), "Опора в живота с добрите практики" (92 591 лв.) - по тези и подобни проекти са обучавани цветари, сервитьори, бармани, работници в озеленяването, готвачи, хлебар-сладкари, строители. Колко са преминалите курсовете и какво се е случило с тях след получаване на диплом - не се знае. Ясно е само, че проектите са приключени и парите усвоени.

Евросредствата, похарчени от три министерства - на спорта, здравеопазването и образованието, само за три проекта са 10,5 млн.лв. С тези пари са платени: анализ на познанията ни за последствията от липсата на физическа активност, информационни кампании за намаляване консумацията на готварска сол, употребата на психотропни вещества и срещу тютюнопушенето и са обучени директорите за работа с делегирани бюджети. Всички големи проекти са съпроводени от мащабни ПР кампании, включващи изработване на плакати, листовки, дипляни, сувенири, видео- и аудиоклипове, филми, медийно отразяване, кръгли маси, семинари и задължително две пресконференции (за по 200 човека например, както е в проекта на Министерство на здравеопазването).

Трето. До момента

няма анализ на ефекта

на въздействието от усвояването на европарите. Отчитат се бройки обучени лица, но никой не казва колко от тях са си намерили работа, благодарение на новопридобитите умения, колко не ги използват въобще и вече са прибрали дипломите в чекмеджетата. Отчитат се количества, закупени лични предпазни средства, внедрени системи за безопасност на труда, но няма сравнение за промените в равнището на трудовите злополуки преди и след осъществяването на проекта. Няма анализи за устойчивост нито на създадените работни места, нито на внедрените системи за качество, нито за придобитата квалификация. Усещането, че евросредствата са просто едни пари за усвояване, не е опровергано. Качеството на живот и мястото ни в дъното на рейтингите е сигнал, че границата между усвояването и разпиляването е крехка и сякаш вече е премината.