О п р е д е л е н и е №38 в името на народа днес, 14 август 2017 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание

ВОЕНЕН СЪДИЯ: майор Величка З. Влашева

при секретар Виолета Драгиева, разгледа чнд № 121/2017 г.

След като се запознах с материалите по делото и при обсъждане на въпросите по чл. 243, ал. 4 от НПК

У С Т А Н О В И Х:

1. 
   Делото е подсъдно на съда.
   
2. 
   Няма основание за спиране на наказателното производство.
   

Досъдебно производство № 33-Сл /2017 год. по описа на ВОП – Пловдив е било образувано въз основа на отделени материали от ДП № 43 -Сл/2016 год., срещу виновни длъжностни лица – офицери от командването на в.ф. *** – *** и в.ф. ***, които системно са извършвали злоупотреба с власт и служебно положение по отношение на военнослужещи от двете формирования – с оглед престъпление по чл. 387, ал. 3, във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление за разделяне на наказателно производство по прокурорска преписка № 299/2016 г. по ДП № 43-Сл/2016 г. от 18.04.2017 г. е разделено наказателното производство по ДП № 43-Сл/2016 г. по описа на ВОП – Пловдив като са отделени материалите, касаещи злоупотреба с власт и служебно положение на длъжностни лица - офицери от в.ф. ***, относно сформиране на футболен отбор към ***от военнослужещи, които са картотекирани в различни футболни клубове, в различни населени места по указания, дадени с постановление от 22.12.2016 г. на л. 5 том 17 от ДП № 33-Сл/2017 г.

В хода на досъдебното производство № 33-Сл./2017 г. е била установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № ЗРД-654/11.08.2014 г., относно създаване на организация за участие на военнослужещи от бригадата в тренировки по футбол на ФК “***“ - ***, командирът на в.ф. ***, св. ***. Д. Ш. разпоредил за времето от 14.40 ч. до 17.00 ч. за периода от 16.07.2014г. в дните вторник, сряда и четвъртък в тренировките на ФК “***“ - *** да вземе участие военнослужещ от в.ф. *** - ***, батальон на в.ф. ***.

Със Заповед № ЗРД-668/14.08.2014 г. относно създаване на организация за участие на военнослужещи от бригадата в тренировки по футбол на ОФК“***“ - *** и писмо от Кмет на Община - *** с вх. № 2295/08.08.2014 г., командирът на в.ф. *** ***. Д. Ш. разпоредил за времето от 14.40ч. до 17.00 ч. за периода от 14.08.2014г. до 31.12.2014 г. в дните от понеделник до петък в тренировките на ОФК “***“ - *** да вземат участие военнослужещи от в.ф. *** - ***, в.ф. *** - ***, в.ф. *** - ***, в.ф. *** - *** и в.ф. *** - ***- батальони на в.ф. ***.

Със Заповед № ЗРД-42/21.01.2015 г. относно създаване на организация за участие на военнослужещ от бригадата в тренировки по футбол на ФК “***“ - ***, командирът на в.ф. ***, св. ***. Д. Ш. разпоредил ежедневно за времето от 14.40 ч. до 17.00 ч. в тренировките на ФК “***“ - *** да вземе участие военнослужещ от в.ф. ***-***, батальон на в.ф. ***.

Със Заповед № ЗРД-31/15.01.2015 г. относно създаване на организация за участие на военнослужещи от бригадата в тренировки по футбол на ОФК “***“ - *** и писмо от Кмет на Община - *** с вх. № 52-00-1 от 15.01.2015 г., командирът на в.ф. *** , св. ***. Д. Ш. разпоредил за времето от 14.40 ч. до 17.00 ч. до 31.12.2015 г. в дните от понеделник до петък в тренировките на ОФК “***“ - *** да вземат участие военнослужещи от в.ф. *** - ***, в.ф. *** - ***, в.ф. *** - ***, в.ф. *** - *** и в.ф. *** – *** - батальони на в.ф. ***.

Въз основа на горните заповеди за времето от 26.11.2013 г. до 31.12.2015 г. командирите на в.ф. *** - *** – св. *** Ц. К., в.ф. *** – *** - св. *** Д. Д., св. *** С. М., а след това св. *** Д- Г., в.ф. *** - *** – св. *** Г. Г. и св. *** Д. К., в.ф. *** - *** – св. *** с. Т., в.ф. *** - *** – св. *** И. В. и в.ф. ***-*** – св. *** М. К., батальони на в.ф. ***- ***, в горния период освобождавали посочените в цитираните заповеди военнослужещи от представителния отбор по футбол за мъже на в.ф. *** за участие в тренировките на съответните футболни клубове, когато в тези дни не са били провеждани занятия, обучения, стрелби и задължения по носене на наряд. Военнослужещите в следствие на участието си в тренировките повишили физическата си подготовка и спортните си качества. В резултат на тази натринираност било установено, че е налице по-доброто изпълнение на служебните им задължения, а и при участието им във футболния отбор на в.ф. *** били постигнати високи резултати - отборът на бригадата за мъже „***“ станал републикански шампион на армейското първенство по футбол през въпросните години.

Около месец по-рано св. *** А. в едно от кафенетата в гр. *** се срещнал с ***ката от „***“- св. М. -Г.. Същата имала молба към ***а на военния *** св.*** А., военният *** да изсвири няколко мелодии на сватбеното й тържество, което щяло да се проведе също на 30.08.2014 год., в ресторант „***“ – ***, тъй като нейният баща много обичал военната духова музика с цел да го зарадва. Срещата между двамата се провела със съдействието на св. ***. Д. Ш., който ги свързал. Св. *** А. не докладвал на св. ***. Ш. за резултата от проведения разговор със св. , но провел беседа с музикантите от оркестъра, които се съгласили да свирят на сватбата.

На 30.08.2014 год. военният оркестър потеглил за провеждане на тържеството в гр. ***, но преди това под ръководството на св. *** А., те били облечени в цивилни костюми и посетили вечерното сватбено тържество на св. М. в ресторант „***“ гр. ***. Там те изсвирили три - четири мелодии за около 20 минути. За това им участие св. *** А. отново не уведомил св. ***. Ш., за което и самият той ***. Ш. показва, че в последствие е разбрал за участието им в това тържество – свидетелски показания на л. 29, том 1 ДП №33-Сл/2017 г.

След което се качили на служебния транспорт – автобус „***“, с рег. № ***, където си облекли униформите и отишли в гр. ***. Празникът на града започнал в 19,00 часа на горната дата, като оркестърът изсвирил три мелодии за 20 минути около 20,00 часа, след което се качили на служебния транспорт и си тръгнали. Преди напускането на гр. *** автобусът спрял на бензиностанцията и заредил 10 литра гориво, които били заплатени от кмета св. М., безспорен факт потвърден в показанията му на л. 74, том 1, ДП № 33-Сл/2017 г., в който същият е показал, че никой от оркестъра не се е оплакал, че е бил принуден да участва на празника на града.

Във връзка с участието на военния оркестър в тържествата по случай празника на гр. *** през 2014 г. единствено *** П. С. бил отдаден един ден в компенсация, въз основа на вписване в ежедневната докладна книга от ***а на оркестъра *** Ю. А., като от показанията на св. С. (л. 79 - л. 80, том 1 от ДП № 33-Сл/2017 г.) е показал, че *** А. ”си даваше компенсациите по негов си странен начин …”, а и св. С. е имал натрупани доста дни за ползване.

Пункт 3 - На 27.09.2014 год. на откриване на ловния сезон в ресторант „***“ - гр. *** част от членовете на оркестъра – 13 - 15 души, облечени с цивилни дрехи, изпълнили няколко мелодии. Горното било извършено доброволно и по собствено желание от тях, в почивен ден за оркестъра - събота. Причина, за участието на това откриване, видно от показанията на св. *** А. (показания л. 14 - л. 16, том 10 от ДП № 33-Сл/2017 г.), е негова лична професионална закачка, защото дочул, че военният оркестър неможел да свири ловния марш. С цел да докаже, че и този марш се знае от военния оркестър помолил няколко човека от оркестъра да го изсвирят. За това участие, св. *** А., не счел, че следва да уведоми св. ***. Ш., който разбрал впоследствие, както и самият той показал в показанията си на л. 29, т. 1, от ДП № 33-Сл./2017 г.

Пункт 4 - Със Заповед № ЗРД – 787/29.09.2014 год. командирът на в.ф. ***, св. ***. Д. Ш. разпоредил за времето от 06.10.2014 г. до 22.10.2014 г. в района на *** да бъде проведен полеви лагер с разузнавателните формирования от в.ф. ***. В заповедта също така разпоредил стойността на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки да бъде изплатена на участниците в полевия лагер, съгласно Заповед № ЗРД-193/02.2013 г. на Командир на *** и МЗ № OХ-482/30.07.2010 год., МЗ № OХ-880/22.11.2011 год., МЗ № OХ-218/22.03.2012 год., и МЗ № OХ-473/06.07.2012 год., както и разпоредил района, в който ще се провежда полевия лагер да не се напуска. В последствие се установило, че в този район липсва лавка за закупуване на храна.

За тази цел, на определените за участие в полевия лагер военнослужещи, било разяснено от отговорника за лагера св. *** Р. К. в беседа, че ако желаят полагащите им се за храна по около 15.00 лв. на ден могат да бъдат използвани за закупуването на храна от кетърингова фирма за закуска, обяд и вечеря, която всеки ден да бъде прясно сготвена и доставена на полигона “***“. Всички военнослужещи били съгласни, никои не изразил несъгласие, за което попълнили нарочни декларации, че доброволно предоставят сумата от по около 260.00 лв. за организиране на храненето в полевия лагер За доставчик на храната от отделение “***“ на в.ф. *** била избрана фирма “***“ гр. ***, като служителят на фирмата св. гр.л. Д. П. всеки ден от продължителността на лагера доставял храна с личен транспорт за всяко едно хранене до полигона по предварително договорено меню. След доставяне на храната до полигона св. *** К., заплащал съответната сума за доставената храна, срещу което му била издавана фактура, която той впоследствие показвал на преките командири, за да се уверят, че са използвани парите на военнослужещите по предназначение. Фактурите *** К. не запазил. В случаите, когато някой от военнослужещите не харесвал качеството на храната или имал други претенции за същата, заявявал това пред *** К., който коментирал горното със св. гр.л. П., с оглед отстраняване на недостатъците.

За целта командирите на военни формирования и ръководителите на структури са актуализирали изготвените разчети за финансови средства, които са им били необходими за изплащане на неусвоения годишен лимит.

Изплащането на левовата равностойност на неусвоения лимит за вещево доволствие е било извършено срещу оформена в съответния филиал за осигуряване с вещево имущество страница от лимитна вещева книжка за 2014 г., след приспадане на сумата за заявеното от военнослужещия униформено облекло, осигуряващ издигането на авторитета на военните институции и спечелване на доверието и уважението на гражданското население. В самия приамбюл към заповедта изрично е вписано, че във войнското ежедневие военнослужещите допускат нарушение на изискването за носене на униформено облекла, изразяващи се в недопускане смесване на видовете униформи, на неправилно носене на елементи от тях и на отличителни знаци и украси. За тази цел през 2001 г. е заповядано всички военнослужещи да носят униформено облекло по време на изпълнение на служебните си задължения.

В Заповед № ОХ-130/20.02.2001 г. на МО (л. 4, том 4, от ДП № 33-Сл/2017 г.) е посочено, че баретата червен цвят е част от униформеното облекло за военнослужещите от СВ и е задължителен част.

В самата заповед е записано, че контролът по изпълнение на заповедта е възложена на заместник началника на ***на БА по ресурсите *** и командирите (началниците) от всички степени. Било разпоредено униформените облекла да определят принадлежността им към видовете ВС и родовете войски, това предполага носенето им по съответния ред, като това предполага носене на служба в съответния изряден външен вид.

С тази заповед било разпредено военнослужещите да носят униформено облекло по време на изпълнение на служебните си задължения. В това число парадната униформа за кадровите военнослужещи се състои от: тип А - камуфлажен плат и барета от сукно, като за *** (СВ) тя е червен цвят.

Към началото на 2015 г. в трите района на *** бригада - ***, *** и *** само 467 военнослужещи имали барети от този тип - барета от сукно, червен цвят, макар горната Заповед ОХ-130 да е от 2001 г. Останалите около 3 000 военнослужещи не разполагали с червени барети, определящи облика на ***, което е израз на липса на част от задължителното униформено облекло.

Поради ред причини филиалите за осигуряване с вещево имущество - доволстващите магазини в гр. ***, гр. *** и *** не могли да задоволят нуждите на военнослужещите от предоставяне на такива барети - от сукно, червен цвят за ***, както и поради лисата й във военните магазини, а и в „***“ – С. не се произвеждали този тип барети. Фирмата, която ги произвеждала в гр. *** към 2015 г. не функционирала вече.

През втората половина на януари 2015 г., на служебно събиране с командирите на батальони и началниците на отделения от щаба на бригадата, св. ***. Д. Ш. като командир на в.ф. ***, поставил въпроса за начина и снабдяването на всеки военнослужещ с такъв тип барета, както и начина на финансиране на придобиването на този елемент от форменото облекло, защото знаел изискванията по Заповед № ОХ-130 от 20.02.2001 г., която задължавала всеки военнослужещ да има и тази част от униформата, с цел недопускане на нарушения по чл. 35, ал. 1, т. 26, във вр. чл. 95, ал. 1 от ЗОВС на РБ.

Той предложил устно на всеки един от командирите да проучат дали има нагласа у военнослужещите от редовия състав, на доброволни начала, да си заявят такъв тип барети, тъй като било установено, че в трите района на *** бригада – ***, *** и *** само 467 военнослужещи разполагали с такива барети, а и във военните магазини липсвал такъв тип барета – червена за СВ.

Свидетелят ***. Ш. обърнал внимание на обстоятелството, че в края на 2014 г. всеки военнослужещ получил по бА. сметка *** г. Сумата средно била около 200 - 250 лв.

С оглед на устните разпореждания на св. ***. Ш. и необходимостта военнослужещите да бъдат запознати с условията и актуалните цени на производство на барети (т.е. да бъде изготвена оферта) св. *** К. Д. – *** по ***та на в.ф. *** на служба от м. октомври 2014 г. е бил запознат със Заповед ОХ-130/2001 г. започнал маркетингово проучване, с оглед офериране.

За кратко време св. Д. установил, че такива барети са били произвеждани преди време от „***“ – С., но вече не се изработват, фирмата в гр. *** преустановила дейност. След като разбрал горните факти, св. Д., проучил и установил, че единствено фирма “***“ - *** в България, имала възможност за производство на униформи и съответно барети - червени от сукно.

В началото на месец февруари 2015 г. св. Д. посетил фирма *** - ***, като от там се ангажирали за тяхна сметка да изготвят мостри, след което да калкулират цената за един брой барета с включена ДДС.

Към края на месец февруари 2015 г. управителят на фирма „***“ - ***, св. Р. П. предоставила на св. Д. мострите и определили цена от 22.00 лв. за барета с включена ДДС. От фирмата използвали материали, съответстващи на спецификацията за изработка на барети.

След това проучване, мостри били предоставени на командирите, за да се установи колко военнослужещи желаят закупуване на барета, както и да се установят размерите за тях.

За кратко време при св. Д. постъпили данни за бройките барети и размерите (по обиколка) от командирите на батальони.

Общата бройка от различните формирования била 3 227 бр. на обща стойност 70 994 лв., макар Заповед № ОХ-130 да е от 2001 г. Фирмата – изпълнител предявила изисквания за 50% авансово плащане, преди поемане на поръчката. За тази цел на фирмата били внесени 35 500 лв., като тези пари били събрани на ръка от военнослужещите от всеки един командир на батальон. Парите, според обясненията на командирите, били събрани, т.е. дадени доброволно от военнослужещите.

Няколко души от личния състав отказали закупуване на барети, поради предстоящо пенсиониране, или преместване в други военни формирования.

Фирмата поела ангажимента да издаде фактура и касов бон за сумата, платена за общия брой барети на всеки един батальон поотделно - общо за 10 батальона. В случая не се касаело за обществена поръчка, тъй като сумите били събрани от военнослужещите доброволно и са били лични средства, единствено с цел да бъдат така както е регламентирано по Устав – с униформено облекло Актът на доброволност е личен. За авансовото плащане от фирмата била получена квитанция към ПКО.

Баретите били доставени и раздадени на всеки един, който си бил поръчал и заплатил такава, като качество на материалите и изработката им отговаряло на цената.

Пункт 6 - Относно ремонта на покривната конструкция на лимитния склад на 2-ри механизиран батальон към в.ф. *** било образувано ДП № 26-Сл/2016 г. по описа на ВОП - Пловдив, което било приключено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.06.2016 г., като било установено, че при извършения авариен ремонт на хидроизолацията на покривната конструкция на сграда № 87 - лимитен склад за бойни припаси във ***-ГУЦ “***“ на в.ф. *** - *** - батальон на в.ф. ***, същият е бил действително извършен, материалите по количествено-стойностната сметка за ремонта отговарят на реално вложените, няма завишение на цените на вложените в ремонта материали и извършените СМР, които образуват общата цена заплатена на фирма „***” ЕООД – гр. *** за извършения ремонт, като необходимите законови процедури при избора и възлагането на ремонта на фирмата са спазени, в конкретния случай нормативната база позволявала на възложителя в.ф. *** да избере директно фирма – изпълнител, тъй като стойността на СМР е под определените прагове.

За да приеме представителят на ВОП – Пловдив, че не е налице осъществен престъпен състав, визиран в особената част на НК, от офицерите от командването на в.ф. ***, след задълбочен анализ на всички доказателства е приел, че не е налице, както обективната така и субективната страна на посочения престъпен състав, а именно, че е налице разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на наказателното производство по ДП № 33 - Сл/2017 г. по описа на ВОП - Пловдив. Приел е, че за да бъде осъществен състава на чл. 387, ал. 1 от НК, субектът на престъплението трябва да има властнически правомощия. Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в една от визираните четири форми – злоупотреба с власт, злоупотреба със служебно положение, превишаването на власт или бездействието по служба. Престъпният резултат се изразява в настъпването на вредни последици, а в случая не се доказаха наличие на такива. Изискване на закона е вредните последици да са реални. Изискуемата форма на вина е прекият умисъл. От субективна страна е необходимо деецът да има умисъла, за да извърши тези действия или бездействия, с които да цели настъпването на вредни последици или поне умишлено да извърши злоупотреба с власт или служебно положение, неизпълнение на задължения по служба или превишаване на власт и вредните последици да са настъпили умишлено. Хипотезата на ал. 3 на същия член предвижда Деянието да бъде извършено с цел деецът да набави за себе си или другиго имотна облага, или да причини другиму вреда.

В конкретния казус сме изправени пред хипотезата, при която състава на горното престъпление не е осъществен нито от субективна, нито от обективна страна от страна на св. ***. Ш., тъй като същият не е злоупотребил с властта или със служебното положение, не е превишил властта си, или е бездействал по служба в разгледаните по-горе пет случая, вследствие на което да са настъпили реални вредни последици за в.ф. ***, ***, или МО на РБългария.

Дори и да приемем, че не бил изпълнил задълженията си по служба, регламентирани със Заповед № ЗРД-618/19.06.2013 г. на ***и утвърдените с нея Указания, относно условията и реда за осигуряване провежданите в страната тържества с национално и местно значение, чрез участие на ***, като не изготвил (не разпоредил да се изготвят) и не били представени пред Командира на *** проект на договор, подписан от кмета на гр.***, ведно с приложена към него калкулация за разходите на бюджета по осигуряването на тържество с местно значение във връзка с участието на военния оркестър на 30.08.2014 год. в тържествата по случай празника на гр. ***, видно от разпита на свидетеля Е. М. за същото участие на военния оркестър в тържествата по случай празника на гр. *** през 2015 год. е заплатил по банков път сумата от 120 лв. на СВ. В случая сме изправени пред хипотезата на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК – деянието е малозначително, тъй като обществената му опасност е явно незначителна, поради факта, че гореизложеното е било направено в обществен интерес, а и сумата е близо три пъти по-малка от минималната работна заплата към момента на извършване на деянието – 340 лв.

С постановление от 18.07.2017 г. прокурор при ВОП – Пловдив е прекратил наказателното производство по ДП № 33-Сл/2017 г. по описа на ВОП – Пловдив на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, от НПК.

Копие от постановлението е изпратено на Командира на сухопътните войски. Срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от командира на *** *** - *** М. П..

Жалбата срещу постановлението на прокурора при ПОВП за прекратяване на досъдебно производство № 33-Сл/2017 г. е подадена от лице, което притежава необходимата активна процесуална легитимация и спада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК. Жалбата е подадени в законоустановения срок, видно от рег. № 3 СВ - 6232 от 31.07.2017 г., като разписката за уведомяването е получена на 24.07.2017 г. относно постановлението за прекратяване на наказателно произовдство.

В жалбата са наведени доводи, че от всички събрани по делото доказатества, при извършения анализ, е направено заключение, че в по-голяма част от визираните случаи не е налице злоупотреба с власт или служебно положение, поради което е правилно постановлението за прекратяване. Сочи се, че неизяснен е останал въпроса за участието на военонслужещите от бригадата в тренировките по футбол в различните любителски футболни отбори, в които участвали част от военонслужещите. Ето защо се иска отмяна на постановянлението и връщане за допълнително разследване от органите на досъбеното произовдство, относно организацията на участието на военнсослужещите от бригадата в тренировките по футбол на различните футбулни отбори.

Разследването, проведено в хода на досъдебното производство, е събрало множество гласни и писменни доказателства, чрез разпита на множество свидители. Извършен е бил правен анализ на вяско едно от събраните доказателства по всеки един от по-горе посочените пунктове, който анализ и съдът приема изцяло като правилни като:

От показанията на горните свидетели става ясно, че участието на военнослужещи в тренировките на футболни клубове, посочени в съответните по-горе заповеди на командира в.ф. *** св. ***. Ш. са се съобразявали със служебната им ангажираност и ненарушаването на бойната готовност на бригадата. Не се доказа, никои от освобождаваните военнослужещи да са нарушавали участието им в графиците, дежурства и наряди, дори и ако са имали участие във футболни мачове, но военнослужещите са били включвани в дежурства и наряди, те не са освобождавани т.е. не е допускано нарушаване на служебните им задължение по носене на службата. Нещо повече, видно от показанията на по-горе посочените свидетели, вследствие на участие на част от военнослужещите във футболните тренировки, но извън служебните им ангажименти, това е повишило физическата им подготовка и спортните им качества, което довело до по-доброто изпълнение на служебните им задължения относно физическата им подготовка. А при участието им във футболния отбор на в.ф. *** били постигнати високи резултати - отборът на бригадата за мъже “***“ станал републикански шампион на Армейското първенство по футбол за съответната година. Съдът не установява наличие на злоупотреба с власт или служебно положение, тъй като не се установи наличие на вредни последици по носене на служба, нарушаване на войсковия ред, т.е. не са налице вредни последици, а тяхната липсва прави деянието несъставомерно. Защо да е налице вреда от физическа натренираност за тези военнослужещи, напротив същите станали републикански шампион на Армейското първенство на футбол сред футболните отбори. Ето защо не следва да се приеме, че военнодлъжностното престъпление по чл. 387 от НК, в случая е осъществено, защото се установи, че първо - липсва нарушаване на ритъма на войсковите задължения и второ - постигнатите резултати на футболното първенство не са в разрез с интереса на службата, а напротив налице е издигане на физическите способности на участниците в армейското първенство по футбол, която натренираност е израз и на добра физическа форма, с цел изпълнение по-добре на войсковите задължение по носене на служба.

През 2014 г., на 27.09 се откривал ловния сезон в ресторант „***“- ***, но няколко дни преди това, както и св. *** А. показа е дочул, че военният оркестър не можел да свири марша на ловците. Провел разговор с част участниците в оркестъра, но отново не уведомил св. ***. Ш. и както и св.*** А. е показал (л. 15, том 10 от ДП № 33-Сл/2017 г.) “поради моя професионална закачка посетих ресторант “***“ - *** на 27.09.2014 г.“ Горното им участие станало известно на св. Ш. в един по-късен етап, за което самият той показа, че не е разпореждал. От участниците в тържеството на 30.08.2014 г. единствено св. С., който е част от военния оркестър на в.ф. ***, бил пуснат в компенсация. В показанията си св. С. (л. 79, том 1 от ДП № 33-Сл/2017 г.) показал, че той – *** А. давал компенсациите по негов си странен начин, а и тъй като е имал много натрупани дни от други участие най-вероятно затова го бил пуснал в компенсация.

И по този пункт не се доказва наличието на обективния и субективния елементи от състава на престъплението по чл. 387 от НК.

По пункт 4 – По отношение на проведеният полеви лагер за времето от за времето от 06.10.2014 г. до 22.10.2014 г. в района на *** полеви лагер с разузнавателните формирования от в.ф. *** храненето на участниците било организирано като на всеки от участниците били заплатени полагащите им се пари за хранене, чрез отдадена Заповед № ЗВД-787 от 29.09.2014 г., която е била изцяло съобразена със заповеди - № ЗРД-193/02.2013 г. на Командир на ***, МЗ № OХ-482/30.07.2010 год., МЗ № OХ-880/22.11.2011 год., МЗ № OХ-218/22.03.2012 год., и МЗ № OХ-473/06.07.2012 год.

В заповед № ЗДР-787/2014 г. било разпредено, че района, в който ще се провежда полевия лагер, няма да се напуска, а и впоследствие се установило, че в този район липсва лавка за закупуване на храна. От показанията на свидетелите *** Р. Р. К. и *** И. П. П. се установява, че храненето на участниците е било организирано, като полагащите им се за храна пари са им били изплатени. Сред участниците било изразено съгласие, като им било разяснено, предварително, че храненото ще може да бъде извършвано чрез кетъринг, поради което всеки един от тях доброволно (актът на доброволност е личен акт) с писмени декларации декларирали, че са съгласни изплатените им пари да бъдат използвани за доставяне на храна на полигона от кетърингова фирма “***“ - гр. ***, която била избрана от военнослужещи от отделение “***“ на в.ф. ***. Фирмата доставяла ежедневно храната на полигона със специализиран транспорт, като когато възниквали проблеми с количеството или качеството на същата те били отстранявани своевременно. Това се потвърждава и от показанията на служителя на фирмата св. Д. Г. П.. Видно от повторните показания на *** Н. Х. Х. (сега уволнен), последният, при проведения полеви лагер на полигона в *** не се е хранил с храната, която фирма “***“ гр. *** е доставяла на място, не поради причина, че не му харесвала, а поради факта, че имал ***, за който към онзи момент, не искал командирът да узнае за заболяването му и когато е ходил служебно до гр. *** си е закупувал друга храна от гр. ***, с цел да спазва диетата, която му предписали. Въпреки, че не е ползвал доставяната на полигона храна *** Х. е подписал декларация, с която доброволно се е отказал от полагащите му се за храна пари, за да не бъде узнато за заболяването му.

Видно от показанията на св. *** В. З. К., сега от в.ф. ***. - ***, последният не е разпореждал нито на *** Х., нито на останалите негови подчинени от взвода да попълват декларации и ако някой не бил съгласен със съдържанието не следвало да попълва самата декларация.

И в случай липсва състав на чл. 387 от НК, защото съгласно по-горе посочени заповеди на Командването на СВ - Заповед № 1057 от 30.12.2015 г. (л. 11 - л. 25 том 13, ДП № 33-Сл/2017 г.) и Заповед № 333 от 25.04.2014 г. л. 26 - л. 37 от ДП № 33-Сл/2017 г.) при полево обучения не е посочено, че след като бъдат изплатени полагащите им се парични средства е уреден начина на изхранване на участниците.

В самата заповед е записано, че контролът по изпълнение на заповедта е възложена на заместник началника на ***на БА по ресурсите, *** и командирите (началниците) от всички степени. Било разпоредено униформените облекла да определят принадлежността им към видовете ВС и родовете войски, това предполага носенето им по съответния ред.

С тази заповед било разпоредено военнослужещите да носят униформено облекло по време на изпълнение на служебните си задължения. В това число парадната униформа за кадровите военнослужещи се състои от: тип А - камуфлажен плат и барета от сукно, като за *** (СВ) тя е червен цвят.

Към началото на 2015 г. в трите района на *** бригада - ***, *** и *** само 467 военнослужещи имали барети от този тип - барета от сукно, червен цвят. Останалите около 3 000 военнослужещи не разполагали с червени барети, определящи облика на ***.

Поради ред причини филиалите за осигуряване с вещево имущество - доволстващите магазини в гр. ***, гр. *** и гр. *** не могли да задоволят нуждите на военнослужещите от предоставяне на такива барети - от сукно, червен цвят или, поради лисва във военните магазини, а и в „***“ - *** не се произвеждали. Тези барети били произвеждани и в гр. ***, но към 2015 г. тази фирма не функционирала вече.

През втората половина на януари 2015 г., на служебно събиране с командирите на батальони и началниците на отделения от щаба на бригадата, ***. Д. Ш. като командир на в.ф. ***, поставил въпроса за начина и снабдяването на всеки военнослужещ с такъв тип барета, както и начина на финансиране на придобиването на този елемент от форменото облекло, защото Съгласно Заповед № ОХ-130 от 20.02.2001 г. задължавала всеки военнослужещ да има тази част от униформата с цел недопускане на нарушения по чл. 35, ал. 1, т. 26, във вр. чл. 95, ал. 1 от ЗОВС на РБ.

Той предложил устно на всеки един от командирите да установи да проучат дали има нагласа у военнослужещите от редовия състав, на доброволни начала да си поръчат такъв тип барети, тъй като било установено, че в трите района на 61 механизирана бригада – ***, *** и *** само 467 военнослужещи разполагали с такива барети, като една част от тях от свидетели са показали, че ”барета не съм получавал при постъпването ми на служба от 2000 г. св. Я. (л. 17, т. 3). ”Моята приличаше на готварска шапка” - св. М. (л. 14, том 3). „Моята беше различна на цвят от другите и стара“ – св. Т. (л. 32, том 3). Св. В. (л. 33, том 3) - „и аз си поръчах, за да не ме е срам”, „защото по време на мероприятия си ги предавахме един на друг“ - Св. Л. (л. 40, т. 4) – „Нямах стара барета, а служа от 2007 г. и затова си закупих...”. Видно от показанията на всички разпитани свидетели, касаещи закупуването на баретите, никой не е показал, че е бил принуден да си я закупи, а всичко е било на доброволни начала. Единствената цел е спазване на Заповед № ОХ-130 от 20.02.2010 г., с цел недопускане на нарушение по носене на служба в неизрядна униформа, като се установи, че тя е задължителна част от униформата. Нещо повече установи се, че на около 3 000 военнослужещи не им е била предоставена, не поради нежелание да я носят или да изпълняват военната служба, а поради липсва на такива конкретно червени барети за Сухопътните войски във военните магазини и поради лисва на производство. За целта, видно от приложените по делото докладна записка на л. 109 том 2 от ДП № 33-Сл/2017 г., се установява, че от извършените ОИМ не се доказа, че военнослужещите не са били принуждаван да си закупи такава барета. Единствената цел на всеки военнослужещ, за да се съгласи доброволно да си я закупи е факта, че такава барета – червена от сукно няма във военните магазини, а и както е показал св. В. л. 33, том 3 „за да не ме е срам“. От заповед ОХ-130/2001 г. на Министъра на отбраната на БР е вписано, че носенето й е с цел издигане на авторитета на военните институция най-вече имайки предвид, че БА е пълноправен член на НАТО. А как се издига авторитетът на една армия, с достойни офицери и военнослужещи, които желаят да служат в БА, но и в изряден външен вид с униформа, отговаряща на Устава на ВС, за издигане на авторитета на БА и доверието й у гражданите. При липса на такова следва риторичният въпрос: Чия е грешката? – в желанията да служиш в редовете на БА или в липсата на части от униформеното облекло в съответните ведомствени магазини.

С цел решаване на този въпрос в началото на месец февруари 2015 г. Д. посетил „*** ***, установил, че там се произвеждат такива барети от сукно червени. Била предложена цена от по 22.00 лв.

След това проучване, мостри били предоставени на командирите, за да се установи колко военнослужещи желаят доброволно закупуването на барета, както и да се установят размерите за тях. За кратко време при Д. постъпили данни за бройките барети и размерите (по обиколка) от командирите на батальони.

Общата бройка от различните формирования била 3 227 бр. на обща стойност 70 994 лв. Фирмата – изпълнител предявила изисквания за 50% авансово плащане преди поемане на поръчката. За тази цел на фирмата били внесени 35 500 лв., като тези пари били събрани на ръка от военнослужещите от всеки един командир на батальон. Парите, според обясненията на командирите, били събрани, т.е. дадени доброволно от военнослужещите.

Няколко души от личния състав отказали закупуване на барети, поради предстоящо пенсиониране или преместване в други военни формирования.

Фирмата поела ангажимента да издаде фактура и касов бон за сумата, платена за общия брой барети на всеки един батальон поотделно - общо за 10 батальона. Баретите били доставени и раздадени на всеки един. Видно от показанията на св. Р. П. (л. 1 - л.2, том 9 от ДП № 33-Сл/2017 г.) същата е показала, че от 2005 г. изработва униформи и от 2008 г. фирмата й е сертифицирана с НАТО, AQAP - за производство на военни униформи.

В хода на досъдебното производство били назначени стоково-оценъчна експертиза (л. 122, том 8 от ДП 33-Сл/2017 г.) , която посочва, че цената на 1 бр. барета от червено сукно е 22.00 лв. и, че по качество и по външен вид са по-добри, по-красиви и по-естетични на вид доставените барети. От назначената стоково-оценъчна експертиза (л. 4, том 11 от ДП 33-Сл/2017 г.) се установява, че при извършена справка в Агенцията по обществени поръчки за изработване на барети за *** с червен цвят преди 2007 г. и до м. ІІ.2015 г. се установи, че няма подобна поръчка за производство. Нещо повече от допълнителната стоково-оценъчна експертиза (л. 10, том 11 от ДП 33-Сл/2017 г.) се установява, че предложената цена е занижена от реално заплатената. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите: ц.л. Р. А. П., *** К. А. Д., *** Х. Л. Р., *** П. Ц. Ц., *** Г. И. К., *** Л. И. М., *** К. П. К., *** И. П. В., *** Г. Д. К.., *** Д. Р. К., под*** Х. Г. Г., *** Д- С. Г., *** Н. Г. Р., п** П. П. Г., *** М. Г. К., *** Ц. Н. К., *** С. Д. С., *** М. Г. Д., *** Р. Р. К., *** Н. Х. Х., *** Д. М. К., ***. П. К. Г. *** Х. Г. Г. и *** И. П. П. след проучване се установило, че единствено фирма *** - *** може да изработи подходяща и достатъчно качествена барета, като всички закупили си такива барети от състава на в.ф. *** доброволно взели решение за това, а баретите били с необходимо качество, отговарящо на заплатената от тях цена. С горното не се установиха наличие на вредни последици, т.е. деянеито е несъставомерно. Напротив чрез закупуването на баретите червени на цвят от сукно за 3 227 бр. на доброволни начала е налице изпълнение на издадената Заповед № ОХ-130 от 2001 г., но едва през 2015 г.

По пункт 6 - Видно от приложеното в т. 16 на ДП постановление за прекратяване на досъдебно производство № 26-Сл/2016 г. по описа на ВОП -Пловдив, в хода на разследването било установено, че при извършения авариен ремонт на хидроизолацията на покривната конструкция на сграда № 87 - лимитен склад за бойни припаси във ***- “***“, на в.ф. *** – *** - батальон на в.ф. ***, същият е бил действително извършен, материалите по количествено-стойностната сметка за ремонта отговарят на реално вложените, няма завишение на цените на вложените в ремонта материали и извършените СМР, които образуват общата цена, заплатена на фирма „***” – гр. *** за извършения ремонт, като необходимите законови процедури при избора и възлагането на ремонта на фирмата са спазени, в конкретния случай нормативната база позволява на възложителя в.ф. *** да избере директно фирма – изпълнител, тъй като стойността на СМР е под определените прагове.

Запознавайки се с изложените факти и обстоятелства, изложени от страна на представителя на обвинението, в постановлението съдът изцяло възприема доводите му, като правилни и законосъобразни и приема, че е налице разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, защото са изложени подборни аргументи по всеки един от посочените пунктове, които аргументи и съдът обсъди като приема, че липсва състава на престъпление по чл. 387, ал. 3, във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Следва да е налице резултат и то вредоносен с вредни последици. В нито един от посочените по-горе пунктове не се доказа вредоносен резултат по-конкретно касаещ злоупотреба с власт и превишаване на служебните правомощия. Това налага изводът, че при липса на вреда, при липса на доказана и специална цел по ал. 3 на чл. 387 и при липса на умисъл няма съставомерно престъпно деяние.

Ето защо правилно представителят на ВОП - Пловдив е стигнал до извода, че е налице състава на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, защо не са доказани наличие на виновни длъжности лица – офицери от командването на в.ф. *** - *** и в.ф. ***, които системно са извършвали злоупотреба с власт и служебно положение по отношение на двете формирования.

От тези изложени по-горе доказателства, съдът споделя изцяло извода на прокурора, че е налице разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът намира извода на прокурора за правилен, обоснован и юридически издържан. Ето защо, посоченото в жалбата твърдение, че не е установена организацията на участието на военнсослужещите от бригадата в тренировките по футбол на различните футбулни отбори са несъстоятелни към доводите, до които е стигнал представителят на ВОП - Полвдив по ДП № 33-Сл/2017 г. по описа на ВОП - Пловдив, защото е налице разделяне на материалите именно за тези обстоятелства, касаещи организацията за участие на военнослужещите в тренировките дали е в почивни дни – събота и неделя, има ли официална справка, кой военнослужещ кога е ползвал дадените им компенсации, като за целта е налице ДП № 46-Сл/2016 г., по което разследването не е приключило, с оглед дадените указания в постановление от 22.12.2016 г. (л. 5, том 17 от ДП № 33 – Сл/2017 г. по описа на ВОП - Пловдив).

Съдът не приема този довод. Същият е необоснован и незаконосъобразен, поради което жалбата е и неоснователна.

Водим от гореизложеното, съдът е на мнение, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена. Проведеното предварително производство по делото е обективно, всестранно и пълно. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК доказателства. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правото на защита е охранено в пълна степен. По делото не се налага да бъдат извършвани други процесуално–следствени действия.

Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че постановлението от 18.07.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по военно досъдебно производство № 33-Сл/2017 г. по прокурорска преписка с вх. № 392/2016 г. на ПВОП е обосновано и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено, а жалбата на на ***- П., ***, следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид горното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 18.07.2017 г. на лейтенант Х. Анчев – зам. военен прокурор в Пловдивска военно-окръжна прокуратура, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 33-Сл/2017 г. по прокурорска преписка с вх. № 392/2016 г. като ОБОСНОВАНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от ***-*** М.П., *** на *** против постановлението от 18.07.2017 г. на Пловдивската военно-окръжна прокуратура за прекратяване на ДП № 33-Сл/2017 г. по прокурорска преписка с вх. № 392/2016 г.