Конституиращи елементи в научноизследователския процес Проф д. ик н. Пано Лулански

Етапи на изследователския процес

Изследователският процес преминава през четири етапа: предварителен, същински, заключителен и представителен.

Предметът и обектът се отнасят като част към цяло. Ако обектът се припознае като по-общ проблем, то предметът съдържа (и това се отразява в заглавието) неговата конкретизация, диференцирано съдържание, функция, признак, детайл и т.н.

Всяка тема е самообозначаване на проблема. Колкото това е извършено по-сполучливо, толкова тя е по-истинна. След избора на темата се пристъпва към идентификация на проблема, генериране на нерешените въпроси и намиране на търсените решения. Най-сетне - на основата на съществуващата стандартна ценностна система, се оценяват предлаганите решения и се формулира наличният принос на изследователя.

Очакваните резултати от изследването могат да се разглеждат веднъж като доказателства на определени хипотези (например за неразвитостта на пазара на труда в спорта и възможностите за измерване на този процес или за възможността за активизиране на стимулиращата функция на работната заплата в контекста на интензифицирането на иновационните процеси). На второ място, такива резултати са: разработването на нова теория, създаването на методика, генерирането на препоръки за усъвършенстване на даден процес, създаването на нови класификации, изграждането на модел за управление, обобщаването на нови и потвърдителни факти и др. На трето място, като резултати могат да се изведат социални и икономически последствия от разработката - очакван ефект (пряк, съпътстващ и последващ) след нейното прилагане в практиката. Възможни са и други „екстри” за автора: доказателства на определени теоретични моменти като принос за развитието на науката; задоволяване на егото на изследователя и др.

С целта са свързани и задачите на разработката. Те трябва да подпомогнат нейното постигане. Всяко несъотвествие между формулираните задачи и възприетата цел прави анализът неопределен, аморфен и с наличие на редица дефицити. Ето защо осигуряването на висока съотносителност между задачите и целта е задължително условие. Още повече, че тяхното формулиране по същество определя главното в съдържанието на разработката.

Ахилесовият момент в този етап е правилното дефиниране на хипотезата (хипотезите) на изследването. Тя е основната нишка на цялостната изследователска дейност и е строго свързана с целта и задачите на проучването. Между нея и целта има приближение от първа степен. Хипотезата е израз на вътрешна предполагаема необходимост (а значи и случайност) на изследвания предмет, на някакава възможност. Нейното идентифициране (доказване или отхвърляне) ще се извърши като строго се съблюдава дефинираната цел и съотвестващите й задачи. В същото време постигането на целта може да се осъществи и при елиминиране на първоначалния вариант на хипотезата и възприемане на нова основна идея. Хипотезата е като подвижна основа на сграда - в зависимост от проектираната височина тя може да се променя. В този случай височината на сградата изпълнява функцията на цел на изследването и е отражение на неговия предмет. В зависимост от нея се регулират параметрите на основата - дълбочина, широчина, географско разположение и др. В продължение на това образно сравнение - ако се измени заглавието на изследването (назначението на сградата) се изменя хипотезата, целта и задачите -сградата приема нова архитектурна форма.

Тези моменти предполагат авторът да има ясна представа за главното в наличните публикации по темата (извършеното до момента в познатата му литература), за нейните практически аспекти, възникващи проблеми и т.н. Хипотезата е резултат на сериозно познаване на проблема и неговата практическа страна, а не само на логичното и безпристрастно мислене на изследователя [2].

След формулирането на хипотезата следва отговорния и сложен път за нейното доказване или отхвърляне. В същинската страна на процеса на изследването се включват: доказателства (теоретични и емпирични), в т.ч. и описание на факти и събития, свързани с тях; опитна проверка на резултатите и изводите с позитивен и негативен акцент (какво да се измени, усъвършенства, активизира, разширява, утвърждава и т.н.).

Чертите на всяка доказана хипотеза са: максимална повторяемост, максимална територия (обхват) на действие, предсказателна сила, принципиална простота, допълняемост на темата, вариантност и др.

Третият етап е заключителен (формално оценъчен). В него се решават три групи въпроси. Първата - прави се обща оценка на резултатите от изследването (степен на постигане на целите и решаване на задачите, генерирани за обществото ефекти и др.) и окончателна верификация на хипотезите, втората - извършва се или се проектира внедряване на разработката в практиката (в т.ч. се обобщават и евентуалните проблеми в този процес), третата - проектират се основите за бъдещи изследвания в избраното направление: очертават се нерешените и недостатъчно решените проблеми, евентуалните възможности за тяхното решаване, ефектът от това и т.н.

Оформянето на разработката, възприемането на начин за нейното представяне, написването на резюме и други реквизити също са част от необходимата работа по изследвания проблем.

Етапите на научното изследване (с дефиниране на присъщите им основни въпроси) са показани [3] в Таблица 1.

а) Глаголите (асбциса) на изследователския процес и произтичащите от това решения са показани на фигура 2.

Какво се

изследва?

(предмет)

Кой го е изследвал? Ретроспекция

(изследовател)

Минало

и се изследва? Защо? Настояще Състояние

(време/ /причина/ (дисбаланс) (хипотези/

Бъдеще

/пространство/

/обхват/

/начин/

Със сигурност са възможни и други разрези, класификации и страни на научното изследване. В тях се отразяват вижданията на авторите за обхвата на дейностите по организацията на всяко проучване.

Осъществяването на изследователския процес се съпътства от редица диференцирани решения.

изследването, посочване на използваните методи и очаквани резултати. В редица случаи в увода се правят научни уговорки (уточняват се ограниченията на анализа, особеностите на използваната метрична информация, литература, възприетия аспект и др.), представят се доказаните тези (обикновено при дисертации), изказват се благодарности на лицата, подпомагнали анализа и др.

Уводът не е в прекия смисъл на думата същинското изследователско поле на изследването. Той е по-скоро обобщено изложение на обслужващите всяко научно проучване реквизити. Някои от тях се променят в хода на авторовите търсения, поради което окончателният му вариант се разработва обикновено след извършване на проучването.

Първа глава има постановъчен характер. Неин предмет е обектът на изследването. В нея се решават въпросите за: уточняване на понятийния апарат; описание на известни решения по проблема като „инертен материал” при авторовото разработване на предмета на темата - състояние на проблема в литературата и практиката, идентифициране на нерешените задачи, вписване на темата в тези нерешени задачи и др.

Първата глава е фон, на който ще се проектира цялостният бъдещ анализ. Това налага да се положат сериозни усилия от страна на изследователя за намиране на най-добрите решения като основа на бъдещата сграда на извършваното собствено научно проучване. Авторът трябва да изрази по тези общи въпроси и собствено мнение, критично да осмисли съществуващите решения и да демонстрира възможностите си за нетрадиционни обобщения.

Наложително е в изводите по тази глава (освен другите обобщения) да се откроят основните концептуални авторови идеи и се дефинират работните хипотези на анализа. Последният момент логично трябва да присъства на това място, тъй като е свързан с предварителния анализ на обекта на изследване в контекста на конкретния предмет. Така дефинирана хипотезата ще присъства в бъдещия анализ като ограничител на изследователското поле и негов едновременно същностен и емоционален регулатор.

Втора глава се свързна с предмета на изследването и по конкретно с разгръщане на анализа за доказване на дефинираната(ните) хипотеза(и) или на част от нея(тях). Предметът на изследване се анализира като комплексен проблем в контекста на възприетата хипотеза(и). Обобщават се възникващите въпроси, които ще бъдат активният елемент на бъдещото изследване.

Анализът се разгръща на основата на логически и практически доказателства на авторовите идеи, подкрепени с факти, аргументи и експериментални проверки.

В изводите към главата освен общите обобщения, като отражение на основните авторови идеи (хипотези), трябва да доминират и нерешените въпроси.

В трета глава се анализират възможните решения на обобщените в предходното изложение проблеми, които са едновременно израз на доказаните (или все още недоказани) хипотези.

В основните изводи по тази глава се ообщават предлаганите решения по предмета на научното изследване.

В заключението се прави общ преглед на извършеното изследване, верифицират се финално хипотезите, формулират се препоръки към социалната практика, обобщават се породените от анализа насоки за бъдещи изследвания и др.

В приложенията се представят решения, които имат страничен или по-общ доказателствен характер за изследването. Те се показват отделно, за да не се претрупва допълнително текстът.

Анализираните етапи се отнасят до изследвания (респективно изложения), в които се използват известни методики и традиционни средства за анализ. Ако авторът разработва собствена методика за анализ, тогава съдържанието на разработката се изменя съществено.

В първа глава се анализират едновременно обектът и предметът на изследване, такива каквито те присъстват в наличната до момента литература и практика. Формулират се и работните хипотези.

Във втора глава се представя авторовата методика за изследване - теоретични основи и конретни измерителни процедури. Тя трябва да е средство за доказване на дефинираните вече авторови идеи - предположения.

В трета глава се изследва предметът на основа на авторовата методика и се верифицират елементи от хипотезите - доказване или отхвърляне. Извеждат се и индуцираните проблеми.

В четвърта глава се анализират решенията на автора за генерираните в предходното изложение проблеми, обобщават се препоръките към социалната практика, допълва се доказателственият портфейл на авторовите хипотези.

Следователно - цялостното изложение в изследователския продукт се подчинява на комплексната връзка „тема (обект и предмет) -нерешени проблеми и дефинирани хипотези - цел и задачи на изследването”.

В системен план избраната тема се идентифицира като хиперпроблем, отделните глави са подпроблеми, техните параграфи - субпроблеми, а вътрешните структурни единици (подразделения) - микротеми. Най-малкото подразделение (тематична единица) на анализа е съответният абзац, в който се решават въпроси, свързани с доказателства, утвърждения, апострофи и други елементи на микроанализа.

По вертикалата се осъществява рамкиране на анализа, а по хоризонталата - разширяване на неговата познавателна функция. Тези две координати трябва да бъдат съотносителни и между тях да съществува теоретична последователност (по вертикалата) и смислова непротиворечивост (по хоризонталата).

Това може да се представи в информационна решетка на изследването (таблица 2).

От тази таблица следва, че целите, задачите, основната хипотеза (адекватната й теза) си кореспондират със заглавието на дисертацията, а главите - със задачите на изследването.

• 
  уточняване на предмета и хипотезата;
  
• 
  поставяне на цели и задачи, съотносителни на предмета и хипотезата;
  
• 
  изграждане на структурата на изложението като модел на структурата на проведеното изследване;
  
• 
  избиране на изследователска технология и методология;
  
• 
  организационно-техническо и ресурсно осигуряване на изследването;
  
• 
  изпълнение на изследователските задачи;
  
• 
  рекапитулация на изследователския процес - оценки на: верификацията на хипотезата, постигането на целите, решаването на задачите и др.
  

• 
  Същност и съдържание - елементи, класификации, механизъм на функциониране, форми на организация и проявление, функции, измерителен апарат и др.
  
• 
  Вътрешни и външни взаимодействия - причинно-следствени връзки, възможности за функциониране и развитие, устойчивост на връзките, закономерности и тенденции, структурни и функционални връзки, вертикална и хоризонтална координация и др.
  
• 
  Очаквани ефекти при прилагането на създадения научен продукт: вътрешни - развитие на феномена, и външни - въздействие на горепосоченото развитие върху системите, с които той комуникира като донор и потребител.
  

• 
  наличната система от показатели (единични и агрегирани) за диагностика на състоянието и тенденциите на изследвания предмет;
  
• 
  подходите и методите за извършване на различни измерителни процедури (наблюдение, измервания, регистрация на данни, обработка на събраната информация, оценка на резултатите и т.н.);
  
• 
  методиката за контрол върху точността и достоверността на данните и на резултатите от проведеното изследване.
  

Проблемните задачи се отнасят до подпроблемите, а пътищата - до конкретните действия, които изследователят трябва да предприеме за тяхното решаване. Всяко от тези действия се осигурява с програма и се синхронизира с очаквания за автора принос. По този начин се активизира дейностно-резултативният елемент, който е структурно-образуващата система на всяко изследване.

Всеки процес на търсене на истината за заобикалящия ни свят има рутинни и творчески елементи. В същото време извършването му се базира на редица действия, които са неизбежни.

Главното в неговите черти [5], според А. Майданов, може да се представи в няколко пункта.
Плуралистичен характер
Плуралистичният характер е свързан с многообразието на действителността: многозначност на процесите и поливалентност на резултатите; многообразни изследователски полета; множественост на изходните и крайните решения; възможност за използване на различни методи; много субекти на изследването на съответните проблеми и др.

В тази джунгла от множественост изследователят трябва да защити тезата за единственост, което е сърцевината на неговите творчески усилия.

а) Организационно-типологичен аспект - анализ на вида и типа на явлението (общото и различното в него), на групата, на класа от аналогични явления и на формите на неговата организация. Например уменията като елемент от способностите на работната сила се типологизират като професионални, личностни, лидерски и контекстуални (да се действа успешно в различна среда). Формите на организация на акумулирането на съответните умения са разнообразни: учене, чиракуване, практикуване, повишаване на квалификацията, преквалификация и др.

б) Структурно-морфологичен аспект - анализ на формата на обекта и нейните съставни елементи. Например множествената интелигентност като биопсихологичен потенциал на работната сила приема лингвистична, логико-математическа, музикална, телесно-кинестетична, пространствена, интерперсонална и интраперсонална форма. Всяка една от тези форми се изгражда от съставни елементи, лингвистичната, например от: спобоност да се учи чужд език, да се използа езика, чувстителност към говоримия и писмения език и др.

в) Функционален аспект - анализ на поведението на обекта,неговите вътрешни и външни взаимодействия. Например равнището на безработицата е функция (външни взаимодействия) от демографското състояние на страната, нормата на икономическия растеж, фазата на икономическия цикъл, състоянието на образованието и преквалификацията, етническото разнообразие и др. В същото време то е израз (вътрешни взаимодействия) на развитостта на пазара на труда, прилаганите алтернативи за ликвидиране на безработицата, ефекта на квалификационното въздействие и др.

г) Есенциален аспект - анализ на същественото и феноменологично-запомнящото се от обекта (контретните му черти), единичното в групата и индивидуалното в явлението. Например горепосоченият аспект за пазара на услугите се характеризира с редица феноменални черти: липса на склад, неопределеност на резултата, висока степен на диференциация на услугата и др.; единичното - до здравно-възстановителния пазар - неизключване и несъперничество в общественото здравеопазване, а индивидуалното - неделимост на ефекта при услугата по почистване на улиците или осигуряване на отбраната на страната.

д) Генетичен аспект - анализ на онто- и филогенните страни: зараждане, развитие, трансформиране, адаптация и др. Например виртуалното предприятие се заражда в „организациите на кръстопът” след средата на миналия век и намира израз в използването от него на интернет-базираните технологии, за да представи себе си и своята продукция. Първата вълна на развитие на процеса („отказване от правилата”) е свързана с възникването на електронната търговия, втората („трасформиране на организацията”) – с извършването на електронно управление на бизнеса и третата (същинската виртуална организация) – с виртуалната работа чрез електронно управление 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата

А) Създава се ново знание - генериране на нова информация.

б) Кумулира се създаденото знание - то се натрупва независимо дали е с положително (истинно), или с отрицателно (неистинно) значение.

в) Знанието се елиминира също независимо дали е с положително (истинно), или с отрицателно (неистинно) значение.

Неогенезисът на информацията обхваща всички горепосочени страни в цялост и гарантира опровергаване и елиминиране на знания, прекратяване на тяхната кумулация (ако въпросът е решен), елиминиране на решения без евристична стойност и др. По такъв начин възникват нови направления на идеи и решения.

Творческият процес, имайки конструктивна страна, в същото време е и деконструктивен - обществото се освобождава от невярното знание, което понякога е пропито с идеологически фрагменти, елиминират се решения без евристична стойност, кумулират се истинни знания, които са моторът на прогреса.

В този „научен дарвинизъм” възникват различни школи, направления на научната мисъл, идеи и решения. В дългосрочен план се създават алтернативни теории, допълват се съществуващите знания чрез обхващане на нови страни на изследваните процеси и др. Това е същинският кръгооборот на научното знание.
Епифеномени на творческия процес
Творческият процес е преди всичко комуникативен. Комуникацията при него може да бъде пасивна и активна.

Пасивна е комуникацията, която изследователят осъществява по изучаване на състоянието на проблема в наличната литература и практика. Авторът кореспондира със своя колега задочно, опосредствано от съответното изследване. Крайният резултат на тази комуникация е диалогът на знанието като форма и средство на научното творчество. Така изследователят Х създава К разновидност и обем знание, то се обогатява от изследователя У и се превръща в Р знание, което в същото време се използва от останалите изследователи, в т.ч. и от Х. Това е специфичен интегрален кръгооборот на знанието.

Функциите на тази комуникация са свързани с генерирането на ново знание и неговото по-нататъшно кумулиране и елиминиране, синтез на това знание и др.

В изследователския процес могат да се очертаят различни равнища.

• 
  избистряне целта на изследването;
  
• 
  коректно дефиниране на проблема, темата;
  
• 
  събиране на необходимото количество изходни данни за осмисляне на проблема;
  
• 
  избор на подходящи средства и методи за анализ;
  
• 
  сполучливо дефиниране на хипотезите (хипотезата) на анализа.
  

а) Етап на подготовка на изходния материал: изследване на теории (познавателна информация), обекти, проблемни ситуации, релевантни положения (класификации, хипотези, систематизации и др.). Този етап е свързан със създаване на оперативния материал на изследването - решението на големия въпрос за състоянието на проблема в теорията и практиката.

б) Етап на създаване на допълнителни инструменти за анализ - методики, методи, концепции и др.

в) Етап на създаване на продукта на анализа: начален - събиране на съществуващи или обобщаване на нови факти; промеждутъчен - формулиране на хипотези и създаване на средства за тяхното доказване и краен - доказване на хипотези - създаване на нови теории, нови методи, препоръки за усъвършенстване на процеси и др.

Чрез тези етапи (както въобще чрез научно-творческия процес) знанието се развива в следните форми:

• 
  откриване на нови, необяснени до момента съществуващи факти и кумулация на знание за тях в широчина и дълбочина;
  
• 
  систематизиране и обобщаване на фактите;
  
• 
  изграждане на теория за областта на разглежданите факти;
  
• 
  разпостранение на тази теория върху други факти, изводи и др. и нейната проверка;
  
• 
  провеждане на емпирични изследвания на създадената теория;
  
• 
  окончателно формулиране на природата и съдържанието на новата теория и др.
  

Изследователят трябва да използва разумно съществуващото богатство от конвергентни и дивергентни аспекти на изследователския процес при написването и евентуалната защитата на своя труд. То е апробирано в практиката и е доказало своята пригодност да плоди ново знание и технологии. В него се изменят само методите, които авторът използва, за да проникне по-дълбоко в скритата картина на заобикалящия ни свят.

1. Тасев, Г., Основи на научните изследвания. Как се разработва докторска дисертация, С., Съюз на специалистите по качество в България, 2003, с. 20-43; Съйкова, И., Ж. Адамова, Евристиката и ние, С., Профиздат, 1989, с. 151-153.

2. Лулански, П., Работната хипотеза - концептуална сърцевина на научното изследване, Сп. „Икономически алтернативи”, 2005, №2, с.13-24.

3. Тази позиция не е общоприета. В литературата е налице интерпретация на етапите в различни конфигурации като основното се запазва. Разлика е налице във вторичното и несъщественото.

Майданов, А., Процесс научного творчества, М., Наука, 1983, с. 60-61 и 111-112, разглежда процесуалната структура на научно изследователския процес в по-общ и диференциран план.

В широк план той формулира четири етапа: а) предпоставки за постигане на очаквания изследователски резултат (какви данни са необходими, какви методи и средства ще се използват, как да се извърши анализът и др.); б) създаване на резултата (същинския изследвателски процес); в) оценяване на резултата; г) предпоставки и съдържание на следващата изследователска стъпка.

Тази част на процесите той онагледява със системата от връзки: операция-оперендум (предмет) - резултат.

Диференцираната система на изследователския процес е представена в 7 етапа.

Французинът Д. Пойа (Как решать задачу, М., Наука, 1959, с. 262) твърди, че генетичните страни на всеки познавателен процес се изграждат от следните елементи:

• 
  разбиране на ситуацията и извеждане на целите на анализа;
  
• 
  организация на изпълнение на задачите по отношение на търсеното решение;
  
• 
  генериране на пътища и идеи за решаване на задачата;
  
• 
  съставяне на план за действие;
  
• 
  осъществяване на плана и реализиране на идеите;
  
• 
  проверка и оценка на решението;
  
• 
  евристичен анализ на решението.
  

4. Лулански, П., Възможности за усъвършенстване комплексното оценяване на качеството на икономическите изследвания, Сп. „Икономическа мисъл”, 2005, №1, с.35-49.