Община чипровци февруари 2010 г


Геология – геоложка основа и земни недра, подземни богатства



страница8/27
Дата11.01.2018
Размер3.75 Mb.
#42885
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   27

4.2Геологиягеоложка основа и земни недра, подземни богатства.




4.2.1Геоложки строеж.

В геоложко отношение находище “Лукина падина”, включително и участк “Птичи дол – Велин дол” от него, е изградено от скалите на Берковската група. Възрастта й се определя като рифей-камбрий ( Приложение 26 ).

Разкриват се разнообразни по състав и условия на образуване ниско метаморфни скали на диабазфилитоидния комплекс до долнокарбонски интрузивни скали и горнопалеозойски ( карбон, перм ) седименти и вулканогенни образования. Така, по данни от изследванията на Ив. Хайдутов и Ж. Иванов в Чипровския район те се поделят на следните магменн формации:


  • Долнопалеозойска (камбрийска);

  • Левкократни гнайсгранити (Стакевска);

  • Догорнокарбонски интрузии, вулканити и малки интрузи;

  • Пермски вулканогенни и субвулкански скали.

Долнокаледонската магмена формация е представена от метаморфозирани вулканити – спилити, диабази и техните пирокластити – диабазови туфи, туфити, албитофири.

Метаморфозираните интрузивни скали. Свързани с диабазфилитоидния комплекс, са от серпенити до гранитпорфили. Основните скали габродиабази са променени, а метаморфозираните интрузивни скали са диорити и техните разновидности.

Долнопалеозойските магмени скали са образувани в ранния стадий на каледонския магмено-тектонски цикъл. Претърпели са регионален и дислокационен метаморфизъм. Характерните интрузиви за района са Черновръжкия габров интрузив, Чипровското габро и Горноязовския диорит.

Левкократните гнайсгранити или т.н. Стакевска формация са характерни с широк метаморфичен ореол. В северната част на района се разкрива Горноломския аплитоиден гнайс-гранит.

Долнокарбонските интрузиви в района са от габро, кварц-монцодиорит и гранит. Те изграждат тела с удължена в субекваториално направление форми, разсичайки метаморфните скали на диабаз-филитоидния комплекс. При внедряването си са предизвикали и интензивна промяна на материалите довела до образуването на скарни за сметка на мраморите и хорнфелзи от други скали.

Младопалеозойските вулканити са представени от кисели централни и субвулкански скали, развити в типичен ефузивен и субвулкански фациес. Възрастта им е пермска.

Дацитовото тяло, северозападно от с. Желязна е типичен представител на ефузивния фациес.

Пермските субвулкански скали са представени от силообразни тела и дайки от дацити и кварцпорфили. Преобладаваща част от тези скали са вместени в старопалеозойските метаморфити източно от с. Желязна.

Чипровското рудно поле е югоизточно продължение на Мартиновското рудно поле. Литоложкият строеж е същият – локализацията на орудяванията е в мраморите на Здравченската свита. Тя включва пелитови скали и кератофири, които са метаморфозирани в зеленошистен фациес, калцитови и сидеритови мрамори, калкошисти, хлоритови и хлорит-серицитови шисти с кварц, кварцити, диабази, диабазови туфи. Отнасят се също към Здравченската свита от Берковската група с предполагаема камбрийска възраст ( Хайдутов, 1991 ).

Скалите, които вземат участие в геоложкия строеж на находището са: хлорит-серицитови шисти, хлоритови калкошисти, мрамори, кварцити, спилитови диабази, габродиабази, диабазови туфи, габро.

Хлорит-серицитовите шисти са едни от най-старите и широко разпространени скали в находището. Срещат се главно на север от мраморната зона, но се срещат южно от нея. Процепени са с кварцови жили, а в съседство с мраморите и от калцитни жили.

Хлоритовите калкошисти са сивозелени, здравви, добре наслоени с масивна текстура. Срещат се излючително на юг от мраморната зона. Заедно с мраморите те могат да се обособят от юг като калкошистна серия в диабаз филитоидния комплекс с ширина до 250 м.

Мраморите се явяват продуктивната зона на находището, в които са отложени флуоритовите орудявания. Образувани са едновременно с хлорит-серицитовите шисти и идват сред тях като варовит хоризонт, който в последствие от тектонските движения е бил разкъсван и разместен по простеранието си като лежи в долнището на Чипровския навлак. Дебелината на мраморите намалява от изток на запад – от 110 м в Велин дол до 10 м в Рупски дол. Посоката на мраморите е 270-290º, затъват на стръмно на север с наклон 65-80º. В тях е развит хидротермален карст, особено в местата на тектонската обработка. Тектонските брекчирени и силно напукани мрамори от горните части на каверните са обрушени и запълнени с колапс-брекчи. Част от тях са послужили за вместваща среда за хидротермалната минерализация. Каверните са удължени до 20-50 м по протежение на ивицата и широки 2-10 м при височина, достигащата десетки метри.

Мраморите са сивобели до гълъбовосиви, а нечистите мрамори са от сивозелени до тъмносиви и черни. Те са дебелослойни, среднослойни и тънкослойни.

Кварцитите са много здрави, сивобели до розово жълтеникави с масивна текстура без ясно наслоено скали. Те са получени от силното окварцяване на мрамори.

В находището диабазите са представени от сивозелени до тъмни с масивна текстура скали. Те са изключително плътни и здрави. Разкриват се под формата на лещовидни тела с дебелина от 5 до 30 м и дължина от 50 до 250 м.

Диабазовите туфи не могат да се отличат от плътните диабази, в които обикновено прехождат. Те са сивозелени скали с шистозна текстура и катаклазна структура. Габродиабазите са също сивозелени до кафявозелени скали.

В района се наблюдават многобройни габрови тела с различни размери.

Флуоритовата минерализация в участък ,,Птичи дол – Велин дол” е засебена в източната част на Чипровската рудна зона в интервал от около 2,6 км, между Рупски дол на запад и Концесията на “Лукина падина” на изток. Тук пудните тела са сравнително по-малки по размер и с по-ниски съдържания на флуорит. Флуоритовите тела имат стълбообразна форма, стръмно залягащи на запад – северозапад с наклон 75-85º. В хоризонтално сечение формата им е обикновено лещообразна, линейно удължена или неправилна.

Сложността на находището преопредели при проучването да се пристъпи с хоризонтално разсичане с минни изработки през 50 м денивелация. Благоприятният силно пресечен терен позволи главните минни изработки да се задават като щолни, които с навлизането в мраморната зона я проследяват по простерание. От тези щолни са прокарвани разсечки до пълното разкриване на мраморите и орудяванията.

Прокарвани са и щрекове по простирание и плитки подземни сондажи, а също и разсечки през 20 метра.

На участък ,,Гнили дол” са прокарани хоризонтите: 650 изток – галерия 5; 600 изток – галерия 3 и 4; 550 изток – галерии 8 и 9, а на участък “Птичи дол” – 740, 700, травербан 15.

Чипровският руден район от тектонска гледна точка се включва в границите на Западно-Балканската тектонска зона. ( Бончев, Ек. 1971 ). Тя е сложно нагъната и оформена в течение на каледонския, херцинския и алпийски тектонски цикли.

Каледонският структурен етаж обхваща диабаз – филитоидния комплекс, метаморфозираните интрузиви, ордовик, силур и представлява силно нагънат и консолидиран фундамент.

В района се отбелязват следи на една синклинална структура, наречена Мартиновска синклинала ( Илиев, К. и др., 1962; Ангелов и др. 1989 ). Синклиналата е с дължина 12-13 км и ширина 2-3 км и с посока на оста 120º. Ширината й е около 2 км, на изток до 2.5-3 км.

Синклиналата е изградена от скалите на Берковската група. Южното й бедро е преобърнато и тектонски преработено пред челото на Чипровския възсед-навлак. Северното й бедро в по-голямата си част е стръмно до изправено и това се потвърждава от положението на мраморната ивица, която потъва стръмно на юг под наклон 70-85º.

Домезозойското ядро на Берковския антиклинорий е разсечено от многобройни нарушения с разседен, отседен, възседен или навлачен характер. Обособени са надлъжни, напречни и коси разломни нарушения.

При моделиране на вътрешния строеж на ядрото на антиклинория главна роля имат надлъжните разломи. Посоката им е от 90 до 120º.

От надлъжните разломи най-характерни са Чипровско-Мартиновския, Староречкия и Яворовдолския разломи.

Чипровско-Мартиновският разлом се проследява по долината на р. Разточка и на изток до към с. Желязна. Разломът от различните автори е определен като: надлъжно междуформационно нарушение по северния контакт на мраморите и кварц – хлоритовите шисти ( Хайдутов, 1991 ); Чипровски навлак, съвпадащ с челото на Пилатовската люспа и като възсед-навлак (Ангелов и др., 1989); Разломът се проследява на разстояние 14-15 км. Посоката му е около 120º. Проявен е предимно в материалите на Берковската група. Челната част на структурата се маркира от широка зона на интензивна тектонска преработка на скалите – натрушаване, милонитизация, окварцяване.

Наклонът на разломната повърхнина се изменя, но обикновено е стръмно западащ на юг (50-75º).

Староречкият разлом е формиран след инициалния метаморфизъм ( Илиев, К. и др., 1960 ).

Яворовският разлом идва южно от мраморите и е с дължина около 15 км. Маркира се на повърхността по ивици дайки от гранит-порфили.

Косите и напречните разломи пресичат гънковите и надлъжните разломни нарушения. Посоките им са от 340 до 50-60º. Напречните разломи имат и определено металогенно значение, като някои от тях са рудовместващи или рудоконтролиращи.


4.2.2Подземни богатства.

Чипровският район включва рудопроявления на различни суровини, голяма част от които са известни от древността.

Воден е интензивен рудодобив през ХIII-XVII в. на разкриващите се на повърхността богати сребърно-оловни минерализации.

Експлоатацията на сребърно-оловни и магнетит-пиротинови руди започва през 1951 г. и продължава до 1992 г. До 1999 г. поетапно са закрити всички участъци.

Металогенността на района се определя от докамбрийския комплекс рудни формации, свързан с офилитовия и вулканоседиментен комплекс – Черновръшка и Бенковска групи. Формирани са сингенетични илменит-титано-магнетитови, сидеритови, хематитови и сулфидни минерализации.

В Мартиновското рудно поле минерализацията е свързана основно с мраморите на Здравченишката свита. Локализациата на рудните минерализации е в тектонски нарушения със СЗ-ЮИ и субмердиални посоки, междуформационни нарушения и зони на брекчиране. Тя е сидеритова, желязо-магнетит-пиротинова и шеелит-молибденова. Размерите на рудните тела варират в широки граници – дебелина от 0.5 до 60 м ( най-често 2-5 м ) и по посока те се следят от 10-15 до 200 м. В дълбочина рудните тела са стълбовидни, с наклони 30-70º, изключително на ЗЮЗ.

Рудната минерализация е полиметална: главно среброносен галенит, сфалерит, пирит, арсенопирит, сулфосоли на среброто, оловото и медта, самородно злато и сребро. Рудните тела са с лещовидна, стълбовидна, тръбообразна или произволна форма. Нерудните минерализации са представени от кварц, флуорит, барит и сложна асоциация на карбонатни минерали. Орудяването е средно до нискотемпературно, метасоматично и е свързано с внедряването на Светиниколския интрузив.

От Чипровското и Мартиновското рудни полета до ликвидацията им са добити 3,6 млн.т. сребърно-оловни ( 1951-1999 г. ) и 10,5 млн.т. железни руди ( 1961-1999 г. ).

Неметалните полезни изкопаеми са представени от флуоритовото находище “Лукина падина” и рудопроявления на барит.

Флуоритовата минерализация е засечена в източния фланг на Чипровското рудно поле, между Рупски дол и с. Желязна. В интервал от 3,5 км е установено орудяване на флуорит с промишлено значение и изчислени запаси.

Флуоритовата минерализация е проследена в дълбочина чрез комини и галерии на 4 хоризонта, установили 7 флуоритови тела. С геоложки доклад от 2005 г. за находище ,,Лукина падина”, между ,,Велин дол” и ,,Долич”, са изчислени запаси и ресурси от 948 328,1 хил.тона. В резултат на това е получено търговско откритие и дадена концесия.

През 2004-2007 г. е проучен и участък ,,Птичи дол – Велин дол” от флуоритовото находище ,,Лукина падина”.

Флуоритовата суровина е пространствено и генетически свързана с карбонатен ( мраморен ) хоризонт, разположен в основата на вулканогенно карбонатна задруга. В мраморите са отложени флуоритови орудявания. Установени са 13 флуоритови тела с номерация на продължение на тези от находище “Лукина падина” в запад-северозападна посока - извън концесията със сондаж 5а е разкрита част от рудно тяло 1 от находище “Лукина падина”.
Флуоритовата минерализация е от три генерации:


  • Флуорит първа генерация – бледозелен, бял до трудно забелижимо бледовиолетов, плътни, дребнозърнести агрегати с масивна или ивичеста текстура и иглест, грубоколоморфен.

  • Флуорит втора генерация – в разнообразни цветове – зелен, тъмновиолетов с едрозърнест строеж, в парагенеза с калцит, барит, кварц, анкерит.

  • Флуорит трета генерация – бледовиолетов, синкав, с размери на кристалите до 2-3 см. Участва в почти всички флуоритови тела, но е по-слабо разпространен.

За изясняване възможността на суровината за обогатяване прес 1984 г. са добити и преработени 91тона, а през 2004 г. са възстановени 500 л.м минни работи на хоризонт 495 за добиване на 1500 кг втора техноложка проба.

Взети и изследвани са проби за химически и физикомеханични изследвания.

Химическия състав на средна проба е (в %): Al2O3-1,67; BaO-<0,01; CaF2-38,48; CaO-8,64; Fe2O3-1,05; MgO-0,09; MnO-0,09; K2O-0,38; Na2O-<0,05; P2O3-0,08; SO3-0,30; SiO2-43,83; TiO2-0,11; ЗПИ-4,83.

През 2004 г. ( Намибия ) и 2005 г. ( Германия ) в лабораториите на Солвей са направени също анализи на флуоритовата суровина от находището.

В Германия суровината е анализирана за елементите: Ca, F, CaF2, CO3, CaCO3, SiO2, Al2O3.

В Намибия флуоритовата минерализация показва извлекаемост на CaF2 от 97,16 до 98,77%.

Резултатите от анализите доказват качеството на суровината за получаване на концентрат сорт “киселинен”.

Флуоритовата суровина от находището ще се добива по подземен начин.

За участък “Птичи дол – Велин дол” от находище “Лукина падина” към 01.07.2007 г. са утвърдени запаси и ресурси на флуоритова суровина от МОСВ в следните количества:



  • Доказани запаси – 23,7 хил.т.

  • Вероятни запаси – 186,5 хил.т.

  • Предварително установени ресурси – 311,6 хил.т.

Баритните минерализации в района са от две металогенни епохи – херцинска и младоалпийска. Към първата са отнесени баритните минерализации от хидротермално-метасоматичната парагенеза, свързана със Светиниколския интрузив, съпътстваща сребърно-оловно-цинковите орудявания в западните и централните части, а към втората – тези от флуорит-анкерит-барит-сулфидната парагенеза.

От нерудните полезни изкопаеми интерес представляват телата от диабази и габро и незасегнатите от руднте процеси пачки от мрамори.




Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница