Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и държавния
бюджет на Република България.
“НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ” ЕАД
НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ
за периода 2013-2025 г.
Националното пространство - нашето наследство за бъдещето
София, 05 Ноември, 2012 г.
Този документ е издаден с подкрепата на Европейския съюз и Република България по проект “Програмиране на регионалното развитие за периода 2014-2020 г.”, финансиран от Операция 5.1: Програмиране, управление, мониторинг, оценка и контрол, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.
Финален документ за консултации и съгласуване
НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 – 2025 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
|
|
Стр.
|
|
Резюме
|
4
|
1.
|
ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
|
11
|
1.1.
|
Политическа и законодателна рамка
|
11
|
1.2.
|
Място на НКПР в системата от стратегически документи
|
15
|
1.3.
|
Цели, задачи и принципи на НКПР
|
16
|
1.4.
|
Фактори, влияещи върху националното пространство
|
19
|
1.5.
|
Обобщени изводи – предизвикателствата на пространственото развитие
|
24
|
2.
|
МОДЕЛИ И СЦЕНАРИИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ
|
27
|
2.1.
|
Пространствени модели
|
27
|
2.2.
|
Елементи на пространствената структура
|
28
|
2.3.
|
От моноцентрично към полицентрично пространствено развитие – избор на урбанистичен модел и сценарий за урбанистично развитие
|
31
|
2.4.
|
Визия, стратегически цели и приоритети
|
41
|
5.3.
|
Подкрепа за планински гранични територии чрез развитие на биоземеделие в общини с поливни земи, био-животновъдство в сертифицирани райони, екотуризъм в най-щадящите му форми, данъчни преференции за конвенционални производства (хранително-вкусови, шивашки, дървообработващи) и др.;
|
43
|
3.
|
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
|
44
|
3.1.
|
Полицентрична урбанистична мрежа – основа на балансираното развитие
|
44
|
3.2.
|
Социална инфраструктура
|
54
|
3.3.
|
Техническа инфраструктура – свързаност и достъпност
|
61
|
3.3.1.
|
Транспортна инфраструктура
|
61
|
3.3.2.
|
Техническа инфраструктура
|
67
|
3.4.
|
Пространствени измерения на икономическото развитие, базирано на ресурсите
|
72
|
3.4.1.
|
Селско и горско стопанство - състояние, цели, перспективи за развитие
|
72
|
3.4.2.
|
Национални средоточия на производствени и бизнес дейности – добивна, енергийна, преработваща, логистична
|
75
|
3.4.3.
|
Туризъм – морски, планински, СПА, културен, еко/алтернативен
|
78
|
3.4.4.
|
Центрове за научни изследвания и иновации
|
80
|
3.5.
|
Природни и културни ценности - гаранция за националната идентичност
|
83
|
3.5.1.
|
Територии с културни ценности
|
92
|
3.6.
|
Територии със специфични характеристики
|
100
|
4.
|
НОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ
|
108
|
5.
|
ПРИЛОЖЕНИЯ
|
112
|
5.1.
|
Списък на използваните съкращения
|
112
|
5.2.
|
Речник на използваните термини
|
116
|
5.3.
|
Списък на графичните приложения
|
117
|
6.
|
ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ
|
118
|
6.1.
|
Закони и наредби
|
118
|
6.2.
|
Документи на ЕС и на международни организации
|
119
|
6.3.
|
Публикации
|
120
|
6.4.
|
Стратегии, програми, планове, проекти
|
121
|
6.5.
|
Публикации в Интернет:
|
123
|
РЕЗЮМЕ
Националната концепция за пространствено развитие на Р. България, 2013 – 2025 г. се разработва като част от проект „Програмиране на регионалното развитие за периода 2014-2020 г.”, финансиран от Операция 5.1: Програмиране, управление, мониторинг, оценка и контрол, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.
Това е първият по рода си документ за устройство на територията през последните три десетилетия, който обхваща цялата страна и се разработва в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията, един по-демократичен процес за вземане на решения и членство на страната в Европейския съюз.
Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.
Структурата на документа обхваща четири раздела. В първия въвеждащ раздел „Основни предизвикателства и потенциал за развитие на националното пространство“ са разгледани политическата и законодателна рамка, целите, задачите и принципите, върху които е изградена НКПР и основните фактори, които оказват влияние върху националното пространство.
Основна цел на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 е „Пространствено координиране на процесите, протичащи в националната територия чрез създаване на пространствено-устройствена основа и регулатор за осъществяване не само на регионалното, но и на отделните социално-икономически секторни планирания на национално ниво в контекста на общоевропейското пространствено развитие, за постигане на комплексно, интегрирано планиране“.
НКПР е разработена на основата на следните по-главни принципи:
-
Интегрирано планиране и комплексно третиране на всички проблеми на територията;
-
Научен подход на планиране, задължителен за всички равнища и дейности в пространственото планиране;
-
Приоритетно защитени публични интереси за гарантиране на баланса с индивидуалните интереси в реализирането на идеите и приоритетите на националната устройствена политика.
-
Публичност, прозрачност, партньорство и гражданско участие в процеса на вземане на решения във всички етапи от работата по НКПР;
-
Приемственост, съгласуваност и непрекъснатост на плановия процес, подпомагащи рационалното и адекватно използване на натрупания опит през годините;
-
Интердисциплинарност, трансдисциплинарност и синергия в генерирането на идеи, които стимулират креативността и иновациите;
-
Концентрация – тематична, финансова, географска, ресурсна и времева, предлагаща по-адекватно поведение в използването на ограничените ресурси;
Основен инструмент при разработването на Националната концепция за пространствено развитие е Географската информационна система с предложената структурирана база геопространствени данни, която се използва за анализи, проверка на модели, оценка на териториите и центровете и визуализация на резултатите.
Анализирано е влиянието на основните геополитически, глобални, социални, икономически и екологични фактори, върху пространственото развитие и са откроени най-важните предизвикателства, пред които ще се изправи страната. Един от най-сериозните проблеми през следващите десетилетия ще бъде демографската криза с многостранните й проявления. Населението на Европа ще продължава да намалява и да застарява, а България не прави изключение, поради което всички възможни демографски сценарии предвиждат намаляване на населението.
Вторият раздел е посветен на теоретичните основи на пространствения модел, неговите основни елементи – части на макропространствената структура, централни силно урбанизирани и периферни, слабо урбанизирани територии, към които е прибавена и още една категория – природни, неурбанизирани територии; полюсите и осите на развитие, природните и културни ценности от национално значение. В тази част се прави избор на модел за пространствено развитие, извежда се формулираната визия и свързаните с нея стратегически цели и приоритети.
Пространственият модел за развитие на националната територия е многопластов и синтезира различни слоеве с информация, функции, процеси и приоритетни елементи от различни йерархични рангове в единна динамична система. Алтернативните пространствени модели са базирани на съществуващото положение и възможните промени в полицентричната структура от равномерно разпределени градове на територията на страната. Оценката на възможните варианти на ограничен, умерено развит и силно развит полицентризъм доказват, че най-подходящ за страната е моделът на умерения полицентризъм, с възможности за поетапно развитие във времето, в зависимост от влиянието на външни и вътрешни икономически, геополитически и демографски фактори. Общата тенденция, заложена в концепцията, е преодоляване на заплахата от насочване към моноцентризъм, стимулиране движението от моноцентризъм към умерен полицентризъм, който с течение на времето да се разширява и доближава до развит полицентризъм.
Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г. създава териториална основа за осъществяване на този модел, който да гарантира комплексното, интегралното планиране, осигуряващо хармонично единство на социално, икономическо, екологично и устройствено планиране. Тя не планира ресурси, а мерки, определя насоките на регионалната политика и свързаната с пространственото планиране, насочва УО при избора на градове за подкрепа по ОПРР и координира секторните политики, като ги преориентира към националното пространство.
НКПР обхваща цялата национална територия, но избягва да бъде всеобхватна, като ориентира традиционния анализ на компонентите и факторите на средата към национално значими територии, обекти, процеси и се фокусира върху тях. По отношение на населените места, като носител на приоритетите на националната политика за пространствено развитие, НКПР отделя внимание както на градовете, така и на по-големите села, заемащи важно място в полицентричната селищна мрежа.
НКПР третира равностойно всички посочени елементи на пространствената структура с национално значение, но поставя акцента на елементите на урбанистичната структура, поради насочеността на ОП „Регионално развитие“, както и на политиките на ЕС към градовете и градското развитие. Разнообразните по функция връзки и центрове ще изградят скелета на пространствения модел за развитие на страната, интегриращ онези територии, които искаме да съхраним, да опознаем и да покажем пред света, които вероятно ще променят представата ни за самите себе си и по този начин ще постигнат онзи ефект за самочувствие и чувство на принадлежност, който е много важен за успешното реализиране на значителна част от идеите на НКПР.
Избраната визия на НКПР е формулирана чрез три кратки послания:
-
Националното пространство на България – отворено към света и интегрирано в Европейското пространство и в европейската мрежа от центрове и оси на развитие, култура, наука и иновации.
-
Съхранените национални ресурси – хората, земята, водите и горите, подземните богатства, природното и културно наследство – гаранция за националната идентичност.
-
Балансираното и устойчиво интегрирано развитие, постигнато чрез рационално организирана икономическа, социална, транспортна, инженерна, културна и туристическа инфраструктура и осигуряващо интелигентен икономически растеж, адаптивност към промените и равнопоставеност.
От избраната визия са изведени и стратегическите цели на НКПР:
-
Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство”
Развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори с оглед постигане на териториална свързаност, сътрудничество и интегриране в региона и в европейското пространство.
-
Стратегическа Цел 2 “Полицентрично териториално развитие”
Укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове с подобрено качество на градската среда, способстващо за постигане на балансирано териториално развитие и намаляване на неравенствата между централните градски и периферните селски райони
-
Стратегическа Цел 3 “Пространствена свързаност и достъп до услуги”
Развитие на националната техническа и социална инфраструктура за подобряване на пространствената свързаност на районите и урбанистичните центрове и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги.
-
Стратегическа Цел 4 “Съхранено природно и културно наследство”
Съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот.
-
Стратегическа Цел 5 “Стимулирано развитие на специфични територии”
Интегрирано планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни) с оглед съхраняване и ефективно използване на техния природен, икономически, социален и културен потенциал за развитие.
-
Стратегическа Цел 6 “Конкурентоспобност чрез зони за растеж и иновации”
Повишаване на конкурентоспособността на българската територия чрез държавно подкрепени зони за растеж и иновации в урбанистичните центрове от високите нива на полицентричния модел.
Най-съществената част на документа е следващият трети раздел, посветен на Стратегията за пространствено развитие, която разглежда последователно всички елементи на пространствения модел, свързани с националното пространство – полицентричната урбанистична мрежа от градове-центрове, урбанистичните оси на развитие, агломерационните ареали и развитието на съпътстващата социална инфраструктура, транспортната и техническата инфраструктура, териториалните проявления на секторните политики, природните и културни ценности и възможностите за опазването им, териториите със специфични характеристики и приоритетите за развитието им.
НКПР надгражда и доразвива предложеният в НСРР 2012-2022 г. полицентричен модел от йерархизирани центрове и оси на развитие, като посочва пътищата за преминаването им на по-високо равнище. Оценката на градовете центрове, подредени в 6 йерархични равнища е извършена посредством показатели за демографска динамика и значението им като административни, транспортни, здравни, образователни, културни, икономически и туристически центрове. Предлага се специална политика за стабилизиране на мрежата от малки градове от 4-то йерархично ниво, тъй като от състоянието на тези градове ще зависи насоката на развитие на периферните селски и планински райони. НКПР не пренебрегва най-малките и най-много на брой градове и села от 5-то йерархично ниво, където се осъществява първичното обслужване на населението на общините и където са налични работни места извън селскостопанската заетост – в сферата на социалните услуги, търговията, администрацията, промишленото и занаятчийското производство, образованието, културата. Подобряването на градската среда и качеството на живот в градовете, акцент и в политиките на ЕС, ще бъде постигнато при реализирането на заложените в ИПГВР проекти и чрез създаване на условия за балансирано урбанистично развитие извън регулационните граници в актуални ОУП, които за големите градове и агломерации следва да се изработват със зоната им на активно влияние.
При изграждането на модела на пространствената концепция социалното обслужване, и по-специално обектите на образованието, здравеопазването, културата, административните и социални услуги (социален патронаж) играят важна роля за определяне на опорните центрове на полицентричната система на населените места. Достъпността до този вид услуги, културните и образователните пътувания и връзки са в основата на системата от критерии за избор.
Насоките, които дава НКПР, са свързани с развитието на мрежата от социални услуги по един по-устойчив модел, който да се противопостави на вътрешните миграции и обезлюдяването. От особено значение е равнопоставеният достъп до най-важните „животоспасяващи“ услуги. На първо място при позициониране на бизнес и при избор на място за живеене, след техническата и транспортната инфраструктура се поставят подсистемите на здравеопазването и образованието. Показателите за обектите от системата имат много важно значение и за по-ниските равнища в йерархичната система, защото от наличието на подходящи учебни заведения зависи демографският баланс и задържането на трудоспособното население.
Предложенията за развитието на транспортните мрежи по модел «решетка» са свързани с най-важните оси от Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т) и връзките със съседните държави и региони, както и направленията на Общоевропейски коридори, които не са покрити от главните оси и някои допълнителни връзки. При реализиране на тези приоритети, националната транспортна мрежа ще има по-рационална пространствена организация, осигуряваща връзки между различни европейски страни през територията на страната, връзки със съседни страни и между основните урбанизационни центрове. Постигането на желан модел на пространствена организация и йерархизация в структурата на системата от населени места до голяма степен ще се обуславя от пространствената организация и функционирането на транспортната инфраструктура, пряко пренасяща интензивни потоци от хора, стоки и услуги между отделните центрове на селищната мрежа. Съответствието между ранга на урбанизационните центрове и функциите им в структурата на селищната мрежа и степента на транспортно им обслужване, е предпоставка за устойчивото функциониране на този модел. От особена важност за функционирането на полицентричния модел се явява пътната инфраструктура с регионално и местно значение, която допълва функциите на пътната мрежа с национално значение.
С не по-малко значение са и елементите на инженерната инфраструктура, от която с най-голямо значение за преодоляването на териториалната изолация са мрежите и услугите на ИКТ. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество с неговите предимства за преодоляване бариерите на времето и дистанцията, респ. териториалните дисбаланси в развитието.
Икономическото развитие следва пространственото структуриране на територията и предложения полицентричен модел с неговите центрове и оси на развитие, мобилизира ресурсите, съобразно потенциала им и изискванията за постигане на социално сближаване и екологична устойчивост, като създава конкурентноспособни икономически активни зони. В последователно изследваните сектори на икономиката – от селското стопанство до иновациите, логистиката и клъстерите, се дават основните цели за обвързването им с националното пространство и приоритетите за развитието ми, с което да се гарантира жизнеността на националната територия.
Специално внимание се отделя на туризма, който се третира в аспекта на неговото териториално развитие и насочване и се разглежда не като тясно секторно планиране, а като елемент на интегрираното пространственото планиране. Приоритетно ще се развиват териториите с потенциал за съчетаване на природни и културни ценности, с утвърдени традиции и положителен опит и с потенциал за формиране на клъстери. Важно място в политиката за развитие на туризма има развитието на балнеолечението, профилактичните и лечебните дейности в териториите с потенциал и наличие на минерални води, подходящ микроклимат и продукти за таласотерапия (морска вода, лечебна кал, морска сол и луга, водорасли). Това дава шанс за развитие на центрове за СПА и лечебен туризъм и в по-малки общини. В повечето от тях съществуват благоприятни условия за съчетаване на профилактичните и лечебни дейности с други атракции за разнообразяване на туристическия продукт, което ще направи тези комплекси по-конкурентни на туристическия пазар. За постигане на стратегическите цели на НКПР, опазване на природните и антропогенни ресурси и на околната среда при туристическото развитие, се предлага да се разработят и препоръки за пространствено/устройствено планиране на агломерационните образувания от нов тип – туристическите.
Предложенията за съхраняване и развитие на потенциала на природните и културни ценности обхващат целия комплекс от дейности по опазването, възстановяването, експонирането и социализирането им, с цел превръщането им от ограничители на пространственото развитие в стимулатори на растежа. Използват се съществуващите възможности за увеличаване на мрежата от защитени територии и зони, в онези райони от ниво 2, в които те са с най-малък относителен дял. Приоритетно се включват в Европейската екологична мрежа граничните територии по западната и южната ни граница чрез инициативата „зелен пояс“, а опазването на биоразнообразието в Източните Родопи и в Странджа ще увеличи значително природното богатство на страната чрез уникални за Европа видове.
Съхраняването на културните ценности следват принципите за опазване, залегнали в Закона за културното наследство. Дефинирането на основните цели за развитие на културното наследство в НКПР се извършва на фона на европейските културни политики за опазване и представяне на културното многообразие в неговите мултикултурни измерения, насърчаване на националните културни индустрии и културното сътрудничество, засилване ролята на отделните региони и градове и стимулиране на трансгранични културни връзки. Формирани са 7 тематични културни пространства, които обхващат територии с концентрация на значими културни ценности от няколко различни периода и от различен вид, или с голяма концентрация от един вид, но с важно регионално значение. В НКПР приоритет в развитието на културната инфраструктура се дава на Дунавското, на Южното и на Западното културно пространство.
В НКПР е възприето като територии със специфични характеристики да се третират онези части от националното пространство, за които е необходимо да се прилага специфична политика на устройство и развитие. Като такива са определени крайбрежните територии (Черноморски и Дунавски), планинските територии, граничните територии, териториите в риск (демографски, икономически, екологичен) и териториите за опазване на ландшафта, природните и културни ценности. Тези територии се определят и като неформални райони. Два от тях, Дунавско крайбрежие и Черноморско крайбрежие, са дефинирани и институционализирани и имат международно консолидирани стратегически документи за развитие. Останалите видове територии със специфика могат да се обобщят в една обща категория “проблемни”. Определянето на територии със специфични характеристики и проблеми дава възможност да се фокусират териториалните адреси и приоритетите на секторните политики и бъдещите оперативни програми, ще се повиши вероятността за реализация на съответните регионални стратегии. По този начин ще се открият пътища и подходи за определяне и водене на целенасочена и интегрирана политика за съхраняване на тяхната специфика и преодоляване на натрупаните проблеми.
В четвъртата, заключителна част под заглавие „Новата философия на пространственото планиране“ са систематизирани основните насоки за приложение и управление на НКПР. Изведени са основните препоръки към секторните ведомства, имащи отношение към националното пространство.
Подобно на Национална програма за развитие „България 2020”, НКПР фокусира цели и интереси на всички ведомства, на цялата нация. Затова целта тя да се превърне в ефективен инструмент за пространственото развитие на България трябва да стане всеобща. Желаният краен резултат е една балансирана, жизнена концепция, подкрепяна от всички. Това не е концепция само на публичните институции за изпълнение на съответните им задължения. НКПР създава база за пълноценно участие и на частния сектор чрез привличане с публични намеси на значими инвестиционни инициативи.
Този документ е „новина” в стратегическото планиране на България. За разлика от устройствените планове, НКПР не налага норми и регламенти. НКПР координира и консултира. Нейните насоки водят към безконфликтно провеждане на функции, рационално оползотворяване на ресурси и добро подреждане на националното пространство. На фона на подчертания секторен подход на планиране и инвестиции през последните десетилетия се противопоставя философията на „доброволно коопериране” и „интегрираните инвестиции”. Придвижването към тази нова отправна плоскост чрез реализация на НКПР изисква ново мислене и поведение, от конкуриране между ведомствата към коопериране в постигането на общи цели в едни и същи пространства; нови механизми за координация между нивата на управление – нова „многоетажна” система на управление; нова система за програмиране, фокусирана върху ограничен брой проблеми; и нова институционална рамка, позволяваща ефективно прилагане на пространствената стратегия; не строго секторна, а интегрирана система на програмиране и прилагане на държавните политики и програми с териториални/пространствени измерения.
Въпреки максималната отвореност по време на създаването си, НКПР едва ли ще постигне амбициозните си цели още с настоящото първо издание. НКПР следва да се третира не просто като документ, а по-скоро като желан процес. Тя следва непрекъснато да се поддържа, наблюдава и усъвършенства чрез актуализации.
Фиг. 1: Административно-териториално устройство на Р. България
Общи данни за Р. България
Площ: 111 000.9 кв. км
Население: 7 364 570 д. (към 01.02.2011 г.), 5 338 261 д. (72.5%) в градовете
Възрастова структура: 0-14 г. – 32%, 15-64 г. – 63.8%, 65+ - 18.5%
Дял от населението с висше образование – 19.6%
Гъстота на населението: 66.3 души/кв.км
Административно деление: 6 района ниво 2 (NUTS2), 28 области, 264 общини, 5302 населени места (към 01.02.2011 г.), 255 града, 5047 села
Комуникационно-транспортна мрежа – гъстота на пътната мрежа: 0.18 км на кв.км
Минерални извори: 148 находища
Световно природно и културно наследство:
Защитени територии – 5% от територията на страната
Защитени зони по НАТУРА 2000 – 35% от територията на страната
2 обекта на световно природно наследство
7 обекта на материално световно културно наследство
Сподели с приятели: |