Утвърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност:
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ Преподавател: Доц.д-р Боян Ивайлов Знеполски
Асистент: Вероника Симеонова Димитрова
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
Семинарни упражнения
|
30
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънаудиторна заетост
|
Доклад/Презентация
|
15
|
Научно есе
|
15
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
60
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)
|
10%
| -
| Тестова проверка |
20%
| -
| Текуша самостоятелна работа /контролно |
20%
| -
| Изпит |
50%
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Курсът “Методология на научното познание” е задължителен едносеместриален курс за студентите от първи курс на специалност “Социология”. Курсът започва с въвеждаща лекция, в която се определят предметът и границите на академичната дисциплина. Съдържанието на курса е съставено от три основни части. Първата част е посветена на известната опозиция между науки за природата и науки за културата, съответно между метода на обяснението и метода на разбирането, при класиците на науките за културата, както и в контекста на съвременната социална теория. Втората част е посветена на изясняването на основни проблеми на социално-научното познание - методологически индивидуализъм и методологически холизъм като основни подходи в социалните науки; идеята за рационалността и различните й интерпретации в социалните науки; претенцията за обективност на социално-научното познание и нейните граници; отношението между теоретично и емпирично равнище в социално-научното изследване. Третата част на курса си поставя задачата да изясни произхода и динамиката на научното познание. Заключителната лекция е посветена на проблема за съвременните теории за истината.
|
Предварителни изисквания: |
Няма
|
Очаквани резултати:
|
Курсът си поставя следните основни цели: 1) Да представи в историческа перспектива методологическото разграничение между науки за природата и науки за културата; 2) Да изследва основните категории, определящи условията на възможност и границите на социално-научното познание; 3) Да анализира принципите, чрез които науката мисли произхода и развитието си.
Курсът има за задача да очертае онази методологическа рамка, в която проблематиката на социологическото познание се обвързва с по-общата проблематика на социално-научното познание и с още по-широкия контекст на общите предпоставки и принципи на всяко научно познание.
|
№
|
Тема:
|
Хора-риум
|
1
|
Тема 1: Делението на науките: разликата между науки за човека и науки за природата (лекция и семинари):
А. Науки за духа и науки за природата: Вилхелм Дилтай.
Б. Идеографични науки и номотетични науки: Вилхелм Винделбанд.
В. Науки за културата и науки за природата: Макс Вебер.
|
6 ч. л. + 6 ч. упр.
|
2
|
Тема 2: Подходи към обществото: методологически индивидуализъм и методологически холизъм (лекции и семинари):
А. Методологическият индивидуализъм според Реймон Будон. Приложения на парадигмата.
Б. Методологическият холизъм според Луи Дюмон. Примери за холистично (неиндивидуалистично) разглеждане на обществото.
|
6 ч. л. + 6 ч. упр.
|
3
|
Тема 3: Теоретично и емпирично равнище на социалнонаучното познание (лекции и семинари):
А. Обща дефиниция на теорията и на отношението теория-емпирия. (по Георги Фотев)
Б. Видове теоретични модели: фиграта на учения в социалните науки (Алфред Шютц), традиционна и критическа теория (Макс Хоркхаймер), схемата на функоционализма (Толкът Парсънс).
|
6 ч. л. + 6 ч. упр.
|
4.
|
Тема 4: Обективизъм или релативизъм на социалнонаучното познание. (лекции и семинари)
А. Обективността на социалнонаучното познание: обективността според класическата теория на познанието, критическият рационализъм на Карл Попър, просвещенският рационализъм на Ернст Гелнер.
Б. Релативизмът на социалнонаучното познание: интерпретативната антропология на Клифърд Гиърц.
В. Езиковият обрат в хуманитарното и социалнонаучното познание: познание чрез диалога и комуникацията. Херменевтиката на Ханс-Георг Гадамер. Универсалната прагматика на рген Хабермас.
|
6 ч. л. + 6 ч. упр.
|
5.
|
Тема 5: Еволюция и динамика на научното познание. (лекции)
А. Карл Попър: методът на критиката и опровергаването на научните теории. Фалшификационизъм и верификацинизъм в науката.
Б. Томас Кун: моделът на научните революции. Научни парадигми и нормална наука. Криза на нормалната наука и смяна на парадигмите.
|
6 ч. л. + 6 ч. упр.
|
Конспект за изпит
Изпитът е под формата на тест с въпроси от учебното съдържание.
Библиография
Основна:
БУДОН Реймон, “Индивидуализъм или холизъм: основен методологически спор” в Полетата на френската социология, Наука и изкуство, София, 1993.
БУРДИЙО Пиер, “Общественото мнение не съществува” В: Социологията като шанс, София, 2004.
ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.
ВИНДЕЛБАНД Вилхелм, История и естествознание, litclub.com.
ГИЙРЦ Клифърд, “Интерпретация на културите” в Идеи в културологията, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1990.
ДЮРКЕМ Емил, “Какво е това социален факт” в Избрано, София, изд. Критика и хуманизъм, 1994.
КАСТЕЛС Мануел, Информационната епоха: икономика, общество, култура, том 1: Възходът на мрежовото общество, София, ЛИК, 2004.
КУН Томас, Структура на научната революция, София, Петър Берон, 1996.
ЛАТУР, Бруно, Реасамблиране на социалното: увод в социологията на дееца-мрежа, София, Изток-Запад, 2007.
ЛУМАН Никлас, Системната теория, София, КХ, 2008.
МИЛЗ Чарлз Райт, “Голямата теория” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
МЪРТЪН Робърт, “За социологическите теории на средно равнище” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Хосе, “Двете големи метафори” в Есета том 1, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.
СНОУ Чарлз Пърси, Двете култури и още веднъж за двете култури, София, Издателство на Отечествения фронт, 1983.
ХАБЕРМАС Юрген, “Що е универсална прагматика” В: Философия на езика и социална теория, София, ЛИК, 1999.
Допълнителна:
Антология Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
Антология Социологията като шанс, София, 2004.
ДАСКАЛОВ Румен, Въведение в социологията на Макс Вебер, София, Университетско издателство, 1992.
ФОТЕВ, Георги, Диалогична социология, София, Изток-Запад, 2004.
Дата : 25.02.2013 г. Съставил: Доц. Д-р Боян Знеполски
Сподели с приятели: |